Джаки Колинс
Власт (5)

Четвърта глава

В апартамента на Кристин Кар — целият издържан в прасковен цвят — телефонът иззвъня. Минаваше обед, а тя спеше.

През замъглено още съзнание чу силното иззвъняване и зачака Чиу да вдигне. За нейно раздразнение мързеливата прислужница не го стори.

Полузаспала, Кристин осъзна, че сигурно се обаждат на личния й номер. По дяволите! Никак не се чувстваше на ниво. Прекалила беше с „Дом Периньон“ и кокаин предишната вечер, плюс двата лексотана, за да заспи. По дяволите!

Дългата й бяла ръка се промъкна изпод бледорозовите сатенени чаршафи, търсейки слушалката.

— Да? — промърмори тя с дрезгав от съня глас.

— Мистър Х би искал да се срещнете — каза женски глас.

— О, божичко, Дарлийн. Стига вече! Казах ти след последния път, че не ми се занимава.

— Четири хиляди в брой ще променят ли решението ти?

— Защо точно аз? — изстена тя.

— Защото си най-добрата.

Кристин се сети за предишните две срещи с Мистър Х. Първия път го чакаше в подземен паркинг в Сенчъри Сити, според инструкциите. Той караше тъмен джип без регистрационни номера и беше целият в черно — включително непроницаемите слънчеви очила и смъкнатата над веждите бейзболна шапка. Без да излиза от колата, поиска от нея да се съблече направо там, на паркинга — който за щастие беше съвсем безлюден, — и докато тя обикаляше автомобила му гола, той мастурбираше вътре. Като свърши, без нито дума, й подаде един плик през прозореца; вътре имаше две хиляди долара — след което моментално потегли.

Втория път, уговорката беше да го чака на последния ред на един киносалон в Уестууд точно на обед. В затъмнената зала нямаше жива душа, на екрана вървеше някакъв филм с Еди Мърфи, а Мистър Х пак беше дегизиран по същия начин. Седна на мястото до нея, нареди й да свали бикините си и да му ги подаде, след което се задоволи в тях и й ги върна заедно с пълен плик банкноти. Когато тя излезе от киното, той отдавна бе изчезнал.

Това бяха най-лесно изкараните пари в живота й, но същевременно най-извратените. Имаше някакво лошо предчувствие за Мистър Х.

— Той е пълен извратеняк — каза тя.

— Насили се — посъветва я Дарлийн.

— Добре — нацупено отвърна Кристин, изкушена от невероятната сума, макар че шестото чувство й диктуваше веднага да откаже.

— Няма да е чак толкова ужасно.

— Ти пък откъде знаеш?

— Не е като да те бие или нещо такова. Всъщност последния път ми каза, че даже не те е докоснал с пръст.

— Ще ми се да беше ме докоснал — разпалено отвърна Кристин. — Поне щях да знам, че е жив човек.

— Парите му показват, че е жив. Това трябва да ти стига.

— Окей, окей — отвърна Кристин с въздишка. — В коя дупка трябва да го чакам този път?

— Булевард „Холивуд“. Един мотел след „Ла Бреа“. Ще ти изпратя точния адрес по факса. Иска да си там в седем. И да си в бяло — включително обувките, чорапогащите и слънчевите очила.

— Да разбирам ли, че има и допълнителна сума за дрехите? — саркастично провлече глас Кристин.

— Четири хиляди не е зле — подчерта Дарлийн, — това е с хилядарка повече от последния път.

— Дреме ми, като е повече.

— Приятно прекарване.

Дарлийн е страхотна за Мадам, горчиво си помисли Кристин. Пука й единствено за Негово величество долара. И за безопасността при чукането.

Тя се измъкна от леглото и влезе под душа. Кристин беше истински символ на едновремешното златно момиче — всичко по нея беше естествено. Гъста дълга руса коса, страхотни черти, закръглено тяло с големи гърди и пухкави златисти косъмчета между краката, които правеха от възрастните мъже напористи пубертетчета.

Имаше ангелска външност. Но сърцето й беше от камък, а мозъкът — сметачна машина.

Кристин си имаше план. В момента, в който събере половин милион долара в сейфа си в банката, приключва с този бизнес. Всяка сумичка от четири хиляди не бе за пренебрегване.

И все пак… отново този Мистър Х, втори път в една и съща седмица. Потръпна неприятно при мисълта за него.

Посегна за меката розова хавлия и я уви около великолепното си тяло.

Е, какво пък! Още един ден започва; още една стъпка към крайната цел.

Някой ден и тя ще бъде свободна.