Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Roses Have Thorns, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Сияна Качакова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,9 (× 51гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- amcocker(2011)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Бети Нийлс. И розите имат бодли
ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1995
Редактор: Саша Попова
ISBN: 954–11–0351–0
История
- —Добавяне
Четвърта глава
Професорът прекоси коридора и препречи пътя на Сара, която ахна изненадано.
— Дявол да го вземе, момиче, какво правиш тук?
Той говореше тихо, но Сара отстъпи крачка назад, като притискаше таблата към себе си. Когато проговори, гласът й потреперваше едва забележимо:
— Внимавайте какво говорите, професоре! Както виждате добре, работя тук като прислужница! — Корк се запъти към тях, но професорът го забеляза и му махна с ръка да се отдалечи. Сара продължи: — Ако не ме пуснете да вървя, ще ме уволнят. И ще бъде вторият път, когато ме уволняват заради вас! Изглеждате силно раздразнен — това не е хубаво. Сега да тръгвам, че Парсънс ме чака.
Парсънс се показа на вратата на трапезарията да види какво става.
Професорът й даде знак да се приближи, взе таблата от Сара, подаде я на Парсънс с усмивка и отново насочи вниманието си към Сара.
— Държите се лошо, професоре — каза Сара строго. — Трябва да ви помоля да отидете в гостната.
— Току-що пристигнах за уикенда — гласът му беше кадифено мек. — Значи аз съм причината да те уволнят от клиниката?
— Вие не бяхте там, за да обясните, а ме бяхте помолили да не споделям с никого…
— А не те ли учуди молбата ми да не казваш на никого за престоя си в Холандия?
— Е, учудих се, разбира се, но не се разтревожих — тя хвърли притеснен поглед към Корк, който стоеше в края на коридора.
— Знаеш колко много обичат клюките в клиниката, нали?
— О, да — усмихна се тя притеснено. — Там непрекъснато се носят сплетни, разказват се какви ли не скандални истории. Нямате си представа… — тя спря рязко.
— О, Господи!
— Радвам се да видя, че разумът не те е изоставил напълно. На колко години си?
— Това не ви засяга! — отвърна тя хапливо, но после добави: — На двадесет и осем.
— До тази възраст би трябвало да си попадала вече в някоя от клопките на живота, но май ти се е разминало…
— Не харесвам грубите мъже! — избухна тя. — Според вас аз съм някакво чудато момиче…
— Не чудато — възрази той меко, — а рядко срещано — хубаво, благовъзпитано момиче.
Усмивката му беше студена като очите и той се отправи към Корк:
— Надявам се, че лейди Уесли ме очаква? — попита весело и влезе в гостната.
Корк се приближи към Сара. Той определено не одобряваше, когато някой от прислугата разговаряше с гостите. От друга страна, Сара не приличаше на останалите от прислугата — всички единодушно се бяха съгласили с това в кухнята. Тя не принадлежеше към техния кръг… Корк погледна нещастното й лице и каза:
— Е, хайде, Сара, не се натъжавай! Нищо лошо не се е случило. Джентълмените имат своите кратки избухвания, а пък професор Ноута явно беше изненадан да те види тук. Отдавна ли го познаваш?
Тя поклати отрицателно глава:
— Не, господин Корк, аз просто бях регистраторка в клиниката, където работи той. Съжалявам, ако съм ви ядосала! Нямаше да разговарям с него, ако той не беше ме познал.
— Да забравим за случилото се, по-добре се заеми с работата! Ти си добро момиче.
Професорът поздрави своята кръстница, осведоми се за здравето й, разказа й новини за семейството си в Холандия, направи няколко забележки за времето и отпивайки от кафето, отбеляза:
— Имаш нова домашна прислужница, лельо Беатрис.
— Да, толкова мило и приятно момиче. Изобщо не бях очаквала… И работи добре. Даже Корк е доволен от нея, а това наистина е похвала. Непрекъснато тича насам-натам вместо Корк, който се оплаква от болки в краката от известно време. Хубаво е, че в кухнята също я харесват. Да, има и котарак, казва се Чарлс. Корк ми каза, че не създава проблеми на никого — внезапно тя се намръщи. — Струва ми се, че трябва да разбера защо е станала домашна прислужница. Очевидно е, че произхожда от добро семейство, въпреки че никога не говори за това. А госпожа Ледж ми каза, че Сара може да оправи стаята за два пъти по-малко време, от която и да е друга прислужница.
— Значи, образцова прислужница — отбеляза сухо професорът.
— И честна също така. Каза ми, че са я уволнили от работата й в някаква болница, защото се върнала със закъснение от отпуска. Не се опита да се оправдава, просто седеше и чакаше да чуе какво мисля аз за това. След това не могла да си намери чиновническа работа и попаднала на моята обява — тя погледна професора проницателно. — Защо се интересуваш толкова от нея, Радолф?
— Болницата, в която е работила, е „Сейнт Сиприън“, а причината за уволнението й съм аз.
— Нима? Върни я тогава отново на работа.
— Лесно е да се направи, но се съмнявам, че тя ще ми е благодарна. Началничката й не я харесва и би могла да направи живота й черен.
— А къде е живяла в Лондон? Има ли апартамент или къща?
— Не, живееше под наем.
Лейди Уесли внимаваше гласът й да звучи незаинтересовано. Тя отдавна се беше отказала от мечтите си да види Радолф женен. Не вярваше, че той се интересува сериозно от обикновеното момиче, което беше наела за прислужница. Сякаш прочел мислите й, той се обади:
— Чувствам се отговорен за нея.
— Разбирам, скъпи, но честно ли е да се опитваш да подредиш чужд живот? Сигурна съм, че тя би трябвало да седи сега тук с нас, а не да оправя легла и бърше прах. Едва ли се чувства в своята среда сред прислугата в кухнята. Но смяташ ли, че е била щастлива в квартирата си в Лондон? Питал ли си я дали й харесва животът в Лондон?
Професорът се намръщи.
— Не съм имал случай да я питам.
— Разбира се, въпросът ми беше глупав. Но все пак можеш да се убедиш, че тя има работа и подслон. Според мен тук тя е доста по-щастлива, отколкото в Лондон.
— Но тя не е прислужница…
— Тя е моята домашна прислужница, Радолф, и ако е доволна от работата си тук, няма нужда да се безпокоиш повече за нея. Зарадва ли се, когато те видя?
Той разглеждаше ноктите на добре поддържаните си ръце.
— Не.
— В такъв случай, скъпо момче, остави я на мира! Сигурна съм, че се чувстваш по-спокоен сега, след като знаеш къде е и че няма нужда от нищо. Хайде да излезем в градината да ти покажа ранните си рози — тази година се развиват много добре.
През уикенда той не видя повече Сара — само от време на време мярваше сплетената й коса под чисто боне, памучната й рокля, изчезваща зад ъгъла, или чуваше гласа й докато носеше нещо на Парсънс или Корк. От своя страна тя също се стараеше да го избягва. На вечеря обясни на останалите от прислугата как професор Ноута и тя са се запознали. Каза им истината, като прескачаше случаите, които биха го подразнили, ако можеше да я чуе. Корк изрази мнение, че инцидентът в коридора, за който можеше само да се съжалява, все пак не е бил по нейна вина и обяви, че не й се сърди. Госпожа Ледж и останалите го подкрепиха. Сара не беше една от тях, бяха решили те помежду си, но беше приятно момиче, възпитано, тихо и доброжелателно. Освен това си знаеше мястото.
Седмица по-късно Корк уведоми останалите, че домакинството се премества в Лондон за един месец.
— Лейди Уесли постъпва така всяка година — обясни важно Корк на Сара. — Тя има къща в града, съвсем близо до Гросвенър Скуеър. Госпожа Ледж, Моли и градинарят остават тук, а всички останали я придружаваме в Лондон. Обикновено отпътуваме един ден преди нея, така че, когато тя пристигне, всичко да е наред. Всъщност през цялата година в къщата има икономка и готвачка, така че ние нямаме много работа, когато пристигнем. Госпожа Бътлър, икономката, ще ни посрещне и ще определи графика на работата. Ако имаш някакви проблеми, винаги можеш да се обръщаш към мен.
Сара изчака, докато Корк изпадна в добро разположение на духа — седнал след вечеря в своето кресло с чаша бира в ръка.
— Безпокоя се за Чарлс, господин Корк — започна тя. — Дали ще е възможно Моли да замине в Лондон вместо мен, а аз да остана тук и да върша нейната работа?
Въпреки своето важничене, Корк беше добър човек и я харесваше.
— Е, Сара, не мисля, че ще е възможно. Моли, е добро момиче, но не умее да се отнася любезно с гостите. Малко е груба и недодялана. Не мога да ви разреша да си смените местата, Сара, но може да се помисли нещо за стаите на прислугата в лондонската къща. Две от тях се намират в мазето и имат прозорци към хубава градина. Ще уредя ти да вземеш една от тези стаи, така че Чарлс да може да излиза в градината.
Тя му благодари, пожела му лека нощ и се прибра при Чарлс. След като му обясни какво се е случило, добави:
— Толкова се страхувам, че ще видя професор Ноута отново. Но все пак ще бъдем там само за един месец, а клиниката е толкова далече от Гросвенър Скуеър.
Чарлс ядеше лакомо и шумно и не прояви интерес към проблема.
През следващите няколко дни прислугата бе твърде заета — къщата трябваше да се подреди преди тръгване, а имаше и доста неща за опаковане. Заминаха рано една сутрин, като Нот караше фургона. Той щеше да ги откара до лондонската къща и да се върне да вземе лейди Уесли и Мъд, личната й прислужница, но този път с ягуара. Сара имаше малко време и спря само да се възхити от старинната фасада на къщата — една от многото на тихата уличка. След като влезе през парадния вход, тя трябваше да запомня къде върви, като през цялото време усещаше изпитателния поглед на госпожа Бътлър. Докато лейди Уесли пристигна, къщата придоби вид на обитаема. В стаите имаше цветя, леглата бяха току-що оправени, а от кухнята се носеше ароматна вкусни ястия. Лейди Уесли възприе всичко това като нещо нормално и дори похвали госпожа Бътлър:
— Всичко изглежда чудесно, госпожо Бътлър!
Явно и през ум не й минаваше, че прислугата й се бе трудила часове наред да постигне изрядния вид, който тя очакваше, след това влезе в елегантната гостна и поиска да й донесат чай точно когато прислугата почиваше за половин час. Сара беше тази, която й отнесе чая. Трябваше да е Корк, на той си почиваше в стаята, а Парсънс си беше събула обувките и не можеше да ги обуе отново на подутите си крака.
— Къде е Корк? — поиска да разбере лейди Уесли.
— В килера, лейди Уесли — бързо отговори Сара, — проверява вината — и изпреварвайки следващото запитване, добави: — Парсънс отиде да провери бельото в гардеробите с госпожа Бътлър.
Лейди Уеели се усмихна, доволна да чуе, че всеки си върши работата.
— Можеш да оставяш таблата на онази маса, Флечър. И кажи на готвачката, че искам вечерята да е готова половин час по-рано.
Сара се върна в кухнята и госпожа Бътлър сипа отново горещ чай в чашата й, тъй като нейният беше изстинал, като каза:
— Помогни на Парсънс да подредите масата и след това се върни тук, за да сервираш нашата вечеря — след това кимна към кухненската прислужница: — Кити, преди да започнеш с тенджерите, измий приборите ни за чай! Сара сновеше напред-назад, като си мислеше с копнеж за леглото и компанията на Чарлс. Верен на своето обещание, Корк й беше дал стая в задната част на къщата. Тя бе посмяла да пусне Чарле навън, но прозорецът имаше широк перваз, където той седна и загледа навън. В момента Чарлс не беше гладен и леглото му, картонена кутия, застлана с парче старо одеяло, което Парсънс намери отнякъде, беше зад дивана, но Сара знаеше, че той ще се радва да я види. Вечерта напредваше и накрая след общата вечеря, дадена от госпожа Бътлър, Сара беше свободна да се прибере в стаята си. Тя се съблече бързо, премина през коридора към банята, която ползваше заедно с Парсънс и готвачката, и най-накрая се изтегна блажено в леглото си. Стаята не беше толкова приятна, колкото в провинциалната къща на лейди Уесли, но гледката от прозореца беше хубава. Освен това, напомни си тя, това беше само за месец. Когато затваряше очи, отново се сети за професора — беше й станало навик, без да разбере, точно как.
Събуди се в шест часа сутринта и тъй като знаеше нуждите на Чарлс, се уви в топъл шал. Излезе навън, а Чарлс пристъпваше внимателно след нея. Така обиколиха градината покрай стената. Сара с облекчение видя, че стената е прекалено висока и Чарлс няма да може да се изкатери по нея. Като се прибраха в стаята, котаракът излапа закуската си и се сви на леглото за кратка дрямка, а тя спокойно се облече. Отиде в къщата, дръпна завесите и отвори прозорците, преди да слезе в кухнята, където чаша чай вече я очакваше.
Само тя и кухненската прислужница бяха станали. Сара подготви таблите за чай, сервира масата за закуска в стаята на слугите и събра всичко, от което Парсънс се нуждаеше за сервирането на обяда в трапезарията. Лейди Уесли щеше да има гости за обяд и Парсънс щеше да е доста заета. Кити подготви всичко за готвачката, и след малко занесе чай за нея и за госпожа Бътлър. Корк си направи чай в своята стая и след като го изпи, се появи, готов да надзирава работата. До този момент Сара беше почистила трапезарията и бършеше прах в гостната. Тя спря за момент, колкото да му пожелае добро утро и се зае отново с работата си. На закуска всички бяха весели, но на вечеря признаха, че в лондонската къща има много повече работа. От друга страна обаче, отбеляза Парсънс, тук има магазини и забавления за компенсация.
До края на седмицата всички се съгласиха, че магазините и кината са нещо хубаво, но не могат да компенсират дългите часове допълнителна работа. Лейди Уесли водеше оживен светски живот и госпожица Мъд страдаше най-силно. Господарката й често вечеряше навън, посещаваше театрални постановки, последвани от вечери, и на свой ред даваше угощения в дома си. Което означаваше, че сребърните прибори трябва да се лъснат, чашите да се мият, докато заискрят, и почти непрекъснато да се приготвят ястия и да се мият съдове.
Времето се беше затоплило и ранното лято ги изненада с неочаквано силно слънце и синьо небе. Според Сара най-хубавата част от деня беше рано сутрин, когато тя и Чарлс се разхождаха из градината, а къщата още спеше зад прозорците със спуснати завеси.
През втората седмица Сара отново се изправи лице срещу лице с професор Ноута. Лейди Уесли отиваше на театър и като слизаше величествено по стълбите, изпусна един от пръстените си. Тя поръча на Мъд да го намери незабавно и я постави в много неловко положение, тъй като Мъд си беше оставила очилата в кухнята и кръжеше наоколо безпомощно. Накрая лейди Уесли й разреши да извика някого да й помогне. Мъд дотича в кухнята и първия човек, когато видя, беше Сара, която послушно я последва към стълбището. Пръстенът не се виждаше никъде. Сара се качи на горния етаж и започна да оглежда всяко стъпало. Беше стигнала до половината на стълбите, когато звънецът на предната врата иззвъня и Корк отиде да отвори. Професор Ноута влезе и съгледа Сара, която в същото време извика тържествуващо:
— Ето го, лейди Уесли!
Извърна глава през рамо и видя професора. Той изглеждаше чудесно — смокинг, който правеше добрата му фигура да изглежда идеална, искряща снежнобяла риза, лъснати до блясък обувки. Това беше гледка, която можеше да очарова всяка девойка, въпреки че ефектът върху Сара бе очевидно обратен. Тя се изправи с достойнство, като се правеше, че не го забелязва, подаде пръстена на лейди Уесли и смирено запита дали това е всичко, което се изисква от нея. Лейди Уесли взе пръстена и й благодари любезно, като добави:
— Можеш да продължиш работата си, Флечър.
В същия момент тя забеляза, че по лицето на кръщелника й пробяга гримаса на недоволство и изпита вътрешно тържество. Момичето явно вълнуваше професора.