Мария Барет
Любовно проклятие (9)

Глава девета

Вторият етаж на „Селфриджис“ беше претъпкан — в съботния следобед магазинът за дамска мода работеше на пълни обороти. Следвайки Клеър по стълбите през тълпата купувачи, Джейн бе обхваната от лошо предчувствие и за сетен път се питаше как, за Бога, се беше оставила сестра й да я убеди да се съгласи на това. Бе рожденият й ден и последното нещо, което желаеше, беше да се блъска из магазините в търсене на роклята, която Клеър щеше да сметне подходяща за празника й. Въздъхна тежко и Клеър се извърна към нея раздразнено:

— Хайде, Джени! Човек започва да си мисли, че не проявяваш никакъв интерес!

Сестра й обаче се бе заела присърце с работата, тъй като това щеше да бъде техният подарък с Теди за нея, така че Джейн се усмихна и отвърна:

— Съжалявам, но вече не съм толкова млада, колкото бях!

— Ха-ха! — Клеър поклати глава: — Въздържай се да говориш за възрастта си, Джейн! И със сигурност не трябва да я споменаваш довечера пред Филип!

Джейн избухна в смях.

— Кое е толкова смешно? — войнствено запита Клеър и сложи ръце на кръста си.

— О, Клеър! Ти! — Джейн сподави смеха си, щом забеляза буреносното изражение върху лицето на сестра си. — Нима наистина смяташ, че той не знае на колко години съм?

— Ами аз… хммм… Просто си помислих, че това би могло да…

— Че ако разбере, че съм стара мома, която умира от желание да се омъжи, би могъл да се откаже, а?

— Я не ми се присмивай, Джейн!

Джейн изкачи трите стъпала, които ги разделяха, и целуна Клеър по бузата.

— Не ти се присмивам — каза тя. Сестра й може и да беше изключително незряла за двадесет и едната си години, но Джейн я обожаваше. — Хайде! Да вървим да купим роклята, която ми обеща за рождения ми ден.

— Добре — Клеър хвана Джейн под ръка и двете се заизкачваха към втория етаж. — Откъде ще започнем?

— Откъдето кажеш.

— Тогава оттук, а? — тя посочи към един щанд, обособен като бутик, пред чиято врата стоеше манекен, облечен в черна къса рокля. Джейн потисна спонтанната си реакция — това изобщо не се вместваше в представата й за хубава рокля, но се остави сестра й да я поведе.

Клеър започна да търси.

— И Филип знае, че днес навършваш двадесет и седем години, така ли? — запита тя, докато се ровеше сред окачените на една стойка къси рокли, подобни на показания отвън модел. Измъкна една лилава и я вдигна пред себе си, за да я разгледа.

— Да. Напълно наясно е с възрастта ми — отговори Джейн и мислено започна да се моли Клеър да върне роклята обратно. Последното нещо, което имаше намерение да прави, бе да се хвърли на първия възможен избор.

— О! — Клеър наистина върна роклята и тръгна към следващата стойка със закачалки. — Предполагам, че ако сте само добри приятели, това няма никакво значение, нали така?

— Не, никакво — Джейн се приближи към закачените поли с подходящи туники към тях.

— Няма ли нещо повече?

Джейн взе една напълно неподходяща минипола от закачалката и я вдигна, преструвайки се, че не е чула въпроса.

— Хммм?

Клеър се приближи към нея и поклати глава. Дръпна полата и вдигна пред Джейн роклята, която беше избрала.

— Това между вас с Филип само приятелство ли е?

Джейн въздъхна, взе роклята от ръцете на Клеър и я закачи обратно на стойката.

— Напоследък доста често се виждате и аз започнах да си мисля, че…

— Клеър! — извика Джейн малко по-остро, отколкото бе имала намерение, и тръгна към друга секция.

— Ако е нещо повече, то тогава… — Клеър забърза след Джейн. — Тогава би могло…

— За да бъда напълно откровена с теб — извърна се Джейн към сестра си, — трябва да призная, че и аз самата не знам какво е!

Тя се врътна и тръгна направо към секцията на дизайнерите, оставяйки онемялата Клеър безпомощно да се взира в нея.

Джейн вървеше покрай стойките с окачени по тях красиви костюми и рокли от кашмир и коприна и прокарваше пръсти по ръкавите на блузите и жакетите, наслаждавайки се на висококачествените материи. Поспря, погледна към отражението си в едно огромно огледало и въздъхна тежко. Казаното току-що на Клеър беше самата истина, въпреки че досега бе отбягвала да мисли по въпроса. В интерес на истината, нямаше ни най-малка представа какво представляваха отношенията й с Филип. Ни най-малка.

Ако трябваше да бъде откровена със себе си, размишляваше, докато откачаше едно палто и го оглеждаше, тя не беше наясно какво изпитва към Филип, а още по-малко — какво чувства той към нея. Клеър беше права, че напоследък се виждаха доста често, защото на него човек трудно би могъл да му откаже нещо. Но нима беше изминал само месец, откакто се познаваха? Струваше й се, че бе изминало много повече време, а друг път дори, че го бе познавала през целия си живот.

Още след второто им излизане Джейн бе решила, че Филип е точно нейният тип. Беше типичен възпитаник на светското училище и армията — традиционен и доста праволинеен, но бе забавен, интелигентен, остроумен и привлекателен. А беше и необикновено красив. Джейн върна обратно палтото и изпробва едно сако, което също не й стоеше добре. Продължаваше да се взира в отражението си в огледалото. Да, той наистина е красив, помисли си тя и стомахът й се сви от вълнение. Най-красивият мъж, с когото бе излизала, който имаше всичко и беше толкова близо до идеала й за мъж, колкото бе по силите на човек.

Джейн върна и сакото обратно и без да откъсва очи от огледалото, разпусна коси и ги остави да се разпилеят. Един Господ знае какво бе намерил у нея, мислеше си тя, докато прибираше тежък кичур тъмна коса зад ухото си, с което направи и без друго продълговатите си строги черти да изглеждат, още по-издължени и по-изострени. Запристъпва от крак на крак. Беше слаба и висока, имаше чудесни крака и приятна фигура, но никой не би могъл да я нарече красива или дори хубава. Вероятно би могла да мине за привлекателна, предположи тя, но само на светлината на свещи и силно гримирана. Но никога нямаше да може да накара хората да се обръщат след нея, както се случваше с Филип, когато излизаха заедно.

— Може би е впечатлен от индивидуалността ми — заговори тя на собственото си лице, но дори когато го казваше, не спираше да се съмнява. Бе напълно наясно, че Филип само се забавлява с нея и всеки път правеше всичко възможно, за да бъде забавна, но винаги усещаше, че част от него е някъде далеч. Това я озадачаваше, защото винаги той беше този, който я канеше, и приятелството им продължаваше само благодарение на него.

Най-после Джейн се отдалечи от огледалото. Беше ли това приятелство? Защото ако беше, то тогава бе много близко приятелство. Все още не бяха споделяли леглото, но Джейн имаше предчувствието, че това е неизбежно и всичко води нататък. За пръв път наистина желаеше да се случи. Не беше влюбена във Филип — или поне тя смяташе така. Не беше сигурна дали би могла да разпознае любовта, ако я срещне, но познаваше добре своите чувства, знаеше, че го желае и бе уверена, че той ще бъде добър любовник. Можеше да долови това в погледа му и в най-лекото докосване на ръцете му, когато познатата болка на вълнението я заливаше цялата.

— Джени! Ето те! — Клеър се появи внезапно иззад огромна стойка с рокли и Джейн се изчерви, почувствала вина заради мислите, които я занимаваха. — Погледни! — тя вдигна черна рокля от копринено жарсе с висока яка и издължена кройка. Джейн беше впечатлена. — Наложи се да преровя почти целия магазин. Но най-сетне, съвсем без твоята помощ, успях да открия това, което си висеше и чакаше точно теб.

Джейн се засмя:

— Колко си мелодраматична, Клеър! — погледна роклята и провери размера й. — Много е хубава! Да я пробвам ли?

— Да, върви — Клеър се огледа и посочи към пробните: — Ето там. Ще дойда с теб.

Джейн се усмихна:

— Всичко е наред. Мисля, че ще мога да се справя и сама. Ти ме чакай тук.

— Но ти ще имаш нужда да ти придържам косата или пък да ти дам съвети за подходящи бижута и… — Клеър млъкна и сви рамене: — Ще те почакам тук.

— Точно така. Ще се видим след малко.

Клеър наблюдаваше как сестра й се отдалечава с роклята в ръце, пробивайки си път сред купувачите. Наистина не можеше да разбере Джейн. Не приличаше на нито една от приятелките й, нито пък на техните майки, но Клеър много харесваше сестра си. Всъщност, помисли си тя, докато Джейн излизаше от пробната с новата рокля, в която изглеждаше прекрасно, едва ли има човек, който да не я харесва. Това беше невъзможно.

 

 

В другия край на града Филип Милс току-що бе оставил слушалката след продължителен разговор със свой стар приятел и зает с абсолютно същите мисли, се отправи към всекидневната. Отпусна се на дивана и вдигна крака върху масичката за кафе. Взе цигарите си и запали една. Значи. Уенди Питърсън е била съученичка на Джейн и Джери току-що се бе обадил, за да ги покани на обяд следващата неделя, след като бе научил, че двамата са близки приятели. Според думите на Джери, Джейн беше „изключително момиче“ и двамата бяха много доволни, че Филип споделя тяхното мнение. Усмихна се и изтръска пепелта от цигарата си. След трите години, през които се беше откъснал от всички заради Сузи, той блестящо се връщаше в обществото и поканите бяха започнали да валят една след друга.

— Джейн е изключително момиче — каза той на глас. — Умна е, талантлива, мила, забавна и разумна.

Угаси цигарата си и внезапно го обзе тъга. Джейн не беше Сузана. Стана, приближи се до прозореца и се загледа в движението на улицата. Тялото го болеше от копнеж по нея. Но знаеше, че трябва да изхвърли Сузана от мислите си — поне за момента. Не би могъл да й позволи да застане на пътя му, не и преди нещата да се изяснят и подредят. Върна се на дивана и запали нова цигара. Трябваше да насочи мислите си към едно-единствено нещо. Ако не успееше и допуснеше нещо да се изпречи на пътя му, той бе сигурен, че вече не би могъл да го преодолее. Трябваше да запомни това и да е наясно какво иска. Бих направила всичко, за да го запазя — бе казала Джейн първия път, когато се срещнаха. Беше права — това наистина заслужаваше всичко и той имаше нужда само от малко повече време.

Когато погледна часовника си, Филип разбра, че ще закъснее и тръгна към спалнята, за да се преоблече за предстоящата вечеря. Извади от гардероба вечерния си костюм, ризата, след това намери копчетата си за яката и ръкавелите, чорапите и излъсканите си черни обувки. Беше купил билети за първото представление на „Мадам Бътерфлай“ в Ковънт Гардън, което му беше струвало цяло състояние, но искаше да изненада Джейн. Днес беше рожденият й ден, а пък и се навършваше месец, откакто се бяха запознали, и Филип бе решил, че е време да задвижи нещата.

Взе си чисто бельо, остави го на стола в банята и се наведе, за да напълни ваната. Изсипа доста от ароматизиращия лосион във водата. Когато отиде до спалнята, за да остави шишето на мястото му, пооправи покривката на леглото, изсипа малко от течността върху дланите си и напарфюмира чаршафите и възглавниците. Доволен от предварителната подготовка, той се върна в банята.

 

 

Малко след седем часа, доста преди представлението, в Ковънт Гардън пристигнаха Сузана и Мичъл Харви. Мичъл бе поръчал бутилка шампанско за гостите си в Кръглия бар — двама от членовете на борда на директорите на Търговската банка и съпругите им — и искаше да се увери, че те вече са пристигнали, за да го поздравят. Бентлито спря пред входа на Кралската опера и шофьорът излезе, за да отвори вратата на Сузана. Тя пое ръката, която той й предложи, за да излезе от колата и като повдигна края на вечерната си рокля от Живанши, внимателно стъпи на тротоара. Спря да изчака Мичъл. Сузана мразеше операта. Мразеше я толкова, колкото мразеше всичко, което правеше с Мичъл! Мразеше надбягванията в Аскът, тенис турнирите в Уимбълдън и безкрайните вечери. Потисна една прозявка и се обърна, когато Мичъл се приближи до нея.

— Готова ли си?

Тя кимна и той я хвана за ръката.

— Опитай се поне да изглеждаш съпричастна! — изсъска Мичъл, докато минаваха покрай малката тълпа, която очакваше пристигането на принцесата.

Сузана се усмихна ослепително и Мичъл разхлаби хватката си.

— Много добре! — каза той. — Дръж се така през цялата вечер и ще ме направиш щастлив!

Като продължаваха да се усмихват, двамата влязоха в операта.

 

 

Джейн и Филип тичаха през целия път до Странд. Закъсняваха, защото движението беше ужасно натоварено, затова изскочиха от таксито на Черинг Крос и решиха да извървят останалия път пеша. Филип държеше Джейн за ръката и я дърпаше напред, а косата и шлиферът й се развяваха зад нея. Притичаха покрай магазина до Ковънт Гардън и се насочиха към Кралската опера. Щом наближиха сградата с осветените фасадни колони, които се извисяваха към тъмното нощно небе, Джейн се дръпна.

— Операта!

Филип спря.

— Много си наблюдателна! — обърна се и я погледна. — Наред ли е всичко?

— Да! Това е чудесно! Аз…

Той отново я улови за ръката.

— Хайде, Джени! Ще затворят вратите, ако пристигнем много късно!

Смеейки се, той отново се затича, като я дърпаше след себе си. Прекосиха останалото разстояние и задъхани, пристигнаха точно навреме.

— Ау! — щом влязоха в театъра, Джейн пусна ръката на Филип и започна да се оглежда за гардеробната. — Аз ще предам палтата, а ти иди да заемеш местата.

Той свали шлифера си, подаде й го и тя забърза нататък, докато Филип подаваше билетите на младия човек, който бе застанал до вратата. Присъедини се към Джейн, взе от нея номерцата от гардероба и ги прибра в джоба си.

— Готова ли си?

— Да. Вече нямам търпение!

Филип погледна внезапно поруменялото й лице, наведе се напред и сковано я целуна по челото.

— Честит рожден ден, Джени!

В отговор на докосването му Джейн потръпна.

— Благодаря, Филип.

Хвана ръката й, тя облегна глава на рамото му и двамата се отправиха към местата си точно когато оркестърът засвири и светлините започнаха да угасват.

 

 

Сузана разглеждаше сцената със седефения си театрален монокъл, който Мичъл й бе подарил за Коледа. Ложата им се намираше точно срещу кралската и Сузи очакваше да зърне принцесата, когато тя заемеше мястото си. Не обръщаше внимание на бизнес разговорите зад себе си, нито на вечните разговори за деца и училища на жените, а разглеждаше залата, опитвайки се да прецени кои от роклите и бижутата струваха по-скъпо от нейните. Забеляза закъсняла двойка. Погледът й беше привлечен от много красив мъж, придружаван от съвсем обикновена жена. Насочи монокъла си към тях от просто любопитство.

За миг цялата зала потъна в тишина. Сузана изпусна монокъла си.

— Добре ли сте, Сузана, скъпа? — една от съпругите се наведе да го вдигне и се загледа в пепелявото лице на Сузи.

— Да, чувствам се много добре…

Сузана отново вдигна монокъла към очите си и кръвта забуча в ушите й. Видя как Филип помага на Джейн да заеме мястото си и отново хвана ръката й. Видя лицето му, когато се наведе към нея и прошепна нещо в ухото й. Джейн се засмя, а Филип вдигна ръката й към устните си и нежно я целуна. Нещо в гърдите на Сузана се стегна и тя почувства, че се задушава.

— Боже мой, аз… — монокълът падна за втори път на пода и Мичъл вдигна поглед.

— Сузана?

Сузи се обърна. Дишайки тежко, тя го погледна с безумен поглед, след това стана, блъсна стола назад й се запрепъва към изхода.

— Имам нужда от малко свеж въздух… Съжалявам…

Проби си път към вратата на ложата и се опита да я отвори.

— Не се чувствам добре…

Един от мъжете й помогна, а Мичъл не откъсваше поглед от нея. Сузи излезе на коридора и потърси опора в стената.

— Моля да ме извините — Мичъл се изправи и кимна към гостите си. — Трябва да проверя дали тя се чувства по-добре.

Последва Сузи и я намери, отпуснала се на пода в коридора, с опряна на стената глава. Затвори вратата, знаейки, че ложата е шумоизолирана.

— Какъв театър разиграваш, дявол да те вземе? — изръмжа той и я дръпна за ръката, за да я изправи. — Връщай се веднага в ложата!

Дръпна я отново и тя извика. Беше безжизнена и напълно отпусната.

— Какво има, по дяволите?

Вдигна ръка, за да я удари, но тя закри лицето си и той се въздържа. Отдръпна се и преглътна гнева си. Сложи стиснатите си в юмруци ръце в джобовете си и я загледа, но тя не можеше да се обърне към него. Неочаквано той ритна стената и изруга:

— По дяволите! Сузана, знаеш колко е важна тази вечер за мен. Заложил съм на карта цялата си репутация. Дано това не е някой от глупавите ти малки капризи! Защото ако е така…

Избухналите аплодисменти на публиката прекъснаха заканата му. Изненадващо спокойно той се обърна и тръгна към ложата. След секунда се върна, размаха пръст пред лицето й и каза злобно, с изкривено от ярост лице:

— Добре, нека този път стане на твоето. Но ако се случи още веднъж… Ако отново ме изложиш така, ще те накарам да ми платиш! Ясно ли ти е? — наведе се над нея, сграбчи болезнено бузата й и обърна лицето й към своето: — Ясно ли ти е?

Тя кимна и в очите й блесна страх.

— Много добре — той се изправи, приглади вечерния си костюм и я погледна за последен път. — Толкова си трогателна!

И като се обърна, Мичъл се върна при гостите си.

Сузи чу как вратата на ложата се отваря, отвътре долетя приглушен шепот, след това всичко утихна. Успя да различи мелодията на националния химн и вдигна глава. Изправи се бавно и приглади с ръка гънките по копринената си вечерна рокля. Вдигна чантата си и преброи наличните пари. Имаше достатъчно, за да се прибере вкъщи с такси.

Като си пое дълбоко въздух, тя изправи рамене и вдигна глава. Беше отпаднала и замаяна, но ако успееше да се добере до апартамента, би могла да поговори с него, да чуе гласа му и да се почувства по-добре. Сузана беше уверена, че само по гласа на Филип би могла да разбере дали той я беше предал, или все още я обичаше. Обърна се и тръгна по коридора, следвайки стрелките, които водеха към изхода, спусна се по стълбите и излезе в студената нощ. „В момента, в който произнесе името ми, мислеше си тя, аз ще разбера. Ще знам дали трябва да живея, или ще умра.“

 

 

Минаваше единадесет, когато тълпата се изсипа на тротоара пред операта. Бръмчене на коли и екзалтирани гласове изпълниха въздуха. Черни смокинги, ослепителнобели ризи и внушително количество пъстроцветни копринени рокли заблестяха на светлината.

Джейн се държеше здраво за ръката на Филип, докато той я превеждаше през тълпата към пиацата на такситата. Беше леко замаяна от шампанското, което той бе поръчал в ложата, и опиянена от музиката и великолепното изпълнение. Цялата вечер беше голям успех — и роклята й, и прическата, която й беше направила Клеър, и необичайно внимателният и красив Филип. Спряха на около двадесетина метра от множеството, Филип се обърна към нея, сложи ръце върху раменете й и Джейн го погледна. Той се изкашля.

— Джейн, чудех се дали… — отново се поколеба. Това се оказа много по-трудно, отколкото беше предполагал, и той се почувства странно. — Дали би желала да вечеряме някъде сега, или…

Изтърси някаква невидима прашинка от рамото й. Джейн нежно сложи ръка върху неговата — харесваше й да го докосва. Накара го да замълчи и продължи вместо него:

— Или бих предпочела да отидем у вас и да изпием по едно кафе?

Тя се усмихна. Бе очаквала това и беше готова.

— Да — той сви рамене и се усмихна в отговор. — Искаш ли?

Джейн очерта с върха на пръстите си извивката на устните му. Искаше той да я люби, копнееше за утехата и топлината на тялото му.

— Да. Ще дойда — отговори тя. Филип се наведе и я целуна.

— Чудесно — погледна нежното й спокойно лице и разбра, че постъпва съвсем правилно. Не можеше да греши. — Да вървим тогава.

Поведе я към ъгъла на Странд и спря такси.

 

 

Сузана седеше с телефона в скута си, а на облегалката на дивана несигурно се крепеше малка чаша с водка. Гледаше с невиждащ поглед картината на отсрещната стена, опитвайки се да концентрира мисълта си върху нещо, което би могло да разсее страха, който свиваше стомаха й. Погледна часовника си.

Сега Филип трябваше да излиза от операта. Щеше да изпрати приятелката си или може би щеше да я заведе някъде на вечеря. Но каквото и да правеше, трябваше да се върне в апартамента на Бертрам до един час, най-много два. Отново погледна часовника, както правеше всеки десет минути, откакто се беше прибрала вкъщи. Все още нямаше смисъл да звъни, но набра номера му просто за да провери. Телефонът звънеше. Звънеше отново и отново, и отново с ужасяващо празен звук, който я изпълваше с ужас. Тръшна слушалката обратно. Ще опитам отново след двадесет минути, реши тя и пресуши остатъка от водката. След това стана, за да си налее още.

 

 

Филип изкачи тичешком трите стъпала и от нетърпение не можа да улучи ключалката.

— Съжалявам — обърна се той през рамо към Джейн.

Тя вдигна рамене и продължи бавно да се изкачва, докато той се втурна в апартамента, за да вдигне телефона. Линията беше глуха. Като постави обратно слушалката, той се върна на стълбите и подаде ръка на Джейн.

— Затвориха — обясни й.

Докато изкачваше последното стъпало, тя пое ръката му. Той я дръпна към себе си и я притисна в прегръдките си.

— И слава Богу! — погали косите й и вдъхна свежия им аромат. — Ела! Нека да влезем вътре.

Джени кимна. Той я прегърна през раменете и я поведе навътре.

— Искаш ли кафе?

Жената се усмихна и поклати глава.

— Не? И аз не искам.

Отпусна ръка, наведе се, за да я целуне, разкопча палтото й и го смъкна от раменете. То падна на пода. Мълчаливо я хвана за ръката и я поведе към спалнята. Отвори вратата и се протегна, за да светне лампата върху скрина, но Джейн го спря:

— Моля те.

Той се усмихна в мрака и кимна:

— Тогава ще си легнем на тъмно.

— Да — отвърна Джейн и се отпусна върху него. Той затвори вратата с крак.

— По дяволите! — Филип се отдръпна от Джейн и седна. Протегна ръка към нощната лампа. — Имаш ли нещо против, Джени? Не мисля, че този приятел ще се откаже.

Джейн прокара пръсти през гърба му, след това се изтърколи към другата половина на леглото и се зарови в чаршафите.

— Добре. Сега вече може — каза тя и Филип светна лампата. Усмихнаха се.

— Наистина съжалявам, Джейн.

Тя сви рамене.

— Върви! Може да е нещо важно.

Филип отметна чаршафа, изправи се, взе една кърпа от стола и я обви около бедрата си.

— Няма да се бавя — погледна я отново той.

— Върви! — махна с ръка тя и придърпа завивката до брадата си. — И побързай!

Филип напусна стаята. Тя загаси светлината веднага щом той затвори вратата след себе си.

Прекоси коридора и вдигна слушалката, истински раздразнен, че някой го търсеше по това време на нощта.

— Ало? — търпението му започна да се изчерпва и той понечи да затвори телефона.

— Филип?

Внезапно стисна слушалката и се облегна на стената. Устата му пресъхна.

— Господи, Сузи? Ти ли си? — гласът му премина в шепот и той се напрегна, за да я чуе от другия край на линията. — Какво има? Сузи?

Чуваше я как диша учестено и стомахът му се сви от страх.

— Сузи, добре ли си? Какво ти е? — линията заглъхна за момент, след това се чу ридание и той разбра, че тя плаче. — Господи, Сузи, недей да плачеш! Кажи ми, какво има?

— Видях те — каза тя. — Видях те с друга тази вечер… — замълча и тези няколко секунди му се сториха цяла вечност. — Видях те с друга жена, Филип! Боже мой, не можех да повярвам! Видях те да я целуваш, видях…

— Престани, Сузи! — бе започнал да долавя истерията в гласа й — симптомите му бяха познати. — Успокой се, моля те!

Гласът му беше убедителен, дишането му бе започнало да се нормализира. Не искаше да издава страха си пред нея.

— Сузи, изслушай ме! Чуй ме за момент! — погледна към вратата, изпод която не светеше, и се замоли Джейн да остане в леглото. Пое си дълбоко въздух. — Сузана, само преди няколко седмици аз ти обещах, че ще направя нещо, нали?

— Да, но…

— Казах ти, че няма да те изоставя и че ще намеря някакъв начин за нас. Нали така ти казах, Сузи?

— Да.

— Сузи, трябва да ми имаш доверие. Знам какво правя и няма да те разочаровам, обещавам ти. Моля те да ми имаш доверие!

Тя все още плачеше и той я чуваше как хълца, но сега беше по-спокойна.

— Ще ми имаш доверие, нали? Знаеш, че искам само най-доброто за нас двамата — гласът му стана ласкав и убедителен: — Моля те! А?

Сузана облегна глава на дивана и затвори очи. Вярваше му. Винаги му беше вярвала и сега знаеше, беше познала по гласа му, че той я обича. Нямаше нужда от повече думи, защото вече бе разбрала. Както винаги, го беше почувствала.

— Вярвам ти — тихо каза. Стаята за миг се завъртя и тя бързо отвори очи. — Няма да ме изоставиш, нали?

Филип усети как думите й се сливат.

— Не, няма да те изоставя — потръпна отново, но повече от облекчение, отколкото от студ. — Върви да си легнеш, Сузи. Уморена си. Върни се в леглото и се опитай да поспиш.

— Да, да. Точно това ще направя. Винаги се грижиш за мен, нали, Филип?

Тя затвори очи и стаята отново се разлюля, но беше прекалено уморена, за да ги отвори отново.

— Лека нощ, мили… Обичам те… — тя затвори телефона и се изтърколи настрани. — Толкова те обичам…

Но Филип не можеше да я чуе. Той задържа слушалката още няколко секунди, след това я постави обратно. Прокара нервно ръце през лицето си и тръгна към спалнята. Беше му студено, чувстваше се много нещастен, но знаеше, че трябва да го превъзмогне. Прекоси коридора и тихо отвори вратата.

— Джейн?

Чаршафите изшумоляха и той се приближи до леглото.

— Съжалявам, Джейн — прошепна. — Беше по работа.

Филип се отпусна с благодарност в леглото до нея и потърси утехата и топлината на тялото й.