Джаки Колинс
Власт (15)

Четиринадесета глава

Кристин имаше един редовен клиент, с когото се срещаше всеки месец. Той обичаше да обядват заедно, преди да наблюдава лесбийския сеанс между нея и избрано от него момиче. По време на обеда я караше да го развлича с разкази за клиентите й през изминалия месец, а той, на свой ред, й разправяше най-невероятни истории за холивудските звезди. Не че нея особено я интересуваше — изобщо не й пукаше кой с кого какво прави. Като професионалистка тя държеше езика си зад зъбите и си вършеше работата, доколкото й позволяват възможностите. Пеенето за клиенти беше напълно забранено.

Затова, вместо да разкрива истината, тя измисляше разни фантасмагории за невероятни сексуални оргии, докато клиентът й я слушаше с блеснали очи и доволна усмивка.

Обикновено след сеанса точно с този клиент, тя посещаваше сестра си в дома за инвалиди недалеч от Палм Спрингс, където — поне докато Кристин може да си позволи да плаща сметките — Чери беше настанена за постоянно. Днес нямаше да може да отиде, защото Мистър Х бе сменил срещата. Проклетият Мистър Х! Като се сетеше за него, цяла настръхваше. Дегизировката му, извратените му желания. Беше зловещ, може би дори опасен.

За обеда се облече в светлобежов костюм на Армани с елегантна кройка. Под сакото носеше бухнала кремава блуза без сутиен, така че тъмните зърна на гърдите й се виждаха през прозрачната материя. На клиента й му правеше удоволствие, останалите мъже в ресторанта да я гледат. Той обаче не знаеше, че неколцина от тях също са нейни клиенти, които бяха наясно коя е и с какво се занимава.

Той обичаше да обядва в „Мортън“, където имаше винаги запазена за него маса. Кристин пристигна първа и се настани, чудейки се, както винаги, с какво се занимава нейният клиент. Той разполагаше с власт, имаше нелоша външност, вероятно би могъл да си избира партньорки измежду повечето млади актриси и манекенки в Холивуд. И въпреки това, настояваше да обядва с нея веднъж месечно, а после да си плаща за секса. Всъщност, не бе чак толкова странно. Ако я беше поканил като всяко друго гадже, щеше да бъде принуден да я омайва с приказки, да изпраща цветя, да купува подаръци, да работи усилено, за да стигне до кулминационния момент. А така всичко му бе сигурно — ще й плати и толкоз. Никакво обвързване. Просто една сделка.

Освен това, тя нямаше нищо против да го прави с друго момиче. Какво против да има? Това й беше професията. Знаеше, че много от жените, които изпълняват подобни номера, са лесбийки — дотам отвратени от мъжете и начина, по който те се отнасят към жените, че бяха преминали в другия лагер. Кристин обаче, макар да знаеше много добре съответната техника, нямаше никакво влечение в тази посока.

Проследи с поглед клиента си, който влезе и усмихнато размени закачки с няколко души, докато минаваше край техните маси. Той беше горе-долу свестен човек, затова нямаше нищо против редовните срещи с него. При мисълта обаче, че по-късно й предстои рандеву с Мистър Х, Кристин направо се побъркваше от напрежение.

— Здрасти, Макс — посрещна го тя, когато и той се настани край масата.

— Здрасти, кукличко — отвърна Макс Стийл, след което извика сервитьора и си поръча чай с лед. Мислите му се движеха в най-различни посоки. Много грижи се бяха струпали и въпреки това можеше да мисли единствено за срещата си тази вечер с Инга Круеле. Тя не се даваше лесно и това му харесваше. За Макс преследването бе всичко. В момента, в който свали някоя бройка — край на играта. Точно затова, никога не се бе женил и затова му харесваше веднъж месечно да се среща с Кристин. Никакви претенции, страхотен секс и осъществената фантазия да гледа как го правят две жени, за която си мечтаеше още от пубертетските тръпки над списание „Плейбой“ като тринайсетгодишен.

— Как вървят нещата, Макс? — учтиво попита Кристин.

— Гот, направо страхотно — отвърна той. — В добра форма съм, бизнесът процъфтява, купонът тече с пълна сила, бейби.

— Още ли не си женен? — продължи Кристин. В действителност въпросът не я вълнуваше, но знаеше, че на него му харесва да се прави, че не й е безразлично.

Той избухна в смях.

— Ти си ме знаеш, сладурче — една жена никога не ми е достатъчна. Той отпи две здрави глътки от чая си с лед и любопитно се приведе към нея: — Хайде, котенце, разправяй клюките — какво става в света на готините мацки?

— Ами — започна тя, въртейки между пръстите си чашата вино, която бе поръчала, макар обикновено да не пиеше преди сеанси — появи се един политик, пристигнал тук от Вашингтон, някаква много голяма клечка в Сената.

Макс се наведе още по-напред — точно такива работи му доставяха супер удоволствие. Само ако можеше да изкопчи и няколко имена от нея — но тя бе непоклатима и никога не разкриваше самоличността на клиентите си. В известен смисъл това го радваше — значеше, че никога няма да приказва и за него.

— Искаш ли да ми кажеш името му? — попита я, както винаги, с надежда.

Загадъчна усмивка.

— Знаеш, че не мога да го направя.

Той прокара ръка през къдравата си кестенява коса.

— Голяма работа си, сладурче. Чудя се защо си решила да станеш шантонерка, а не актриса или манекенка.

— Всеки път това ме питаш, Макс.

— Какъв е отговорът?

— Мога да избирам с кого да спя. Излъга, помисли си тя. Ако можеш да избираш, защо ще се срещаш с Мистър Х, като знаеш, че е перверзен тип? Манекенките и актрисите — те трябва да се съобразяват с хората, да се притесняват за поредния брой на списанието, посветен на тях, за поредния филм. А пък аз — никога не ми се налага да се притеснявам за поредния клиент — те винаги се редят на опашка.

— Ще ми кажеш ли името на политика? — пак подхвана Макс, жаден да чуе клюката.

Кристин поклати глава:

— Знаеш, че няма.

— Окей, окей — рече Макс, явно вдигнал ръце. — Но поне можеш да ме светнеш как го е вдигнал — или свалил — в зависимост от това по какво си пада.

— Ами ние… — подхвана Кристин и измисли някаква невероятна еротична история, от която очите на Макс щяха да изскочат от орбитите.

Ритуалът им никога не се променяше. Едночасов обед, по време на който тя му разправяше разни сексуални историйки, за които се кълнеше, че били верни — и някои наистина бяха. После тя караше след неговата кола до хотел „Сенчъри Плаза“, където той предварително бе наел голям апартамент. Там ги чакаше другото момиче и след като смръкваха по малко кокаин, тримата влизаха в спалнята. Макс сядаше на един фотьойл, откъдето ги наблюдаваше и раздаваше заповеди, докато те правеха всичко, което той поиска. Някой път се включваше и той. Друг път — не. После раздаваше парите и всички се разотиваха.

Беше повтаряла този сценарий с Макс Стийл вече почти година и последователността на събитията никога не се променяше.

Тя се замисли как ли би реагирал той, ако му каже, че единствената причина да се занимава с този занаят са сметките за специалния дом, където сестра й лежи в кома. Дали ще й предложи пари и ще й помогне да се измъкне от бизнеса? Или просто ще сложи край на ежемесечните им срещи, защото ще се чувства виновен, когато е с нея? Трудно бе да предвиди човек.

Макс хвърли поглед към златния си „Ролекс“.

Почти беше решил да отложи срещата с Кристин за днес, за да се запази свеж за действие вечерта. После обаче му хрумна, че ще е хубаво да се позабавлява с малко следобеден секс. Така няма да е прекалено нетърпелив с Инга. Ще се контролира много добре, така че ако наистина успее да се вмъкне под жартиерите й, ще може да се прояви като страхотен любовник, на какъвто му се носеше славата. Сексът с Кристин ще понамали апетита му. Тя си разбираше от занаята.

Той внимателно разучаваше лицето й, наблюдавайки как тя на малки глътки отпива от виното. Страхотно парче беше, но по начин, съвсем различен от Инга. Руса, свежа и хубавка, при това с тяло за милиони.

Макс се беше влюбвал само веднъж — в едно момиче от гимназията, което се държеше зле с него и го унижаваше пред приятелите му. Той така и не можа да я забрави — нито да й прости.

Приятно му беше да е с жена, която може напълно да контролира — макар само за час — час и нещо.

Доставяше му удоволствие, че той и само той диктува положението.