Джаки Колинс
Власт (16)

Петнадесета глава

— Здравей! — Сали Т. сама отвори вратата на огромния разкошен дом в Пасифик Палисейдс. Беше боса и облечена с някаква миниатюрна лятна рокличка, която едва покриваше горната част на бедрата й. На очи се набиваха дългите й, слаби, загорели крака, огромните силиконови гърди и обилното количество грим. — Толкова се радвам да ви видя! — радостно възкликна тя. — Заповядайте.

Медисън влезе в огромната къща, където веднага бе нападната от две малки, пухкави бели кученца, които скачаха по глезените й, като я душеха и не спираха да лаят.

— Това са Маф и Снаф — заяви Сали, без да прави опит да ги отпрати. — Не са ли много сладки? Боби ми ги купи в деня на сватбата. Взехме ги с нас на медения месец, а те осраха цялата спалня. Божичко, как само побесня той! Но знаете ли какво? Сега ги обича колкото и аз — тя вдигна на ръце едно от лаещите паленца и гальовно завря косматата му муцунка в лицето си. — Толкова съм щастлива, когато съм покрай животни. Имате ли си домашен любимец?

Медисън завъртя отрицателно глава.

— Не е толкова просто, когато живееш в апартамент в Ню Йорк.

— Сетих се нещо — весело рече Сали Т. — Ако тези двамата някога си родят кученца, ще ви пратя! Четох някъде, че човек живее десет години по-дълго, ако си има куче.

— Десет години по-дълго от какво?

Сали Т. избухна в гръмък смях.

— Толкова сте заба-а-авна!

Медисън се огледа наоколо. Преддверието бе застлано с купчина меки килими, стените бяха целите в огледала. Точно срещу нея висеше огромен портрет на Сали Т. — гола, излегната по корем върху бяла овча кожа.

— Това беше от първите ми снимки за „Плейбой“ — гордо каза Сали. — Знам, че е малко ку-ку да си я окачим в преддверието, но пък да знаете какъв интерес предизвиква! — тя се закикоти. — Боби направо я обожава. Води приятелите си само за да я зърнат.

— Ами сигурно — смотолеви Медисън.

Някакъв човек с ориенталски черти, облечен в прилепнали оранжеви панталони и бяло горнище на анцуг, се появи в преддверието.

— Това е Фру — каза Сали и замахна в негова посока. — Каквото и да ви се прииска, само му кажете. Сега готви обеда ни. А после, ако искате масаж, той и това умее.

— Не, благодаря — бързо отвърна Медисън.

— Сигурна ли сте? — каза Сали и я поведе през всекидневната към един яркосин плувен басейн с олимпийски размери. — Ако само го пуснете до стъпалата си, абсолютно е — като оргазъм!

Медисън се загледа към океана, който проблясваше като на лъскава картичка.

— Може да поплуваме след обеда — предложи Сали. — Наистина е много хубаво за циците — държи ги в настроение, ако разбирате какво искам да кажа!

— Не се сетих да си донеса бански — каза Медисън.

— Няма проблем, ще ви дам нещо.

Медисън се усмихна само при мисълта как ли би изглеждало стройното й тяло в един от онези черни гумени бански на Сали.

— Ще обядваме до басейна — каза Сали. — Толкова е холивудско! Но пък, да ви кажа, за това съм си мечтала, като бях малка. Все си пожелавах един ден да живея на място като това. И желанието ми се сбъдна. Някой път ми се ще да се ощипя, за да видя дали не сънувам — това не е ли идиотско?

— Знаете ли — каза Медисън, надушвайки, че ще се получи страхотен материал, — точно за това искам да си поговорим. За мечтите ви, за това как стигнахте дотук, как се отнасяха към вас хората, които сте срещали през кариерата си, за мъжете тук, в Холивуд, ей такива неща.

— Ау! — закикоти се Сали. — Обикновено хората се интересуват само от големината на циците ми.

— Е, тогава днешният ден — отвърна Медисън — със сигурност ще бъде по-различен.