Джаки Колинс
Власт (4)

Трета глава

Натали де Барж погледна часовника си, модел на „Булгари“, който неотдавна получи като подарък, и тихо изруга. Как само летеше времето! Каква досада, пак беше в закъснение! Толкова неща имаше да свърши, преди да посрещне на летището най-добрата си приятелка и бивша съквартирантка от колежа — Медисън. На всичкото отгоре, след като отиде с колата до летището на Ел Ей, после трябва да се върне в студиото навреме за своята рубрика в новините в шест. Водеше предаване за шоубизнеса в една регионална телевизионна компания и макар да обичаше работата си, определено имаше амбиция да се занимава с нещо по-значимо от отразяването на злободневните клюки и дребни събития от света на звездите.

Натали беше изключително активна двадесет и девет годишна тъмнокожа дама с големи кафяви очи и закръглено тяло. Комплекси й създаваше единствено ниският ръст — само метър и петдесет и шест. Страхотно искаше да се бе родила висока и стройна като Медисън, която с нетърпение чакаше да посрещне. Приятелките се чуваха по телефона минимум два пъти седмично, но не беше като да живеят в един град. Натали наскоро бе скъсала с гаджето си Дензъл, безработен художник. Много добре се получаваше, защото и Медисън вече не живееше с Дейвид. Да, да, помисли си Натали, наистина ще има за какво да си говорим.

Вече бе успяла да се убеди, че Дензъл почти не й липсва, макар че, проклетникът, имаше много хубаво тяло. Тъжната истина беше, че понякога хубавото тяло не е достатъчно. Дензъл живя на гърба й повече от година и когато тя спря да плаща сметките, изчезна посред нощ със скъпата й стереоуредба и цялата колекция компактдискове на класици в соул музиката. Марвин Гей и Ал Грийн й липсваха повече от Дензъл.

— Хей, хей! — чу се гласът на Джими Сика, водещия нощните новини, когото съвсем наскоро бяха назначили от Денвър. — Каква е тази прическа?

Натали се обърна и изгледа Джими. Беше над метър и осемдесет висок и изключително привлекателен, което никак не я впечатли, тъй като не си падаше по идеални хубавци като него — предпочиташе гаджетата й да са с по-екстравагантна външност.

— Подстригах се — каза тя и небрежно докосна късата си модерна прическа. — Харесва ли ти?

— Прави те да изглеждаш на около дванайсет години.

Тя му се усмихна широко.

— Леле, трогната съм. В този град това би трябвало да е комплимент.

— Дълга коса, къса коса — винаги изглеждаш страхотно — усмихнато продължи Джими. Имаше великолепна усмивка — и великолепна съпруга, чиято снимка държеше на лично място върху бюрото си.

— О, благодаря, Джими — каза тя, говорейки нарочно с провлечен южняшки акцент. — Не съм си помисляла, че ще забележиш.

Джими я възнагради с най-бляскавата си усмивка на професионален говорител, разкривайки ред идеални зъби и мъжествено очертана брадичка.

— Всички мъже тук те забелязват.

Джими Сика да не ме сваля? Хайде бе!

— Отивам да посрещна приятелката си — рече Натали, сменяйки бързо темата. — Пристига от Ню Йорк, ще пише материал за Фреди Леон.

Джими явно остана впечатлен.

— Импресариото?

— Има ли друг Фреди Леон?

— Звучи интересно.

— Медисън е интересна жена.

Джими си позволи един дълъг, замечтан поглед.

— Ако е твоя приятелка, няма как да не е интересна.

— Ами… може да я доведа в студиото някой ден, да й покажа забележителностите.

— Хрумна ми нещо по-добро. С жена ми организираме малка вечеря в събота у дома — защо не доведеш приятелката си? Брат ми ще дойде, и едни стари другари от колежа. Може да си вдигнем чудна веселба.

— Каква точно веселба имаш предвид, Джими? — закачливо попита тя.

— Не такава веселба, сладурче — отвърна той и се засмя. — Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но аз съм най-благопристойното момче в града.

— О, знам — каза тя, завързвайки лек флирт, въпреки че не беше от нейния тип мъже. — Точно това ти харесвам.

Той изразително вдигна вежди:

— Сериозно?

— Да, сериозно.

Размениха си по една усмивка. Хм, мина й през ум, определено ме сваля. Това я накара да се почувства малко неудобно, защото беше женен. Пък и прекалено висок за нея…

— Ще предложа на Медисън и ще ти кажа отговора — отвърна накрая.

— Страхотно! — каза той.

Да. Страхотно. Може пък брат му да се окаже голямата любов на живота й — принцът, когото не бе спирала да търси. Черен, бял, на райета — идеалния мъж все някъде трябва да го има.

Точно така. А и Джон Кенеди младши е обратен.

— Аз вдигам гълъбите — и тя му махна. — Доскоро!

Джими Сика пак пусна в ход зашеметяващата си усмивка.

— Можеш да си сигурна, че с нетърпение чакам да се видим пак.