Джаки Колинс
Власт (11)

Десета глава

Натали се върна от студиото, усмихната до уши.

— Видя ли ме по телевизията? — развълнувано попита тя. — Какво ще кажеш за онова, което споменах за Сали Т. и Бо Дийкън?

— Сигурно съм го пропуснала — отвърна Медисън. — Какво каза?

— Ами казах нещо от сорта на: Познайте кои двама долетяха в Ел Ей заедно, нали се сещаш, провокативни клюки иззад кулисите. Зрителите много си падат по тях.

— Те не бяха заедно — натърти Медисън.

— На кого му пука? — небрежно отвърна Натали. — И двамата умират да им се прави реклама. Ще се изкефят, като чуят имената си.

— Щом така смяташ — измърмори Медисън, която изобщо не бе убедена, че Сали ще се зарадва особено.

— Сигурна съм — уверено отвърна Натали. — Трябва да прочетеш някои от писмата, които получавам — народът иска точно такива мръсни историйки.

— Тъжна работа.

— Не. Просто така стоят нещата.

— Щом казваш — въздъхна Медисън.

— Хайде — започна Натали, изпълнена с енергия, — размърдай си задника, ще те черпя за вечеря и искам да чуя подробно какво е станало между теб и Дейвид.

— Историята е съвсем кратка — бързо отвърна Медисън.

— Добре. Ти ще ми разкажеш твоята, а после аз — моята. Успя ли да видиш Коул?

— Да, разбира се — отвърна Медисън, докато взимаше дамската си чанта. — Дойде си вкъщи, взе един душ и пак излетя. Каза да ти предам, че нямало да се прибере тази вечер.

Натали завъртя очи неодобрително.

— Срещнал е някаква важна клечка в шоубизнеса — от онези, дето сменят партньорите си всеки месец. Проблемът е там, че Коул не ще и да чуе лоша дума за него.

— Ти не си му майка — не се опитвай да командваш живота му — особено любовния.

— Абсолютно права си — въздъхна Натали, вече на излизане от апартамента. — Но, от друга страна, аз съм много по-оправна от него и би трябвало да ме слуша.

— Каза ми, че бил треньор на съдружника на Фреди Леон, Макс Стийл — рече Медисън.

— Аз не го ли споменах?

— Не. Но Коул ми каза, че ако утре ида на пистата за джогинг в седем сутринта, щял да ни запознае.

— Седем! — изви глас Натали, докато отваряше автомобилната врата. — Сладурче, не разчитай аз да направя кафето ти!

Двете отидоха да вечерят в „Дан Тана“ и се настаниха в едно уютно сепаре.

— Казах ли ти, че ще пиша материал за Сали Т.? — подметна Медисън, след което си поръча мартини с водка, защото в момента това й се пиеше, а и знаеше, че ще й гарантира дълбок сън през нощта.

— Да. Добричкият Виктор сигурно е припаднал от радост, като е чул името й — изкоментира Натали и поиска да й донесат бира.

Медисън кимна.

— Замислила съм да я накарам да говори за мъжете, които дърпат конците в Холивуд — те явно до един си падат по шантонерки и стриптийзьорки със златни сърца, нали се сещаш, Джулия Еди-коя-си в „Хубава жена“ — онази със страхотната коса. И Деми Мур в „Стриптийз“. Искам да накарам Сали да говори точно за това.

— Чудно, можеш да ми прехвърлиш после остатъците — рече Натали, докато разучаваше менюто. — Ще ги използвам в моята рубрика.

— Ти май много харесваш предаването си, а?

— Хмм — отвърна Натали и направи физиономия. — Понякога да, понякога — не. Всичко е толкова еднообразно. Всичките ония нещастници, дето се мъчат да рекламират книгите и филмите си и разни тъпи видеокасети с упражнения — а аз трябва да се правя, че ми е много интересно.

— А какво искаш да работиш?

— Да стана водеща в новините, разбира се.

— Хубав план.

— Нали? — печално каза Натали. — Колко чернокожи водещи си виждала ти например?

— Виж каква е моята философия — рече Медисън. — Ако наистина искаш да постигнеш нещо, трябва да се бориш за него.

— Дай да поръчаме — предложи Натали. — Моята философия е следната: храната решава безумно количество проблеми!

След няколко малки глътки от мартинито Медисън пак заговори.

— Мисля си, че наистина обичах Дейвид — тъжно изрече тя. — Но той се уплаши.

— Колко типично! — прекъсна я Натали.

— Някои мъже твърдят, че им харесва да са със силни жени, само че когато наистина попаднат на такава, не могат да се справят с натоварването — продължи Медисън. Натали кимна в знак на съгласие. — Никога не сме говорили за женитба — добави Медисън. — Бяхме щастливи просто да сме заедно. Докато един ден той излезе за цигари и така и не се върна — направи пауза, явно отнесена от спомени, после тръсна глава, защото още я болеше от случилото се. — Най-много ме нарани, че след като ме заряза, взе, та се ожени за старото си гадже от гимназията. Ето това беше истинската гадост!

— Абсолютно те разбирам, моето момиче — каза Натали. — Двамата с Дензъл чудесно си живеехме, докато се събудих една сутрин и гадното му копеле никакво го нямаше. Нямаше я и колекцията ми от дискове, от което, както можеш да се досетиш, напълно побеснях. Да загубя него — едно на ръка, но да загубя и Марвин Гей?

Те се спогледаха и изведнъж избухнаха в смях.

— Кой би повярвал? — възкликна Натали. — Две умни, готини мадами като нас, а така да ни бият шута!

— Поне можем да се смеем на цялата история сега.

— С теб сигурно е така.

— Дензъл не ставаше за теб — твърдо заяви Медисън. — И Дейвид не беше за мен. Ще се появи някой по-голям и по-добър от тях.

— Хмм… по-голям — и Натали неприлично се засмя. — Това ми харесва! — после добави едно бързо: — Не че изобщо имам желание да се хващам пак с някого.

— Нито пък аз! — съгласи се Медисън. — Всичките тези лицемерни глупости, дето само мъжете можели да излизат и да се чукат с други, когато им хрумне — в това няма и грам истина! И жените могат. Защо все трябва да имаш сериозно гадже?

— Точно така! — кимна Натали. — Само ми дай някой страхотно готин пич със страхотно тяло. Ще се забавляваме чудно в леглото, после — чупка и Ти не ми се обаждай, аз ще ти звънна!

— Да! — каза Медисън. — Само че трябва да се използва презерватив. Нещата доста са се променили, откакто завършихме колежа.

— О, тъкмо се сетих — каза Натали. — Водещият на моето предаване ни покани на вечеря у тях утре. Казах, че ще идем. Става ли?

— Не си тръгнала да ме сватосваш, надявам се — подозрително я погледна Медисън.

— Той е женен.

— В такъв случай съм съгласна. Никак не обичам да ме сватосват.

До масата им изведнъж кацна един от сервитьорите.

— Господинът на бара би желал да почерпи двете дами с бутилка шампанско.

Те едновременно погледнаха нататък. От бара весело им помаха позастаряващ плейбой, на чието теме се мъдреше нескопосно поставен изкуствен перчем.

— Кажете на господина, че му благодарим, но отказваме почерпката — реагира първа Медисън.

— Да, предложете му по-добре да си къта паричките, за да има за старини — добави Натали. Сервитьорът се махна. — Това е най-древната фраза за сваляне в света — изкоментира с гримаса Натали. — Горкият дъртофелник не можа ли да роди нещо по-оригинално?

— Фразичките за сваляне са класически жанр — мъдро заключи Медисън. — Те никога не остаряват.

— На колко си готова да се обзаложим, че ей сега ще се довлече да ни пробута нещо още по-загубено?

Медисън поклати глава и отвърна:

— Няма да посмее.

— Абе този някаква черга ли е навлякъл или на мен вече ми се привижда? — попита Натали и едва се сдържа да не се изсмее с глас.

— Недей гледа към него — предупреди я Медисън, която също се силеше да не се разкикоти. — В противен случай наистина ще се дотътрузи и ще бъдем принудени да го обидим.

Две минути по-късно той вече стоеше до тяхната маса. Беше на седемдесет и две, но явно още се смяташе за голям коцкар.

— Нали не може да е вярно, че две красиви млади дами като вас не пият шампанско? — попита той.

— Здрасти — със сладникав тон измърка Натали. — Аз съм стриптийзьорка в „Бодишоп“ на булевард „Сънсет“. Ела там в десет довечера. Петдесет кинта и ще танцувам на скута ти специално за теб — мъжът заотстъпва стреснато. — До скоро! — завърши Натали, вече едва сдържайки смеха си. Сломеният мераклия бързешком се върна на бара.

— Явно не гледа телевизия — с безразличен тон заключи Натали.

— Хареса ми как се измъкна — каза Медисън. — Може и аз някой път да използвам същия номер.

— Как не! — възкликна Натали. — Кой ли ще повярва, че си стриптийзьорка? Но аз — черна, при това хубавка — защо, по дяволите, да не съм?

— О, боже! Недей започва пак с радикалните изказвания. В колежа ме подлудяваше с тези глупости.

— Просто ти казвам как стоят нещата — заинати се Натали. — Ти си красива бяла жена. Аз съм симпатична чернокожа жена. Към теб мъжете се отнасят с уважение. Но мен ме поглеждат и си казват: Тази е черна, значи лесно ще ми падне.

— Направо прекаляваш.

— Аз живея в реалния свят — повиши глас Натали. — Знам, че говоря истината.

— А какво си мислиш, че правя аз? Кипря се в някой приказен замък ли?

— Ти не си черна. Не разбираш за какво ти говоря.

— Не мога да повярвам, че пак подхванахме тази тема.

— Както и да е — каза Натали. — Много се радвам, че вече не си с Дейвид, защото ако е избягал от теб, значи и пет пари не струва.

— Същото се отнася и за Дензъл.

— Ние двете трябва здраво да се заемем с кариерите си и да станем медийни магнати. Ти можеш да станеш собственичка на твоето списание, а аз ще бъда първата цветнокожа Барбара Уолтърс^[1]. Как ти звучи тази идея?

— Адски си права, малката!

— Много обичам, като се опитваш да говориш като черна — закикоти се Натали.

— Какво искаш да кажеш?

— Прекалено праволинейна си, за да отпуснеш малко езика си.

— Аз? Праволинейна?

— Трябва да се отпуснеш — я дай малко по-емоционално!

— Как по-емоционално?

— Ей така, момиченце — каза Натали и вдигна длан, за да я плесне в дланта на Медисън. — Ей така!

И двете избухнаха в смях.