Метаданни
Данни
- Серия
- Скарамуш
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scaramouche, 1921 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сидер Флорин, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 29гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- hammster(2007)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина(24 май 2004 г.)
- Допълнителна корекция
- dd(2021 г.)
Източник: http://dubina.dir.bg
Издание:
Рафаел Сабатини СКАРАМУШ
РОМАН
Преведе от английски СИДЕР ФЛОРИН
Библиотечно оформление СТЕФАН ГРУЕВ
Художник РУМЕН СКОРЧЕВ
Редактор ЛЪЧЕЗАР МИШЕВ
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ
Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА
АНГЛИЙСКА. ВТОРО ИЗДАНИЕ. 1980
ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 23. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 22,33. ЦЕНА 1,87 ЛЕВА
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“. СОФИЯ. БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ“ 1-а ДП „ТОДОР ДИМИТРОВ“, БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ 3“
Rafael Sabatini
SCARAMOUCHE
Grosset & Dunlop
New York, 1923
История
- —Корекция
- —Преместване на бележките под линия в текста
- —Допълнителна корекция от dd
IV
Излиза мосьо Парвисимус
В четири часа следобед в понеделник завесата се вдигна за „Фигаро-Скарамуш“ пред публика, която изпълваше три четвърти от пазарищното помещение. Мосьо Бине отдаде това добро посещение на големия брой хора, придошли в Гишен за панаира, и на великолепното парадно шествие на трупата по улиците на градеца през най-оживените часове на деня. Андре-Луи го отдаде само на заглавието. Този дъх на „Фигаро“ бе докарал според него по-заможната буржоазия, изпълнила повече от половината места по двадесет су и три четвърти от тези по дванадесет су. Примамката ги беше привлякла. Дали щеше да продължи така, зависеше от начина, по който планът, разработен от Андре-Луи за прослава на Бине, щеше да бъде изпълнен от трупата. В достойнствата на самия план той не се съмняваше ни най-малко. Авторите, от които бе заимствувал разните моменти, бяха солидни, а младежът беше отбрал най-доброто от тях, което, както твърдеше, само оказваше на тези автори дължимата чест.
Трупата надмина себе си. Публиката следеше с увлечение хитрите интриги на Скарамуш, наслаждаваше се на хубостта и свежестта на Климен, беше трогната почти до сълзи от жестоката съдба, която в течение на четири дълги действия я делеше от прегръдките на копнеещия за нея хубав Леандър, ревеше от възторг пред подлостите на Панталоне, шутовщините на немирния му слуга Арлекин и самохвалното перчене и гръмогласна свирепост на страхливия Родомонт.
Успехът на трупата Бине в Гишен бе осигурен. Тази вечер целият състав пи бургундско вино за сметка на мосьо Бине. Приходът възлизаше на осем луидора — повече от това мосьо Бине не беше събирал през цялата си кариера. Бе много доволен. Задоволството се излъчваше като пара в затлъстялата му фигура. Дори прояви снизхождението да припише част от заслугите за успеха на мосьо Парвисимус.
— Неговото внушение — заяви той предпазливо, като внимаваше да не придаде ненужна важност на тази заслуга — бе много ценно, както го схванах, още на времето.
— Ами подрязването на перата? — изръмжа Полишинел. — Не забравяй и това. От първа важност е да имаш до себе си човек, който умее да подрязва пера, а аз винаги ще го помня, когато стана писател.
Но дори тази подигравка не можа да изтръгне мосьо Бине от летаргията на удовлетвореността.
Във вторник успехът се повтори в сценично и се повиши във финансово отношение. Десет луидора и седем ливри бе огромната сума, която Андре-Луи, разпоредителят, наброи на мосьо Бине след представлението. Никога още мосьо Бине не беше спечелвал толкова пари за една вечер, а едно малко селце като Гишен положително бе последното място, където можеше да очаква такъв късмет.
— Да, но Гишен по време на панаир — напомни му Андре-Луи. — Тука има хора чак от Нант и Рен, дошли да купуват и продават. Утре, понеже е последният ден на панаира, ще има още повече народ. Би трябвало да повишим прихода от тази вечер.
— Да го повишим ли? Ще бъда предоволен, ако не вземем по-малко, драги.
— Можете да бъдете сигурен в това — увери го Андре-Луи. — Ще пием ли бургундско?
И тогава ги сполетя нещастието. То извести за идването си с редица тупвания и друсания, завършили с трясък пред вратата, който ги накара всички да наскачат в тревога.
Пиеро се втурна да отвори и видя свито тяло на мъж, паднал в дъното на стълбите. Той издаваше стонове, следователно беше жив. Пиеро пристъпи напред да го обърне и откри факта, че мъжът имаше сбръчканото лице на Скарамуш — един кривещ се, стенещ, потрепващ Скарамуш.
Всички други актьори, струпали се зад Пиеро, се заляха от смях.
— Винаги съм казвал, че трябва да смениш ролята си с мен — извика Арлекин. — Ти си такъв прекрасен акробат! Упражняваше ли се?
— Глупак! — сопна му се Скарамуш. — Смееш ми се, когато малко остана да си строша врата!
— Прав си. Трябваше да заплачем, че не си го строшил. Хайде, човече, ставай! — И той протегна ръка на просналия се мошеник.
Скарамуш пое ръката, вкопчи се в нея, надигна се от Земята и с писък се отпусна пак долу.
— Кракът ми! — оплака се той.
Бине се търколи като топка през скупчилите се актьори, като ги помиташе наляво и надясно. Бе завладян от мрачни предчувствия. Съдбата беше му изигравала такива номера и преди.
— Какво ти има на крака? — попита той кисело.
— Трябва да съм го счупил — изхленчи Скарамуш.
— Счупил ли? Ами! Я ставай! — Бине го хвана под мишниците и го повдигна.
Скарамуш със стонове стъпи на единия крак; другият се подви, когато се опита да го опре на земята, и ако Бине не го държеше, щеше пак да се строполи. Къщата екна от писъците му, докато Бине редеше изумителни и чудно разнообразни ругатни.
— Защо трябва да ревеш като теле, глупак такъв? Млъкни! Някой да даде един стол.
Пред него бутнаха стол. Той стовари Скарамуш на него.
— Дай да видим тоя твой крак!
Без да обръща внимание на болезнените викове, Бине смъкна обувката и чорапа.
— Какво му има? — попита той, загледан в крака. — Аз не мога да видя нищо — Той го сграбчи за петата с едната си ръка, а за предната част с другата и го завъртя. Скарамуш се разписка така, че Климен стисна Бине за рамото и го накара да спре.
— Боже мой, нямаш ли капка съчувствие? — укори тя баща си. — Нещастника го боли кракът. Трябва ли да го измъчваш? Ще го излекува ли това?
— Боли го кракът! — рече Бине. — Не виждам да му има нещо на крака… нещо, което да оправдава цялата тая врява. Може да го е натъртил…
— Човек с натъртен крак не писка така — обади се Мадам през рамото на Климен. — Може да го е изкълчил.
— Точно от това ме е страх — изхълца Скарамуш. Бине се изправи възмутен.
— Сложете го на легло — заповяда той — и повикайте доктор да го види.
Това бе направено и докторът дойде. След като прегледа пациента, той заяви, че нямало нищо сериозно, но при падането Скарамуш очевидно понавехнал глезена. Няколко дена почивка и всичко щяло да мине.
— Няколко дена! — възкликна Бине. — Да пукне макар! Да не искате да кажете, че не може да ходи?
— Би било неразумно, всъщност той не би могъл да направи повече от няколко крачки.
Мосьо Бине плати на лекаря за визитата и седна да мисли. Наля си чаша бургундско, гаврътна я без нито една дума и остана да седи, забил поглед в празната чаша.
— Разбира се, това е нещо което, така или иначе, трябва да ми дойде до главата — промърмори той, без да се обръща към някого. Всичките членове на трупата стояха смълчани пред него, обзети от същата тревога. — Трябваше да си зная, че това… или нещо като него… щеше да се случи, за да развали първата ми сполука от години насам. Е, няма що, край. Утре събираме багажа и тръгваме. Най-хубавия ден от панаира, когато сме се издигнали до гребена на вълната на успеха… цели петнадесет луидора от вход, и да се случи такова нещо! Да го вземат дяволите!
— Нима възнамерявате да се откажете от утрешното представление?
Всички се обърнаха заедно с Бине и се втренчиха в Андре Луи.
— Да не играем „Фигаро-Скарамуш“ без Скарамуш? — попита Бине с насмешка.
— Разбира се, не — Андре-Луи пристъпи напред. — Но положително може да се прередят някак ролите. Например Полишинел е прекрасен актьор.
Полишинел му направи нисък поклон.
— Трогнат — промълви той, язвителен както винаги.
— Но Полишинел си има своя роля — възрази Бине.
— Малка роля, която може да изиграе Паскариел.
— А кой ще играе Паскариел?
— Никой. Ще я махнем. Пиесата няма да пострада.
— Той мисли за всичко — подметна Полишинел. — Какъв човек!
Но Бине съвсем не беше съгласен.
— Нима вие предлагате Полишинел да играе Скарамуш? — попита той, без да може да повярва.
— Защо не? Не му липсват способности!
— Трогнат още веднъж! — подхвърли Полишинел.
— Да играе Скарамуш с тая фигура? — Бине се вдигна, за да посочи с изобличителен пръст трътлестата, нисичка фигура на Полишинел.
— Като няма друг по-добър — каза Андре-Луи.
— Още повече трогнат! — Поклонът на Полишинел беше ненадминат този път. — Бога ми, трябва май да поизляза на въздух, да се разхладя, след като съм се червил толкова много.
— Махай се по дяволите! — изруга го Бине.
— Все по-хубаво и по-хубаво! — Полишинел се запъти към вратата. На прага се спря и застана в театрална поза. — Разбери ме, Бине. Сега няма да играя Скарамуш при никакви обстоятелства — И излезе. Общо взето, излизането му бе изпълнено с достойнство.
Андре-Луи сви рамене, разпери ръце и ги отпусна пак.
— Вие развалихте всичко — каза той на мосьо Бине. — Цялата работа можеше лесно да се нареди. Както и да е, господарят тука сте вие, а понеже искате да съберем багажа и да заминаваме, предполагам, че именно това ще направим.
Той също излезе. Мосьо Бине постоя замислен за миг и излезе подир него с много хитър поглед в очите. Настигна го на външната врата.
— Хайде да се поразходим заедно, мосьо Парвисимус — предложи той много любезно.
Бине хвана Андре-Луи под ръка и го изведе на улицата, където още имаше доста голямо движение. Те минаха край сергиите, наредени пред пазарището, и заслизаха от хълма към моста.
— Не вярвам да събираме багажа утре — каза мосьо Бине след малко. — Всъщност ще играем утре вечер.
— Доколкото познавам Полишинел, няма да играем. Вие…
— Аз не мисля за Полишинел.
— За кого тогава?
— За вас.
— Чувствувам се поласкан, господине. И в качеството на какъв ме виждате? — Имаше нещо твърде угодническо и мазно в гласа на Бине, не по вкуса на Андре-Луи.
— Виждам ви в ролята на Скарамуш.
— Фантазии! — каза Андре-Луи. — Разбира се, вие се забавлявате.
— Ни най-малко. Говоря напълно сериозно.
— Но аз не съм актьор.
— Казахте ми, че бихте могли да бъдете.
— А, при случай… някоя малка роличка може би…
— Е, тука ви се предлага голяма роля, случай да победите с един скок. Колцина са имали такъв случай?
— Това е случай, за който не ламтя, мосьо Бине. Да променим ли темата? — Тонът му бе съвсем леден, може би понеже подуши в държанието на мосьо Бине нещо смътно заплашително, ако не по някоя друга причина.
— Ще променим темата, когато аз пожелая — заяви мосьо Бине, като остави под кадифената му мекота да се усети нещо твърдо и студено като стомана. — Утре вечер вие ще играете Скарамуш. Вие сте достатъчно находчив, фигурата ви е идеална и имате точно този вид хаплив хумор, който е необходим за ролята. Ще имате огромен успех.
— Много по-вероятно е да завърша с нечуван провал.
— Това няма да има значение — каза цинично Бине и дообясни: — провалът ще бъде личен, само за вас. Приходът ще бъде осигурен дотогава.
— Много съм ви признателен — каза Андре-Луи.
— Би трябвало да вземем петнадесет луидора утре вечер.
— За нещастие нямате Скарамуш — забеляза Андре-Луи.
— За щастие имам, мосьо Парвисимус.
Андре-Луи дръпна ръката си.
— Започвате да ставате отегчителен — каза той. — Аз май ще се върна.
— Един момент, мосьо Парвисимус. В случай че ми се наложи да изгубя тези петнадесет луидора, няма да ми се сърдите, ако ги компенсирам по друг начин, нали?
— Това е ваша лична работа, мосьо Бине.
— Извинете, мосьо Парвисимус. Може да се окаже и ваша — Бине отново го хвана под ръка. — Бъдете толкова любезен да прекосите улицата с мен. Само ей там, до пощата. Искам да ви покажа нещо.
Андре-Луи тръгна. Преди да стигнат до този лист хартия, закачен на вратата, той знаеше какво точно пише на него. И наистина, там пишеше, както бе предположил, че този, който със сведенията си подпомогне задържането на някой си Андре-Луи Моро, адвокат от Гаврийак, търсен от кралския наместник в Рен за подстрекателство към бунт, ще получи двадесет луидора.
Мосьо Бине го наблюдаваше, докато той четеше. Бяха хванати под ръка и Бине го държеше здраво.
— Сега, драги — каза той, — мосьо Парвисимус ли ще бъдете и ще играете утре Скарамуш, или ще бъдете Андре-Луи Моро от Гаврийак и ще отидете в Рен, за да отговаряте пред кралския наместник?
— Ами ако случайно имате грешка? — попита Андре-Луи с лице, което приличаше на маска.
— Ще поема такъв риск — цинично се ухили мосьо Бине. — Вие споменахте, ако не се лъжа, че сте адвокат. Едно недомислие, скъпи мой. Няма вероятност двама адвокати да се укриват по едно и също време в същия окръг. Виждате, че всъщност няма нужда да съм бог знае колко умен. Е, мосьо Андре-Луи Моро, адвокат от Гаврийак, кое ще изберете?
— Ще поговорим за това на връщане — каза Андре-Луи.
— Какво има да говорим?
— Едно-две неща според мен. Трябва да зная положението си. Хайде, господине, ако нямате нищо против.
— Добре — съгласи се Бине и двамата се запътиха пак нагоре по улицата, но мосьо Бине продължаваше здраво да държи ръката на младия си приятел и да бъде нащрек за всеки номер, който би хрумнало на младия господин да му изиграе. Това бе излишна предпазливост. Андре-Луи не беше човек, който да хаби силите си напразно. Той знаеше, че физически съвсем не може да се сравнява с тежкия и здрав Панталоне.
— Ако се поддам на вашите тъй красноречиви и примамливи увещания, мосьо Бине — каза той сладко, — каква гаранция ще ми дадете, че не ще ме продадете за двадесет луидора, след като си послужите с мен за изпълнение на целите си?
— Имате честната ми дума — Тонът на мосьо Бине бе убедителен.
Андре-Луи се изсмя:
— О, ние ще говорим за чест, а? Наистина ли, мосьо Бине? Ясно е, че ме смятате за глупак.
В мрака той не видя руменината, която заля кръглото лице на мосьо Бине. Минаха една-две минути, преди Бине да му отговори.
— Може би сте прав — изръмжа той. — Каква гаранция искате?
— Не зная каква гаранция бихте могли изобщо да ми дадете.
— Казах ви, че ще удържа на думата си.
— Докато ви се види изгодно да ме продадете.
— Имате пълната възможност да направите по-изгодно за мен да държа на думата си пред вас. Това, че имаме такъв успех в Гишен, се дължи на вас. О, аз го признавам открито.
— На четири очи — забеляза Андре-Луи.
Мосьо Бине отмина сарказма с мълчание.
— Това, което направихте за нас тук с „Фигаро-Скарамуш“, можете да направите другаде с други неща. Естествено аз ще гледам да не ви загубя. Това е вашата гаранция.
— И въпреки това тази вечер бяхте готов да ме продадете за двадесет луидора.
— Защото, дявол да го вземе, вие ме вбесявате, като ми отказвате услуга, която е напълно по силите ви. Не смятате ли, че ако бях такъв подлец, за какъвто ме мислите, можех да ви продам още миналата събота? Искам да ме разберете, драги ми Парвисимус.
— Моля ви да не се извинявате. Така ще станете още по-отегчителен.
— Разбира се, вие не можете без подигравки. Никога не пропускате случай да се подиграете. Има да патите от това до края на живота. Хайде, ето че вече стигнахме хана, а вие още не сте ми казали какво сте решили.
Андре-Луи го изгледа.
— Трябва да се съглася, разбира се. Нямам друг изход.
Мосьо Бине пусна най-сетне ръката му и сърдечно го тупна по гърба.
— Добре казано, момчето ми. Никога не ще съжалявате за това. Ако разбирам нещо от театър, тогава не се лъжа, че сте взели най-важното решение в живота си. Утре вечер ще ми благодарите.
Андре-Луи сви рамене и се запъти пред него към хана. Но мосьо Бине го върна.
— Мосьо Парвисимус!
Той се обърна. Огромният мъжага стоеше пред него, луната осветяваше кръглото му мазно лице и той му протягаше ръка.
— Мосьо Парвисимус, без да ми се сърдите. Това е нещо, което отбягвам в живота си. Стиснете ми ръка и да забравим цялата тази работа.
Андре-Луи го изгледа с отвращение. Започваше да се ядосва. После, като си даде сметка за това, си помисли, че е глупаво смешен, почти толкова глупаво смешен, колкото този хитър нехранимайко Панталоне. Той се изсмя и стисна протегнатата му ръка.
— Без да ми се сърдите? — настоя мосьо Бине.
— О, без да ви се сърдя — отговори Андре-Луи.