Мария Барет
Любовно проклятие (20)

Глава двадесета

Времето беше започнало да се захлажда. Настъпваше есен и непоносимата жега на лятото се заменяше от топли слънчеви сутрини, разхлаждани от свежи източни ветрове. Горещите следобеди преминаваха в прохладни вечери.

Рами седеше пред дома на рода Раи под галещото топло слънце и наблюдаваше механика, който поправяше роувъра на Шива. Дядо му и Вики го очакваха за обяд в ловната вила на махараджата в Мееджат и той вече бе закъснял — трябваше да е тръгнал нататък преди два часа.

Не отделяше поглед от краката, които се подаваха изпод джипа, и чакаше, нетърпеливо барабанейки по каменното стъпало, върху което се беше отпуснал. Дядо му рядко го канеше на обяд, затова сигурно ставаше въпрос за нещо важно и той се тревожеше, че може да го обиди. Шива беше на лов с Вики и още неколцина политици и на Рами беше оказана честта да бъде сред поканените.

— Някакъв напредък? — провикна се той и тръгна към механика. Мъжът изпълзя изпод роувъра.

— Съжалявам, Рамеш сахиб, но се опасявам, че имаме проблеми с маслото.

Рами въздъхна раздразнено.

— Ще можеш ли да се справиш?

— О, разбира се, сахиб, но не веднага — механикът започна да изтрива ръцете си в един парцал. — Може би ще го поправя за час.

Рами кимна. По никакъв друг начин не можеше да се отиде до вилата. С такси никога не би могъл да стигне.

— Добре — въздъхна той и се върна на стълбите. — Прави каквото знаеш.

Седна отново и се опита да отклони мислите си от принудителното чакане.

 

 

Филип заключи вратата на кабинета си, прекоси терасата и тръгна по алеята към двореца. Размени поздрави с двамата униформени стражи и излезе през отворените врати. Пред входа го очакваше такси.

Съобщи адреса и се качи в колата. Това не беше точният адрес, но бе съвсем близо до мястото и той можеше да извърви останалия път пеш. Наслаждаваше се на следобеда, защото махараджата отсъстваше и той можеше да си позволи няколко часа заслужена почивка. Веднага щом колата потегли, се обърна назад и няколко минути се взира в далечината. След това, доволен, че никой не го следи, отвори прозореца, обърна лице към прохладния бриз и се отпусна назад.

Сузана го очакваше в коридора на наетата къща точно в един часа и знаеше, че ще пристигне навреме. Той почука два пъти, тя отвори вратата, прикрита зад нея, и го пусна да влезе. Няколко минути двамата стояха лице в лице, мислейки с наслада за следобеда, който щяха да прекарат заедно, след това Филип я вдигна на ръце и я понесе към спалнята.

— Господи, желая те! — каза той и я пусна на пода в тъмната стая. Хвърли поглед към прозорците, за да се увери, че щорите са спуснати, целуна я бързо, издърпа роклята й и я притисна към леглото. Сузи изчака малко, след това откъсна устни от неговите и каза:

— Не! Чакай! — отдалечи се и само след минута донесе дълги копринени връзки.

Устните му се изкривиха в лека усмивка. Тя се обърна към него и нареди:

— Сваляй дрехите! Всичките!

Филип преглътна. Разкопча ризата, свали вратовръзката и ги хвърли на пода. Наведе се да събуе чорапите си и разкопча колана, за да смъкне панталона. Беше много възбуден.

Сузана прокара пръсти по цялата дължина на тялото му.

— Лягай! — изкомандва тя. Той потръпна в очакване и се подчини.

Тя вдигна ръцете му високо над главата и завърза китките с едната от връзките не много стегнато, но достатъчно здраво. След това разтвори краката му и завърза глезените към ъглите на леглото. Наблюдавайки непрекъснато лицето му, вдигна роклята си високо над главата и остана само по златната верижка, която обвиваше тънката й талия. Наведе се напред и докосна с език върха на члена му. Тежките й гърди се притискаха към бедрата му. Той изстена и се опита да раздвижи рамене.

— Не трябва да ме докосваш, разбра ли? — каза тя и вдигна глава. Наведе се над него, коленичи и острите токчета на обувките й се врязаха в плътта му. Наплюнчи единия си пръст, обви гърдите си с длани и започна да навлажнява зърната им. След това се придвижи нагоре, така че ханшът й застана точно над лицето му. — Само с език — прошепна тя — или с члена ти.

И като разтвори крака още по-широко, тя се наведе ниско, изстена от удоволствие и затвори очи точно в момента, в който през стената пред нея премина нечия сянка.

 

 

Джейн седеше в леглото, завита с чаршаф, и отпиваше от чая от лайка, който прислужницата й беше донесла. Пишеше в дневника си. Беше започнала да се занимава с това, когато не се чувстваше напълно здрава, но днес бе сравнително по-добре, не беше толкова отпаднала и се надяваше, че краят на болестта й наближава. Изпи чая си и се зарадва на предстоящия следобед с Рами. Стана и внимателно постави чашата върху подноса, за да бъде прибрана от прислужницата.

Беше принудена да почива следобед, защото това бе за нея най-лошото време от деня, когато слънцето бе най-силно и миризмата на храна като че ли се носеше над целия град. Имаше по-голям късмет от всички, които прекарваха типичните за Индия стомашни разстройства, защото въпреки неразположението си около обяд, обикновено се чувстваше значително по-добре вечер.

Джейн отиде в банята, наплиска лицето си със студена вода и го подсуши. Върза косата си и постави малко руж върху скулите си. Нямаше представа какво да облече. Предишната вечер Рами й беше изпратил бележка, в която й пишеше, че ще се срещнат на един адрес в града, най-вероятно някакъв храм. Тя помисли малко и се спря на чифт дълги панталони.

Човек никога не можеше да бъде сигурен с Рами. Откакто се беше захванал с тази своя книга, той бе пълен с изненади.

Джейн се върна в спалнята, приготви дрехите си и започна да се облича. Плъзна крака в сандалите и си взе дневника, скицника и чантата. Прекоси коридора, размени няколко думи с прислужника за евентуалния час на завръщането й вкъщи и забърза към колелото си. Не искаше да закъснее — в бележката се споменаваше за един и половина, а дотам сигурно имаше поне двадесетина минути път с колело.

 

 

Останал без дъх, Филип лежеше в леглото. Гъстите коси на Сузана се спускаха върху гърдите му. По цялото му тяло се разливаше някакво прекрасно чувство, което беше нещо много повече от сексуално удовлетворение. Той имаше всичко — сега вече бе сигурен в това. Положението беше изцяло под негов контрол и той разполагаше с властта да прави каквото си иска. Беше постигнал своето, като се беше оженил за Джейн и беше задържал Сузана, а съвсем скоро щеше да притежава и онова обществено положение, за което винаги бе мечтал. Затвори очи и погали Сузана по гърба. Беше постигнал всичко.

Ударът дойде като че ли отникъде.

Преди да разбере, вече се беше случило. Усети как тялото на Сузана се изви върху неговото, чу вика й и през гръбнака му премина спазъм от страх. Дръпна крака, разкъсвайки копринените върви, и се изтърколи настрани, но беше твърде късно. Последва нов удар по тила му и той изгуби съзнание. Не можа да чуе виковете на Сузана, която се молеше за живота си, нито ужасяващия й писък, когато убиецът вдигна ножа и преряза гърлото й.

 

 

Джейн спря пред къщата и я разгледа, преди да свери адреса с този, написан на листчето. Точно това беше мястото, за което се споменаваше в бележката, но то съвсем не изглеждаше така, както очакваше. Слезе от колелото, облегна го на стената и тръгна към входната врата. Тя беше отворена — очевидно Рами я очакваше.

Прекосявайки всекидневната, тя извика и усети как я обзема безпокойство, когато гласът й отекна в празната тишина. Помота се отново из антрето, тръгна към спалнята, извика отново, след това нервно отвори вратата и надникна вътре.

— Боже мой! — ръката й инстинктивно стисна гърлото, за да спре гаденето, което се надигаше в него. Притисна уста и си пое дълбоко въздух, за да не повърне.

Олюля се напред и забеляза, че ръката на Сузана леко помръдна. Отпусна се на пода, издърпа голото тяло в скута си и притисна ръце към дълбокия разрез, за да спре бликащата кръв.

— О, Господи! — извика тя. — Господи! Моля те, не умирай!

Започна да ридае, а кръвта продължаваше да шурти и да облива дрехите и пръстите й.

— Господи! Моля те! Моля те, не умирай! Моля те!

Видя клепачите да се повдигат и ръката конвулсивно да се свива. Отпусна тялото. Сузана беше мъртва.

Джейн изпълзя назад и скри лицето си в ръце. Не можеше да спре да хълца. Изправи се и се втурна навън, търсейки опора в стената, а окървавените й длани оставяха червени следи върху бялата мазилка. Върна се в коридора, хлипайки уплашено, изтича през отворената врата и се спусна по стълбите към улицата. Блъсна едно дете и чу майката да крещи след нея в знак на протест. Изтича към главния път, втурна се между колите и спря едно такси. Изкрещя адреса на Рами и се вмъкна вътре. Сви се на кълбо на седалката и започна истерично да разкъсва окървавените си дрехи, които мокреха кожата й.

 

 

Рами стоеше до отворената врата на джипа, докато механикът се опитваше да запали мотора, натискайки до дупка педала на газта. Възкликна облекчено, когато той забуча, и погледна часовника си. Ако тръгнеше веднага, би могъл да пристигне поне за края на обяда. Механикът скочи навън, а Рами седна зад волана и сложи куртата си на седалката до себе си.

— Мислиш ли, че вече всичко е наред? — извика той. Механикът кимна. — Чудесно! Благодаря ти!

Рами включи на скорост и посегна към ръчната спирачка. Освободи я плавно и подкара джипа. Вдигна лявата си ръка за поздрав и обърна колата. Пое надолу по алеята и спря до главния път, за да погледне наляво, преди да тръгне по него.

В този миг забеляза Джейн.

Тя тичаше към него, цялата окървавена. Лицето й беше изцапано, а косата й сплъстена. Плачеше.

— Боже мой! Джейн…

Думите замряха върху устните му. Сърцето му заблъска в гърдите от ужас, той скочи от колата и се затича към нея. Улови ръцете й и привлече треперещото й тяло към себе си, опитвайки се да я прикрие от движението и погледите на хората в преминаващите коли.

— Ранена ли си? Джейн, наранена ли си?

Тя успя да поклати глава. Тялото й трепереше неконтролируемо. Рами бързо я отведе до джипа и й помогна да се качи вътре. Скочи веднага след нея, запали мотора и обърна колата обратно към къщата.

Вътре той я отведе към банята и пусна кранчетата. Смъкна мокрите окървавени дрехи и й помогна да влезе под водата, като се опитваше да изхвърли от съзнанието си болезнения спомен, че предишния ден се бяха любили. Взе няколко кърпи, благодарен, че майка му и сестрите му не си бяха вкъщи, и успя да й намери някакви дрехи. Върна се в банята и я зави с една от хавлиите, защото тя стоеше безпомощно, неспособна да направи каквото и да било движение. Той я прегърна, легна до нея на пода и започна шепнешком да я успокоява, като се опитваше да стопли студеното й треперещо тяло.

След малко тя се успокои. Главата й лежеше на рамото му и той нежно галеше косите й.

— Джейн? — гласът му беше едва доловим шепот. — Какво се е случило?

Джейн отвори очи и вдигна глава, за да го погледне.

— Филип е мъртъв — равно каза тя.

Рами се стресна и се отдръпна.

— Мъртъв? Но как? Господи, Джейн! Как така? — не можеше да повярва.

— Убит е — глупаво каза тя, сякаш все още не можеше да възприеме случилото се. Поклати глава и допълни: — Сузана също е мъртва. Аз я държах… Опитвах се да й помогна… — гласът й замря.

Рами я притисна към себе си толкова силно, че дъхът й секна. След това я пусна, изправи се и й помогна да стане.

— Джейн, чуй ме — сложи ръце върху раменете й и я погледна. Говореше й така, сякаш тя беше малко дете. — Сега трябва да се облечеш и да се обадим в полицията. Ти си ги намерила мъртви, нали? Къде? Можеш ли да си спомниш къде?

Той гледаше лицето й, празните й очи.

Джейн поклати глава:

— Ти знаеш. Ти знаеш къде.

Рами се обърна. Тя беше все още в шок, съвсем неадекватна. Развърза бързо малкия вързоп с дрехите и й помогна да се облече. През цялото време мислите му се въртяха в кръг и в гърдите му се надигаше паника. Нямаше представа какво се беше случило и се молеше на Бога Джейн да не е замесена.

Рами я остави за малко сама, извика иконома и му нареди да освободи прислугата за останалата част от деня — не искаше да въвлича в това още хора. После се върна при Джейн, хвана я за ръка, взе един ключ от стаята на дядо си и я въведе в свещената библиотека на Шива. Настани я на дивана, а сам отиде до прозореца и се загледа навън, обзет от нерешителност. Докато не откриеше какво се бе случило, не знаеше как трябва да постъпи.

Джейн стана и се приближи до бюрото на Шива.

Рами се обърна.

— Джейн?

Тя стоеше пред спретната купчина книжа и държеше в ръка преспапието. То представляваше малка птичка, инкрустирана с рубини и диаманти, работа на прапрадядото на Рами. Принадлежеше на Шива — птичката на съдбата, както той често я наричаше. Рами наблюдаваше как тя я върти из ръцете си, както често правеше и дядо му.

— Джейн, добре ли си?

За миг той си помисли, че от ужаса тя е изгубила разсъдъка си, дори, че може да е сторила нещо, което я е довело до срив.

Джейн вдигна поглед към него.

— Някога е имало един човек, полковник Реджиналд Милс, командващ офицер на Четвърти батальон на Драгунската гвардия в Морапур през 1857 година — годината на въстанието.

Рами стоеше неподвижно. Той знаеше името Морапур — оттам беше дошло семейството му. Знаеше и цялата история на въстанието и на Джагат Раи. Не откъсваше поглед от лицето на Джейн. Объркването и празнотата бяха изчезнали от очите й. Тя вдигна птичката към него и камъните заблестяха на светлината. Нещо в гърдите му се стегна.

— За да отмъсти за масовото избиване на европейците, между които била и неговата съпруга, полковник Милс екзекутирал много индийци и много други е хвърлил в затвора. Както ми е разказвал Филип, той е обвинявал лично двама мъже от едно семейство, не зная точно кое. Били баща и син. Те са били бижутери и той е откраднал нещо за спомен от тях. Аз го видях. В момента се намира в Бритиш Мюзиъм, подарено от бащата на Филип… — гласът й се промени и за момент тя замълча. — Това е една малка птичка, част от чифт. А това тук, бих могла да се закълна, е другата му част.

Дланта й се обви около птичката и тя я стисна.

— Бащата умрял в затвора…

— А синът се заклел да отмъсти за смъртта му — завърши вместо нея Рами. Бе повторил думите, които толкова често беше чувал от Шива. — Това е въпрос на фамилна чест и този, който отмъсти за Индраджит Раи, ще бъде като Бог между Боговете.

Джейн започна да трепери. Стисна юмрук толкова силно, че кожата около кокалчетата на пръстите й се изопна и побеля.

— Майор Филип Реджиналд Милс — праправнук на полковник Реджиналдс Милс — от гърлото й се изтръгна ридание.

— Не, Джейн! Не! — Рами пристъпи към нея, но тя отстъпи назад. — Това е невъзможно! Защо сега? Защо не преди години? Защо е било нужно отмъщението да се отлага толкова дълго?

— Защото досега нито един Милс не е идвал в Индия. Никога преди не са имали тази възможност!

Рами извика:

— Не, Джейн! Не е възможно…

Той разтърси глава. Не можеше да повярва. Тези неща бяха забравени с раждането на Нова Индия. Това беше лудост, суеверие, беше дори смешно!

— Не, Джейн! Не мога да повярвам!

— Трябва да повярваш, Рами! Нима не виждаш? Как би могло да стане без някой Милс в Индия? Може би дори собственият ти дядо е уредил работата на Филип тук? Ти си ми казвал, че от него зависят много от решенията на махараджата…

— Не, Джейн! Стига! Това са глупости! Всички тези приказки за отмъщение…

Джейн погледна към него от другия край на стаята, след това сведе поглед към ръката си и разтвори длан. Осени я толкова ужасна мисъл, че за момент дъхът й секна.

— Може би ти вече си знаел за това — каза тя. — Нали ти ме изпрати там. Ти ми определи среща…

Рами рязко се обърна.

— Аз какво? — бързо прекоси стаята и сграбчи рамото й с такава сила, че тя извика. — Какво съм направил аз, Джейн? Къде съм те изпратил?

Зъбите на Джейн изтракаха и погледът й започна да се замъглява. Тя изпусна птичката.

— Стига! — изкрещя му. — Стига!

Рами рязко пусна рамото й. Тя се свлече на земята и обхвана главата си с ръце.

— Получих бележка. В нея ти ми пишеше да отида на един адрес, за да се срещнем там. Получих я снощи!

Започна да плаче и Рами се отпусна на колене до нея и я притисна към себе си.

— Господи, Джейн! Моля те, не плачи! Съжалявам, мила, моля те… — целуваше косите и притискаше лицето й към гърдите си. — Шива… — промълви той.

Името се въртеше все по-бързо и по-бързо в съзнанието му. Шива вчера го беше поканил на обяд. Шива знаеше, че Джейн му вярва. Шива знаеше, че тя би отишла навсякъде, където я помоли. Сега аз трябваше да съм там, мислеше си той. Трябваше да съм далеч от Байджур, във вилата на Вики, а Джейн щеше да е съвсем сама. Филип и любовницата му са, мъртви, а Джейн е видяна да бяга, цялата обляна в кръвта им.

Той преглътна усилващия се страх, който се надигаше в гърдите му, и затвори очи. Когато ги отвори отново, забеляза птичката на пода, а камъните блестяха на светлината като символи на злото.

Отдръпна се от Джейн и запита:

— Кой те видя, Джейн? И къде?

Джейн разтърси глава:

— Не знам. Аз… — затвори очи и се опита да си припомни. — Много хора ме видяха. Хванах такси, освободих го близо до къщата ти и тичах по улицата дотук. Господи, Рами! Те ще си помислят, че аз!…

Тя залитна към прозореца.

— Някой може ли да ме намери тук? Някой знае ли, че съм при теб?

Отново бе обзета от паника и цялата се тресеше.

— А прислугата? Къде са слугите? — изтича до бюрото и грабна слушалката на телефона. — Трябва да се махна оттук. Ще позвъня на летището. Веднага трябва да се махна!

Отпусна ръце върху бюрото и сведе глава, за момент парализирана от ужас. Миг по-късно вече ровеше истерично между книжата на бюрото.

— Някъде тук трябва да е записан телефонът на летището! Тук трябва…

Рами забърза към нея и хвана ръката й.

— Джейн, недей! Не изпадай в паника, моля те! Нали аз съм тук! Ще измисля нещо.

Той постави обратно слушалката и се загледа в бележника до телефона. Успя да разчете адреса, който Шива беше записал предишната нощ.

— Спомняш ли си мястото, където отиде? — тихо я попита.

Джейн си пое въздух, за да се успокои.

— Не… Единственото, което помня, е, че се намираше някъде близо до пазара, от другата страна на квартала Чолър.

Рами откъсна листа и го смачка на топка.

— Рами, какво правиш?

Той сведе глава за миг, след това я погледна в очите.

— Нищо, Джейн.

Целуна ръката, която държеше, и Джейн го погледна. Очите му бяха пълни с безпределна тъга.

— Права си — обърна се към нея той. — Трябва да се скриеш някъде на безопасно място. Трябва да направим план. Ще се обадя на доктор Ядав.

Пусна ръката й и вдигна телефона. В очите на Джейн се мярна безпокойство.

— Бъди спокойна. Можем да му се доверим. Кълна ти се! — той погледна откритото честно лице, което толкова обичаше, и продължи: — Съжалявам за всичко това, Джени.

Вече бе разбрал, че Шива го беше използвал. Беше използвал и двама им.

— Ако не те бях обикнал, ако ти не ме беше обикнала…

Джейн сложи пръст върху устните му, за да го накара да замълчи.

— Тогава никога не бих могла да изживея живота си истински — каза тя и се отдалечи от него, докато той набираше телефонния номер на Боди.

Бързо и тихо Рами даде нареждания как да бъде спасен животът й.

 

 

Беше вече тъмно, когато всички приготовления бяха завършени. Джейн стоеше в библиотеката на Шива и наблюдаваше за последен път залеза над Байджур. Стоеше с гръб към стаята, докато зад нея Боди шепнешком обясняваше на Рами последните подробности около бягството. Но не се обърна. Не искаше да знае какво ще се случи по-нататък, не искаше да слуша лъжите, които щяха да бъдат изречени. Всичко бе толкова зловещо и на нея й се струваше, че вече е изчезнала.

Трепна, когато отвън долетя крясък на орел, и усети движение зад гърба си. Рами нежно обви ръце около нея и притисна бузата си до нейната.

— Трябва да тръгваш — прошепна той. — Това е сигналът.

Тя затвори очи, за да запомни топлия му дъх върху бузата си и двамата останаха така толкова дълго, колкото им позволяваше ограниченото време.

— Трябва да вървим — каза Боди зад тях.

Джейн затвори очи.

— Готова съм.

Тя се обърна и взе жилетката и пелерината, които й подаде Боди. Рами й помогна да ги облече и загърна лицето й. Сега можеше да вижда само ясните бледосиви очи.

Боди отвори вратата на библиотеката и се обърна към Рами.

— След като тръгнем, трябва да изчакаш половин час и после да задействаш алармата, както ти казах.

Рами кимна. Джейн последва Боди през задната врата на къщата и се спусна по стълбите към градината. Беше достатъчно тъмно и почти тихо. Боди се загледа към дърветата край оградата и забеляза лъч от фенерче.

— Елате, те ни очакват.

Прегърна бързо Рами.

— Той няма да ти повярва, сине — бързо му каза. — Но ти трябва да бъдеш твърд и непрекъснато да му повтаряш, че тя е избягала, когато си отишъл да потърсиш помощ. Разбра ли ме?

— Разбрах.

Рами се приближи да прегърне Джейн, но тя вдигна ръце да го спре. Не би могла да понесе мисълта да се отдели от него, да се откъсне от прегръдката му. Гледа го няколко секунди, след това бързо притисна устни към неговите. Не каза нито дума.

— Ще дойда да те взема — настойчиво прошепна Рами. — Обещавам ти…

Но тя вече се бе обърнала в очакване на сигнала на Боди. Крясъкът на орела се чу за втори път и Джейн усети как някой я бутна по гърба.

— Сега! Бягай!

Тя се хвана за пояса на Боди и двамата се стрелнаха по прикритието на къщата към дърветата — две тъмни фигури бягащи под сянката на облаците.

— Бягайте! Бягайте! — тихо подвикна след тях Рами. — Летете като вятъра.

Той остана загледан след тях, докато тъмнината ги погълна, запазвайки в съзнанието си спомена за двата бягащи силуета и ехото от крясъка на орела.