Уна-Мери Паркър
Среднощни тайни (2)

Втора глава

Беше почти пет часът и работниците бяха приключили с облицоването на пода в шатрата. Уморени и изпотени, тъй като работата бе започнала още призори, те най-сетне получиха дългоочакваната чаша с разхладително питие. Виждайки ги на излизане от къщата, Джулия веднага си даде сметка, че не са в състояние да понесат продължителното пътуване до Лондон, и им предложи преди това да се разхладят край басейна.

— В съблекалнята ще намерите допълнителни бански костюми — обърна се тя към отговорника им. — А междувременно ще изстудя някоя и друга бира.

Хората нямаха нужда да бъдат уговаряни. Докато се наслаждаваха на неочаквания лукс, Морган изнесе няколко кутии ледена бира, чаши и мезета и ги сервира на терасата.

— Нямах представа, че ще ни коства толкова усилия — отбеляза Анна, след като двете с майка й благодариха на мъжете за свършената работа. — Слава Богу, че времето е хубаво. Какво щяхме да правим, ако валеше дъжд?

Работниците се засмяха, а отговорникът им се обърна към момичето:

— Щяхме да сме принудени да стоим вътре, за да се опазим сухи. Но сега вече няма значение дали ще вали.

— Изобщо не ми споменавайте за дъжд — шеговито запротестира Джулия. — Надявам се на една чудесна нощ с пълнолуние.

— Прогнозата обещава горещо и сухо време, нали така — попита Анна. Тя си имаше своя тайна надежда за съботната вечер. Надяваше се приятелят й, Петрок Тригейн, да избере именно двадесет и първия й рожден ден, за да й предложи да се омъжи за него. През последните няколко седмици дори си бе позволила да си фантазира как точно би станало това: той я отвежда през моравата към розовата градина и я целува, преди да изрече жадуваните слова. Според нея този беше най-подходящият момент да обявят годежа си. В края на краищата бяха заедно от три години и приятелите им гледаха на тях като на стабилна двойка.

След като бе напуснала колежа „Бененден“, Анна бе решила, че е по-добре да вземе живота си в ръце, отколкото да пропусне една година. Освен това не й се искаше да постъпва в университета. Предпочиташе да си намери работа, да печели пари и да бъде съвсем независима. Дъглас я насърчаваше, защото тя му напомняше за самия него на младини — нетърпелив сам да изгради кариера, да остави следа след себе си, да създаде свое гнездо, изградено изцяло с негови средства. Веднага й бе купил тристаен апартамент в Челси с единствената уговорка да го дели с още поне две приятелки, с които да поемат заедно разходите. Очарована, тя веднага бе назовала две момичета — Хенриета Уолтърс и Камила Холънд, и за по-малко от година трите се озоваха в Кралския колеж за секретарки, намериха си работа и започнаха да водят свой собствен светски живот. Често организираха купони, като по този начин разширяваха кръга на познатите си. Можеха да съберат осем души около масата си в ярко осветената кухня и всяка готвеше по едно ястие.

Една вечер приятелят на Хенриета попита дали може да доведе един свой познат. Тогава за първи път Анна срещна Петрок. В първия момент изобщо не го бе харесала, защото го сметна за прекалено арогантен и критичен. Едва по-късно бе открила, че поведението му само прикрива необичайната му свенливост. След като го опозна по-добре и се запозна със семейството му, произхождащо от Корнуол, тя разбра, че той е сърдечен, забавен и много добър. Освен това, с широките си рамене, тъмна къдрава коса и проницателни кафяви очи, изглеждаше много секси. През следващите няколко седмици двамата се засичаха случайно на Трафалгар, на Кингс Роуд и по други места, докато внезапно не я осени прозрението, че е влюбена в него. Почти в същия момент разбра, че той изпитва същото към нея.

Сега, след почти тригодишна връзка, тя си даде сметка, че не го познава по-добре, отколкото в началото, и това я караше да се чувства объркана. Той продължаваше да живее в апартамента си на Батърси, който делеше с двама приятели, а Анна си остана в Челси заедно с Хенриета и Камила. Планове за бъдещето не правеха. Петрок не отваряше дума за женитба, въпреки че бе на двадесет и седем години. Имаше добре платена работа в компютърна компания и тя не можеше да разбере какво още чакаше. В края на краищата беше сигурна, че я обича. Камила й бе предложила да му постави ултиматум: брак или край на връзката им. Хенриета бе отишла още по-далече с идеята сама да му поиска ръката, което Анна отхвърли, влагайки цялата си надежда на съботното празненство. Може би с помощта на няколко деликатни намека Петрок щеше да осъзнае, че и двамата желаят именно това?

— Значи очаквате пълна къща с гости за тържеството, така ли, мисис Рътърфорд? — прекъсна размислите й отговорникът на работниците, обръщайки се към майка й.

— Да — отвърна Джулия. — През уикенда ще бъдем двадесет и един души.

Мъжът подсвирна през стиснати устни.

— Как ги докара до двадесет и един, мамо?

— Ами с бабите и дядовците, с лелите и чичовците, с всичките ви братовчеди, приятелката на Уилям — Стефани, и моята най-добра приятелка Каролайн…

— Уау! — стъписа се Анна. До този момент не си бе давала сметка. Опита се да си представи двадесет и една закуски, обеди, задължителния следобеден чай и вечерите през предстоящите няколко дни и едва тогава разбра за какво бе необходима допълнителната прислуга в къщата, включваща готвачи, миячи на съдове и сервитьори.

— Няма да натоварим мисис Морган с всичката работа, нали?

— Господи, не! — разсмя се майка й с отметната назад глава. — Баща ти е осигурил двама допълнителни готвачи, цяла дузина кухненски работници и няколко души, които да поднасят храната. Ще ги настаним в „Червения лъв“ и всяка сутрин ще идват да помагат.

Джулия изглеждаше все така въодушевена, защото уреждането на празненства бе съществена част от живота й. Откакто се бе омъжила за Дъглас, гледаше на това като на обикновено задължение, но Анна се изчерви, тъй като за нея подобно разхищение бе само демонстрация на благополучие, което я караше да се срамува.

— Е, всеки е добре дошъл да сподели бърканите ми яйца — каза тя по-троснато, отколкото бе възнамерявала. — Пък и до събота ще бъда прекалено притеснена, за да ям каквото и да било.

В този момент откъм къщата на Нанси Греъм се зададе Дъглас. Той прекоси моравата със зачервено от гняв лице.

— От всички проклети, упорити и заядливи хора тази е най-лошата! — избухна той. — Изгубих близо два часа да я успокоявам, убеждавам, дори да я заплашвам, но без никакъв резултат. Твърдо е решена да ни създаде проблеми в събота вечерта.

Съпругата му го погледна и попита спокойно:

— А опита ли да я поканиш на празненството?

Дъглас се извърна рязко.

— Как бих могъл да направя подобно нещо? Вече е много късно. Би изглеждало грубо.

Тя потисна усмивката си, давайки си сметка, че ще го раздразни още повече, ако покаже колко много я забавлява поведението му.

— Какво ще правим тогава?

Той изглеждаше непреклонен.

— Ще спечеля полицията на своя страна, като отида при тях преди нея. Убеден съм, че едно голямо дарение в някой от фондовете им ще ги направи глухи за всякакви оплаквания. Ако допусна тя да ме изпревари, може да им излезе с някакви измислени обвинения, като например, че съм се опитал да я изнасиля, докато оркестърът е свирил оглушително — той продължи да обикаля наоколо с широки крачки, размахвайки силните си ръце така, че работниците се разсмяха.

Винаги си е падал по такива сцени, помисли си Джулия, докато го наблюдаваше с обич.

Анна застана до баща си — негово по-женствено копие, повтарящо го дори във формата на отрупаните си със сребърни пръстени ръце.

— Ще се справим ли, татко?

Той спря и се обърна към нея, вторачвайки сивите си очи в съвсем същите нейни.

— Разбира се, миличка. Съботната нощ ще остане незабравима за всички нас до края на живота ни.

Седмица по-късно момичето си припомни тези думи, но ако в онзи момент някой му бе казал какво ги очаква, за нищо на света не би му повярвало.

* * *

В осем часа цялото семейство седна на вечеря, приготвена от мисис Морган и сервирана от съпруга й. Това щеше да бъде последната им вечер в тесен семеен кръг преди празненството, тъй като родителите на Дъглас щяха да пристигнат на следващия ден, а в петък очакваха всички останали, начело с родителите на Джулия.

Уилям, освежен и развълнуван от предстоящото събитие, което щеше да отбележи края на непълнолетието му, бъбреше оживено за предстоящата свободна година, през която имаше намерение да попътува по света в компанията на свой съученик.

— Предполагам, че пет хиляди лири ще ни стигнат за цялото пътуване, но трябва да сме подготвени и за екстремни ситуации — съобщи важно той, докато поднасяше лъжицата към устата си. Беше набит, едър младеж, наследил гените на баща си, и в момента изживяваше периода, когато гледаше нещата право в очите и вземаше решенията си мигновено.

— Говориш така, сякаш имате намерение да отсядате в петзвездни хотели, вместо в общежития за младежи — засмяно го укори Анна. — Пет хиляди лири са много пари.

Уилям пламна така, че русата му коса изглеждаше почти бяла в корените си. Той се обърна към сестра си ядосано:

— Не, не са! Бас държа, че роклята, която ще облечеш в събота, струва поне наполовина от тази сума!

— Не е вярно! — изгледа го презрително тя. — Купих я едва за сто паунда!

— Сто паунда? — изуми се Майкъл и лъжицата, пълна със супа, замря във въздуха. — Какво разхищение! За тези пари бих могъл да си купя първокласно колело!

Останалите се усмихнаха снизходително. Малкият се опитваше да говори като възрастен и за никого не беше тайна, че би направил всичко, за да защити по-големия си брат.

— А защо не облечеш някоя от роклите, които вече имаш, Анна? — войнствено продължи той. Тъмните му очи, съвсем същите като на Джулия, бяха пълни с укор. — Така и така никой няма да те забележи.

— Достатъчно, Майки — спокойно се намеси Дъглас.

— Но на Уилям ще му трябват много пари за пътуването — настоя детето, твърдо решено да извоюва последната дума.

Джулия се усмихна помирително. Майкъл беше единственото от децата й, което приличаше изцяло на нея, поради което изпитваше голяма привързаност към него, макар да се опитваше да я прикрива. Той беше плът от плътта й и кръв от кръвта й, и тя много добре знаеше как да се справи с него.

— Ние всички искаме Уилям да пътува спокойно, миличък, и си даваме сметка, че това означава от време на време да отсяда и в хотели, макар и не задължително в петзвездни. И ще направим всичко възможно да му осигурим достатъчно средства.

— А пък аз не заминах никъде — отбеляза Анна.

— Само защото искаше да си намериш работа тук — напомни й Дъглас.

— И защото не искаше да се отделяш от Петрок от мига, в който го срещна — намеси се и Майкъл. — Да знаете, изобщо нямам намерение да се влюбвам. Това може да обърка целия живот на човек.

Уилям пренебрегна забележката на малкия си брат и погледна замислено.

— Стефани обеща да ме чака. Поне така се надявам. Шест месеца не са кой знае колко време.

— Да, когато си млад, наистина не са — каза Джулия. — Когато се запознах с баща ви, дори една седмица далече от него ми се струваше цяла вечност.

Дъглас й се усмихна през широката полирана маса.

— И все още ти се струва — меко я подразни той, като срещна погледа й. — Мисля, че всички ние имаме нужда да си легнем по-рано тази вечер. Следващите дни ще бъдат много напрегнати, а и цветарите ще пристигнат утре в девет сутринта.

Майкъл се обърна към баща си ужасен:

— А няма ли цветята да увехнат до събота?

— На хората ще са им необходими три дни, за да аранжират украсата, а цветята ще бъдат добавени едва в последния момент. Спомни си, че основната идея е всичко да бъде изненада. Вие още нищо не сте видели! — рече Дъглас, обзет от младежки ентусиазъм.

— И колко ще ни струва това удоволствие? — настоя малкия с тон на мъдър старец, докато се качваше по стълбите към спалнята си.

* * *

Анна стоя будна до късно тази нощ, тъй като вълненията около предстоящия бал не й позволяваха да заспи. Досега не бяха устройвали толкова голямо празненство, което изобщо не можеше да се сравнява с партитата и градинските увеселения с около стотина гости. Пък и майка й й бе купила великолепна рокля от син шифон и подходящи обувки. Дали Петрок щеше да я намери за красива? Колко жалко, че нямаше да могат да спят заедно през уикенда, със съжаление си помисли тя. Въпреки че родителите й знаеха, че двамата прекарват нощите си в Лондон заедно, а и Джулия я бе завела при личния си гинеколог, за да й предпише противозачатъчни хапчета, те недвусмислено й бяха дали да разбере, че когато си е у дома в имението, двамата с приятеля й трябва да спят в отделни стаи, без никакво промъкване крадешком по коридорите посред нощ. Старомодните им схващания я дразнеха и тя неведнъж ги бе упреквала в лицемерие, след като нямаха нищо против интимния й живот далеч от погледите им, ала те си оставаха непреклонни. Дори с Петрок да се сгодят по време на самото празненство, тя пак щеше да завърши вечерта сама в спалнята си, докато той трябваше да се върне в една от стаите за гости.

* * *

Нанси Греъм надникна за последен път през прозореца на спалнята си, преди да си легне. Отвъд дъбовете шатрата изглеждаше като огромен бял кит, заспал насред морето от лунна светлина. Струваше й се странно неподвижна — дори вятърът, който браздеше тревата и шумеше в листата на дърветата, не успяваше да я помръдне. А и цялата къща най-после бе притихнала. Осветлението бе угасено навсякъде. Значи тази нощ нямаше да се случи нищо повече.

Докато се настаняваше върху огромната двойна спалня, тапицирана със сатен в цвят на слонова кост и покрита със светла кувертюра — поовехтяла реликва от времето, когато стоически бе понасяла безхарактерния си и непохватен съпруг — Нанси си мислеше за препирнята, която бе имала с Дъглас Рътърфорд малко по-рано същата вечер. Неговата арогантност едва не я докара до изстъпление, а увереността му, че веднага би приела предложението му да прекара нощта на празненството в „Савой“, я накара да осъзнае, че е крайно време да му даде урок. Едно обикновено оплакване в полицията от шума в събота вечерта й се струваше прекалено леко наказание. Знаеше много добре, че пет хиляди лири са достатъчни, за да накарат всеки да си затвори очите, а за Дъглас това бяха джобни пари. Мозъкът й работеше трескаво. Може би трябваше да проведе малко разследване, водена от слуховете, които бе дочула още при пристигането си в селото. С малко повече ласкателства, с едно-две насърчения тук-там… Сигурно би могла да убеди собственика на местния универсален магазин да проговори, а и предстоящото голямо празненство й даваше възможност да повдигне въпроса за семейство Рътърфорд съвсем естествено. Без да предизвика никакво подозрение.

Нанси Греъм се усмихна на себе си. С рязко движение угаси нощната лампа отстрани на леглото и се приготви да спи, но сънят бягаше от нея. Беше прекалено заета с плана как да съсипе съседите си.