Абенамар

„Абенамар, Абенамар,

мавър от рода на маври,

твоят ден рожден се помни

със знамения големи!

Беше стихнало морето

и луната беше пълна:

който в ден такъв се ражда,

той е длъжен да не лъже.“

И тогаз отвърна маврът,

чуйте туй, което каза:

„Истината ще ти кажа

и живота да ми струва,

аз, сеньор, съм син на мавър

и робиня християнка;

бях дете невръстно още,

учеше ме мойта майка

със лъжа да си не служа,

че е подлост да се лъже;

затова, кралю, ме питай:

истината ще ти кажа.“

„Много съм ти благодарен,

че си искрен, Абенамар.

Тези замъци какви са,

тъй сияйни и високи?“

„Туй, сеньоре, са Алхамбра^[1]

и джамията до нея,

а зад тях са Алихарес,

изработени чудесно.

Маврът, който ги строеше,

вземаше сто добла^[2] дневно,

а когато не строеше,

губеше по сто наравно.

Там пък е Хенералифе,^[3]

няма другаде градина,

по-пленителна от нея;

ето Алената кула,

крепост яка, скъпоценна.“

Кралят дон Хуан^[4] отвърна,

чуйте туй, което каза:

„Ако искаш ти, Гранада,

аз за теб да се оженя,

откуп ще ти дам и зестра

Кордова, на и Севиля.“

„Женена, кралю, съм вече,

женена, не вдовица;

люби ме с любов по-силна

маврът, който ме владее.“