Джаки Колинс
Власт (12)

Единадесета глава

Кристин тъкмо приключваше с тоалета и грима си, когато телефонът иззвъня. Тя вдигна.

— Ало?

— Промяна в програмата — делово заяви Дарлийн. — Утре, не тази вечер.

— Искаш да кажеш, че Мистър Х се отказва?

— Не че се отказва, само сменя уговорката.

— О! — откъсна се от устните на Кристин, която изпита облекчение, но и разочарование, защото парите й трябваха.

— Утре. Същото време, същото място — каза Дарлийн. — Което няма да попречи на срещата ти за обед. Ще имаш достатъчно време да си починеш между двата ангажимента.

— Безкрайно съм ти благодарна — саркастично провлече глас Кристин.

— Знам, че не ти харесва да се срещаш с Мистър Х — продължи Дарлийн. — Но какво толкова не ти се нрави? Не те докосва даже, а плаща повече от всеки друг.

— Точно това е извратеното — каза Кристин. — Казвам ти Дарлийн, в него има нещо много особено.

— О, моля ти се — отвърна Дарлийн с тон, сякаш подобни страхове нямаха никакво значение за нея. — Фетишисти — какво толкова му е необичайното?

Кристин затвори телефона, потисната. Искаше да се срещне с него и да се приключва с цялата работа. Беше се подготвила психически за поредния извратен сеанс, а сега пред нея се проточва цяла дълга вечер, за която нищо не бе планирала.

За малко мислите й се отнесоха към събитията от деня и тя се сети за Джейк, фотографа, който не можеше да си избере вратовръзка. Той нямаше никаква представа коя е тя и какво работи. Много бих искал да ви направя снимки някой ден… Защо пък не? Със сигурност няма да има никакви последствия. Защо и тя веднъж поне да не направи нещо, което ще й достави удоволствие?

Следвайки моментното си настроение, вдигна телефона и поиска номера на „Сансет Маркиз“.

Когато телефонистката в хотела й се обади, тя се сети, че и представа няма какво е фамилното му име.

— А-а… случайно да имате гост на име Джейк? — попита тя. — Фотограф е. Не мога да си спомня фамилията му.

— Сега ще проверя — учтиво каза телефонистката и след няколко секунди я свърза с неговата стая.

Той вдигна веднага.

— Бъни? — попита той.

— Не е Бъни — отвърна Кристин, чудейки се коя ли е тази Бъни.

— Хей, Кристин! — каза той, явно зарадван да чуе гласа й. — Каква хубава изненада! Защо се обаждаш?

Защо всъщност се обажда?

— А-а… излъгах — каза тя.

— Така ли?

— Аз, аз нямам годеник. За сметка на това имам много ревнив съпруг.

— И изгаряше от нетърпение да ми кажеш за него?

— Разделени сме.

— Това звучи по-окуражително.

Дълга пауза, в която и двамата не проговориха. Накрая Кристин наруши тишината и изненада сама себе си с думите:

— Свободен ли си за вечеря днес?

— Кой, аз ли? — каза той; очевидно печелеше време за размисъл.

— Не, Мел Гибсън — кратко отвърна тя, съжалявайки вече, че го попита.

— Искаш да кажеш, че можеш да излезеш на вечеря с мен?

— Точно това исках да кажа.

— В колко часа да дойда да те взема?

— Аз ще дойда сама — бързо отвърна тя. Не искаше той да знае къде живее.

— Окей — бавно изговори той. — И къде точно ще се срещнем?

Мозъкът й като че ли беше спрял да работи. Не искаше да се срещнат някъде, където може да я познаят.

— Аз… аз ще дойда в хотела ти — каза тя. Грешка! Сега той ще си помисли, че е лесна за сваляне. Ха! Само да знаеше колко е лесна всъщност! С доста висока цена, но все пак много лесна.

— Ако така ще ти хареса — рече той. — В колко часа да те чакам?

От толкова време не беше излизала на нормална среща с мъж, че и представа нямаше какво да отвърне.

 

 

— Какво ще кажеш за седем и половина? — предложи, като си мислеше, че ще има достатъчно време да свали тези бели весталски одежди и да облече нещо по-удобно.

— Дадено — каза той.

— Сигурен ли си, че ти е възможно? — попита го, почти надявайки се да й каже, че е зает.

— Щях ли да се съглася, ако не ми бе възможно?

— Не…

— Какъв е номерът ти, в случай че се наложи да се свържа с теб?

— Не съм си у дома — излъга го и бързо затвори телефона, за да не се налага да отговаря на въпроса му. После се вбеси на себе си. Какви ги вършиш?, мислеше си. Защо си тръгнала на някаква глупава среща с някакъв тъпанар, когото даже не познаваш?

Защото и аз имам право да се зарадвам на нещо от време на време, нали? Имам право да се държа като нормално човешко същество.

Не, нямаш. Ти сама избра да станеш проститутка. Не излизай от своите води.

Кристин се появи в хотела навреме — точността беше много важно качество за идеалната компаньонка. Той чакаше във фоайето, видът му беше пак небрежен — кожено яке и дългичка коса. Тя бе сменила десет тоалета, докато накрая реши да облече една проста черна рокля с малко златни бижута, които й беше подарил някакъв арабин, търговец на оръжие. Още като го видя, осъзна, че се е облякла прекалено официално.

— Хей! — каза той и тръгна към нея. — Това е наистина хубава изненада.

— Така ли? — отвърна тя.

— Сто на сто — усмихна й се той. Тя отвърна на усмивката му. — Къде искаш да идем?

— Ами… където ти искаш.

— Аз съм новопристигналият, нали така?

Тя се замисли какви са възможностите. Клиентите я водеха по всички скъпи клубове и ресторанти. Някои от метр д’отелите я познаваха и бяха наясно със занаята й.

— Какво ще кажеш за… „Хамбургер Хамлет“? — предложи тя след трескав размисъл.

— Ти си прекалено хубава, за да ходиш по разни закусвални.

— Ами! — отвърна тя. — Обичам хамбургери.

— Щом така ти харесва.

Ти ми харесваш, звучеше някакво гласче в главата й. Харесвам те, защото си нормален, защото няма да ми платиш. Защото не знаеш какво работя, не знаеш нищо за мен. Харесвам те, защото ме харесваш заради самата мен.

— С твоята кола или с моята? — попита той, след като я изведе от хотела. — Сигурно е по-добре с твоята, защото аз имам само един разбичкан стар пикап, който, мога да те уверя, определено е бил по-хубав на младини.

— Нека да вземем твоята — каза тя, тъй като реши, че тази вечер иска да се чувства като обикновено момиче на най-обикновена среща. Нищо лошо нямаше в това.

— Ще ми кажеш ли сега — започна той, като се качиха в пикапа — какво те накара да смениш решението си?

— За кое?

— Да излезеш с мен.

— Ти не ме покани.

— Защото като се качваше в асансьора днес, нямаше никакво намерение да ме видиш отново.

— Защо говориш така?

— Чета в душите на хората.

— Виждаш ли, че можеш да грешиш?

— Радвам се, че е така.

Отидоха в „Хамбургер Хамлет“ на улица „Дохъни“ и седнаха един до друг в едно удобно сепаре. Кристин поръча двоен чийзбургер и от най-гъстия шоколадов шейк. Чувстваше се, все едно пак е гимназистка и е излязла с момче.

Джейк имаше много неща за разказване. Говори й за фотографията и за хората, с които се бе срещал и работил. Разказа й за шестте месеца, прекарани в Ню Йорк, и как не можел да понася този град. Тя научи, че макар да е професионалист с няколко национални награди и няколко престижни изложби зад гърба си, той не се взема твърде насериозно. Разсмя я до сълзи, описвайки възрастния си баща и неговата бъдеща булка. Истинско удоволствие бе да го слуша. Беше интересен, духовит, самоироничен и безспорно привлекателен.

— От години не бях го правила — въздъхна тя; наслаждаваше се на всяка открадната минута, докато отпиваше със сламка от гъстия шоколадов шейк.

— Кое не беше правила?

— Не бях се тъпкала така.

— Защо?

Поколеба се за момент:

— Моят… хм… съпруг не ходи често по такива места.

— Нека позная — каза Джейк и настойчиво се взря в нея. — Съпругът ти е много богат и много по-възрастен от теб — така ли е?

Тя кимна. Да, Джейк. Те до един са по-стари от мен, и всичките са богати и похотливи, и гадно извратени.

— Точно така — промълви тя.

— Прекалено си хубава, за да останеш вързана в несполучлив брак — рече той; кафявите му очи излъчваха искрена загриженост. — Попаднала си в капан и трябва да се измъкнеш, докато още можеш.

— Знам — каза тя, като в момента си мислеше, че думата брак е много добра метафора за живота, който в действителност води.

— Имаш ли добър адвокат?

— Най-добрия — отвърна тя и в съзнанието й изникна ловкият Линдън Мастърс, който представляваше всичките момичета на Дарлийн.

— Тогава би трябвало да му кажеш, че искаш развод.

— Аз… аз планирам да го направя — каза тя и в този момент наблюдаваше устните му… чудеше се какво ли ще бъде да го целуне — истинска целувка, не платено изпълнение.

Хвана я, че се е загледала в него, и продължи да я засипва с още въпроси. Тя веднага започна да отговаря уклончиво, не искаше нищо да му казва. Той разбра, че удря на камък и след малко се отказа. Поиска сметката.

— Хайде — каза и се изправи, — най-добре е да те закарам обратно до колата ти. Днес беше тежък ден и все повече ми се отразява.

Тежък ден? Задето е избирал вратовръзка? Какъв му е проблемът пък на него?

— Добре — промълви тя, преструвайки се, че ни най-малко не се вълнува. — И аз съм уморена.

Това беше невероятно. Беше се уредил безплатно с нещо, за което други брояха астрономически суми, а той бил уморен! Или може би има среща с Бъни… която ще да е тя.

Както и да е. Въпросът не я вълнуваше.

Следващия път доста ще си помисли дали пак да опитва живота на нормалните хора.