Неа Станд
Забравената песен (4)

Глава 4
Венел

Венел остави пещта да изстива, докато разглеждаше току-що изкования от него меч. „Този стана още по-добър от предишния“ — помисли си той. Бавно го завъртя с ръка, за да провери тежестта и баланса му. Мушна напред, после се отдръпна в защитна позиция с меч над главата. „Да, определено е с добър баланс“. Малко по малко забърза движенията си, клякаше пъргаво, изправяше се и промушваше въздуха с острието, а после ловко се отдръпваше назад. Мечът летеше около него, като минаваше на милиметри от висящите вериги и въжета, но Венел добре познаваше разположението им в ковачницата на баща си.

„Може би един ден старецът ще се гордее с мен и с това, че сам се научих да правя мечове. Неведнъж ми е казвал, че имам талант да работя с металите. Ето, сега ще мога да му покажа, че талантът ми е по-голям дори от неговия. Той никога не е правил меч“.

От поколения родът на Венел бяха ковачи. Баща му Трогур, и дядо му преди това, изработваха брадви, подкови, части за каруци и какво ли още не. Но никога оръжия.

Още от малък на Венел му бяха интересни приказките за смелите юнаци, които ловко си служеха я с меч, я с копие или боздуган, побеждаваха чудовища и спасяваха красиви девойки. Когато баща му започна да го учи на занаята, Венел поиска да направят меч. Баща му каза, че мечът е нещо напълно безполезно за тяхното село и че може да донесе само мъка и беди. Венел го попита отново година по-късно, когато понапредна с работата в ковачницата, но баща му се ядоса и му забрани да изработва каквито и да е оръжия, като си мислеше, че с това ще сложи край на споровете.

Но Венел беше упорит. Той се разсърди на баща си и реши тайно от него да изработи меч. Затова започна да се опитва скришно да наподоби картинките в старите книги с приказки, които намираше в селото.

И тогава късметът му се усмихна. Един ден, докато търсеше нещо на тавана на къщата, той намери стар, прашасал вързоп, а в него — вехта книга. В нея бяха описани най-подходящите метали за изработката на различни видове остриета, имаше и разнообразни схеми, а също и описание на бойни техники и позиции. Венел се побърка от радост и нямаше търпение да опита новите знания. Едва изчака няколко дни, докато баща му замине по работа до съседно село. Старият ковач познаваше добре сина си и буйния му нрав и му остави много неща за вършене, за да го държи зает и да няма време за глупости. Но Венел беше сръчен. Той свърши работата си бързо и се захвана да изработва едно от остриетата, описани в старата книга.

Оттогава бяха минали няколко години. Венел вече беше изковал няколко меча, които държеше на тайно място под дъските в стаята си, за да не ги намери баща му. Знаейки, че сега всички са заети с последните вести от посещението при Саликия, той не очакваше Трогур да слезе в ковачницата и затова реши да довърши последното острие.

Вратата рязко се отвори. Венел изпусна меча и той издрънча на пода. Ядоса се, че се е отнесъл толкова много с упражненията и е позволил да го изненадат. Погледна стреснато към вратата, очаквайки да види баща си, но вместо това там стоеше Броа и се взираше в него навъсено. До него стоеше баба Стас и тежко се подпираше на ръката му. Броа погледна силното тяло на Венел, а след това и падналия до крака му меч.

— Видях, че коминът пуши и реших, че Трогур е тук. Не знаех, че изработвате оръжия.

— Не изработваме — каза Венел сконфузено, като се опитваше да избута колкото може по-незабелязано оръжието под тежката маса.

— Както кажеш — каза Броа и разсеяно огледа помещението. — Хайде, извикай баща си и елате. Време е.

Венел се усмихна на себе си. Време беше. Скоро щеше да се вземе решение кой да тръгне да търси Ендориел, господарката на мъглите. А кой беше по-силен, по-издръжлив и по-подходящ от него самия?