Метаданни
Данни
- Серия
- Капитан Блъд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Captain Blood, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александър Хрусанов, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Биографичен роман
- Исторически роман
- Колониален приключенски роман
- Морски приключения
- Пиратски роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 64гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://bezmonitor.com
Няколко „избягали“ от скенера страници продиктува Мирела.
Хартиената книга предостави Мито Павлов.
Издание:
Рафаел Сабатини
КАПИТАН БЛЪД
роман I том
Преведе от английски Александър Хрусанов
Редактор Лъчезар Мишев
Технически редактор Спас Спасов
Коректор Снежана Бошнакова
Английска. Четвърто издание. Дадена за набор м. XI, 1986 г. Подписана за печат м. XII.1986 г. Излязла от печат м. 111.1987 г. Формат 1/16 60/90. Печатни коли 18,5, Издателски коли 18.5. УИК 19,72. Цена 2.40 лева
Издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“, 1 ДП „Георги Димитров“, София, бул. „Ленин“, 117
c/o Jusautor, Sofia
RAFAEL SABATINI CAPTAIN BLOOD Pan Books Ltd. London 1961
История
- —Корекция
- —Преместване на бележките под линия в текста
Глава XXVII
КАРТАХЕНА
Френската флота прекоси Карибско море при силни насрещни ветрове и едва в началото на април легна в дрейф пред Картахена. Господин Дьо Риварол свика съвет на борда на флагманския си кораб, за да бъде определен начинът за провеждане на нападението.
— Твърде важно е, господа — каза им той, — да изненадаме града, преди да организира отбрана и преди да изнесе съкровищата си навътре в сушата. За постигането на тази цел предлагам тази нощ, след като се стъмни, да свалим на брега северно от града достатъчно войски.
Баронът обясни в подробности плана, изработен и обмислен от него.
Той беше изслушан с уважение и одобрение от своите офицери, с презрение от капитан Блъд и с безразличие от другите пиратски капитани, които присъствуваха. Трябва да ви бъде ясно, че отказът на Блъд да присъствува на съвети се отнасяше само до съветите, занимаващи се с определяне на начинанията, които трябваше да се предприемат.
Капитан Блъд единствен измежду всички знаеше какво ги очаква. Преди две години той също се бе замислял върху възможността да нападне селището и беше извършил разузнаване при обстоятелства, които скоро щеше да разкаже.
Предложението на барона беше такова, каквото можеше да се очаква от командир, запознат с Картахена само по карта.
От географска и стратегическа гледна точка Картахена е странно място. Градът представлява четириъгълник, защитен на изток и север от хълмове, и може да се каже, че е с лице на юг към по-вътрешното от двете пристанища, през които обикновено се стига до него. Във външното пристанище, което представлява всъщност лагуна, дълга около три мили, се влиза през тесен пролив, познат под името Бока Чика — или Малката уста, — защищаван от една крепост. На запад се простира дълга ивица обрасла с гори земя, която действува като естествен вълнолом, а когато се наближи вътрешното пристанище, друга ивица земя се вдава напред, под прав ъгъл с първата, на изток или материка. Малко преди да достигне, ивицата свършва и остава един дълбок, но много тесен пролив, който служи като истинска порта за сигурното и затулено вътрешно пристанище. Друга крепост защищава този втори пролив. На изток и север от Картахена лежи материкът, който не представлява интерес. Но на запад и северозапад този така добре пазен от всички страни град излиза направо от морето. Градът се възправя над просторен плаж и освен него и дебелите стени сякаш няма нищо друго, което да го пази. Но този вид на града е измамен и беше заблудил напълно Дьо Риварол при съставянето на неговия план.
Когато баронът съобщи, че на пиратите се предоставя честта да започнат нападението по описания от него начин, Блъд трябваше да обясни какви трудности ще срещнат.
Капитанът се усмихна саркастично при съобщението за тази чест. Той не беше и очаквал нещо друго. За пиратите всички опасности, за господин Дьо Риварол честта, славата и печалбата.
— Трябва да отклоня честта, която ми оказвате — заяви той студено.
Волверстон изръмжа одобрително, а Хагторп кимна с глава. Ибервил, който заедно с тях се възмущаваше на високомерието на своя съотечественик, никога не бе поставял под съмнение своята вярност към капитан Блъд. Присъствуващите френски офицери — шестима на брой — се вгледаха с надменност и изненада в пиратския вожд, а баронът го попита предизвикателно:
— Какво? Вие отказвате? Отказвате да изпълните заповедите ми, това ли казахте?
— Аз разбрах, господин барон, че сте ни повикали да обсъдим мерките, които трябва да се вземат.
— Тогава не сте разбрали правилно, господин капитан. Вие сте тук, за да получите моите заповеди. Аз съм обмислил вече всичко и съм взел решение. Надявам се, че разбирате.
— О, разбирам много добре — изсмя се Блъд — но се питам дали вие разбирате. — И без да даде време на барона му зададе гневния въпрос, който пареше устните му, той продължи: — Казвате, че сте обмислили всичко и сте взели решение. Но ако това решение не почива на желанието да погубите моите пирати, когато ви кажа някои неща, за които добре съм осведомен, вие ще го промените. Градът Картахена изглежда съвършено беззащитен откъм север, където излиза направо на морето. Сам си задайте въпроса, господин Барон, как така испанците, които са построили града на това място, са положили толкова усилия да го укрепят откъм юг, ако откъм север е толкова лесно достъпен?
Това накара Дьо Риварол да се замисли.
— Испанците — продължи Блъд — не са такива глупаци, за каквито ги мислите. Позволете ми да ви кажа, господа, че преди две години направих разузнаване в Картахена като подготовка за нападение върху града. Отидох там с приятелски настроени индианци търговци. Сам аз бях преоблечен като индианец и в това облекло прекарах една седмица в града, изучавайки внимателно всички подстъпи към него. Откъм морето, където той изглежда тъй съблазнително достъпен за нападение, има в продължение на около половин миля плитчини — достатъчно навътре, уверявам ви, за да не може никакъв кораб да се приближи дотолкова, че градът да попадне в обсега на оръдията му. Може да се приближим безопасно на не повече от три четвърти миля от града.
— Но ние ще направим десант с канута, пироги и плоскодънни лодки! — извика нетърпеливо един офицер.
— Дори и при най-спокойния сезон през годината прибоят ще попречи да се проведе подобна операция. И трябва да не забравяте, че ако въпреки всичко десантът е възможен, както твърдите вие, то този десант не може да бъде прикриван от оръдията на корабите. Всъщност десантните части ще бъдат застрашени от собствената си артилерия.
— Ако извършим нападението през нощта, както предлагам аз, няма да има нужда от прикриване. Вие ще бъдете с хората си на брега, преди испанците да са разбрали вашите намерения.
— Вие предполагате, че в Картахена живеят само слепци и че в този момент те не са съзрели и преброили нашите платна и не се питат кои сме ние и какви намерения имаме.
— Но щом се чувствуват защитени откъм север, както намеквате вие — извика нетърпеливо баронът, — тази им защитеност ще приспи тяхната бдителност.
— Може би. Но в такъв случай те са наистина защитени. Всеки опит да се извърши десант откъм тази страна е обречен на провал от самата природа.
— Въпреки това ще направим опит — каза упоритият барон, чиято надменност не му позволяваше да отстъпи пред своите офицери.
— Е, добре, щом моите думи не ви убеждават, действувайте. Това си е ваше право. Но аз няма да поведа хората си на сигурна смърт.
— Ако ви заповядам… — започна баронът. Но Блъд го прекъсна най-безцеремонно.
— Господин барон, когато господин Дьо Кюси ни завербува на ваша служба, той го направи не само заради нашата сила, а и заради познанията и опита, които имаме в подобен вид военни действия. По този въпрос аз поставих на ваше разположение моите познания и опит. Ще прибавя, че изоставих собствения си проект за нападение над Картахена, понеже навремето нямах достатъчно сили за щурмуване на входа на пристанището, който е единственият подстъп към града. Силите, с които вие разполагате сега, са напълно достатъчни за тази цел.
— Но докато се занимаваме с това, испанците ще имат време да изнесат от града голяма част от неговите богатства. Ние трябва да ги изненадаме.
Капитан Блъд повдигна рамена.
— Ако това беше обикновено пиратско нападение, тези съображения, разбира се, щяха да бъдат на първо място. Подобни съображения имах аз навремето. Но ако искате да унижите Испания и да забиете знамето с френските лилии върху крепостите на колонията, загубата на част от съкровищата на града не трябва да ви безпокои.
Господин Дьо Риварол прехапа устни от мъка. Мрачният му поглед пламна, когато се вгледа в самодоволния пират.
— Но ако ви заповядам да отидете — да направите опит? — попита той. — Отговорете ми, господине, нека веднъж завинаги да се знае къде сме и кой командува експедицията.
— Вие наистина започвате да ми досаждате — отговори капитан Блъд и се извърна към господин Дьо Кюси, който седеше там, хапеше устни и се чувствуваше твърде неудобно. — Имам една молба към вас: да потвърдите пред генерала, че съм прав.
Господин Дьо Кюси се стресна от мрачните си мисли и се изкашля. Беше съвършено изнервен.
— С оглед на това, което ни изложи каПитан Блъд…
— О, по дяволите! — викна Риварол. — Изглежда, наоколо ми има само страхливци. Вижте какво, господин капитан, щом вие не смеете да предприемете подобно нещо, ще го предприема лично аз. Времето е спокойно и разчитам да извърша успешен десант. Ако успея, ще докажа, че не сте прав, и утре ще мога да ви кажа няколко думи, които няма да ви харесат. Твърде великодушен съм към вас, сър. — Той махна величествено с ръка. — Разрешавам ви да се оттеглите.
Баронът беше подбуждан от чисто упорство и гордост и получи напълно заслужен урок. Следобед флотата се приближи на около една миля от брега и под прикритието на тъмнината триста души, от които двеста негри — целият негърски отред беше принуден да вземе участие в това начинание — тръгнаха към брега в канута, пироги и лодки. Гордостта на Риварол го застави да ги поведе лично въпреки нежеланието му.
Първите шест лодки попаднаха в прибоя и бяха разчупени на трески, преди намиращите се в тях хора да се хвърлят във водата. Шумът на разбиващите се вълни и виковете на корабокрушенците предупредиха тези, които плаваха след тях, и по този начин другите избягнаха същата съдба. Баронът веднага издаде заповед да се отдръпнат от опасното място и те застанаха на известно разстояние, за да приберат оцелелите, които успяха да стигнат до лодките. В тази авантюра бяха загубени близо петдесет души и шест лодки, натоварени с муниции и оръжие.
Баронът се върна на флагманския кораб побеснял, но съвсем не и поумнял. Мъдростта — дори жигосващата мъдрост, която животът ни поднася — не е предназначена за хора като Дьо Риварол. Той се гневеше на всичко, но яростта му се събираше на фокус върху личността на капитан Блъд. Чрез някакъв изкълчен начин на разсъждение той набеждаваше пирата като главен отговорник за тази несполука. Легна си разгневен, с мисълта какво ще каже на капитан Блъд следващата сутрин.
Призори Дьо Риварол беше събуден от гърма на оръдия. Той излезе на кърмата по чехли и нощна шапка и гледката, която видя, засили неговия неоправдан и неукротим гняв. Четирите пиратски кораба с вдигнати платна правеха някакви странни маневри на около половин миля от Бока Чика и на малко повече от половин миля от останалата част на флотата. Всеки път, когато се извръщаха със страничните си бордове към голямата кръгла крепост, която пазеше тесния канал, от страните им изригваха пламъци и дим. Крепостта отвръщаше енергично и злобно на техния огън. Но пиратите така добре подбираха времето за своите залпове, че сварваха прислугата на крепостта, когато зарежда оръдията; след залпа те се отдалечаваха отново и се стараеха да представляват винаги подвижни цели, мачтите им да бъдат в една линия и да са обърнати само с носа или с кърмата към крепостта точно когато се очаква най-силен огън.
Мърморейки и ругаейки, Дьо Риварол наблюдаваше битката, така самонадеяно започната от Блъд на собствена отговорност. Офицерите от „Викториьоз“ го заобиколиха, но той отприщи бента на гнева си едва когато към групата се присъедини господин Дьо Кюси, който сам предизвика потопа, който го заля. Той се приближи, потривайки ръце със задоволство от енергията, която проявяваха наетите от него хора.
— Аха, господин Дьо Риварол! — засмя се той. — Този капитан Блъд си разбира работата, а? Преди закуска още ще забие знамето с френските лилии върху крепостта.
Баронът се извърна към него и изръмжа:
— Знае си работата, а? Неговата работа, позволете ми да ви кажа, господин Дьо Кюси, е да изпълнява моите заповеди, а аз не съм му заповядал подобно нещо. Дявол да го вземе! Когато свърши тази история, ще се разправя с него за неподчинението му!
— Наистина, господин барон, неговите действия ще бъдат оправдани, ако донесат успех.
— Оправдани! Ах, дявол да го вземе! Може ли войникът да бъде оправдан, когато действува, без да е получил заповед? — Той вилнееше от гняв, а офицерите му го подкрепяха, защото ненавиждаха капитан Блъд.
Междувременно битката продължаваше. Крепостта беше доста пострадала. Но въпреки всички маневри на пиратите, техните кораби също така не можаха да избягнат известни повреди. Парапетът на десния борд на „Атропос“ беше превърнат в трески, а едно ядро разби кърмовата каюта на кораба. Носът на „Елизабет“ беше сериозно повреден, а гротмачтата на „Арабела“ — строшена; към края на битката „Лахезис“ излезе от строя с разбито кормило и се управляваше с веслата.
Невероятно разгневените очи на барона бляскаха от задоволство.
— Моля се на небесата испанците да потопят всичките му дяволски кораби! — извика той обезумял.
Но небесата не чуха молитвата му. Едва баронът бе млъкнал, и се разнесе ужасна експлозия. Половината крепост хвръкна във въздуха. Един сполучлив изстрел на пиратите беше попаднал в барутните погреби.
Два часа по-късно капитан Блъд, спокоен и наконтен, сякаш току-що е излязъл от някакъв официален прием, стъпи върху палубата на „Викториьоз“ и се изправи пред господин Дьо Риварол, който все още беше по чехли и с нощна шапка на главата.
— Мога да ви рапортувам, господин барон, че фортът на Бока Чика е в наши ръце. Френското знаме се вее над останките от неговата кула и входът към външното пристанище е отворен за вашата флота.
Господин Дьо Риварол беше принуден да преглътне гнева си, въпреки че едва не се задави. Неговите офицери ликуваха и той не можеше да продължи с тона, с който беше започнал. Но погледът му беше злобен, а лицето — побледняло от гняв.
— Имате щастие, господин Блъд, че успяхте — каза той. — Ако се бяхте провалили, щеше да бъде много лошо за вас. При друг случай бъдете така Добър да изчакате моите заповеди, защото в противен случай може би няма да имате оправданието, което късметът ви донесе тази сутрин.
Блъд се засмя, белите му зъби блеснаха и той се поклони.
— Ще бъда щастлив сега да получа вашите заповеди, господин генерал, за да се възползуваме от предимството. Разбирате, че при нанасяне на удара бързината е най-важното нещо.
Риварол за миг се обърка. Обхванат от смешния си гняв, той не бе помислил за нищо друго. Но веднага се съвзе.
— Елате в моя кабинет, ако обичате! — заповяда той властно и се обърна да тръгне, но Блъд го спря.
— Ако разрешите, господин генерал, тука ще бъдем по-добре. Пред вас се разстила като на карта сцената на нашите предстоящи действия. — Той махна с ръка към лагуната, сушата около нея и големия град, който се възправяше над плажа. — Ако не е самонадеяно, да предложа нещо… — Той млъкна. Господин Дьо Риварол го изгледа изпитателно, подозирайки някаква ирония. Но мургавото лице беше невъзмутимо, а проницателните очи-: съвършено спокойни.
— Нека чуем вашето предложение — съгласи се той.
Блъд посочи крепостта при входа за вътрешното пристанище, която едва се виждаше под полюляващите се палми по тясната ивица земя. Той съобщи, че нейното въоръжение не е толкова страшно като това на външната крепост, която бяха разбили, но от друга страна, проливът беше доста по-тесен от Бока Чика и преди да преминат през него, ще трябва да се справят най-напред със защитата му. Той предложи френските кораби да започнат бомбардировка на крепостта.
Междувременно Блъд ще свали триста души пирати и няколко оръдия на източната страна на лагуната, зад острова, обрасъл с ароматни плодни дървета, и веднага ще нападне крепостта отзад. Обсадени по този начин от двете страни и деморализирани от участта на много по-силната външна крепост, испанците едва ли щяха да се съпротивляват твърде дълго. Господин Дьо Риварол тогава трябваше да остави свои хора в крепостта, а Блъд щеше да продължи с пиратите и да превземе църквата „Нуестра сеньора де ла Пупа“, която се виждаше ясно на едноименния хълм източно от града. Това възвишение им даваше ценни стратегически предимства, но освен това то пазеше единствения път, който водеше от Картахена към вътрешността, и щом хълмът бъде завзет, не можеше да става и въпрос вече испанците да се опитат да изнесат богатствата на града.
За господин Дьо Риварол — точно както беше предвидил капитан Блъд — това се оказа решаващият аргумент. До този момент баронът слушаше надменно предложенията на пирата и имаше намерение да ги подложи на неприязнена критика, но сега изведнъж промени държането си. Придоби енергия и разпоредителност, благоволи дори да похвали плана на капитан Блъд и издаде необходимите заповеди, за да почнат веднага да го прилагат.
Не е необходимо да проследяваме операцията стъпка по стъпка. Грешките от страна на французите попречиха на гладкото изпълнение, а лошото маневриране доведе през този следобед до потопяването на два кораба от артилерията на крепостта. Но до вечерта, благодарение предимно на непреодолимата ярост, с която пиратите щурмуваха крепостта откъм сушата, нейните защитници се предадоха и преди да се стъмни, Блъд и хората му изкачиха с мулета няколко оръдия на височините Нуестра сеньора де ла Пупа, откъдето господствуваха над града.
По пладне на следващия ден, лишен от всякаква защита и под заплахата от бомбардировка, градът изпрати на господин Дьо Риварол съобщение, че се предава.
Надул се от гордост от тази победа, за която приписваше всички заслуги на себе си, баронът издиктува условията за капитулация. Той поиска да му бъдат предадени всички обществени имущества и сметководни книги, търговците да се откажат от всички пари и стоки, които държат за сметка на своите кореспонденти, жителите можеха да избират или да останат в града, или да го напуснат, но тези, които го напуснат, трябваше най-напред да предадат целия си имот, а онези, които останат — половината и да приемат френско поданство; молитвените домове и църквите щяха да бъдат пощадени, но трябваше да дадат сметка за всички пари и ценности, които притежават.
Картахена се съгласи, защото нямаше друг избор, и на следния ден, пети април, господин Дьо Риварол влезе в града, обяви го за френска колония и назначи господин Дьо Кюси за негов губернатор. После баронът отиде в катедралата, където в чест на победата бе отслужена благодарствена литургия. След този кратък отдих Риварол пристъпи към ограбването на града. Единствената подробност, по която завземането на Картахена от французите се отличаваше от обикновено пиратско нападение, беше, че на войниците се забрани под страх от най-строго наказание да влизат в къщите на местните жители. Но това привидно уважение към личността и собствеността на победените се основаваше всъщност върху безпокойството на Дьо Риварол да не би някой дублон[1] да се отклони от огромния поток на богатства, които се изливаха в ковчежничеството, открито от барона в името на френския крал. Щом прекъсна златният поток, той премахна всички ограничения и остави града за плячка на своите хора, които се заеха да доограбят тази част от имуществата, която гражданите, станали френски поданици, бяха уверени, че ще бъде неприкосновена. Плячката беше огромна. В течение на четири дни повече от стотина мулета, натоварени със злато, бяха изведени от града и закарани до лодките, които чакаха на брега, за да пренесат съкровището на корабите.