Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отиспански
- , 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2011)
Издание:
Испанска поезия
Испанска
Първо издание
Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Литературна група: художествена
Редактор: Пенчо Симов
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова
Дадена за набор 12. XI. 1979 г.
Подписана за печат февруари 1980 г.
Излязла от печат март 1980 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84
Усл. изд. коли 28,12
Цена 4,04 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, 1980
ДПК „Димитър Благоев“ — София
История
- —Добавяне
Войниците на дон Родриго
смутено бягаха в безреда,
дордето в осмата им битка
сразяваха ги враговете.
Родриго белите палатки
на своя боен стан остави,
пое несретен и самотен,
защото нямаше другари;
и конят му безкрайно морен
накуцваше с последни сили,
отбиваше се, дето иска,
и скиташе се без посока.
Изгубил вече дух, отпаднал,
безчувствен беше станал кралят;
тъй изтощен от глад и жажда,
че беше жално да го гледаш;
вървеше той опръскан с кърви
и бе досущ като жарава.
Доспехите му нащърбени,
макар със камъни безценни;
бе мечът на трион превърнат
от вражи удари несметни,
а шлемът, смачкан и нагънат,
вдълбаваше му се в главата;
отекло беше му лицето
от непосилната умора.
Той изкачи една могила,
от всички други най-висока,
оттам да гледа свойте люде,
които бягаха сразени,
оттам да гледа знамената,
доскоро горди и развени,
днес вече стъпкани в земята
и до едно със кал покрити.
Той дири своите пълководци,
ала не се показва никой,
и виждайки полето бойно,
от вади кръв почервеняло,
в сърцето си при тази гледка
изпитваше голяма мъка
и като плачеше с очите,
с уста мълвеше тези думи:
„До вчера крал бях на Испания,
днес крал не съм и на паланка;
с безбройни замъци до вчера,
днес нямам ни един-едничък;
до вчера с толкова прислуга,
не ми прислужва днеска никой;
днес нямам даже бойна кула,
която да наричам моя.
Проклет да е часът злокобен,
проклет да е денят нещастен,
във който се родих без време
и наследих такова кралство,
щом трябваше да го изгубя
в един и същи ден напълно.
О, смърт, защо сега не дойдеш
и от това нищожно тяло
душата моя да изтръгнеш,
та да ти бъда благодарен?“