Джаки Колинс
Власт (8)

Седма глава

Кристин нямаше бял чорапогащник, което значеше едно пътешествие до „Ниймън Маркъс“. Това не бе голям проблем, защото тя обичаше да се разхожда из луксозния магазин и да купува дрехи, от които нямаше нужда, както и да разглежда с часове изкусителните щандове с козметика. Пазаруването беше като терапия за нея — откъсваше мислите й от всичко останало, позволяваше й да поживее за малко в света на мекото, предизвикателно дамско бельо, чантите от модели на Джудит Лийбър и обувките на Маноло Бланик.

Неотдавна в отдела за мъжка мода бяха направили огромен извит бар, където сервираха коктейли. Кристин обичаше да сяда там, разсеяно да отпива от мартинито с водка и да си въобразява, че е идеалната холивудска съпруга с две сладки дечица и важен съпруг, голяма клечка в управлението на някоя компания. Обаче важен съпруг, който не й изневерява — защото тези, на които бе попадала, до един бяха лъжливи курвари, които мамеха жените си, без изобщо да им мигне окото. А Кристин достатъчно добре ги познаваше — беше спала почти с всички през трите години като компаньонка в Холивуд.

Кристин и по-малката й сестра, Чери, бяха пристигнали в Ел Ей преди четири години с амбицията да станат кинозвезди. Тогава Кристин бе на деветнайсет, а Чери — на осемнайсет, и като хиляди други наивни хлапачки преди тях, двете бяха спестявали дълго пари, за да напуснат малкото родно градче и бяха потеглили на запад с разнебитения си фолксваген.

Чери беше истинската красавица — поне така казваха всички в семейството. Кристин беше просто сестрата, която бледнее в сравнение с нея. Но двете бяха най-добри приятелки и правеха всичко заедно.

Още с пристигането си в Ел Ей наеха евтин апартамент и си намериха работа като сервитьорки в оживен италиански ресторант на Мелроуз. Чери работи там точно седем дни, преди да я открие един от редовните посетители — Хауи Пауърс, развратният син на богат бизнесмен.

От самото начало Кристин усети, че Хауи ще им навлече само неприятности. Тя разпита и научи, че той бил здравата загазил с наркотици, алкохол и хазарт. Освен това разбра за него, че имал навика да свива от парите на баща си и да ги профуква за бързи коли и неспирен поток гаджета. Тоест така беше, докато не забеляза Чери и не се влюби в нея.

Хауи преследваше Чери неумолимо, водеше я по най-добрите ресторанти и клубове, обсипваше я със скъпи подаръци, държеше се с нея като с кралица. Не му отне много време да я убеди да напусне работа и да се премести да живее при него. Кристин я предупреди да не го прави, но Чери дори не искаше да чуе.

— Той иска да се оженим — съобщи тя с блеснали от вълнение очи, влюбена до полуда. — Ще го направим веднага щом ме представи на родителите си.

— А кога ще е това? — попита Кристин.

— Скоро — отвърна Чери. — Ще ме води до Палм Спрингс да се срещна с тях.

Кристин и за миг не повярва на тези приказки. Хауи не беше от онези, които се женят. Сигурно щеше да залъгва Чери с обещания, докато тя му омръзне, а после да я зареже. Кристин много добре познаваше този тип мъже — и тя беше се опарила с едно богато мамино синче още в гимназията, когато дари девствеността си на капитана на футболния отбор, а той се похвали на всички със завоеванието си. Когато тя се опита да протестира, той спря да й говори. Доста отрезвяващ урок за мъжката природа.

Кристин добре виждаше какво разглезено парвеню е Хауи, особено след като един ден той налетя и на нея самата, докато Чери беше излязла да пазарува. Ненавиждаше го, но в същото време бе принудена да го трае заради сестра си. Докато една вечер не откри, че благодарение на Хауи, Чери се е пристрастила към кокаина. Тогава се разбесня и се изпокара и с двамата. Чери й каза да не се меси и да си гледа работата. Което тя и направи.

Две седмици по-късно я събудиха посред нощ по телефона, за да й съобщят, че по магистралата за Палм Спрингс, на път за дома на родителите му, Хауи е заспал на волана на поршето, преминал в другото платно и челно се забил в идващата срещу него кола. Шофьорът на другия автомобил загинал на място, Хауи бил само леко ранен, а Чери била в кома.

От онази нощ бяха минали четири години и Чери — сега жив труп — лежеше в дом за инвалиди, докато Кристин беше една от най-преуспяващите луксозни проститутки в града. Нямаше никакъв избор — някой трябваше да плаща сметките за болницата, а този някой със сигурност не беше Хауи Пауърс, който моментално изчезна от живота на двете сестри.

— Извинете, имате ли нещо против да седна тук?

Кристин вдигна поглед. Някакъв мъж се бе настанил на високото столче до нея, въпреки че наоколо имаше много свободни места. Беше хубав по един малко небрежен начин — не приличаше на жител на Бевърли Хилс или Бел Еър. Носеше бяла тениска, кафяво кожено яке, панталони в цвят каки и доста износени маратонки.

— Ни най-малко — внимателно отвърна тя, като в същото време се чудеше дали й е бил клиент. Доста невероятно — не изглеждаше от мъжете, на които им се налага да си плащат за такива неща.

— Не искам да минавам с отдавна изтъркани фрази за запознанство — каза той с дълбокия си, леко дрезгав глас. — Но мога ли да ви помоля за една голяма услуга?

Без услуги, сладурче. И парите предварително, в кеш. Имам сметки за плащане.

— Каква? — кратко попита тя.

— Ето сега ще прозвучи като изтъркана фраза — каза той, широко усмихнат. — Повярвайте ми само — в действителност не е. Разбирате ли, трябва да присъствам на сватбата на баща си, а не съм носил вратовръзка от не помня колко години, да не говорим, че що се отнася до облеклото, нямам никакъв вкус. Затова… — той бутна две вратовръзки пред нея. — Какво мислите?

— Аз ли какво мисля? — бавно попита тя.

— Да. Трябва ми чуждо мнение. А вие изглеждате жена, която има око за хубавото.

— Защо не попитате някоя от продавачките? — предложи Кристин.

— Защото те нямат вашата изисканост и стил — отвърна той с още по-широка усмивка. — Вие ще ми помогнете да се облека тъй, както татко винаги е искал да ме вижда.

От толкова време не беше изпитвала истинско увлечение по някой мъж, че не можа да се въздържи и се усмихна.

— Не сте от Ел Ей, нали? — попита.

— Не — отвърна той. — От Аризона. Пристигнах вчера с колата. Сватбата е в неделя. Коя избирате?

Тя втренчено изгледа двете вратовръзки — една от друга по-консервативни и скучни.

— Елате с мен — рече и се изправи. — Сигурна съм, че можем да се справим много по-добре — и го поведе към щанда с вратовръзките.

Час по-късно той вече държеше торбичка за пазаруване с пурпурна вратовръзка, модел на Армани — двамата продължаваха да си говорят. Тя успя да научи, че името му е Джейк и е професионален фотограф — за ужас на баща си, който бил банкер. Разбра също, че е на трийсет години, ерген, дошъл в Ел Ей, за да си търси работа в някое списание.

— Парите са страхотни — каза й той. — А и ще бъде голямо предизвикателство да снимам истински хора, вместо пейзажи и животни.

— Истински хора? Тук? — провлечено каза Кристин, отпивайки от третото си мартини. — Вие наистина ли знаете, че сте в Ел Ей?

— Не бъдете толкова мрачна — каза той. — Не ви отива на хубостта.

Какви, по дяволите, ги вършиш?, притеснено се питаше тя. Седиш тук и флиртуваш с някакъв съвършено непознат. И на това отгоре ти харесва!

— Трябва да тръгвам — изведнъж каза тя и се изправи.

— Защо? — попита той и също стана. — Да не би да имате съпруг, за когото не сте ми казали?

Не, готин. Имам обаче професия, за която не ти и трябва да знаеш. Аз съм за продан. Движима собственост, добро състояние, страхотен задник.

— Годеник — излъга тя, за да издигне докрай стената помежду им, — и е много ревнив.

— Напълно му влизам в положение — каза Джейк и отправи дълъг поглед към нея.

Тя усети пристъп на неочаквано вълнение и за миг си помисли какво ли би било да спи с мъж, който не е клиент.

Даже не си го и помисляй. Ти си курва… и печелиш пари. И единствено това те интересува.

— А-а… приятно прекарване на сватбата — пожела му.

— Тя е четвърта поред — отвърна Джейк. — Той е на шейсет и две. Булката е на двайсет.

— Сигурна съм, че вратовръзката ще ви стои чудесно.

— Как иначе? Вие я избрахте.

Размениха си по още един продължителен поглед, преди тя с усилие на волята да се отправи към асансьора.

В момента, в който се качваше, той я настигна.

— Отседнал съм в хотел „Сансет Маркиз“ — каза й бързо. — Бих искал да ми се обадите. Наистина имам желание да ви снимам някой ден.

Тя кимна. Никакъв шанс да стане.

— Довиждане, Джейк — каза Кристин.

Не биваше в никакъв случай да закъснява за срещата с Мистър Х.