Уна-Мери Паркър
Богатства (36)

35

Хари непрекъснато мислеше за Елизабет. Мисълта за нея го преследваше през деня и нарушаваше концентрацията му в галерията. Но още по-тежко беше през нощта, когато спеше сам и се мяташе по пустото легло, измъчван от копнеж по топлината и утехата на тялото й. Тя неусетно се бе превърнала в негово вдъхновение и мотивация за всяко действие. Имаше чувството, че не би могъл да издържи и един ден без нея. Тя бе като наркотик за него: имаше непреодолима нужда от майчинската й загриженост, от невзискателната й преданост.

Нямаше повече място за преструвки. Връзката му с Елизабет бе прераснала от приятно развлечение в настоятелна нужда. Обичаше я — искаше я! Трябваше само да поиска ръката й. Звучеше така простичко, но… Тъмни облаци забулваха мислите му, сърцето му се свиваше болезнено. Не беше сигурен, че ще приеме ръката му.

Елизабет също го обичаше — в това нямаше никакво съмнение. Сигурен беше, че би се омъжила за него още в тази минута. „Но ще продължи ли да ме иска, когато най-сетне събера достатъчно смелост да й призная всичко?“ — питаше се той. Тя ще бъде разочарована, то се знае. Но дали ще бъде толкова силно разочарована, че да му обърне гръб? Ако Морган знаеше, дали този факт щеше да я спре? Съмняваше се. Но тя бе напълно различна от Елизабет…

Заля го вълна на адска болка и Хари затвори отчаян очи. Трябваше да сподели с Елизабет нещо, което би накарало много други жени веднага да излязат от живота му.

Той навъртя номера й с разтуптяно сърце. Не бяха планирали да се срещат тази вечер, но сега Хари знаеше, че срещата им е наложителна. Не бе възможно да задържа повече чувствата, които търсеха излаз от месеци наред. Крайно време беше да й признае всичко и да се надява, че го обича достатъчно, за да се съгласи да се омъжи за него, независимо от това.

А после ще се наложи да говори и с Морган.

 

 

— Кога най-сетне ще се освободиш от тази жена и детето? — запита Лавиния Лоумънд. — Оставяш нещата на течението, Хари. Освен това сигурно искаш да се ожениш за Елизабет?

Разговаряха по-късно същия следобед и Хари седеше отпуснато зад бюрото си в галерията и гледаше майка си с раздразнение.

— Да, искам да се оженя за Елизабет, но не е толкова лесно — отвърна той.

Елизабет му бе отговорила по телефона, че родителите й настояват да отиде с тях на концерт в Сейнт Джеймс Пелъс, а това означаваше, че ще се срещнат едва на другия ден! Трябваше да изтърпи още двадесет и четири часа, преди да разговаря с нея, а той се гърчеше още отсега, жертва на странна смесица от разочарование и несигурност.

— Глупости — отговори сухо старата херцогиня. — Кажи й просто да опакова вещите си и да се маха! Ако желаеш, ще го направя вместо теб!

— Няма да направиш нищо подобно! Не забравяй, че Морган и семейството й изхарчиха цяло състояние за реставрацията на Дръмнадрохит, че тя плати за вътрешното обзавеждане на къщата тук! Господ знае как ще реагират адвокатите й! Разводът с нея може да ме разори напълно!

Херцогинята присви студени сиви очи и се замисли за момент.

— Ще ти са нужни пари и за поддръжката на замъка, след като тя си отиде. Но смятам, че има разрешение на проблема.

Хари направи гримаса и кимна многозначително. Този път имаше защо да се чувства доволен от себе си: беше я изпреварил поне с една крачка!

— О, знам какво имаш предвид! — възкликна той. — Почти бях разработил тази идея, преди да се оженя за Морган! Но после парите й решиха проблема и идеята отпадна. Но искам ли наистина да превърна замъка на дедите си в център за конференции с хотел? Обзема ме ужас, като си представя стотици туристи да скитат надолу-нагоре из замъка! Човек никога няма да има нито минутка спокойствие!

— Ти си истински глупак, Хари — нападна го жестоко херцогинята. — Хотел?! Мили Боже, каква ужасяваща идея! Нима ще напълниш Дръмнадрохит с множество най-обикновени люде?! Какво друго предлагаш?

Хари се изчерви и се намести неловко на стола. Как умееше само да го изкарва глупак!

— Това е единственото разумно решение, за което се сещам! — отвърна той дръзко. — Не мисли, че идеята ми харесва! Знам, че и Елизабет няма да я посрещне с радост, ако се омъжи за мен, но нямам никакво намерение да повтарям грешката, която направих с Морган! Няма да превръщам Елизабет в източник на пари! Най-голямата ми грешка беше, че разреших на Морган да плаща за всичко!

— Нямах предвид парите на Елизабет. Имах предвид парите на Ендрю.

— Парите на Ендрю? — Хари погледна изумено майка си. — Какво общо има Ендрю със замъка?

— Изслушай ме, Хари, и се опитай да бъдеш разумен. Ендрю получи огромна сума пари от баща си. Чичо ти беше много богат човек. Моминското име на майка му, баба ти, беше Флеминг, наследница на Флемингови, корабостроителите. Когато почина, тя остави парите си на Ендрю, тъй като най-големият й син, баща ти, наследяваше по право замъка и всичко друго. Както виждаш…

— Ендрю е натъпкан с пари! Прекрасно! Не разбирам само какво общо…

— Подели Дръмнадрохит с Ендрю! — извика победоносно херцогинята. — Той винаги го е възприемал като свой дом и с радост ще поеме текущите разходи! Двамата с Елизабет ще го делите с него, без да имаш нужда от парите й.

— Трябва да си полудяла! — възкликна ужасено Хари. — Не желая Ендрю да живее с нас! Какво ще стане, когато се ожени? О, за Бога, мамо, не съм чувал по-нелепа идея от тази!

Херцогинята стисна устни и челюстта й изпъкна агресивно над яката на черното палто.

— Не е нелепо! — гласът й бе леденостуден. — Ендрю беше отгледан в замъка и ако баща му беше най-големият син, щеше да притежава и него, и титлата!

— Е, и? Изглежда опитваш се да заявиш, че принц Ендрю или принц Едуард имат право на трона, въпреки че са родени след принц Чарлз! Мамо, не ставай смешна! Ако Ендрю смята, че има права над замъка, виновна си ти! От ранното ни детство му втълпяваш, че правата му над замъка са равни с моите. Нищо чудно, че се държи така предизвикателно с мен сега!

— Не е вярно! Проблемът ти е, че винаги си го ревнувал! Ендрю е внимателен и интелигентен младеж и се държи много по-мило с мен, отколкото ти!

— Нищо чудно! — извика гневно Хари. — Той знае много добре от коя страна е намазан хлябът му, затова! Няма да забравя оня случай, когато се опита да му прехвърлиш ценни вещи от замъка: старинни издания, сребро, предмети на изкуството! Мили Боже, разбира се, че ще бъде мил към теб! Готов е да прибере всичко, до което съумее да се докопа, този гаден плужек, това копеле!

— Как смееш при тези обстоятелства да използваш такива грозни думи! При това така несправедливо! Не е негова грешка, че родителите му не са се оженили! — извика на свой ред херцогинята и се изправи с достойнство. — Държиш се много, много лошо! Особено като се вземе предвид готовността на Ендрю да те подпомогне финансово, когато се освободиш от Морган.

— Ендрю се е превърнал в идея фикс за теб! — Хари скочи и блъсна гневно стола. — Откакто се помня, чувам само: „Ендрю, Ендрю, Ендрю!“ До гуша ми дойде! Исусе, той е само първи братовчед! Ако някой те слуша отстрани, ще остане с погрешното впечатление, че ми е брат!

Лавиния замарширува към вратата, отвори я рязко, после се обърна и го изгледа с потъмняло от ярост лице. Преди още да отвори уста, Хари вече знаеше какво ще каже и се отпусна безмълвно на стола с пребледняло лице.

— Той ти е брат, Хари — извика тя. — И никога, никога не го забравяй!

 

 

Морган се разхождаше безцелно по „Бонд Стрийт“, поглъщаше жадно с очи богатите витрини и се питаше какво да купи днес. Задължителният шал от „Хермес“? Красива кристална бонбониера, пълна с шоколадови бонбони? Може би някоя дрънкулка или рокля? Внезапно върху нея се спусна лепкавото наметало на скуката, обгърна я плътно, задуши я. Нищо не я привличаше достатъчно силно, за да го купи. Имаше всичко! И нищо. Беше самотна, изолирана… никой нямаше нужда от нея, никой не я търсеше. Защо да не вземе такси до Найтсбридж и да влезе в „Хародс“? Поне така ще запълни деня. Ще убие времето, което тежеше като воденичен камък върху раменете й.

Живееше близо до „Хародс“ и почти не излизаше от него: той се бе превърнал за нея в храм, от който извличаше успокоение и утеха. Носеше се унесено от етаж в етаж, попиваше блясъка на разкоша наоколо и той бе като балсам за душата й, като наркотик за сетивата й фантастичен свят на изящен лукс — нейният свят! Плъзгаше поглед по стъкленици, пълни с чер хайвер, красиви кутии за ръчно изработени шоколади, флакони със скъпи парфюми и диаманти колкото яйце на чайка!

Потапяше се в атмосферата на богато изобилие, опиваше се от него и се чувстваше по-добре. Естествено купуваше всичко, което случайно привличаше погледа й.

Днес той попадна на блестящите стени на изящна кристална ваза. Купи я и обзета от неочакван поток на енергия, бързо се отправи към отдела за цветя. Там обаче я разочароваха: оказа се, че нямат орхидеи! Морган реши проблема, като купи саксия с цъфнала орхидея, накара продавачката да отреже деветте й цвята и да й ги завие в хартия.

— Хвърлете останалото — нареди тя на смаяното момиче.

Купи още бяла дантелена възглавница, навървена със сини панделки, вечерна чанта от златисто шевро — заради диамантената закопчалка, няколко фини златни гривни и кожена кутия за цигари: „Ще изглежда добре в кабинета!“

Отнесе пакетите вкъщи и ги разопакова нетърпеливо. Постави кристалната ваза, пълна с вода, върху масичката за сервиране на кафе, подреди внимателно едрите бледозелени орхидеи и отстъпи назад, за да се наслади на ефекта. Напълни новата кутия с цигари, постави възглавницата на леглото си, а гривните — в гардероба.

После погледна диамантения си часовник. Беше едва обяд…

Дявол да го вземе! Какво ще прави през остатъка от деня?

 

 

— Но какво е искала да каже майка ти с това „Ендрю ти е брат!“? — Елизабет седеше с Хари в гостната на родителите си на следващата вечер и той току-що бе изръсил пред нея неочакваното разкритие на Лавиния Лоумънд.

Хари я погледна със замаяни очи.

— Едва ли някога си чувала по-странна история. Но тя обяснява много неща, които винаги са ме озадачавали.

— Какво се е случило? Да не би Ендрю да е дете на баща ти? Родено, преди той да се ожени за майка ти? — гледаше го с широко отворени любопитни очи. — Тогава наистина всичко се изяснява! Разбираемо е защо майка ти смята, че Дръмнадрохит му принадлежи… Обяснява и защо е така засегната от факта, че всичко остава на теб… Предполагам, че гледа на теб като на по-малкия син, след като Ендрю е три години по-голям.

— Не е така, много по-сложно е! — възкликна Хари.

Вчера Хари бе последвал майка си и бе настоял да я отведе у дома й. Заяви, че няма да й разреши да пуска бомби от такова естество без каквито и да било обяснения и настоя да узнае цялата история.

Лавиния бе загубила контрол над себе си, беше се изпуснала в гнева си и веднага съжали горчиво за стореното, но нямаше избор и трябваше да разкаже историята си. Говореше бавно, като с мъка подбираше думите си. Хари разбираше ясно колко болезнено е за нея връщането към тайната на миналото й.

— Но какво всъщност е станало, скъпи? — Елизабет неволно се наклони напред, вторачила в него кръгли очи.

— Оказа се, че чичо Ангъс и мама са били любовници, преди тя да срещне татко…

— О, не! Искаш да кажеш, че…

Хари кимна.

— Колкото и странно да звучи, като се вземе предвид какво представлява майка ми сега, тя и чичо ми са имали страхотна любовна връзка около четиридесет и девета или петдесета година. Тя страстно е искала да се омъжи за него. Вчера заяви пред мен, че той е бил единственият мъж, когото някога е обичала. Той обаче не пожелал да се ожени за нея — изглежда, нямал е намерение да се жени за когото и да било. Чувствал се е прекрасно като свободен човек.

— И?

— Когато майка ми разбрала, че е бременна, а това тогава е било все още ужасен позор, семейството й я изпратило набързо в Швейцария, където родила бебето. Нейната версия е, че не могла да понесе мисълта за евентуален аборт, но имам чувството, че се е надявала да изнуди с бебето чичо ми да се ожени за нея. Той обаче не се е поддал на провокацията и не се оженил за нея. Все пак, изглежда, е имал някакво чувство за вина, защото платил на медицинска сестра да доведе Ендрю в Англия, осигурил му дом и образование. Освен това оставил му всичко след смъртта си, а то, както разбирам, съвсем не е малко! Разбира се, всички в течение на тези събития се заклели да пазят пълна тайна. Ето как тръгнали приказките, че майката на Ендрю е някаква танцьорка. Представи си само, сега става ясно, че всъщност истинската родителка на Ендрю е моята високоморална и строга майка!

Елизабет забрави да затвори устата си.

— Просто да не повярваш! — прошепна тя.

— Така е. И всичко е останало наистина в тайна! Дори Ендрю не знае още нищо! Не знам дали сега майка ми ще му разкаже историята на раждането му, но мога да си представя колко странно му се е виждало вечното й суетене около него през тези дълги години. Ако не бе минала границите в желанието си да го тика напред и не бе загубила контрол над себе си, сигурно никой никога нямаше да научи истината. Родителите й са мъртви, чичо ми умрял, когато Ендрю е бил само петгодишен, а баща ми никога не е подозирал нищо.

— Сигурно сега си умира от яд! Но как така се е омъжила за баща ти? Вероятно го е познавала чрез чичо ти, нали?

— Изглежда, не е станало така. Срещнали са се на някакъв бал и той се влюбил в нея — Хари поклати смаяно глава. — Вероятно тогава е била хубава, но някак ми е трудно да си представя как всички тези мъже тичат след нея… Преживях ужасни минути, Елизабет, докато тя разказваше историята си. Знаеш ли какво каза? Че никога — никога! — не е обичала татко, но след изживяното с чичо ми възприела като голям късмет шанса да се омъжи така добре. Но за да се реши на тази женитба, е имало и друга причина: знаела е, че чрез баща ми ще бъде близо до чичо и Ендрю! — гласът на Хари заглъхна. Бе човек с широко сърце и склонен да прощава, но знаеше, че едва ли някога ще прости на майка си факта, че никога не е обичала баща му.

— И така те се оженили! — възкликна тихо Елизабет и прекъсна мислите му.

— Да.

— Питам се каква ли е била реакцията на чичо ти!

— Господ знае! Предполагам, че положението е било непрекъснат извор на смут за него. Той, разбира се, не е знаел, че ще умре, когато Ендрю е още дете. Ако е знаел, може би е щял да се радва, че синът му ще има някакъв вид осигурен семеен живот с мама и татко.

— Какво ще стане сега, Хари?

— Какво би могло да стане, скъпа? Ендрю остава незаконният син на чичо ми, така че няма начин да наследи титлата. Предполагам, че двамата с мама ще продължат да живеят заедно.

— Хари — подзе внимателно Елизабет, — разказа ли на Морган историята на майка си?

— Не, разбира се! — засмя се Хари. — Не е трудно да си представя как ще злорадства! Ти си единственият човек, на когото ще кажа, единственият човек, на когото имам доверие. Ако тази история стигне до Морган, целият град ще я научи само за ден! Тя мрази майка ми и няма да пропусне удобния случай да си отмъсти!

Елизабет изглеждаше доволна. Хари й се доверяваше с право: тя никога нямаше да предаде доверието му!

Внезапно Хари като че ли се замисли за нещо друго. Стана и закрачи нервно из стаята, като вдигаше и слагаше механично предмети тук и там.

— Елизабет, би ли ми сипала още една чаша? — запита той рязко.

— Разбира се, скъпи — изненадана от неочакваната промяна в настроението му, тя стана да му налее уиски и сода, като внимаваше да спази точно предпочитаната от него пропорция.

Хари пое разсеяно чашата и пак се отпусна върху дивана. Тя го изчакваше мълчаливо, без да снема поглед от него.

— Елизабет — започна той.

— Да, скъпи?

— Трябва да говоря с теб.

— Да? — коремът й неволно се сви, сърцето й развълнувано затуптя в гърдите. Миг по-рано щеше вероятно да помисли, че Хари най-сетне се е решил да се разведе с Морган и да й направи предложение, но сега… Той изглеждаше някак напрегнат, сякаш се канеше да й каже нещо много неприятно. Обхвана я странно предчувствие за надвисваща беда.

— Да? — повтори тя окуражително, като се постара гласът й да прозвучи спокойно, без следа от трепване.

— Ще те моля за една услуга, скъпа. Моля те, не ме прекъсвай, докато не изкажа всичко. Искам да те помоля за нещо, но първо трябва да… да ти съобщя…