Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отиспански
- , 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2011)
Издание:
Испанска поезия
Испанска
Първо издание
Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Литературна група: художествена
Редактор: Пенчо Симов
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова
Дадена за набор 12. XI. 1979 г.
Подписана за печат февруари 1980 г.
Излязла от печат март 1980 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84
Усл. изд. коли 28,12
Цена 4,04 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, 1980
ДПК „Димитър Благоев“ — София
История
- —Добавяне
На мургавите маври кралят
разхожда се из град Гранада
от тежката врата Елвира[1],
та до вратата Виварамбла.[2]
„Ах, клета ми Алама!“
Писмо проводено му беше,
че е превзел врагът Алама:
писмото в огъня захвърли
и вестоносеца погуби.
„Ах, клета ми Алама!“
От черно женско муле слиза
и върху кон един възседна;
пое от Сакатин[3] нагоре
и изкачи се до Алхамбра.
„Ах, клета ми Алама!“
Едва пристигна във Алхамбра
и даде заповед веднага
високо да тръбят тръбите,
зурните сребърни да свирят.
„Ах, клета ми Алама!“
И барабаните набързо
да призоват на боен поход,
за да ги чуят всички маври
от Вега[4], както от Гранада.
„Ах, клета ми Алама!“
И маврите, за миг дочули
на кървавия Марс тръбата,
поединично и по двама
се сбират за голяма битка.
„Ах, клета ми Алама!“
Един стар мавър заговори
и думите му бяха тези:
„Защо, кралю, ни призоваваш,
защо е тоя боен призив?“
„Ах, клета ми Алама!“
„Да знаете е нужно, друже,
едно известие злочесто:
сърцати, храбри християни
отнеха ни Алама вече.“
„Ах, клета ми Алама!“
Тогаз един законоведец,
с брада голяма, бяла, каза:
„Добре, кралю, си го заслужил
Кралю добър, ще го заслужиш!“
„Ах, клета ми Алама!“
„Абенсерахите[5] убихте,
цвета те бяха на Гранада;
на Кордова вероотстъпна
неверните чеда приехте!“
„Ах, клета ми Алама!“
„И затова, кралю, напълно
ти заслужаваш двойна казън:
и кралството си да загубиш,
и да загине тук Гранада.“
„Ах, клета ми Алама!“