Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Paradise County, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цветана Генчева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 55гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Слава(2011)
- Разпознаване и корекция
- debilgates(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Карън Робърдс. Райско гнездо
ИК „Калпазанов“, София, 2007
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 954–17–0234–1
История
- —Добавяне
Глава 57
— На това му се казва съдба — обясни със съжаление Хомър, докато наблюдаваше как Джо влиза в гардероба след Ханибал. — Вашата съдба и моята съдба.
Пристъпи към Алекс. Тя се опита да отскочи и да го прободе с копието, но той сграбчи ръката й.
— Лошо момиче! — изсъска и я удари по главата с пистолета.
Пред очите на Алекс изплуваха звезди. Докато се съвземе, той вече я бе вързал за китките към стената.
— Имаш късмет, че не те застрелях. Но може и да не е късмет. Както и да е, куршумите рикошират тук долу.
Нийли ридаеше в клетката.
— Алекс! Алекс! О, не, моля те! Алекс!
Алекс усети как сърцето й започва да бие. Устата й пресъхна. Очите й бяха ококорени от страх, докато го наблюдаваше как прибира пистолета и тръгва към другия край на помещението.
Беше заплашил да я превърне във факла.
Обля я студена пот и тя започна да дърпа веригата, с която бе вързана. Желязото издрънча, но бе забито в каменната стена и остана на място.
Той се върна с червена метална туба.
Щеше да я изгори жива. Нийли бе коленичила и пищеше от ужас.
Алекс трепереше от страх.
— Моля те, Хомър. Моля те. Не го прави. Моля те…
— Не исках да стане така, Александра — каза с искрено съжаление Хомър. — Исках да те задържа. След като Джо е тръгнал насам, не мога да позволя да открие малкото ми скривалище и затова ще се наложи да изгоря всичко. Когато ви открият с Ели и Корнелия сред пепелта, ще се сетят какво се е случило. Но поне няма да разберат кой го е направил. — Той започна да разплисква керосин. Миризмата задуши Алекс. — Не можеш да избягаш.
Поля с керосин колкото можа навътре в клетката и остави след себе си следа.
— Сбогом, Александра — каза той и отвори вратата. Бръкна в джоба на панталоните си, извади кибритена кутия и запали клечка. Алекс гледаше ужасена как пламъкът трепти в ръката му.
След това той хвърли клечката на земята и всичко изригна в оранжеви пламъци.