Уна-Мери Паркър
Богатства (35)

34

Тифани затвори последния куфар и огледа стаята, за да провери дали не е забравила нещо. Ще отсъства доста дълго време. Бе получила покана от „Магнима филмс“ за костюмиране на новия телевизионен сериал, роден от успеха на „Улично ехо“. Довечера ще бъде в Холивуд.

Беше получила втори шанс и знаеше, че зад него стои Хънт. Вероятно е чул за развода й с Аксел и е подхвърлил на хората от „Магнима филмс“ да й направят ново предложение. Жалко, че не успя да се свърже с него. Опита се няколко пъти, но или линията беше заета, или икономката му съобщаваше, че го няма. Искаше много да говори с него, но трябваше да се примири, макар и неохотно. Ще говорят, когато пристигне. Сега времето е тяхно. Най-вероятно е да се срещне с него още тази вечер: беше поканена на вечеря с продуцента и без съмнение Хънт щеше да бъде там, за да я представи, да я въведе сред новите хора, с които й предстоеше да работи. А може би… Опита се да прояви твърдост и да не мисли за други възможни развития. Но докато се гримираше, ръцете й трепереха. След няколко часа щеше да го види отново.

В холивудския хотел я чакаше кратка бележка, подписана от продуцента Дон Хауц: учтива молба да се яви в бара на хотела в седем часа, за да се срещне с режисьора — Лу Власто, изпълнителния директор — Ейб Грос, оператора — Изъдор Герц. Не се споменаваха други имена. Потисна разочарованието си и се зае да разопакова. Но скоро пак се върна вълнението от великолепната възможност да се издигне професионално, от факта, че е в Лос Анжелис! Влезе в банята с чудесно настроение, а после подбра внимателно облеклото си. Спря се на семпла черна рокля с пола на богати дипли и златен колан от шевро, съчетан със златни обици и гривни. Огледа се напрегнато в огледалото и остана доволна от ефекта. Деликатно омекотен блясък, подчертаващ златистата й коса и приятния загар на лицето й. Хънт я харесваше в черно. „Мъжете винаги ще заявяват, че изглеждаш много добре в розово, но погледите им ще бъдат привличани от момичето в черно!“ Тифани се засмя, влезе в асансьора и няколко минути по-късно пристъпи в бара с неволното очакване, че ще я посрещне усмивката на Хънт.

Разпозна веднага четиримата мъже. Те седяха на малка маса, всеки с чаша в ръка, и говореха съсредоточено. Четирима мъже към тридесетте, още не отърсили напрежението от пътя дотук, агресивно решени да докажат талантите си.

Представиха се взаимно и мъжете я огледаха с одобрение.

— Какво ще пиеш? — запита Лу.

— Коктейл „Маргарита“ — отвърна Тифани, докато се настаняваше между него и Дон.

Отначало говореха общи приказки, но тя знаеше, че я преценяват.

Накрая Дон я запита с измамно мързелива усмивчица:

— Какво знаеш за новия сериал?

— Знам, че разказът се върти около мощен консорциум с централа в Маями — отговори веднага тя и благодари на Бога, че не си спести усилията да събере максимална информация за сериала. — На фона на интригите във връзка с различната собственост върху дяловете във всеки епизод се разгъват остри човешки драми: разводи, трагични заболявания, корупция… фактически сериалът е изграден върху две преплетени една в друга линии. Чух също, че ще има много истории за богати съпруги, за любовните им афери и безбожно пилеене на пари за нови дрехи! Точно тук се разкриват възможности за мен!

Дон я изгледа изненадано: изглеждаше силно впечатлен.

— Чудесно! — заяви той. — Правилно сте схванали основната концепция! Петнадесет души актьорски състав, гостуваща „звезда“ във всеки епизод плюс двадесетина редовни второстепенни роли: шофьори, секретарки, прислуга и тъй нататък. Масовите сцени ще обхващат от петдесет до сто и петдесет души. Искаме да поставим ударението върху богатството, успеха, мощта, блясъка…

— Облеклото трябва да е по-разкошно от това в „Далас“ — намеси се Лу.

— Но не и да преминава разумната граница, както стана в „Династия“ — обади се Ейб. — Трябва да внушава представа за истинска класа! Жените трябва да бъдат красиво, но и приемливо облечени: да не се носят по плажа с куп диаманти или да се разхождат из Хаваите с бизонови палта! Разбираш какво искам да кажа, нали?

Тифани се усмихна. Разбираше го прекрасно.

Говориха още малко, на масата незабелязано се появи още по чаша от питието на всеки и разговорът премина на технически подробности. Тифани слушаше внимателно. Голяма беше разликата между създаване на филм за широкия екран и телевизионен филм, а и едното, и другото се различаваше рязко от света на театъра. Имаше какво да учи и бе твърдо решена да го научи бързо.

— Няма ли да вечеряме? — запита Лу. — Запазил съм маса в приятен италиански ресторант. Убеден съм, че ще ти хареса.

— Прекрасно — отговори тя и се запита ни в клин, ни в ръкав дали този не е моментът за появата на Хънт. Сигурно ги чака в ресторанта — защо не? Сърцето й трепна развълнувано. Усмихна се пленително на Лу и го последва към колата му.

Ресторантът беше претъпкан, но още щом влязоха, управителят ги поведе към най-добрата маса. Тифани седна и бързо преброи приборите върху масата — само пет! Явно, че и тук не се предвиждаше появата на Хънт.

— Харесахме работата ти в „Блясък“ — говореше Лу. — Разбрах, че костюмите ти за „Герти“ са номинирани за „Тони“, така ли е?

— Да.

— Страхотно, нали? Говорих с президента ни, Елмър Уинклър, веднага щом го чух! Казах му: „Трябва да осигурим тази дама за нашия сериал!“ — Лу се изсмя доволно: трите двойни мартинита бяха започнали да действат.

Тифани кимна с помръкнало лице. Ето защо са я избрали! Оказва се, че Хънт няма нищо общо с предложението им!

Чуваше разговорите около себе си като през преграда. Обзе я дълбоко разочарование, обхвана я депресия. Бе мечтала за Хънт още от момента, когато й направиха предложението… Виждаше го да очаква нетърпеливо пристигането й, готов да й предложи любов и подкрепа, да й подаде ръка и да й помогне да стъпи на крака и да се ориентира в този непознат град и в бясното темпо на живот тук. Призна, че в дъното на сърцето си се беше надявала да възродят все още живата любов у тях.

Беше гонила вятъра.

Трябваше да продължи пътя си сама.

Проклет да е Хънт Келерман!

 

 

В три часа сутринта петима мъже в тъмни костюми се измъкнаха безшумно от сградата на „Куадрант“ и влажната тъмнина на „Уолстрийт“ побърза да ги наметне с черния си плащ. Огледаха се, за да се уверят, че са останали незабелязани, и забързаха към паркираната настрана кола. Минута по-късно изчезнаха в нея и гумите изпищяха по влажния асфалт.

— Това ли е всичко? — обади се Джо от задната седалка.

— Това е — отговори спокойният глас на Ханк Краус. Той внимателно насочи колата към „Парк Роу“.

Джо запали пура с разтреперани пръсти. Пот на облекчение покри лицето му.

— Дай Боже никога повече да не ми се налага да преминавам през същото изпитание — изграчи той пресипнало.

Четири нощи поред се бяха вмъквали като престъпници в сградата на „Куадрант“, бе пускал Ханк и четиримата независими счетоводители в счетоводния отдел след обезвреждане на алармите и отключване на серия сложни ключалки. Бяха работили с часове на спуснати щори и минимално осветление, за да не ги забележат от улицата, бяха прехвърлили топове сертификати за дялове, банкови документи, фактури — всичко, до което успяха да се доберат.

— Приковахме го на място — обяви Ханк кратко и взе ляв завой. — Намерихме всичко, което търсехме. Само след два дни ще получиш пълен доклад.

— Ползвал е изключително прост метод — обади се един от счетоводителите — но не беше лесно да го открием.

Джо погледна посивелите им лица и зачервените им очи. Всеки от тях притискаше дипломатическа чанта към гърдите си като щит. Бе силно впечатлен от умението на тези мъже да разбират езика на колоните от цифри, завиждаше им и се възхищаваше от тях. Ако и той владееше това умение, Зиг нямаше да успее да го премята толкова години!

Когато се прибра в апартамента, отиде веднага в кабинета и си наля чаша алкохол. Беше четири без петнадесет сутринта: нямаше смисъл да ляга. От смъртта на Зекъри ограничаваше преднамерено съня си: детински опит да избегне кошмарите за сина си, които го сграбчваха в острите си нокти още щом склопеше очи. Събуждаше се със сърцебиене и пресъхнало гърло, облян в пот. Сега имаше време да се концентрира върху проблема със Зиг и да вземе решение. Законът ще го подведе под отговорност за отклоняване на средства, но какво ще стане с другия въпрос? Не трябваше да допусне престъплението преди години в Саутхемптън да остане ненаказано.

Джо се приближи до прозореца. Нощта бавно и неохотно отстъпваше пред напиращия ден. Скоро розовите пръсти на зората щяха да погалят нежно високите кули на Манхатън.

Първо, трябваше да назначи нов вицепрезидент на „Куадрант“, който да поеме нещата от Зиг. Освен това трябваше да уволни всички до един от счетоводния отдел и да започне на чисто.

Замисли се пак за Зекъри. Единственият син, който трябваше да наследи създаденото от него. Синът, който сега лежеше в махагонов ковчег под пръстта. Отпусна чело на стъклото, пое с благодарност хладната му ласка. За пръв път в живота си пожела успокоението на смъртта. Изтощеното му тяло се отпусна, обзе го отчайваща тъга. Къде са онези времена, когато приемаше света така възторжено? Останали са някъде далече, далече зад него…

Стресна го леко докосване по рамото, той подскочи и се обърна. Погледът му срещна спокойните очи на Рут.

— Не можеш да заспиш? — запита го тя нежно. — Ела в спалнята, ще ти приготвя топла напитка.

— Всичко е наред, Рути — промълви той и бързо пресуши сълзите, които се бяха насъбрали в очите му. — Бях се замислил за… Как ще се чувстваш, ако се откажа от всичко?… „Куадрант“ и всичко друго! — и двамата с теб заживеем спокойно… може би във Фор Уиндс?

Рут бе изумена. За пръв път в дългия им семеен живот той се съветваше за нещо с нея!

— Няма да имам нищо против, Джо. Разбирам как се чувстваш сега, но те познавам достатъчно добре и знам — тя се усмихна мъдро, — че сега се чувстваш така само защото си уморен и разстроен. Утре нещата ще се променят и ти ще погледнеш по друг начин на живота. Но аз ще те последвам, където и да отидеш, ще се съглася с всичко, което ти желаеш.

Погледна я стреснато право в очите. Не беше очаквал толкова интелигентен отговор. Да, така, тя е напълно права: той е много изтощен и физически, и психически. Онези проклети нощи в „Куадрант“ почти го довършиха!

— Пак ще помислим — отвърна той. — Защо не се върнеш в леглото да поспиш още някой и друг час?

— Наспах се. Нима върша нещо друго през последните седмици? Ако не ти се ляга, ще направя кафе за двама ни. Точно сега имам нужда от чаша кафе.

Излезе от стаята, крехка фигура в сиво. И Джо трябваше да признае, че присъствието й в този кризисен за него момент бе като балсам за ранената му душа.

Утре — или по-добре още днес! — ще се отбие при Ханк и ще установи какво точно е открил за Зиг. „За Бога! — помисли той. — Не мога да вися цели два дълги дни и да гриза нокти, за да чакам някой да напише на машина доклад, който едва ли ще разбера!“

 

 

Тифани обикаляше хотелския апартамент, измъчена от безсъние. Бе преодоляла разочарованието от Хънт във връзка с новата й работа в телевизионния сериал, но излъганите й очаквания бяха заместени от силен гняв. Беше цяла седмица тук, а не бе чула и дума от него! Как смее да игнорира така присъствието й, когато и двамата работеха за една и съща компания? Би могъл поне да й се обади по телефона или да изпрати кратка бележка с поздравления! Грабна бутилка минерална вода и реши да вземе приспивателно. Имаше нужда от малко сън.

Следващите няколко дни преминаха незабелязано, претоварени с работа, изпълнени с напрежение. Тифани се връщаше така изтощена, че почти веднага лягаше и заспиваше мъртвешки сън. Понякога дори забравяше да вечеря. Никога преди не бе подложена на толкова разнопосочни изисквания, не бе принуждавана да работи с такава скорост. Театралните постановки бяха нещо съвсем друго: човек се преуморяваше до смърт, за да подготви нещата до първия преглед, след което настъпваше моментът за отдих. Тук обаче този момент липсваше: премиерите в телевизията следваха една след друга, нямаше време за отдих! От нея се изискваше да създава модели за всичко: от бикините до вечерните рокли, от спортните дрехи до бельото! Ако не се чувстваше непрекъснато уморена, тази бясна надпревара с времето сигурно щеше да й допадне. Но тя се бореше с всеки ден, изразходваше много повече енергия от обикновено. Знаеше, че този факт не се дължи на пренатоварване. Нещо друго подкопаваше силите й, гореше я бавният огън на гнева и неприятното усещане за предателство. Колко самомнителна бе само! Да си въобразява, че Хънт й е осигурил тази работа, за да е близо до него! Как можа да бъде такава глупачка?! И все пак в главата й непрекъснато се връщаше киселата му забележка при последната им среща: „Жалко, че не изчака още малко…“ Не бяха ли това думи на все още влюбен мъж? Е, ясно е, че е сгрешила. В Холивуд бе вече от две седмици, а той не даваше никакви признаци на живот.

Междувременно, където и да отидеше, я преследваха всевъзможни приказки за Хънт. Говореше се, че води момичета на вечеря, но е отдаден главно на работата си и е напълно погълнат от „Улично ехо“. Коментираха се брилянтните му режисьорски хрумвания, а проявената тактичност към „звездите“ му беше спечелила репутацията на един от най-добрите режисьори в Холивуд! „Браво на него!“ — мислеше тя с известна горчивина.

Бе разкъсана между едновременно ужасната и прекрасна вероятност да се сблъскат един в друг някой ден. Нямаше представа как ще овладее положението в този момент.

Към другите мъже се отнасяше колегиално и приятелски. Идеята беше да им втълпи, че е тук за работа, не за игра. Ейб Грос бързо и с раздразнение схвана подтекста на поведението й: бе привлечен силно от нея! Тя обаче учтиво, но упорито отказваше поканите му да изпият някъде по чаша или да вечерят заедно след края на работния ден. Не спускаше бариера само пред Ейб: посрещаше със същата приятелска усмивка и сдържан поглед всяка покана за излизане, а тонът й бе повече от ясен: „Много си мил, но аз нямам желание…“

— Имаш ли приятел в Ню Йорк? — запита накрая Ейб.

— Не — тя очерта внимателно с мек писец ръкав на рокля.

— Съпруг тогава?

— Не — в гласа й се прокрадна раздразнение.

— Защо се страхуваш толкова от мъжете? — продължаваше невъзмутимо Ейб.

Тифани се разсмя.

— Господи! — възкликна тя. — За да бъде човек възприет за нормален тук, трябва да се премята неспирно в нечие легло! Ейб, защо не потърсиш единствено възможното логично обяснение на поведението ми, след като явно търсиш такова? Истината с толкова проста: откакто съм тук, не съм впечатлена достатъчно силно от нито един мъж, за да имам желание да изляза с него!

Ейб сви рамене.

— Така да е! Но ти ми напомняш за сестра ми! Тя се държеше точно като теб, когато приятелят й запраши нанякъде с друга. Стигнах до извода, че избягваше преднамерено мъжете, за да не даде възможност на някой друг да я нарани по същия начин. Тя не допусна мъж до себе си почти две години!

— С тази разлика, че аз не съм сестра ти — отвърна сухо Тифани. — Виж какво, Ейб, работата тук предлага великолепен шанс да обърна внимание на всички, че имам сили и възможности да създавам модели не само за театъра, но и за телевизията и филмовата индустрия! Имам нужда от цялата си енергия, за да докажа на себе си и на света, че наистина е така! А това изисква пълна концентрация, презареждане с енергия вечерта и през нощта за следващия ден — така че никакви срещи!

— Жалко — въздъхна тъжно Ейб. — Имаш разкошни крака…

— Е, те ще се запазят, предполагам! — засмя се тя и излезе от студиото.

Но на следващия ден той пак я покани да излязат заедно.

— О, хайде, Тиф! Не го разглеждай като среща, наречи го отмора! Убеден съм, че имаш нужда — придумваше я той. — Само една вечеря с приятели!

— Добре — съгласи се тя. Ако вечеря поне един път с него, може би той ще престане най-сетне да я преследва! Освен това имаше вероятност да отидат на ресторант, посещаван и от Хънт. С удоволствие си представи лицето на Хънт, когато я види да влиза в „Ма Мезон“ с Ейб Грос!

Но Ейб я заведе в малък мексикански ресторант, където прекара по-голяма част от вечерта в опити да я опипва под масата. Веселото настроение на Тифани бързо се стопи: отначало само се подразни, но накрая упорството му я разгневи.

— За Бога, Ейб! — сряза го тя остро, когато отстрани за четвърти път ръката му от бедрото си. — Престани с тези номера! Заяви, че ме каниш на вечеря между приятели!

— Но аз съм луд за теб, бейби! — изломоти Ейб. Беше се наливал щедро цяла вечер, лицето му бе зачервено като на болен от треска. — Никоя жена не ме е възбуждала така, както го правиш ти! Непрекъснато мисля за теб… имам голяма нужда от теб, сладурче.

Тифани го погледна строго.

— Съжалявам, но те предупредих. Тук съм, за да работя, Ейб, не да се забавлявам. А сега извинявай, но ще отида да извикам такси. Утре рано трябва да съм в студиото — „няма смисъл да бъда груба с него, предстои ни да работим заедно…“ Мразеше този вид усложнения.

— Ще те отведа вкъщи, бейби! — той сграбчи ръката й и тя усети влажната топлина на дланта му през коприната на блузата.

— Не, благодаря! Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако вървя пеша! — Тифани скочи и излезе бързо от ресторанта.

За съжаление отношението й към Ейб не му подейства отрезвяващо, както тя се надяваше. Той продължи да я преследва като овладян от идея фикс: Ейб беше от онези хора, които силно желаеха точно това, което не можеха да имат. Желаеше я отчаяно и страстно. Мислеше за нея по цели дни, сънуваше я всяка нощ, обсипваше я с бележници, прокламиращи огромната му любов към нея. Колкото по-често отговаряше на домогванията му с „Не“, толкова повече я желаеше. Когато му се наложи да отлети за Ню Йорк, я подлуди по телефона: обади се шест пъти само за два дни! Дългите седмици на напрежение и неудовлетвореност го победиха по време на обратния полет за Лос Анжелис. Макар и не веднага, забеляза русото момиче с празни сини очи, което го наблюдаваше от седалката от другата страна на пътечката. Тя му се усмихна и се наведе към него, пълните й гърди се отпуснаха надолу и погледът на Ейб потъна в дълбоката вдлъбнатина между тях. Помисли за миг, че един мъж може да се изгуби за дни наред в такава падина…

— Имате ли огънче? — изфъфли тя с цигара между пълните си пръсти. Дългите й яркочервени нокти изглеждаха като залепени. — Били ли сте в Лос Анжелис? — продължи младата жена, след като Ейб запали цигарата й.

— Живея там — отговори Ейб студено.

— Такааа ли? — проточи преднамерено буквата „а“. — Говори се, че е фантастичен град.

— Зависи какво търси човек.

— Надявам се да намеря работа в някой филм или в телевизията — фъфлеше нетърпимо.

„Има си хас! Като още двадесетина хиляди други, изпълнени с надежда за същото.“

— Очарователно — промърмори той с поглед, забит в падината между гърдите й.

— В Холивуд ли работите?

— О, не! Ангажиран съм в самолетния бизнес — отговори бързо той.

Лицето й видимо помръкна.

— О! Сигурно е интересно — гласът й бе безизразен, а погледът й напрегнато заподскача по другите пътници. Нямаше начин поне един от тях да не работи в Холивуд!

— Но мога да те представя на някого от Холивуд — неочаквано заяви Ейб.

Тя бързо обърна към него кръгли очи, изпълнени с подновен интерес.

— Наистина ли?

— Разбира се — Ейб стана и сграбчи ръката й. — Ела.

— Къде отиваме? — извика тя, докато ставаше. Ейб забеляза, че задника й го биваше дори повече от циците. Поведе я надолу по пътечката към задната част на самолета, огледа се и я натика в тоалетната, като заключи вратата зад себе си.

— Какво, по дяво… — изглеждаше разтревожена.

— Както вече казах, ще те представя на… на „Майл-Хай Клъб“! Нищо няма да постигнеш, ако не си член на този клуб! — Ейб говореше меко, убедително, ръцете му вече опипваха огромните гърди. Момичето дори не се опита да се съпротивлява. Какво като не е във филмовата индустрия? Досега не бе виждала по-секси мъж от него!

— Смъкни роклята, мила — мърмореше настоятелно Ейб, — дай да те погледна. Исусе, имаш тяло, което може да влуди всекиго!

— Така ли? — тя се захили глуповато. — Тук няма много място, нали?

— Когато двама души са толкова близо един до друг, колкото сме ние, за какво им е място? — „Ейб Грос, ти си едно голямо лайно!“

Тя разкопча сутиена си и се освободи от най-тясната дантелена препаска, която някога бе виждал.

— Ай! Виж се само! — възкликна тя. Той притискаше втвърдения си член в нея и същевременно търкаляше зърната й между пръстите си. Грабна я за талията и я повдигна върху тоалетната чиния.

— Ооо! Студена е! — изквича тя.

— Скоро ще се стоплиш, сладурче… Ще ти стане така топло… ще ти се стори, че гориш!

Ейб разтвори краката й и се вмъкна с рязък тласък в нея. Тя бе вече влажна. И устата й бе мека и влажна. Притисна се към него, обви с крака бедрата му и застена тихо в унисон с ритмичните му тласъци вътре в нея.

Ейб усети как нараства напрежението в него: сякаш същността му се втурваше към слабините като огнена лава. Светът избухна в него с болезнена сила…

— Тифани! О, Боже!… Тифани — изкрещя той в самозабрава.

— Това не е ли името на магазин за бижута? — зафъфли момичето, когато се връщаха към местата си.

За лош късмет на Ейб, помощничката на Тифани, Розита, се оказа в същия самолет и сред пристъпи на буен смях побърза да й разкаже на следващата сутрин какви ги е вършил Ейб на връщане в Лос Анжелис.

Когато нещастникът се втурна малко по-късно в студиото с голям букет червени рози, тя с огромно удоволствие ги натика в кошчето за отпадъци.

— Да не повярва човек, че си пак тук, Ейб! Смятах, че са ти порасли криле, след като покри изискванията за „Майл-Хай Клъб“ вчера!

Оттогава Ейб я избягваше.

 

 

Две седмици по-късно Тифани чу звъна на телефона още щом отвори вратата на апартамента си в хотела. Поколеба се за миг. Бе преминала през напрежението на дълъг и уморителен ден, бе копняла по пътя дотук за мир и спокойствие. А ако е Джо с още новини за Зиг? Не бе го чувала от векове — възможно е да има важна информация.

Впусна се през всекидневната и вдигна бързо слушалката.

— Ало?

— Тифани?

Сърцето й замря за миг, а после запрепуска така бясно, че спря дъха й.

— Да — прошепна тя.

— Тифани, обажда се Хънт.

Като че ли не бе разбрала, че е той! Като че ли гласът му и начинът, по който произнасяше името й, не изтеглиха за миг на повърхността хиляди спомени! Коленете й омекнаха и тя се отпусна на стола до нея.

— Дон Хауц току-що ми каза, че работиш по новия сериал — говореше той. — Защо не ми се обади? Нямах представа, че си тук!

Тифани пое дълбоко дъх, опита се да се съвземе.

— Нямаше причина да ти се обаждам — отговори тя, изумена от спокойния си тон. — Получих предложението неочаквано, приех го и откакто съм тук, работя почти непрекъснато.

Хънт замълча за миг, после запита загрижено:

— Добре ли си, скъпа?

— Много добре.

— Защо тогава не се обади, за Бога? Съпругът ти с теб ли е? Сигурно открива дискотека тук, нали?

„Той не знае, че съм разведена!“

— Не, сама съм — отговори хладнокръвно.

— Кога ще се срещнем, Тифани?

— О, аз съм изключително заета. Чух, че и ти си много ангажиран — подхвърли многозначително. В следващия миг й стана неудобно от това заяждане на дребно, което демонстрираше.

— Но… Какво има, Тиф? — бе успяла да го смае. — Защо не желаеш да се срещнем? У Аксел ли с причината? Едва ли ще има нещо против срещата ти със стар приятел?

„Стар приятел! И да бе искал, нямаше да се сети да изръси нещо по-лошо от току-що казаното! — помисли тя, дълбоко оскърбена. — Все едно сме приятелчета от колежа или бивши колеги, а не любовници, не двама души, които някога бяха мечтали да се оженят!“

— Изборът е мой — заяви тя гневно. — Освен това двамата с Аксел отдавна сме разведени!

На другия край на линията настъпи тишина, но тя чу ясно как Хънт ахна изумено.

— Разведени? Бракът не трая дълго, нали?

— Това не е твоя работа! — отвърна тя остро. — Ти пое по твоя път, а аз — по моя! Нима забрави? — затвори рязко телефона.

Вгледа се в него, разтреперана и неспособна да помръдне, ужасена от силата на чувствата си. Ако в този момент Хънт беше пред очите й, би могла да го убие! Как смее да се държи така с нея? Да не говорим за спокойствието, с което си въобразяваше, че може да се върне в живота й отново за кого се мисли той, по дяволите? Беше благодарна, че няма нищо общо с новата й работа в този телевизионен сериал.

Така не му дължеше нищо.

 

 

Джо се втурна в офисите на Краус енд Блумфилд с възродена жизненост и увереност. Рут беше права. Беше още рано да се пенсионира. Бе го убедила да си легне. Проведоха дълъг и успокоителен разговор, а после тя му бе дала едно от своите хапчета. Беше спал непробудно осемнадесет часа! Събуди се освежен и готов за битката със Зиг.

Бе нетърпелив да разбере от Ханк какви точно ги беше вършил Зиг, обяснено просто и ясно.

Ханк седеше зад претрупано бюро с преливащ от фасове пепелник и изстинало кафе в чаша, заобиколена с документи.

— Джо, защо не изчакаш доклада? — запита той, като прокарваше пръсти през оредяващата си коса. — В него е обяснено всичко. В момента се печата на машина.

— Искам да го чуя от теб — заяви твърдо Джо. — Искам да му кажа няколко неща, преди да надуем свирката срещу него. И настоявам за пълна сигурност във фактите, с които ще го притисна!

— Добре — въздъхна Ханк. Случаят беше доста сложен и счетоводителите можеха да го разяснят много по-добре от него… Но Джо беше стар приятел, който предпочиташе прекия контакт. — Добре — започна той. — Когато имаш клиент, който желае да заеме пари, „Куадрант“ или тегли пари от собствения си капитал, или заема нужната сума от някоя банка, нали?

— Да, но само ако клиентът даде достатъчно сигурна гаранция за искания заем.

— Точно. Когато давате заем на клиент от капитала на „Куадрант“, вие начислявате определена лихва, нали?

Джо кимна.

— Лихвите зависят от периода, за който се иска заемът.

— Точно така. Но когато „Куадрант“ заема пари от някоя банка, и тя начислява лихви, за да има печалба от сделката.

— Правилно. Е, и? — запита Джо нетърпеливо. „Кога най-сетне ще стигне до същността на въпроса?!“

— От внимателно подбрани клиенти, на които е имал пълно доверие, Зиг е събирал само банковата лихва.

— И „Куадрант“ не е имал никаква печалба! Но какъв е смисълът? Не виждам…

— Благодарният клиент, Джо, който спестява много хиляди долара от неплатената лихва, награждава Зиг с добра сума пари в брой! Вероятно Зиг е отделял някакъв процент от нея за главния счетоводител. Но е възможно и да го е изнудвал. Предполагам, че последното е по-вероятно: знаеш, че установихме някои нечисти борсови игри на Лий Шрауб. Зиг не би могъл да го направи без неговото съучастие: налагала се е преработка на всички фактури и документи.

Джо се замисли за момент.

— Но нима Зиг е вземал достатъчно големи суми срещу риска и усилията?

— Той не е спрял дотук. Понякога се появява клиент с искане за заем, без да има възможност да представи каквато и да било гаранция. Такива хора вероятно стигат до „Куадрант“, след като пробват безуспешно няколко банки. Зиг дава съгласие за заема, но при условие да плати астрономично голяма лихва поради рисковия фактор. Разбира се, Куадрант е получавал само обикновената лихва — Зиг е прибирал разликата!

Джо видя ясно цялата картина. Ако главният счетоводител държи устата си затворена, никой никога не би забелязал липсата на лихва, която не се появява в никакъв документ!

— Какво става, ако клиентът банкрутира, а заемът е без покритие? — запита той.

Ханк сви рамене.

— Без съмнение Зиг ще обвини клиента: ще заяви, че е представил фалшиви документи като гаранция. Зиг очевидно е много проницателен и хитър човек, Джо! Не трябва да се подценява… Рискът не му е причинил сериозни неприятности, защото той притежава завидното умение да подушва отдалеко успеха и провала!

— Заради това вероятно се свърза с мен преди повече от тридесет години — отвърна мрачно Джо. — Аз изградих бизнеса, създавах нужните контакти, убеждавах хората да повярват, че ако заемат пари от нас и ги инвестират сполучливо, ще забогатеят…

— Вие бяхте добър тандем, Джо, особено в началото. Зиг е истински магьосник с цифрите, а ти си човек с чар, много ентусиазиран и убедителен — Джо се усмихна, поласкан. — Ако питаш мен — продължи Ханк, — Зиг е обирал по-високите проценти и е вземал подкупи в продължение най-малко на последните петнадесет години. Влагал е присвоените средства в нерегистрирана компания. Имам предвид остатъка от тези средства: с една голяма част от тях е играл комар.

— Не разбирам… Аз бях връзката с по-голяма част от клиентите, аз ги привличах и водех в „Куадрант“! Нито един от тях не изглеждаше мошеник, а някои дори ми бяха приятели. Просто да не повярваш, че ще се поведат по Зиг!

— Разбираш дали един човек е нечестен, когато откриеш цената му — въздъхна Ханк. — Освен това смятам, че Зиг е осигурявал голяма част от клиентите сам и зад гърба ти. Без съмнение информацията за „отстъпките“ му пред клиентите бързо се е разпространявала. Представи си един собственик на фабрика, който се нуждае от милион или два, за да я разшири, а тя е вече ипотекирана. Всички финансови къщи и банкери са му обърнали гръб — при кого да отиде? При Зиг, разбира се! И той веднага го приема, обещава, но: „… Ясно ти е, че лихвата върху заема ще бъде много висока, нали?“ Нещастникът няма друг изход, освен да се съгласи: „Да, добре, ще я осигуря.“ Колкото до онези, които са му подхвърляли подкупи в брой, за да си спестят високата лихва — да, съгласен съм с теб, те наистина са мошеници! Знаели са, че парите потъват в джоба на Зиг или се стопяват на рулетката… Разбираш ли ме, Джо?

Джо кимна, замълча за момент, после запита тихо:

— Предполагам, наясно си колко е измъкнал общо?

Ханк го погледна съчувствено:

— Почти тридесет милиона долара.

— Исусе! — гласът на Джо бе опасно тих.

Зиг бе присвоил тридесет милиона долара от „Куадрант“! И бе сторил нещо много, много по-грозно!

— Изпрати доклада у дома веднага, когато имаш готовност! — извика внезапно Джо и скочи на крака. — Но аз смятам да осигуря подписано признание от Зиг, преди да го предадем на властите!

Ханк го погледна неразбиращо.

— Хиляди дяволи! Как смяташ да го постигнеш? Той ще се бори със зъби и нокти и има защо; ще загуби всичко, ако го признаят за виновен!

— Ще загуби много повече, ако се опита да се защитава! — сряза го Джо и закрачи към вратата. — Например топките си!

 

 

Лицето на Зиг Хофман бе болнаво сиво, а очите му имаха характерния безизразен поглед на човек, изправен пред неминуемо поражение. Гласът му трепереше.

— Казваш, че ако призная тези… изявления тук — той посочи към доклада на „Краус енд Блумфилд“ — няма да повдигнеш обвинение за…

— Правилно! — прекъсна го грубо Джо. — Не го върша от съчувствие към теб, гадно копеле. Не го мисли и за миг! Правя го, защото, защото… Бъди сигурен, че с най-голямо удоволствие бих те изпратил на електрическия стол и лично бих натиснал бутона!

Мигновен блясък на ужас сякаш съживи за миг потъмнелите очи на Зиг.

— Но човек не може да бъде екзекутиран за…

— Толкова по-зле! — Джо беше безмилостен. — Ти си помия, мръсна пяна, най-долният от най-долните! Ако аз имах правото да решавам съдбата ти, щеше да умреш заради стореното от теб! — спря за секунда, за да се овладее, после продължи: — Надявам се, че ще получиш достатъчно дълга присъда за отклоняване на милиони долари от компанията! Но за това, което си сторил на Тифани, надявам се да не познаеш нито миг мира до края на живота си!

Полицаите ги изчакваха в съседния офис. Те вече разполагаха с копие от доклада.

Джо стана, заобиколи бюрото и предаде на Зиг напечатано пълно признание, готово за подпис.

И двамата мълчаха. Само нервното скърцане на златната писалка на Зиг нарушаваше тишината в стаята. Приключваше общият тридесетгодишен период на изграждане на цяла финансова империя заедно, период на пълно доверие и на приятелство…

Всъщност Зиг бе подписал края му преди години.

 

 

Към първия букет червени рози бе прикрепена картичка с текст:

„Добре дошла в Холивуд, скъпа.

Хънт“

Вторият, който пристигна на следващия ден, я питаше болезнено:

„Кога ще те видя?

С обич, Хънт“

Заваляха букети всеки ден, придружени с отчаяни молби:

„Прости ми, ако съм те наранил. Моля те, скъпа, трябва да те видя… Обичам те, Тифани.“

А после дойде ред на телефонните обаждания. Когато една вечер се върна в хотела, посрещнаха я три съобщения, че се е обаждал. Тифани помоли операторката да отсява всички обаждания и да не я свързва с никого без нейно съгласие.

Отчаяните опити на Хънт да се свърже с нея я засегнаха силно, поставиха въпроси, на които не успяваше да намери отговор. Част от нея ридаеше от желание да го види, да бъде пак с него: разумът й неспирно повтаряше, че сега няма нищо, което да ги разделя! Но после се обаждаше гневно друг, рязък глас: „Не е за вярване! Как е възможно да бъдеш такава глупачка? Иска те само защото не може да те има! Винаги се е стремил към недостижимото! Сигурно тази е причината, поради която връзката ви продължи толкова дълго… Заявяваше, че иска да се ожени за теб — но насреща винаги се изправяше Джони, нали?!“

Два дни по-късно Хънт я чакаше във фоайето на хотела. Когато високата му стройна фигура се надигна от дълбините на фотьойла и погледът й се спря на помургавялото му лице, тя замря, изпълнена със страх.

Моментът беше дошъл. Нямаше как да го избегне. Хънт пристъпи напред и нещо дълбоко в нея, закоравяло и болезнено, внезапно се стопи.

— Тифани — Хънт обгърна двете й ръце със своите и я погледна скръбно: — Докога ще се бориш с мен, скъпа?

Прямотата му наруши допълнително вътрешното й равновесие и тя го погледна почти със страх.

— Хайде да поговорим. Ще отидем на бара да изпием по нещо — Хънт я хвана за лакътя нежно, но настоятелно и я поведе към бара. Избра ъглова маса, където можеха да говорят необезпокоявани.

Направи поръчка и се обърна към нея:

— Какво става, Тифани? — запита я тихо.

— Ти ще кажеш! — гласът й трепереше.

— Виж какво, скъпа. Не знаех, че си се развела с Аксел. Не знаех дори, че си в Холивуд. Когато разбрах, че си тук, не можах да се сдържа да не те потърся. Какво лошо има в това? Защо ме избягваш? Двамата имахме огромно значение един за друг. Не вярвам, че всичко у теб е умряло. Не е ли възможно да се съберем отново?

Докато той говореше, Тифани събра достатъчно сили и сега успя да го погледне в очите, въпреки бясното биене на сърцето си.

— Опитай се да погледнеш на нещата от моя гледна точка, Хънт. Разделихме се, защото ти не пожела да се разведеш заради децата си. Прекрасно. Отнесох се с разбиране. Уважавах те за желанието ти да спестиш страдания на синовете си. Болеше ме много, но отстъпих без борба. Нима имах избор? Когато срещнах Аксел, имах право да действам според желанията си. Нямаш представа колко чудесно беше за мен да съм със свободен човек! Човек, който можеше да остава при мен, необвързан с друг, който да го тегли непрекъснато към себе си!… — навел глава, Хънт се взираше вторачено в чашата си. — Хънт, не знаех, че обмисляш сериозно евентуална раздяла с Джони. Обади ли ми се, даде ли ми да разбера какво замисляш? Като се обърна назад, имам чувството, че ако го беше сторил, едва ли щях да се обвържа с Аксел… Но той бе пред мен, влюбен в мен и тогава и на мен ми се стори, че съм влюбена в него. А когато женитбата ми с Аксел се разпадна… Е, добре, какво според тебе трябваше да направя? Да изтърча веднага при теб, след като знам, че си изградил свой собствен свят тук, в Лос Анжелис?

Хънт се изчерви и отпи от чашата си.

— Да, трябваше да ти съобщя за развода, но всичко стана неочаквано бързо. После прочитам в „Пийпъл Мегъзин“ сензационната история за твоето майчинство! Едва успях да се съвзема и установявам, че си се омъжила за някакъв напълно непознат за мен човек! Имах чувството, че съм те изгубил завинаги. Струваше ми се, че умирам отвътре. Спомняш ли си оня ден, когато се отбих при тебе в Ню Йорк? Беше ужасно за мен, ужасно! Стоеше пред мен в ролята на госпожа Домакиня и бъбреше неспирно за капитан Индустрия и веригата му от фантастични дискотеки… Господи, какъв ужас! — Хънт поклати глава и Тифани забеляза болката, изписана на лицето му.

— Капитан Индустрия се оказа бисексуален — обади се тя сухо.

— О, не! Господи, скъпа, съжалявам… Какъв ужасен удар! Не трябваше да прекъсвам така връзката с теб, беше грешка! Дори когато реших да остана с Джони, сърцето ми плачеше за теб, но разумът ми настояваше да стоя настрана, за да ти дам шанс да намериш някой друг. Обичам те, Тиф. Винаги съм те обичал, повярвай ми. Не е прекалено късно да започнем нов живот, нали?

„Той ме моли! Той е на колене пред мен!“ — мислеше Тифани ликуващо.

— Нека да не бързаме — отговори тя. — Преживях много, откакто се разделихме… промених се. Засили се чувството ми за самозащита. Освен това съм твърдо решена да стана водеща дизайнерка в Америка!

— Няма причини да не осъществиш амбициите си, скъпа: ти си много талантлива. Но не ме ли обичаш вече? Никога няма да застана на пътя ти — никога! Не желаеш ли да се съберем пак, този път завинаги?

— Трябва да бъда сигурна, напълно сигурна — прошепна тя. — Получих толкова много удари, че не мога да поема нов риск!

Той хвана ръката й, стисна я леко.

— Разбирам те, скъпа. Но искам да ти кажа нещо… Останах с Джони само заради децата. Обичал съм само теб от самото начало досега. Бихме могли да изградим чудесен живот заедно, любима. Помисли върху това, Тифани, моля те. Мечтите ни ще се сбъднат двамата с теб — завинаги заедно…

За пръв път от много дълго време Тифани усети топлия лъх на чувството за сигурност. Нямаше как да не повярва на искреността на гласа му, на любовта в очите му.

— Може би ще успеем да оставим всичко зад гърба си — промълви тя. — Раздялата ни, Аксел, бебето ми… — очите й внезапно се изпълниха със сълзи, гърлото й се сви.

— Липсва ти ужасно, нали? — запита тихо Хънт.

— Опитвам се да не мисля за него, но понякога…

— Как се случи? Как Морган успя да те убеди да го направиш?

— Дълга история…

— Ако и двамата искаме да поставим начало на нов живот, не е ли редно да започнем на чисто? Разбира се, ако не те боли прекалено много, когато говориш за това…

— Прав си.

— Сигурен съм, че нямаше да допуснеш да бъдеш въвлечена в такава измама без достатъчно сериозна причина. Познавам добре Морган и предполагам, че те е манипулирала по някакъв начин. Прав ли съм?

Няколко минути по-късно Тифани разказваше на Хънт как Морган, тогава само на дванадесет години, бе дочула Зиг Хофман да й заявява, че баща им бил присвоявал големи суми от Куадрант и че ако се разбере, вероятно ще лежи в затвора до края на живота си.

— И аз му повярвах, представяш ли си? Вярвах му през изминалите години без нито капка съмнение! Морган не спомена нито дума, че е чула казаното от Зиг, докато не откри, че иска бебе, което не може да роди! Тогава изпълзя на хоризонта със заплахата, че ще изложи татко, ако не се подчиня на плана й — Тифани въздъхна отчаяно. — Как можах да проявя такава наивност? Сега тя призна, че само е блъфирала, осланяйки се на моята лоялност към татко. Когато се обърна назад, си давам сметка, че Морган наистина никога не би захапала ръката, която я храни!

— Баща ти е невинен, нали?

— Напълно! Сега вече истината изплува на повърхността. Зиг е отклонявал огромни суми през последните десет или петнадесет години, не татко!

Хънт я погледна проницателно.

— Но за какъв дявол Зиг ще говори такива лъжи? Не разбирам…

Тифани отпи нервно от чашата си.

— Беше лятото на седемдесет и четвърта година — започна тя тихо. — Всички бяхме в лятната къща в Лонг Айлънд. Бях четиринадесетгодишна…

— И никога не каза на никого? — запита нежно Хънт, когато тя завърши разказа си.

— На никого. Как бих могла? Сега единствените хора, които знаят, че съм била изнасилена, са Джо и Морган… и ти — Тифани се усмихна с разтреперани устни. Непоносимо бе да се връща пак на това ужасно преживяване.

— Бедна моя, любима! Сърцето ми се къса, като си помисля през какъв ужас си преминала! Истинско чудо е, че тази случка не е изкривила непоправимо живота ти, не те е отблъснала от мъжете и секса…

Тя постави леко длан върху ръката му.

— Почти го направи. Чувствах се толкова… толкова мръсна. Като оваляна в кал. И някак виновна. Едва когато те срещнах…

— Искаш да кажеш…

— Да! Едва с теб успях да преодолея отвращението и страха си. С теб се научих да обичам… — погледът й потъна в очите му.

— Струва ми се, че ще успеем да преодолеем всичко, нали, Тиф? — запита я той нежно.

— Искам го. Истински го искам, Хънт. Но трябва да бъда сигурна. Моля те, дай ми време. Искам да чувствам, че нещата между нас са истински, че наистина са за цял живот. Длъжна съм пред себе си: не мога да допусна да бъда наранена отново.

Хънт се наведе към нея и я целуна леко по бузата.

— Както ти искаш, любов моя. Ще ти докажа, че винаги съм искал само теб, независимо от глупавото ми поведение.