Джаки Колинс
Власт (18)

Седемнадесета глава

Кристин беше развълнувана и то не заради предстоящата среща с Мистър Х. Седнала зад волана на колата, вече на път към уговореното място, тя не можеше да избие мислите за Джейк от главата си. В действителност цялата ситуация беше абсурдна, защото тя бе твърде умна, за да позволи някой да попречи на плановете й да спечели достатъчно пари, за да се откаже от проституирането. А ако си позволеше да се обвърже сериозно с мъж, точно това щеше да стане.

Забрави го направо, предупреждаваше я един студен, пресметлив глас вътре в нея. Той е просто поредният, който не мисли, че трябва да си плаща.

Но, от друга страна… в него имаше нещо топло, една предразполагаща искреност… освен това добрите очи и усмивката, от която сърцето й се разтапяше.

За първи път, откакто се бе захванала със занаята, изпита истински любовен копнеж. Искаше да спи с него, мечтаеше да се люби дълго, спокойно, не защото й се плаща — мечтаеше да се събуди на сутринта, защитена в прегръдката на силните му ръце.

Я слез на земята.

Защо пък?

Спря на един светофар и нервно забарабани с пръсти по волана. Стига толкова мисли за Джейк, по-добре да се подготви за срещата с Мистър Х и извратените му прищевки.

Беше се облякла цялата в бяло, според инструкциите, включително и слънчевите очила на „Кристиан Диор“ с бели рамки. Дарлийн й беше изпратила по факса адреса на мотела, където щяха да се срещнат. Трябваше да паркира пред бунгало номер шест и да чака до второ нареждане.

До нея спря една кола и шофьорът подканващо й се ухили през стъклото. Тя се направи, че не забелязва и бързо подкара нататък.

Мотелът — в долния край на булевард „Холивуд“ — представляваше занемарен бардак. Тя провери дали колата й е заключена, преди да отбие към порутения двор и да спре пред бунгало номер шест.

Един пияница се появи, залитайки измежду сенките, понесъл бутилка евтино уиски. Той й намигна и звучно се оригна, докато завиваше покрай автомобила.

Минаха десет минути. Тя се опитваше да запази спокойствие, мислеше си единствено за четирите хиляди долара и как с тях ще покрие болничните сметки на сестра си поне за известно време.

Само ако можех да не го правя!

Е, да, но не можеш.

Облечена в ръкавица ръка почука на прозореца й. Беше човек с униформа на шофьор, целият в черно — с островърха шапка, нахлупена ниско над челото, и непрозрачни очила за мотоциклет, които изцяло скриваха очите му.

Дали беше Мистър Х?

Не можа да познае.

— Оставете колата тук и елате с мен — приглушено произнесе той.

Тя пое дълбоко въздух и излезе, като заключи вратата след себе си.

— Насам — избоботи шофьорът и я поведе към една тъмна лимузина, паркирана до тротоара.

Отвори задната врата и тя послушно се качи. Той мина отпред и се намести ловко зад волана.

— Къде отиваме? — попита Кристин, обхваната от странно равнодушие.

— Мистър Х настоява да сложите превръзка на очите си — каза шофьорът, без да се обръща. — Ще я откриете на седалката до себе си.

Тя опипа кожената седалка, откри превръзката и я сложи.

Четири хиляди долара. В брой. Няма значение. Тази среща с Мистър Х ще е последната.