Джаки Колинс
Власт (17)

Шестнадесета глава

Кристин точно привършваше с обличането на белия си тоалет за срещата с Мистър Х, когато телефонът иззвъня. Да вдигне или да не вдигне — това е въпросът. Може да е Мистър Х, който пак иска да отложи сеанса, или може би домът за инвалиди — с някакви новини от Чери. Не можеше да си позволи лукса да не вдига телефона, затова взе слушалката.

— С кралицата на хамбургерите ли разговарям? — каза някакъв мъжки глас.

— Моля?

— Аз съм, Джейк. В неподходящ момент ли се обаждам?

Под влияние на някакво моментно хрумване му беше дала номера си, но и през ум не й мина, че може да й се обади. Пряко волята си усети гъдел на радостно вълнение.

— Ами… — колебливо започна тя.

Той въздъхна:

— Явно е точно така.

— Не, не — бързо отвърна тя. — Мога да говоря.

— Знам, че се обаждам много късно — каза Джейк, — но сега тръгвам към дома на брат ми, сготвили са нещо вкусно за вечеря. Можеш ли да дойдеш?

Не, Джейк, ще бъда ангажирана на друго място с един отвратителен извратен ненормалник.

— Много бих искала, само че…

— Знам, знам — тъжно каза той. — Сигурно опашката от мъже пред вас се точи чак до съседната улица.

Какво искаше да каже с това?

— Всъщност имам делови ангажимент — сковано изрече тя.

— Мислех си одеве — продължи той, — тъй като снощи аз не спрях да приказвам, така и не можах да те попитам какво работиш.

Проститутка съм, сладурче. Изключително скъпа. Много талантлива. Така че, ако знаеш какво е добро за теб, стой настрана.

— Аз… съм… гримьорка — излъга тя. — Ходя по домовете на хората и ги гримирам професионално.

— Без майтап?

— Да. Това работя.

— Ей — весело каза той, — в такъв случай може би ще те наема.

— Моля? — тя се намръщи.

— Фотограф. Гримьорка. Би трябвало да работим заедно.

Една част от нея искаше да продължи този разговор, но здравият разум я предупреди да се държи настрана от всякакви лични връзки. Едно сериозно гадже можеше да доведе само до големи неприятности.

Тогава защо му даде телефонния си номер?

Откъде, по дяволите, да знам?

— Виж… аз трябва да тръгвам — каза тя и усети, че звучи ядосана. — Закъснявам за уговорката си.

— Какво ще кажеш да ти дам адреса на брат ми и може би ще успееш да се отбиеш по-късно, като приключиш? — многозначителна пауза. — Много бих искал пак да те видя, Кристин.

И аз бих искала да те видя, Джейк.

— Става — каза тя и посегна за лист и химикал.

Нямаше никакво намерение да отиде наистина — но просто в случай че промени решението си…

 

 

В колата, на път за дома на Джими Сика във Вели, Медисън разказа подробно за следобеда, прекаран със Сали Т.

— Никога не ми е минавало през ум, че мога да кажа такова нещо — рече тя. — Но Сали е много мило момиче. Ако бях мъж, сигурно щях да се влюбя в нея — със силиконовите й цици и всичко.

— О, стига де! — с недоверие в гласа изрече Натали, докато форсираше колата си по магистралата. — Сали Т. Търнър е завършения модел на холивудска кукла. Едни огромни цици и коса като захарен памук.

— Тя играе тази роля — обясни й Медисън. — И затова кариерата й е толкова успешна. Но аз ти казвам съвсем сериозно, че под всичкия този фалшив блясък и фойерверки се крие едно много свястно хлапе, което се забавлява страхотно. Повярвай ми — тази жена доста се е потрудила, за да стигне до върха.

— Да бе — засече я Натали и отметна раздразнено глава. — Аз много добре ги зная тези трудности.

— Не бъди толкова гадна!

— Не съм гадна — запротестира Натали. — Просто казвам на глас това, което всички си мислят за нея.

— Не, ти си предубедена. Ако я опознаеш, сигурна съм, че наистина ще ти хареса.

— Добре, добре, щом така казваш — отвърна Натали и в този момент се размина на милиметри от един огромен камион, който се опитваше да подмине. — Ами какво ще кажеш за готиното й мъжленце? Срещна ли се с него?

— Той е във Вегас — каза Медисън, докато проверяваше дали здраво е закопчала безопасния си колан, защото возенето с Натали зад волана си беше цяло приключение. — Обади й се десет пъти, и двамата така си гукаха по телефона! Доста мила картинка. Изглежда, влюбени са.

Натали направи физиономия.

— Имам чувството, че ще се издрайфам!

— Би ли престанала да бъдеш толкова цинична?

— Ти направо ме изненадваш — каза Натали, докато задминаваше едно ферари. — Готова съм да се хвана на бас с теб, че бракът им няма да издържи и до края на годината.

— Не, Натали — отвърна Медисън, клатейки глава. — Грешиш. Това, което ги свързва, е съвсем истинско. Разбираш ли, те и двамата са от малки градчета, и двамата са пристигнали в Ел Ей, твърдо решени да преуспеят. А сега около тях всички са готови да изпотрошат краката си, за да им угодят, а на тях двамата това страшно им харесва. Честно ти казвам, тя много ми допадна, и на теб ще ти хареса, ако я опознаеш.

Натали още не бе много сигурна.

— Мо-о-оля те! — изстена тя.

— Разправи ми някои невероятни историйки — пусна стръвта Медисън.

Това веднага привлече вниманието на Натали.

— Хмм! — очите й блестяха. — Казвай всичко, до шушка.

— Не. Ще ти се наложи да ги прочетеш в списанието — като всички останали.

— О, стига де! — заоплаква се Натали и едва не заби колата в една бяла тойота отпред. — Нали няма да постъпиш така с мен — с най-добрата си приятелка?

Медисън сложи ръце върху капака на жабката.

— Напротив, точно това ще направя!

— Виж какво ти предлагам — каза Натали и без много да му мисли, премина в другото платно. — Ти ще ми дадеш всичките свежи парчета, преди списанието да излезе, а аз ще направя цяло предаване, посветено на него — нали се сещаш, ще дадем едно здраво рамо на книжлето ви, така че хората да се затърчат презглава да го купуват.

— Много ми е неприятно да ти го кажа — отвърна Медисън, — но те и без това търчат да го купуват.

— Защо не можеш и ти веднъж да се държиш нормално и да се зарадваш, че ти правя реклама? — мрънкаше Натали и в същия миг изправи на нокти всички шофьори по магистралата, като пресече пътя на някакъв в спортна кола, който й показа среден пръст.

— В следващия ми живот.

— Никак не си забавна.

— Не съм и твърдяла такова нещо.

Пет минути по-късно Натали здраво наби спирачки пред една скромна къща в кънтри стил на някаква тиха уличка.

— Добре, сега да ти кажа това-онова за Джими Сика.

— Какво има да ми казваш? — попита Медисън, откопчавайки колана си; беше много доволна, че пристигнаха живи и здрави.

— Той е невероятно хубав, с красива съпруга — снимката стои гордо на бюрото му — последва многозначителна пауза. — И… мисля, че е тръгнал да ме сваля.

Медисън вдигна учудено вежда.

— Какво искаш да ми кажеш с това мисля, че ме сваля? Той или те сваля, или — не.

— Ами виж — твърде колебливо започна Натали, — аз предполагам, че ме сваля, но някак си не мога да го повярвам, защото има такава страхотна жена.

— Я, ти все едно не си страхотна. Това ли е последното ти увлечение — да се подценяваш?

— Не съм негов тип.

— Може би той изобщо не търси свой тип. Може би една бърза свирка ще е напълно достатъчна.

— Стига си говорила мръсотии, моето момиче!

Двете излязоха от колата, превивайки се от смях.

— Знаеш ли, ужасно си наивна, Нат — каза Медисън, докато вървяха към къщата. — Женените мъже са хвани единия, удари другия — никой от тях не би отказал малко да изкръшка.

— Сега ми кажи кой бил циничен!

— Ами такава е истината — защити се Медисън.

— Да бе, да, ти и твоите истини.

— Слушай, прави каквото решиш, но искам да ти кажа, че не изпитвам и грам уважение към женени мъже, които изневеряват.

— Хайде чупка бе, малката. Толкова нереалистично разсъждаваш.

— Сигурно е така, особено след като имаме президент, който е специалист в тази област — тя заклати глава. — Какво, по дяволите, стана с моралните ценности?

Натали сви рамене; вече бяха пред вратата.

— Морални ценности? Това пък какво е?

— Не беше ли едно такова нещо, в което вярвахме като студентки? — сухо запита Медисън. — Помниш ли?

— Това беше, преди да излязат всичките му там многознайни книжки, в които се описват и най-малките подробности от кухнята.

Медисън се намръщи.

— Смятам за доста обезсърчителен факта, че всички президенти от Кенеди насам са въртели държавните дела, с ръка на онази си работа!

Натали се закикоти и натисна звънеца.

— Полов атлет с власт в ръцете! Кажи ми моля те, къде мога да си намеря един такъв?

С ироничен тон Медисън отвърна:

— Както вече споменах — опитай в Белия дом.