Джаки Колинс
Власт (10)

Девета глава

В колата, на Фреди Леон му хрумна да се отбие през имението на Лусинда Бенет в квартал Бел Еър. Писна му, писна му да й бъде заложник на капризните й приумици. Обикновено не гостуваше в домовете на клиентите си, но тъй като Лусинда явно се бе заинатила, той реши, че може би е редно да я хване за ръчичка. Хвани едно дете за ръката и можеш да го заведеш, където поискаш — така бе казал баща му, когато беше на тринайсет години, и той никога не забрави тези думи. Да, време беше да сложи край на глезотиите й, тъй както само той може да се справи.

Вратата отвори Нели, вярната икономка на Лусинда, имигрантка от Бахамските острови.

— Ах, господин Леон, какво правите пък вие тук? — попита Нели, вдигнала едрите си ръце, като че ли да го пропъди. — Мадам — тя вас не очаква.

— Правилно, не ме очаква — съгласи се Фреди и й подаде тридесетината червени рози, които предвидливо беше купил от „Флауър Фешънз“ по пътя за насам. — Сложи ги във ваза, Нели, и й ги дай. Кажи й, че ще я чакам във всекидневната.

— Тя в момент прави масаж на стъпала — довери му Нели.

— Убеден съм, че имаш право да влизаш при нея — отвърна Фреди и прекрачи в обзаведената с вкус всекидневна, от която се откриваше изглед към прекрасен син басейн. Лусинда имаше няколко къщи, но тази в „Бел Еър“ й беше любимата. Той застана до прозореца и се загледа навън, тъй като знаеше, че може да му се наложи доста да почака. Доколкото познаваше Лусинда, сега ще трябва да се подготви психически, да оправи грима си, косата, дрехите. Лусинда беше от едновремешната порода филмови примадони — за разлика от младите днешни актриси, които му се влачеха в офиса, облечени така, все едно току-що са се измъкнали от нечий креват. Анджела Мускони бе най-нашумялата млада звезда в момента, но кога то Макс Стийл случайно я засече на излизане от кабинета на Фреди миналата седмица, той сграбчи съдружника си за ръкава и прошепна в ухото му: Стига бе, човек! Аз тая не бих я чукал даже с онази работа на най-големия си враг! Както винаги, Макс изказа с думи това, което всички останали само си мислят. Анджела изглеждаше като някоя изпаднала наркоманка, но пък беше отлична актриса.

След двадесет и пет минути, Лусинда благоволи да се появи в стаята. Беше висока жена с изразително лице и гладка светлочервена коса, която носеше в прилично свит кок. Не можеше да мине за типична красавица, по-скоро бе поразителна с изящния си гръцки нос и с проницателния си поглед, но имаше невероятен талант и невероятно верни почитатели. Лусинда се бе задържала на върха на звездната слава повече от двадесет години.

— И на какво дължа тази чест? — попита тя, грациозно минавайки през стаята, неотразима в светлобежовия си кашмирен костюм от панталон и сако, плюс изключително високи обувки.

— Днес изпълнявам ролята на канцеларския куриер — отвърна Фреди и я целуна по двете страни.

Перфектно очертаните й вежди образуваха дъга.

— Фреди Леон — канцеларски куриер? Не мога да повярвам.

— Повярвай, скъпа. Добре разбирам колко си несигурна в себе си понякога, затова дойдох лично да взема подписания ти договор.

Лусинда сви изящно начервените си алени устни в драматична гримаса:

— О, наистина?

— Лусинда, скъпа, би трябвало по-добре от всеки друг да знаеш, че за нищо на света не бих те насилвал да се захванеш с нещо, което не е добро за теб.

Лусинда се отпусна в един огромен фотьойл и изрита настрана обувките си като капризна десетгодишна хлапачка.

— Не че искам да се инатя, Фреди — каза тя. — Просто не искам да изглеждам… глупаво.

— Как изобщо би могла да изглеждаш глупаво? — настоятелно запита Фреди.

— Ами Дмитри каза…

— Кой е Дмитри? — прекъсна я той.

— Един мъж, с когото се виждам напоследък — отвърна тя с явна неохота да говори по въпроса, което бе необичайно за нея.

О, боже, сега разбра всичко. В живота й се е завъртял нов мъж и като десетките свои предшественици, и той се бута да дава ценното си мнение.

— Срещали ли сме се с Дмитри? — попита я той.

— Не — отвърна Лусинда, все така потайна. — Но скоро ще ви запозная.

— Сигурен съм — каза Фреди. — Той тук ли е днес?

— Вън е, край басейна — отвърна Лусинда. — Нека не го притесняваме, може да е заспал.

Не, това вече е върхът!, помисли си Фреди. Нека не го притесняваме, защото в момента прави тен. Исусе Христе! Откъде жени като нея изкопават такива мъжаги?

— Казах ли ти вече, че изглеждаш невероятно красива днес? — смекчи стратегията Фреди.

— Не — отвърна Лусинда. — В интерес на истината, още не си ми го казал.

— Но е точно така. Ти си най-важната ми клиентка и това е причината да съм тук — той закрачи из стаята. — Подпиши договора, Лусинда. В противен случай сделката ще пропадне, а аз не искам това да се случи точно на теб.

Тя се поколеба. Той усещаше, че вече е почти в ръцете му — но не съвсем.

— Но Дмитри каза, че ако трябва да играя главната роля заедно с Кевин Пейдж, може да изглеждам… по-стара.

— По-стара — ти? — Фреди завъртя глава. — Всеки младок в Америка ще си пожелае Дядо Коледа да го сложи на мястото на Кевин Пейдж.

— Така ли мислиш?

— Хайде, Лусинда, дай да отидем в кабинета ти, да подпишем договора и аз спокойно да продължа задачите си за деня.

— Ако наистина си сигурен…

— Някога дал ли съм ти лош съвет?

Петнадесет минути по-късно той вече бе в колата с подписаните договори на предната седалка до себе си. Понякога съвсем малко лично внимание е достатъчно, за да оправи ситуацията. А при сделка за дванайсет милиона, Фреди нямаше нищо против да се постарае повечко.

 

 

Двамата мъже на тенис корта явно приемаха играта доста насериозно. И двамата бяха на около четиридесет години и в много добра спортна форма, въпреки това бяха плувнали в пот заради активното натоварване.

Макс Стийл заби последния удар и с това играта приключи в негова полза.

— Петдесет кинта! — тържествуващо извика той. — При това ги искам в брой!

Хауи Пауърс се бе облегнал, изтощен, на стената. Беше светлокос мъж около тридесетте, с физиономия на развратник, набито тяло и добре поддържан тен.

— Майната ти, Макс! — оплака се той, раздразнен, че са го били. — Във всичко ли трябва да побеждаваш?

— Какво лошо има в това? — весело отвърна Макс. — Ако не играеш за победа, няма смисъл изобщо да играеш.

Хауи се изправи.

— Смятам утре да отскоча до Вегас за — един ден. Искаш ли да дойдеш? — предложи той. — Можем да използваме самолета на баща ми, той има работа там.

— Ти изобщо ли не похващаш работа? — попита Макс и си взе хавлия на път към съблекалните.

— Работа? Това пък какво е? — с презрителна усмивка отвърна Хауи.

Макс поклати глава.

— Чудя се за какво се влача с неудачник като теб — измърмори той. — За нищо не ставаш.

— Защо пък трябва да искам да работя? — попита Хауи, искрено учуден. — Имам достатъчно мангизи.

— Да, подаянията от стария.

— Забравяш, че имам ценни книжа на мое име — отвърна Хауи и пак се ухили доволно. — Кому са нужни подаяния? Взимам ги само защото старият настоява.

— Не ти ли става скучно понякога? — попита Макс и в момента си мислеше колко омразно би било на него самия, ако нямаше нещо смислено да върши.

— Скучно ли? — Хауи се изсмя истерично. — Ти будалкаш ли ме бе? На мен денят не ми стига за всичките ми занимания.

Макс разбиращо кимна.

— Да, като например… ъъ… да погледаш конните състезания, да се помотаеш с приятелчета, да поиграеш покер, да пушиш първокачествена трева, да сваляш мадами, после малко хазарт, малко кокаин, да излезеш да се насвяткаш…

— Ей това е живот за мен — каза Хауи и кривата усмивка се върна на лицето му.

— Аз пък си падам по работата — настоя Макс. — Кефи ме да имам власт.

— Ти… ти все драпаш нагоре — каза Хауи. — Аз пък искам да изчукам колкото може повече мадами, докато още мога!

Макс си помисли, че ако се бе родил с такъв невероятен късмет като на Хауи, вероятно щеше да си живее по същия начин. Но той бе постигнал всичко досега, само с труд — беше започнал като разносвач в „Уилям Морис“, където се събраха с Фреди. Една щастлива среща, защото двамата се издигнаха заедно, после направиха големия пробив преди десет години и отвориха собствена агенция. Сега бяха една от трите най-добри агенции в града. Всъщност, понастоящем IAA представляваше най-големите звезди, най-нашумелите сценаристи и най-добрите режисьори и продуценти в Холивуд.

Но въпреки извоювания с тежък труд успех, вече от доста време Макс си мислеше за промяна. Работата като агент беше едно на ръка, но да ръководи цяло студио — това би му дало много повече от онази власт, за която така мечтаеше. Освен това, ако разни като Джон Питърс могат да го направят, защо и Макс да не може, мамка му!

Единственият проблем беше как да каже на Фреди, който нямаше и представа, че съдружникът му си мисли да дезертира и сигурно ще вдигне олелия, когато научи. Но Макс ще се справи и с това.

И нито дума, докато работата не е опечена. Едва тогава ще мисли, какъв е най-добрият начин да се измъкне от агенцията.