Карън Робърдс
Райско гнездо (56)

Глава 56

Алекс я нямаше никъде.

Когато го разбра, Джо усети истински ужас. Знаеше, че за нищо на света не би излязла сама в тъмното.

Джо грабна телефона и се обади на Томи. Ако позвънеше на 911, службата нямаше да реагира достатъчно бързо, колкото шерифът.

— Довлечи се веднага в „Уисълдаун“! — Джо стискаше слушалката с всички сили. — Не мога да открия Алекс! Беше в къщата, а е изчезнала!

Очевидно Томи спеше, когато вдигна, но гласът му веднага го издаде, че внимава.

— Тръгвам.

Познаваше Джо достатъчно отдавна и знаеше, че не е нужно да задава излишни въпроси. След като Джо казваше, че е важно, значи наистина беше важно.

Джо влезе в стаята на Алекс. Дрехите, които искаше да вземе бяха пръснати на леглото. Проклетата котка бе на леглото одеве. Върху купчинката се виждаха оранжеви косми. Каквото и да се беше случило, се беше случило тук, в тази стая.

Той се огледа. Сърцето му биеше до пръсване и усети как го сграбчва страх. Не можеше да я загуби, не и сега…

Не можеше да загуби още един човек, когото обича. Ханибал се измъкна изпод леглото. Погледна Джо, измяука и тръгна към гардероба с вирната опашка.

Котката…

Джо го последва и отвори вратата. Котката се вмъкна вътре и спря пред задната стена. Размаха леко опашка и отново измяука, сякаш го молеше да я пусне навън.

Джо изпусна сдържания въздух. Порази го ужасна мисъл. Подпря рамо на стената и натисна.

Стената поддаде.