Джаки Колинс
Власт (20)

Деветнадесета глава

Джими Сика неуморно сновеше между гостите, изпълнявайки ролята на идеалния домакин, като бъркаше „Маргарити“, вземаше участие в разговорите и не спираше да демонстрира невероятната си усмивка. В това време Бъни показваше снимки на децата им на съседи от квартала. Бяха едно изключително дружелюбно семейство китайци, които обаче общуваха на английски с известни затруднения.

Медисън веднага видя, че Натали и Лутер се чувстват много добре заедно. Как ми се ще да си бях у дома и да пишех, помисли си тя вече за двадесети път. Какво правя тук? Не си падам по такива събирания, имам си достатъчно познати в Ню Йорк — няма нужда от нови. А и в разговори за хлапета не мога да участвам.

Реши, че след вечерята ще попита Натали дали може да използва нейната кола, за да си тръгне. Лутер вероятно с най-голямо удоволствие ще я откара у дома.

— А това е снимка на Блеки — гордо обяви Бъни. — Блеки беше скъпото ми мънинко черно пуделче, което почина миналата година — долната й устна затрепери. — Аз все още съм в траур за него.

— По още една „Маргарита“? — предложи Джими. — Чакаме да се появи брат ми, той винаги закъснява.

— Окей — съгласи се Медисън и тръгна след Джими към бара.

— За първи път ли сте в Ел Ей? — попита той и пое празната й чаша.

— Идвала съм няколко пъти и преди.

— Вероятно много пътувате — рече той и включи бъркачката за коктейли.

Медисън наблюдаваше как пенестата течност се върти в стъклената си клетка.

— Натали ми каза, че скоро сте дошли тук от Денвър — отбеляза тя.

— Преди шест месеца — отвърна Джими, докато пълнеше чашата и й я подаде обратно. После поспря и я удостои с дълъг, изучаващ поглед. — Знаете ли, Медисън, сигурен съм, че са ви го казвали много пъти.

— Кое?

Той пусна в нейна чест, усмивката в стил хубавият тв водещ и пак доста дълго я обходи с очи.

— Че сте невероятно привлекателна жена. В интерес на истината, напомняте ми за първата ми истинска любов.

О, я чупка, Джими Сика! Да ти имам изтърканите приказки. Сега сигурно ще ми кажеш, че жена ти не те разбира.

— Благодаря — тихичко отвърна тя, учтива, както винаги. — И вие самият не сте за изхвърляне.

Това затвори устата му за момент. Бъни дотича при тях.

— Къде е… — започна тя.

Но преди да завърши изречението, в стаята влезе братът на Джими.

— Тук съм — обяви той с веселяшка усмивка и веднага й връчи букет цветя. — Закъснял, както винаги.

— Слава богу! — възкликна Бъни, след което здраво го прегърна. — Почти се бяхме отчаяли вече.

— Ей — продължи той, все така широко ухилен, — никога не се отчайвайте, знаете, че накрая винаги успявам.

Медисън се извърна да погледне новодошлия. Той представляваше небрежно облечено подобие на перфектния тв водещ, само че много по-секси от него, със засмени кафяви очи и малко дълга кестенява коса.

— Да ви представя моя изпаднал брат, фотографа — с неподправена обич в гласа каза Джими.

— Джейк, запознай се с Медисън. Вие двамата сигурно имате много общи теми за разговор — Медисън е журналистка от висшата лига.

— Така ли? — каза Джейк, докато се здрависваше с нея. — Висшата лига, а?

— Не чак толкова висша — шеговито отвърна Медисън, решавайки, че в крайна сметка тази вечер няма да е пълна загуба. Джейк изглеждаше точно нейния тип. А и тя в момента като че се нуждаеше точно от един лек флирт без всякакво обвързване.

— Къде работите? — попита той.

— „Манхатън Стайл“.

— Много добре.

— Изкарвам колкото за хляба.

— Е, сигурно.

— А вие? — попита тя.

— Предимно на свободна практика.

— Наистина?

— Изкарвам колкото за хляба.

Те се усмихнаха един на друг и в същия момент Натали се приведе и намигна на Медисън не чак дотам деликатно.

Джими прегърна брат си през раменете и го отведе към другия край на стаята.

— Виждаш ли колко мисля за теб? — тихо заговори той. — Не една, а две хубавици. Избирай, макар че аз лично бих се заел с журналистката — има нещо пламенно в нея. Много е секси.

— Какви приказки от един женен мъж — каза Джейк и театрално завъртя очи.

— Да не ми кажеш, че не те вълнува?

— Срещнах друга.

— Коя?

— Просто едно момиче. Добро. Хубаво. Идеално.

— Ох, ще ме умориш! — и Джими избухна в смях. — Да не си се влюбил, по дяволите?

— Не… — отвърна Джейк, като се поколеба за момент. — Просто в нея има нещо необикновено — нещо, което не мога да опиша с думи. Скоро сам ще я видиш. Поканих я да дойде по-късно.

— Едва се сдържам.

— И моля ти се, не й скачай — предупреди го Джейк.

Сега беше ред Джими да се усмихне широко.

— Както одеве спомена, братче, аз съм женен човек.

— Да бе, успокои ме.

После и двамата се върнаха на бара.