Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Връзки в Ел Ей (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Power, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 18гласа)

Информация

Сканиране
helyg(2010)
Разпознаване и корекция
plqsak(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Джаки Колинс. Власт

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Редактор: Антон Баев

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954–459–563–5

История

  1. —Добавяне

Втора глава

— Изобщо не ми дреме — отсече Фреди Леон, фиксирайки с хладен поглед нисичкия брадат човек, който седеше като на тръни в стол „Биедермайер“ от другата страна на огромното бюро.

— Казвам ти, Фреди — пенеше се брадаткото. — Кучката му с кучка не ще да участва.

— Слушай — повтори Фреди, — ако аз кажа, че ще го направи, значи така и ще стане.

— Тогава по-добре ти да говориш с нея.

— Това и смятам да сторя.

— Колкото може по-скоро.

— Не ми давай зор, Сам.

Фреди се държеше студено, както винаги. Не обичаше да му дават съвети. Не беше станал най-влиятелният импресарио в Холивуд, водейки се по чужд акъл — особено пък, на разни като Сам Ловски, някакво си мениджърче, чието единствено съприкосновение със звездната слава, бе известната му клиентка Лусинда Бенет — филмова примадона, невероятна досадница и невероятен талант.

Фреди Леон беше четиридесет и шест годишен мъж с непроницаемо лице на изпечен покерджия.

Имаше непроницаема физиономия, обикновена кестенява коса, очи в подобен оттенък и бърза, хладна усмивка, която рядко стигаше до очите му. Шеф и собственик на всемогъщата IAA — International Artists Agency, той се бе сдобил с прякора Змията, заради умението майсторски да се вмъкне или измъкне от всяка сделка, в зависимост от момента. Никой не смееше да го нарича Змията в очите. Съпругата му, Даяна, го стори веднъж. Това бе единственият случай, когато той й вдигна ръка.

Сам се изправи, готов да тръгва. Фреди не го спря — повече нямаше какво да му каже.

Само секунда след като Сам затвори вратата, Фреди вдигна телефона, набирайки чрез централата личния номер на Лусинда Бенет. Вдигна самата тя; звучеше сънена.

— Как е любимата ми клиентка? — запита Фреди, влагайки в студения си, безчувствен глас всичкия чар, на който бе способен.

— Спи — троснато отвърна Лусинда.

— Самичка? — попита Фреди.

Кръшен смях.

— Не е твоя работа.

Фреди се изкашля.

— А какви са тези приказки, които чувам, че си се държала като лошо момиче?

— Не ми говори снизходително, драги — лениво провлече Лусинда. — Твърде стара съм и твърде богата вече, за да слушам подобни глупости.

— Не ти говоря снизходително — отвърна Фреди. — Просто ти напомням, че в крайна сметка, доброто поведение винаги печели.

— Предполагам, че Сам се е довлякъл при теб — каза Лусинда, като с тона си даде да се разбере пълната липса на уважение към личния й мениджър.

— Точно така — отвърна Фреди. — Разправя, че си смятала да се откажеш от онзи филм с Кевин Пейдж.

— Абсолютно вярно ти е казал.

Фреди потисна раздразнението си. В неговата професия беше задължително да запази хладнокръвие.

— Но защо би ти хрумнало такова нещо, след като сделката вече е уредена и получаваш дванайсет милиона долара? — попита той.

— Защото Кевин Пейдж е твърде млад за мен — веднага отвърна Лусинда. — Изобщо не ми се иска да изглеждам на екрана като някоя стара пачавра.

— Казах ти преди три седмици, Лусинда, има го и в договора ти: ще наемат този оператор, когото ти им посочиш. Можеш да изглеждаш и на осемнайсет, ако поискаш.

— Гоня четиридесетака, Фреди — сряза го тя. — Нямам никакво желание да приличам на осемнадесетгодишна.

Със сигурност знаеше, че тя е поне на четиридесет и пет.

— Окей — спокойно продължи той. — Двадесет и осем, тридесет и осем — на колкото ти хареса.

— Не се опитвай да ме баламосваш. Кевин Пейдж е твой клиент, направи два хитови филма, а сега ти мислиш, че ще бетонираш кариерата му, като ни събереш двамата в една и съща продукция.

— Не е вярно. Тази сделка е заради теб. Много е важно да продължаваш да поддържаш интереса на по-младата публика — той спря, преди да продължи нататък: — Ти си невероятна звезда, Лусинда, няма по-голяма от теб. Но освен това, трябва да осъзнаеш, че има много млади хора, които не са и чували за теб.

— Начукай си го, Фреди — отвърна тя, побесняла. — Мога да правя каквото поискам.

— Не — настъпи този път Фреди с по-твърд глас. — Не, не можеш. Ще правиш каквото аз реша.

— А ако откажа?

— Тогава няма повече да съм твой импресарио.

— Фреди, скъпичък, някой път имам чувството, че не схващаш напълно положението — каза Лусинда и леденият й глас се заби в ухото му. — Импресариите би трябвало да целуват краката ми, молейки се да ме представляват.

— Щом така искаш, Лусинда — рече той с абсолютно хладнокръвен тон.

— Може би искам — каза тя, предизвиквайки го нарочно.

— Обади ми се, като решиш — заяви той. После изигра най-важния си коз: — А между другото, помниш ли оня случай преди много-много години, когато ме помоли да открия едни стари снимки, които първият ти съпруг беше направил, и аз успях да ги докопам?

— Да.

— Странна работа — бавно изрече Фреди. — Преглеждах сейфа си онзи ден и май открих, че съм запазил негативите.

Тя повиши глас, сепната и развълнувана:

— Изнудваш ли ме, Фреди?

— Не — равнодушно отвърна той. — Просто се опитвам да те накарам да подпишеш договор, който стои на бюрото ти вече от седмица. Един договор, който ще ти донесе дванадесет милиона долара, ще те вкара в главната роля с най-известната млада звезда в Щатите и ще задържи кариерата ти на върха, точно където й е мястото — поспря, за да й даде време да смели чутото. — Помисли си, Лусинда, и ми кажи решението си до довечера — преди тя да успее да отговори, той затвори телефона.

Актриси! Толкова задници са облизали, докато се издигнат, че като се докопат веднъж до върха, единствената им цел е да създават неприятности.

Но никой не можеше да създава неприятности на Фреди Леон.

Властта беше в неговите ръце и той никак не се свенеше да я използва.