Етел Лилиан Войнич
Стършел (27)

ЕТЕЛ ЛИЛИАН ВОЙНИЧ (1864–1960)

Етел Лилиан Войнич, авторка на романа „Стършел“, една от малкото книги, които имат щастието да не остаряват с времето, е родена на 11 май 1864 година в ирландския град Корк, където баща й преподавал математика в Кралския колеж. За нещастие бащата умира няколко месеца след раждането на Етел и семейството, в което има още четири малки момиченца, остава почти без средства. Мери Бул, майката, е принудена да се премести с дъщерите си в Лондон и също става преподавателка по математика. Тя произлиза от културна среда — баща й е ректор на колеж, а вуйчо й Джордж Еверест, известен инженер и географ, пръв се заема с изучаването на Хималаите. И до днес най-високият връх на света Монт Еверест носи неговото име.

Майката мечтае да даде на децата си добро образование. Особено се радва на талантливата си най-малка дъщеря. Етел с увлечение усвоява науката и с голяма лекота учи чужди езици. Но най-силно я привлича музиката, и затова винаги, когато в къщи се намира по някоя спестена лира, тя взема уроци по музика.

Още в детските си години писателката навлиза в примамливия свят на книгите. Чете стиховете на английския поет Уилям Блейк, който поразява въображението й със своите алегорични и фантастични образи. По-късно тя се запознава с големите произведения на Шекспир, Милтон, Шели, и тия велики поети стават нейни неотменни спътници до края на живота й. А след едно пътуване до Русия Етел Войнич започва да превежда на английски и много произведения на руски и украински писатели като Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Гогол, Шчедрин, Шевченко.

В първия си и най-хубав роман „Стършел“ писателката разкрива вълнуващо, правдиво и реалистично националосвободителната борба в Италия след разгрома на наполеоновите армии и разделянето на страната на няколко малки държави. Положителните герои са активни членове на тайната партия „Млада Италия“, основана от революционера Мацини през 1831 година. Динамичната и напрегната фабула на романа, острите конфликти и драматизъм, ярките образи и на първо място обаятелният образ на главния герой правят „Стършел“ едно от най-значителните произведения в английската литература от края на XIX век.

Не Христос ще спаси света, а революционерът, не в смирението и преклонението, а в борбата е залогът за щастието и бъдещето на човечеството — тази прогресивна идея авторката утвърждава с героичния живот и смърт на пламенния италиански революционер Артур Бартън. И въпреки че много от методите, които Стършел използува в борбата, са остарели, душевната му чистота, неговото благородство, непоколебима воля и мъжество го правят близък и любим на хиляди млади читатели.

Романът е преведен на руски през 1898 г., веднага след появата му в САЩ и Англия. Книгата бързо прониква в нелегалните кръжоци и става любимо четиво на прогресивните младежи и Девойки. „Стършел“ е високо ценен и разпространяван от видни деятели на болшевишката партия като Свердлов, Калинин, Бабушкин, С любов пишат за книгата Горки, Фадеев и Маяковски. Тя вдъхновява и укрепва вярата в победата на герои от гражданската и Отечествената война като Котовски и Островски, Зоя Космодемянская и Алексей Мересиев. Неслучайно тя е една от любимите книги и на първия космонавт Юрий Гагарин.

В годините на съветската власт „Стършел“ има 155 издания на 24 езика, с общ тираж над 7 милиона екземпляра. В България книгата е преведена за първи път през 1921 г., а след IX. IX. 1944 г. това е вече шестото й издание.

ПО романа е създаден филм. направена е драматизация и са поставени две опери.

След „Стършел“Войнич написва още четири романа („Джек Г-ймънд“ 1900 г., „Оливия Латан“ 1904 г., „Прекъсната дружба“ 1910 г., „Събуй обущата си“ — 1945 г). Не е чудно, че

iCHo/tHanui тема, която звучи в тях, макар и по-приглушено, е темата на революционната борба. А в два от последните четири писма, писателката отново се връща към любимия, си герой Артур Бартън.

Мнозина са се опитвали да открият първообраза на Стършел в руското, полското и италианското революционно движение. Безспорно е едно — революционната вълна в Европа през деветнадесети век и особено връзките с демократичното движение в Русия, напредничавите идеи на времето оказват благотворно влияние върху мирогледа на Етел Войнич, събуждат дълбок отзвук в сърцето й, помагат й да създаде неповторим образ, който и днес е все така жизнен н очарователен, както и преди половин век.

НИКОЛАЙ ПОПОВ