Бети Нийлс
И розите имат бодли (5)

Пета глава

Следващия четвъртък Сара имаше свободен ден. Отиде в Грийн Парк, където нямаше много хора. Тя вървеше по алеите, горда с новата си розова пола и елегантните обувки. Толкова беше погълната от себе си, че почти се сблъска с човека насреща й. Носът й почти опря о позната жилетка, която можеше да принадлежи само на професор Ноута. Тя спря рязко.

— О, не… — и, поразена от собствената си нетактичност и разсеяност добави: — Добър ден, професор Ноута.

Стори й се, че в неговото „Добър ден, госпожице Флечър“ имаше насмешка. Долови също, че оглежда преценяващо фигурата й.

— Май ще бъде грубо да кажа, че едва те познах, а? Сещам се за един цитат от Чосър, но не зная дали е подходящ: „А тя беше хубава като роза през май…“

Сара го изгледа с неприязън.

— Розите имат бодли, е казал Шекспир. Желая ви приятен ден, професор Ноута.

Тя издържа втренчения му поглед, без да трепне, но внезапно бе напълно обезоръжена от усмивката му. Тя беше мила, приятелска, разкаяна.

— Прости ми, Сара, не знам какво ме накара да ти говоря така! Чудя се, защо винаги, когато те срещна, нещо ме подтиква да те дразня?

— Нямам представа — отвърна Сара ледено, като се стараеше да не го гледа. — Приемам вашето извинение, професоре. Довиждане.

Той протегна длан и я хвана здраво за ръката.

— Тогава да сключим примирие. Какво ще кажеш за по един чай?

— Давате ли си сметка, че каните на чай една прислужница?

— Мило момиче, аз пия чая си, с когото поискам! Може да съм раздразнителен, груб и нетърпелив, но не съм сноб.

— В такъв случай — промълви Сара, като си мислеше за топлия чай, — приемам.

Чаят беше чудесен, но Сара трябваше да признае, че и професорът беше отличен компаньон. Не правеше забележки, не подхвърляше остроти, а поддържаше приятен разговор. По някое време със спокоен тон отбеляза, че навярно тя се чувства самотна, тъй като няма семейство.

— Какво е станало с баща ти? — попита той меко и Сара му разказа как е починал преди няколко години.

— Предполагам, че ти си се занимавала с домакинството след това? — гласът му продължаваше да бъде мек.

— Баща ми се ожени повторно…

— И мащехата ти почина и те остави съвсем сама? — попита той със съчувствие.

— Не, тя все още живее в моята къща — отвърна Сара.

 

 

Сега, когато си припомняше думите си, се подразни, че беше казала толкова много. Никога, дори и за момент не си бе представяла, че ще си навлече неприятността, ако разкрие къде се намира домът й. Свали новите си дрехи, окачи ги внимателно и отиде на вечеря. Там разказа какво е правила през деня, но без да спомене за чая с професор Ноута.

Лейди Уесли се забавляваше толкова добре в Лондон, че реши да остане още една седмица. Освен това, преди да отпътува, възнамеряваше да организира прощално тържество за своите приятели. След като изясни какви са желанията й за тази специална вечер, лейди Уесли възложи организацията на госпожа Бътлър, а тя от своя страна възложи допълнителна работа на Парсънс, Сара и Кити. Голямата зала на първия етаж трябваше да се почисти и лъсне, да се подредят цветя, да се внесат допълнителни столове и подът да се подготви за танци. В трапезарията трябваше да се подредят малки масички, порцеланови и стъклени чаши, да се излъскат сребърните прибори, да се колосат и изгладят салфетките и покривките! В деня на тържеството всички бяха изморени и жадуваха да се приберат в провинцията, особено Мъд, която се опитваше да помогне на лейди Уесли, изпаднала в паника какво да облече.

В началото щеше да има вечеря за близки приятели и роднини, живеещи в и около Лондон. След вечерята щяха да пристигнат и останалите гости. Сара помагаше на Парсънс да подреди масата под орловия поглед на Корк, като слагаше ножовете, вилиците и лъжиците й си повтаряше, че нейните задължения ще бъдат само по време на вечерята. Корк беше казал, че Сара е достатъчно бърза и пъргава, за да прислужва на масата. Щеше да наблюдава какво прави Парсънс, да й помага при сервирането на ястията и да отнася празните чинии.

— Когато гостите пристигнат, ти трябва да се разхождаш между тях с таблата. Трябва да си готова да помогнеш, ако някоя лейди се нуждае от оправяне на тоалета или грима си.

— Има предвид, ако иска да отиде до тоалетната — прошепна й Парсънс. — В такъв случай, ще трябва да оставиш таблата, да отидеш с нея горе и да я изчакаш отвън, ако пожелае. Не мога да си обясня защо е всичко това — много суетня за нищо, ако питаш мен.

Слугите нямаше да вечерят в стаята си — вместо това им предложиха допълнително чай и им поръчаха да отидат да си приготвят чисти дрехи и престилки за вечерта. Госпожица Мъд вече бе горе, за да помага на лейди Уесли да се облече. Готвачката и Кити довършваха приготвянето на великолепната вечеря. Сара взе душ, пусна Чарлс в градината за малко, след това го нахрани за вечеря и се зае да приглажда буйната си коса. След това си сложи чиста колосана шапчица, огледа се, доколкото позволяваше огледалото й и се върна в къщата. От малката гостна зад трапезарията долитаха гласове и смях. Сара надникна в коридора и видя, че Корк носи табла с напитки към мястото, където чакаше Парсънс. Входният звънец иззвъня, Сара влезе бързо в трапезарията и зае мястото си до масивния бюфет. Корк подаде таблата на Парсънс и отиде да отвори. Появи се лейди Уесли, придружена от възрастен джентълмен с мустаци. Следваха десетина гости. Всички дами изглеждаха много красиви, помисли Сара. Това я накара да се сети за новите си дрехи и да се усмихне. Но само за момент — с ужасен поглед тя проследи професор Ноута, който влизаше с красива русокоса девойка, облечена в алена рокля. Сара беше доста старомодна и реши, че роклята е лишена от благоприличие. Те седнаха с гръб към нея и Сара въздъхна с облекчение. Обикновено никой от гостите не поглеждаше към този, който сервираше — те виждаха само чинията и ръката.

Парсънс сервираше супата, а Корк беше зает с вината. Сара премести тежестта си върху другия крак и се заслуша в гласовете на гостите, които очевидно се забавляваха. Странно й бе, че преди десет години тя беше седяла на масата, а някой друг бе отнасял чиниите след всяко ястие. Корк дискретно се покашля и я върна към действителността. Тя се плъзна около масата, като събираше чиниите от супата и чуваше разговорите като неясен шум. Достигна до девойката в червената рокля — убеди се, че дрехата наистина не беше благопристойна… Като балансираше купа чинии с едната ръка, протегна другата към чинията на професора. Той се беше обърнал и разговаряше със съседа си, но успя да я види, преди тя да прибере чинията. Чертите му не трепнаха, но тя изпита неприятното чувство, че той тихичко й се присмива. При поднасяне на картофите Сара внимаваше да не поглежда изобщо към професора, но все пак видя големите му добре поддържани ръце, докато той вземаше приборите. Защо трябва ръцете му да ми правят впечатление, запита се тя, докато отнасяше поредния куп чинии към кухнята.

След това сервираха различни сосове, плата със сирена и тъй като останалите гости щяха да пристигнат скоро, предложиха и кафето. Корк й махна с ръка да се отдалечи, след като раздаде чашите с кафе и тя застана до бюфета, докато всички се качиха горе. След това се присъедини към суматохата около почистването на масата, отнасянето на съдове в кухнята, събирането на табли и подготвянето им за новите гости.

След малко Сара застана в началото на стълбището, готова да помогне на някоя дама при нужда. Корк посрещаше потока от хора. Когато и последният гост пристигна, Сара се присъедини към Парсънс в кухнята.

— Колко много хора, а? — каза Парсънс. — Надявам се да не стоят тук цялата нощ. Краката вече ужасно ме болят. Сара, какво мислиш за момичето в червената рокля? Онова, което седеше до професор Ноута… Обзалагам се на седмичната си надница, че нямаше бельо отдолу!

Сара изпита удовлетворение, когато се съгласи с нея. Тържеството продължи дълго. Последните гости си тръгнаха след полунощ. Госпожица Мъд, която беше прекарала вечерта в стаята на икономката с чаша чай и модно списание, се качи горе, за да помогне на лейди Уесли да си легне. Професорът си беше тръгнал по-рано, тъй като го потърсиха по спешност, без да направи опит да разговаря със Сара. Тя беше доволна от това. Сега се беше включила в почистването, като се прозяваше и копнееше за леглото си. Час по-късно си легна. Бе толкова уморена, че отказа чая, който готвачката беше приготвила за всички слуги. Чарлс мъркаше доволно, скочи на дивана и се сви зад нея. Сара заспа след минути.

Стори й се, че едва е заспала и будилникът я събуди. Връщаха се в провинцията след два дни, така че имаха доста работа. Сара прекара свободното си време в градината. Скрита зад храстите, тя се пече на слънце, докато Чарлс се разхождаше напред-назад.

Потеглиха веднага след закуска в събота. Тя беше доволна, че се връща в провинцията, въпреки че някъде дълбоко в съзнанието й се въртеше мисълта, че най-вероятно няма да види професора повече. Трябваше да подготвят къщата за лейди Уесли, която пристигаше следобед. След това всички се отдадоха на заслужена почивка.

— Не забравяйте за църквата утре сутрин — предупреди ги Корк. — Сара, Парсънс иска да си вземе свободна вечер утре, така че ти ще трябва да се задоволиш със следобеда — той спря, но тъй като тя не отговори, продължи: — В шест и половина вечерта искам да си готова да сервираш вечерята.

Сара се съгласи с готовност. Предпочиташе да бъде заета с работа. Реши да се поразходи след вечеря в неделя и да се опита да се отърси от чувството на униние. Вероятно беше от умората — всички бяха уморени. Щяха да са им нужни няколко дни, докато навлязат в обичайния ритъм на работа. Чарлс лежеше неподвижен в градината зад стаята й и след малко тя се присъедини към него. Изтегна се на тревата и почти задряма.

Парсънс й беше доверила, че има приятел и затова иска да си вземе почивен ден в неделя. Беше й разказала всичко, докато приготвяха спалните за през нощта. Портиер е в един от големите лондонски хотели, гордо бе обявила тя, и ще се оженим до шест месеца.

— Получава добри бакшиши — продължаваше Парсънс, — а аз пестя колкото мога от заплатата си. Ще съберем достатъчно за малка къща до моста Ватерло — близо до спирката на метрото. Аз ще си намеря работа на половин ден. Няма да се изненадам, ако ти предложат да заемеш моето място тук, Сара. Господин Корк те цени високо и даже старата Мъд те харесва! А ти нямаш ли си приятел?

— Не, не, нямам. Докато бях в провинцията, познавах няколко младежи, но след като се преместих в Лондон, не съм ги виждала.

— Ще си намериш — успокои я Парсънс. — Ти си толкова хубаво момиче! И не заслужаваш тази работа — спря и я погледна, но Сара не отговори и Парсънс продължи: — Не че не работиш добре, но се обзалагам, че имаш образование. Господин Корк ми каза, че не е трябвало да ти обяснява как се подрежда масата или как живеят хора като лейди Уесли.

Сара й се усмихна.

— Чувствам се щастлива тук с всички вас. Считам ви за мои приятели и се надявам, че нямате нищо против.

— Разбира се, че нямаме. А сега, за утре…

 

 

Лейди Уесли отиде на църква с колата, докато останалите вървяха пеша. Пътят беше около десет минути. По време на проповедта Сара седеше между госпожица Мъд и Парсънс и остави мислите си да блуждаят.

Чудеше се какво ли прави професорът в неделя. Дали е у дома си, или навън с приятели, или е с някое хубаво момиче… Изправи се на крака заедно с всички и запя последния химн. Следобед щеше да има няколко свободни часа. Смяташе да се погрижи за Чарлс и да отиде на разходка — в околността имаше примамливи кътчета.

Тя се представи на госпожа Ледж точно в шест и половина вечерта. Госпожа Ледж почиваше в стаята си и разглеждаше неделните вестници на чаша портвайн.

— Ето те и теб — отбеляза тя, без да е необходимо. — Е, Флечър, ти имаше няколко свободни часа днес, а също така смятам да ти осигуря още малко свободно време през седмицата, за да компенсираме свободния ден. Сега се качи веднага горе и оправи леглото в синята стая. Племенницата на лейди Уесли ще дойде за вечеря и ще остане през нощта. След това сервирай масата. Супа, студена сьомга, салата, аспержи и картофи. След това ще има плодове, сладолед сирене и бисквити. Ще пият бяло вино. Когато свършиш, господин Корк ще огледа масата. Хайде, върви!

Голямата къща беше тиха. Сара се отправи към синята стая с купчина спално бельо в ръце. Оправи леглото, подреди хавлиените кърпи, провери дали в банята има сапун, гъби и лосион, донесе букет цветя от градината и го подреди във ваза. Късането на цветя без разрешението на градинаря беше строго забранено, но наоколо нямаше никого, а и стаята изглеждаше толкова по-хубава с момините сълзи и ранните рози. След това Сара слезе в трапезарията. Масата беше огромна. Тя започна да я застила и тъкмо подреждаше приборите, когато полуотворената врата се разтвори и се появи професор Ноута. Сара се намръщи, тъй като усети, че с удоволствие го вижда и каза с любезността на добре обучена прислужница:

— Добър вечер, сър.

Чувстваше главата си замаяна от радост. Почти трепереше при мисълта, че той е тук. Защо се получаваше това, щеше да мисли по-късно, на спокойствие. Щеше да бъде много по-добре, ако той кажеше нещо, а не само да стои неподвижно.

— Повишили ли са те? — попита накрая той меко. — Може би трябва да те поздравя, Сара?

— Не, Парсънс има свободен ден.

— А ти кога ще имаш свободен ден?

— Бях свободна днес следобед. Госпожа Ледж обеща, че ще ми осигури още свободно време през седмицата, когато няма много работа. Бихте ли ме извинили, сър, но трябва да сервирам масата за вечеря.

— Да, виждам — отвърна той. — Но не вярвам, че не можеш да вършиш двете неща едновременно, ако желаеш.

— Мисля, че не желая — каза Сара.

— В такъв случай те напускам.

Тя се почувства разочарована, което беше обезпокоително, тъй като вярваше, че не го харесва.

След малко пристигна племенницата на лейди Уесли. Сара взе палтото и куфара й и ги отнесе в синята стая. Докато слизаше към кухнята, чуваше гласовете и смеха им от гостната. Племенницата беше красива и добре облечена. Вероятно тя бе причината за посещението на професора. Сара изпи чаша чай и изслуша инструкциите на Корк.

В неделя вечерята се сервираше по-късно от обикновено. Преди да заглъхне звънецът, Сара бе заела мястото си до бюфета. Господин Корк току-що се бе скарал с Нот, но по лицето му не личеше нищо, докато държеше вратата отворена, за да влязат лейди Уесли и нейните гости. Те седнаха около масата — племенницата с лице към Сара, а професорът с гръб. Името на момичето бе Мюриъл де Фо-Бургс и, въпреки че бе красива, бе скучна и безинтересна. Сара знаеше, че е неприлично, но слушаше разговора, докато подаваше и вземаше блюдата. Мюриъл беше съгласна с всичко, което се кажеше, и не умееше да поддържа разговор. По едно време започна доста оживено да разказва епизод от някакъв телевизионен сериал, но нито лейди Уесли, нито професорът разбраха за какво говори и само вмъкваха по някой любезен израз. Сара наблюдаваше отблизо широкия гръб на професора и бе убедена, че той силно се отегчава. А защо съм толкова сигурна, запита се тя, и поднесе сиренето. Отговорът я порази като светкавица, докато наблюдаваше как той отрязва парче бри. Беше толкова неочаквано, че чинията потрепери в ръцете й и професорът спря за момент. Не я погледна, което беше хубаво, тъй като Сара отначало силно пребледня, а после се изчерви. Цялата трепереше вътрешно и въпреки поученията на господин Корк се видя принудена да подпре чинията с другата си ръка. Напълно объркана, едва успя да съобрази, че това беше най-неподходящият момент да открие, че е безумно влюбена в професора. След сиренето предложи бисквити и внимаваше да стои изцяло зад гърба му. Лейди Уесли стана от масата и се обърна към Корк:

— Сервирайте кафето в гостната!

След това напусна стаята, а след нея тръгнаха професорът и Мюриъл.

— Какво ти стана, Флечър? — попита Корк в момента, в който останаха сами. — Точно ти… Мислех, че всеки момент ще изпуснеш сиренето.

— Съжалявам, господин Корк! За момент ми се зави свят.

— Е, добре, но внимавай!

Забележката му не беше строга. Той изпитваше слабост към нея и смяташе, че Сара не би трябвало да е прислужница. Няколко пъти вече беше казал на госпожа Ледж, че мястото на Флечър е по-скоро на масата и тя би трябвало да бъде обслужвана.

— Помнете ми думите — обичаше да повтаря Корк, — това момиче е повече, отколкото изглежда на пръв поглед!

Той излезе с кафето, а Сара се залови да почиства масата. Взе таблата с чинии и тръгна през коридора. Внезапно професорът излезе от гостната и я видя. Без да каже дума, взе таблата от ръцете й, отнесе я в кухнята, остави я на масата и излезе. Сара се трогна до сълзи.

Корк и Моли бяха в кухнята и изглеждаха доста удивени. Корк беше този, който намери разумно обяснение за странното държане на професор Ноута.

— Флечър получи световъртеж, докато сервираше сиренето. Професорът е лекар и сигурно е забелязал. Така че, когато я е видял с пълната табла, се е почувствал задължен да й помогне. Ако отново й се завие свят, би могла да изпусне таблата и всички кристални чаши да се счупят. Лейди Уесли щеше да бъде силно ядосана — и добави сурово: — Щяха да ти спрат заплатата, Сара, и да мизерстваш години наред!

Сара измърмори някакво оправдание и Корк рече бащински:

— Е, все пак нищо лошо не е станало, нали?

Кой знае, помисли си Сара и започна да подрежда масата за прислугата. Вече се чувстваше изморена, но Парсънс я нямаше и тя трябваше да изчака, докато Мюриъл де Фо-Бургс си легнеше. Изтича за момент до стаята си да нахрани Чарлс и се върна! Седеше в кухнята с Моли и готвачката, пиеше чай и слушаше разговора им. Корк беше отишъл в стаята на госпожа Ледж и къщата беше тиха.

Около единадесет часа звънецът от приемната иззвъня и Сара отиде. Госпожица де Фо-Бургс възнамеряваше да си ляга и искаше чаша топло мляко. Сара каза „Добре, госпожице“ с покорния глас на слугиня, като внимаваше да не поглежда към професора, изправил се до прозореца.

— Ще звънна, когато съм готова — каза Мюриъл, без да я удостои с поглед.

Звънтящият й смях, предназначен очевидно за професора, последва Сара в коридора. Двадесет минути по-късно я повикаха да занесе млякото. Мюриъл се беше проснала на леглото и разглеждаше списание.

— Остави го на масата — каза, без да погледне Сара.

Не отговори нищо на учтивото „Лека нощ, госпожице“ и Сара си помисли, че с удоволствие би поляла златистата й глава с млякото.

Вече можеше да си ляга. Тръгна надолу по парадното стълбище, което бе забранена територия за прислугата през деня. Но така щеше да стигне много по-бързо до кухнята. Вървеше бавно, плъзгаше ръка по перилата и чувстваше патинираната им от времето гладка повърхност. Беше почти слязла, когато видя, че професорът стои в коридора и я наблюдава. Щеше да излезе страхливка, ако избяга. Стигна най-долното стъпало и той застана пред нея. Втренчи се в набраната шапчица над умореното й лице.

— Страхуваш ли се да ме погледнеш, Сара? — попита я с копринено мек глас.

Тя побърза да поклати глава отрицателно, но повдигна красивите си очи към лицето му и го погледна твърдо. Когато проговори, гласът й беше тих, но спокоен:

— Лека нощ, сър.

В същия момент почувства ръцете му върху раменете си. Той я придърпа към себе си и я целуна. Можеше да остане в прегръдките му завинаги. Помръдна леко, той веднага я пусна и отстъпи назад. Сара тръгна за кухнята, която вече беше празна. Само госпожица Мъд чакаше лейди Уесли да си легне. Като я видя, каза:

— Върви да си лягаш. Изтощена си.

Сара промърмори неясен отговор и забърза към стаята си. Легна в леглото, но остана будна въпреки умората, като се чудеше какво бе накарало професора да се държи по този начин.

— Изобщо не бе в негов стил — шепнеше тя на Чарлс. — Но само ако е имал предвид…

 

 

С утрото се върна и здравият й разум. Сара занесе чая на госпожица де Фо-Бургс, тъй като след свободния си ден Парсънс имаше много работа. Дръпна завесите, за да влезе ранното утринно слънце, а госпожицата в леглото изохка и се обади остро:

— Пусни пердетата веднага! И ми донеси закуската след един час — после отвори едно око: — Как се казваш?

— Флечър, госпожице.

Сара подреди разхвърляните из цялата стая дрехи и слезе долу, като затвори тихо вратата зад гърба си. Ако професор Ноута се оженеше за това мързеливо момиче, това щеше да я натъжи дълбоко. Тя преди всичко желаеше той да е щастлив, а това очевидно не бе възможно с Мюриъл де Фо-Бургс. Разбира се, аз бих могла да го направя щастлив, мина през главата й, като бързаше по задните стълби за закуска. Той е раздразнителен и нетърпелив, но само понякога… Отнасяше се толкова мило с баба си.

Почти беше закъсняла. Господин Корк я погледна строго, преди да каже молитвата, но до края на закуската беше забравил дребното й провинение и я похвали, че е замествала добре Парсънс.

— Госпожа Ледж и аз не очаквахме, че ще можеш да се справиш със задачите, които ти поставихме — обясни той. — Но добрата храна и упоритостта вършат чудеса.

Сара изяде овесената си каша и господин Корк настоя тя да си сипе още една чаша мляко. Парсънс беше влязла в обичайната си форма.

— Аз ще занеса закуската на госпожица де Фо-Бургс — каза тя. — Не идва често тук и слава Богу, тъй като създава работа за двама. Жалко за бъдещия й съпруг, който и да е той.

— Не бъди зла — смъмри я госпожа Ледж. — Въпреки че според мен тя ще бъде лоша съпруга.

— Да не би да е харесала професор Ноута? Той беше снощи тук на вечеря…

Господин Корк се изкашля.

— Не е наша работа да обсъждаме гостите в къщата — отбеляза той тежко. — Макар че трябва да призная, че госпожица де Фо-Бургс не е идеалната съпруга за такъв прекрасен мъж като професор Ноута. Мисля все пак, че той е достатъчно умен, за да прецени сам.

Всички се захванаха с работата си, а Сара отскочи да нахрани Чарлс. Успя и да го поразходи за пет минути в градината. Повтори му разговора на закуска и той леко измърка.

— Чудя се какво ли прави сега? — попита Сара котарака. Нарочно не спомена име.

 

 

Щеше да бъде много изненадана, ако знаеше. Но това се случи два дни по-късно, когато Корк я видя да чисти коридорите на горния етаж и й каза:

— Лейди Уесли иска да те види, Сара!

Тя го последва надолу по стълбите. Нима лейди Уесли беше недоволна от нея и искаше да я уволни? Беше ли извършила нещо непростимо? Или госпожица де Фо-Бургс се беше оплакала… Лейди Уесли седеше в кресло до прозореца. Отговори на поздрава на Сара с кимване и намести очилата си.

— Получих писмо от госпожа Ноута и преди да продължа, трябва да ти кажа, че знам, че си била в Холандия и си я срещала. Тя пристига в Англия за няколкоседмична почивка след трудните месеци, които е преживяла. По някакво странно съвпадение в писмото си ме пита дали имам представа къде се намираш в момента. Нуждае се от компаньонка, докато е тук и би искала да си ти. Въпреки че не искам да се разделям с теб, Флечър, аз съм доволна, че ще мога да те изпратя при нея и да я зарадвам.

Тя спря и Сара каза тихо:

— Предпочитам да не отивам, лейди Уесли. Ако мога да дам предложение, може би Парсънс ще бъде по-подходяща?

— Парсънс не е подходяща. Освен това, както знаеш, тя е сгодена и ще й е по-лесно да се среща с годеника си, ако остане тук — Лейди Уесли се изправи. Както и да е, веднага след като прочетох писмото, аз телефонирах на госпожа Ноута, че ще те изпратя при нея, когато пристигне в края на седмицата. Тя ще бъде в Англия за около месец и разбира се, ти ще се върнеш тук и ще поемеш работата си след това — тя сгъна писмото. — Ще бъдеш компаньонка на госпожа Ноута — работа, която е много по-подходяща за теб, отколкото тази на прислужница. Можеш да вървиш.

Сара излезе разгневена.

— В наши дни, в нашия век — мърмореше тя, — да ми заповядват така…

От друга страна, щеше да бъде приятно да води нормален живот и да не е принудена да носи престилката и шапчицата. Може би щеше да види професора, макар че това едва ли беше разумно. Свърши работата си и отиде в кухнята за чая в единадесет. Използва възможността да разкаже на всички за нареждането на лейди Уесли. Беше очаквала възражения, но всички се зарадваха при вестта.

— Точно работа за теб! — възкликна Парсънс.

— Всички ние винаги сме смятали, че ти не си една от нас, Сара — тежко каза Корк. — Не мога да кажа нищо лошо за твоята работа — ти си чудесен работник — но има някои неща… Може би не си забелязала, че ти винаги се обръщаш към лейди Уесли по име, а не с „милейди“. Не говориш за нея като за господарка.

— О, Боже! — възкликна Сара. — Простете ми, господин Корк! Не съм го направила нарочно.

— Разбира се, Сара, ти беше и все още си наша колежка.

Сара остави на масата чашата с чай.

— О, господин Корк, това е едно от най-приятните неща, които някой ми е казвал! Бях наистина щастлива тук с вас. Ще се радвам да ви видя отново.

— Винаги ще се радваме да те посрещнем — каза господин Корк и всички се присъединиха към думите му.

Оставаше проблема с Чарлс, но лейди Уесли го разреши. Той щеше да отиде със Сара.

— Една пенсионирана прислужница ще дойде да те замества, докато се върнеш. Тя е приятна жена, омъжи се преди няколко години, но сега е вдовица и е доволна, когато може да изкара някоя пара.

— Странно е — отбеляза Сара пред Чарлс, — как се обръщат нещата! Не съм сигурна дали да се радвам, или не. Нали разбираш, вероятно ще го видя отново, което ще е чудесно, но от друга страна, не съм сигурна…

 

 

Професор Ноута също не беше сигурен. Беше извършил предварителната подготовка. Тъй като го познаваше добре, майка му не възрази, когато той каза, че няколко седмици почивка в Англия ще са полезни за нея.

— Няма да се чувстваш самотна — увери я той. — Нали си спомняш Сара, която се грижеше толкова добре за баба? Сега работи за леля Беатрис и с удоволствие ще ти прави компания, докато си в Англия.

Госпожа Ноута го погледна замислено.

— Да, Радолф, би било чудесно. Такава мила тиха девойка. Църквата там ми харесва, а и всичко останало ще ми помогне да се почувствам по-добре.

Професор Ноута се сбогува с родителите си.

— Нелепо е — промърмори той на Тротър, който лежеше в краката му. — Според мен тя ме безпокои и всичко трябва да се реши незабавно. През следващите няколко седмици ще я виждам доста често и ще мога да се убедя, че интересът ми към нея е глупав и временен.

Тротър размаха опашка в знак на съгласие.

 

 

Когато се събуди на следващата сутрин, Сара се сети, че никой не й бе казал къде трябва да отиде, а и тя не бе попитала. Но на закуска госпожа Ледж обясни:

— Имението Ловъл е близо до Бърфорд. Нот ще те откара, не е далеч. Ще минете през Бъкингам и Уитни — много е красиво. През деня ще си вършиш работата, разбира се, но вечерта мога да те освободя, тъй като трябва да си стегнеш багажа. Всичко, което няма да вземеш със себе си, можеш да оставиш в стаята си.

Лейди Уесли я повика за последни инструкции, след това се сбогува с останалите от прислугата. Влезе в колата зад Нот. Чарлс седеше с философско спокойствие в кошницата си на задната седалка. Сара трябваше да пристигне в къщата преди госпожа Ноута, за да може икономката да я разведе и да й покаже всичко.

— Страхувам се, че няма да се справя — каза тя разтревожено на Нот, докато пътуваха.

— Не се тревожи, Сара! — успокои я той. — Тъкмо ще си починеш от чистенето и бърсането на прах.