Уна-Мери Паркър
Богатства (9)

8

Джо държеше сватбата на Морган да бъде изпипана до съвършенство и в най-малките подробности. Желанието му бе да организира блестящ спектакъл. Като се вземе предвид водещата роля на долара пред фунта стерлинга, правеше сметка, че около два милиона долара ще осигурят на всички незабравимо прекарване — без да се забравя външният блясък и внушителност.

Отлетя за Англия заедно с Рут, преди да пристигнат поканените от него двеста гости, за всеки от които бе запазил апартаменти в хотел „Савой“. Той самият отседна в „Кларидж“: беше чел някъде, че „Кларидж“ е „хотел за крале и кралици“. И още щом погледът му попадна на антикварните уникати и копринените китайски килими в резервирания апартамент, заяви на Рут, че не са сбъркали в избора си. Джо пристигна в Англия след поток от телекси и телефонни разговори, изискващи всичките му инструкции да бъдат абсолютно точно изпълнени от неговия преден пост — Дуайт Блетнер, директор на отдела за връзки с обществеността на „Куадрант Инк“. Джо бе довлякъл още личен асистент, три секретарки и прочут и скъпо платен професионален организатор на приеми от Ню Йорк.

Той поведе масирана кампания от апартамента си за привличане вниманието на пресата. Харчеше два милиона долара: искаше всеки да го разбере!

— За кого се мисли, по дяволите? — мърмореше Джини, една от секретарките. Внимателно лакираше ноктите си със сребрист лак. На бюрото й лежеше дълъг списък сметки, приети за изплащане, които предстояха да бъдат напечатани по азбучен ред и после размножени триста пъти.

— Роналд Рейгън в предизборна кампания? — предложи Кандия, другата секретарка. — Наредено ми е да напечатам съобщение за пресата, което звучи като описание на продукция на филм. Иска да се изпрати до всички британски телевизионни компании!

— Благодари на щастливата си звезда: тук няма толкова много телевизионни компании, колкото в Америка! Мислиш ли, че Морган одобрява тия щуротии? — Джини приключи с ноктите и се залови с устните си: те трябваше да съответстват по цвят на току-що положения лак.

Кандия сви рамене.

— Смятам, че е амбициозна като баща си. Защо иначе ще се омъжва за този херцог или какъвто и да е той? Беше сгодена за чудесен човек, преди да отиде в Лондон.

— Разглезена кучка — съгласи се Джини. — Обзалагам се, че е похарчила цяло състояние за гардероба си. Колко ще трае бракът й според теб?

— О, ще трае! След всичко това баща й няма да й разреши да се разведе! Той едва ли ще издържи още един скандал!

Момичетата се закикотиха и с неохота се заловиха за работа.

— Искам да се изпратят покани на всеки вестник или списание — нареждаше Джо в апартамента си на „Дуайт Блетнер“, седнал срещу него с дежурната си успокоителна усмивка.

— Всички са получили покани, а утре ще им бъде изпратено съобщение за пресата и списък на гостите.

— Да, но ще отразят ли всичко?

Дуайт се поколеба за миг, но бързо се съвзе:

— Всички покани са приети, но и двамата сме наясно, че не се знае дали ще опишат всичко… Не е сигурно и дали снимките ще бъдат отпечатани на първите страници… Искам да кажа, че ако госпожа Тачър реши да направи важно изявление или принцеса Даяна промени пак прическата си…

— Глупости! — прогърмя Джо. — Изпратих те на шест хиляди километра да свършиш работа, с която всеки идиот може да се справи! Престани да търсиш извинения! В края на краищата Морган се жени за бъдещ херцог и на сватбата й идва половината от британската аристокрация. Ако това не е новина, не знам тогава какво е! Кажи им, че тази сватба няма да отстъпи по блясък на кралската, кажи им колко пари влагам в нея! Няма начин да не се хванат за това!

Дуайт се измъкна тихо от стаята. Беше благодарен, че Джо не му нареди да се свърже с „Даукинг Стрийт“ 10 или с Бъкингамския дворец, за да им нареди да задържат всички важни новини, докато отмине сватбата на Морган Калвин.

Останал сам, Джо не престана да планира, подрежда и преглежда направеното до момента. Беше довлякъл повече от дузина журналисти с конкорда, запазил бе стаи за тях в хотел „Савой“: те имаха свободата да поръчват каквото поискат по време на престоя си там. При тези условия Джо беше сигурен, че американските читатели ще бъдат отлично осведомени за сватбата на дъщеря му. Той почти надушваше успеха на акциите на „Куадрант“ на борсата, естествен резултат от осигурената от него публичност.

Наля си чаша бърбън и се отпусна доволно. Искаше му се само Морган да не е така дръпната точно по този въпрос. „Хари е виновен, то се знае!“ — помисли раздразнено той. И онези негови тъпи родители. Достатъчно било Норман Паркинсън или Патрик Личфийлд да направят няколко общи групови снимки! „Каква тъпотия!“ — изкоментира наум Джо и пресуши чашата на един дъх. Ако Хари продължаваше в същия дух, имаше опасност да потисне дързостта на Морган, а тя именно я отведе дотук!

Оставаха само четири дни до великата дата, а пред него стояха още куп задачи. Понякога дейността му предизвикваше реакции, напълно неразбираеми за него: и объркващи, и отчайващи. Едва не бе арестуван, когато се втурна в Камарата на лордовете, придружен от Зиг Хофман и личния му бодигард, с искане да се срещне с организатора на приеми. А когато атакува „Анабел“, за да провери менюто за вечеря след сватбата и запита главния бос дали има опит в организиране на приеми от такъв мащаб, онзи го изгледа така смразяващо, че успя да го смути. Джо развиваше трескава дейност: разпитваше цветари, оспорваше избора на музика, настояваше църковният хор да бъде прослушан. Канеше се дори да втълпи на епископа, който щеше да води церемонията, какво точно да говори, но Зиг му напомни, че човекът вероятно си знае работата.

 

 

Рут почти не излизаше от апартамента им, където агонизираше между няколкото одеяния в различни цветове и от различни тъкани, които бе домъкнала от Щатите: сега не можеше да реши кое да облече за сватбата! Костюмът, обточен със сребрист визон? Или украсения с аквамаринови щраусови пера? Може би третия: наситеночервено кадифе, тежко избродирано със златен конец и мъниста: напомнящо мантия на махараджа… Големият избор още повече я затрудняваше. А когато към този гърч се прибави и несигурността за времето на въпросния ден и фактът, че Джо не харесваше особено много нито едно от донесените облекла, човек лесно можеше да си представи страданията на бедната Рут. Още по-труден се оказа изборът на бижута. Най-добрите й бижута изглеждаха ужасно с роклята от червено кадифе и златиста бродерия или изчезваха под пуха на кожата или перата на другите две възможности.

Чувстваше се напълно безпомощна… Ясно бе, че ще се наложи да помоли Тифани за съвет. В крайна сметка, може да купи рокля или костюм от „Норман Хартнел“.

 

 

Най-сетне настъпи дългоочакваният ден. Морган стана рано и прекара сутринта, заобиколена от гримьори, маникюристи и фризьори. На обяд хапна малко пушена сьомга и отпи няколко глътки шампанско.

В ресторанта към хотела на долния етаж Джо и Рут дадоха обяд на десетина от най-близките си приятели. По време на обяда Джо забеляза със задоволство, че във великолепната зала обядват и няколко много известни личности, между които и кралят на Гърция — Константин. За миг Джо бе изкушен да отиде до масата му и да го покани на сватбата, но после със съжаление реши, че инициативата му едва ли ще направи добро впечатление.

Облечена в зашеметяващ бял костюм с яка и маншети от чер визон и голяма шапка с широка периферия, Тифани помагаше на Морган да се облече. Имаше личен принос към сватбената рокля на сестра си: тя бе ушита по предложен от нея модел. Сега, като отстъпи назад, за да я огледа критично от всички страни, Тифани реши, че е много сполучлива. Роклята бе с дълбоко квадратно деколте, свободно падащи ръкави и пола, която се спускаше на тежки гънки и образуваше шлейф. Бе ушита от бяло копринено кадифе с ивици бяла коприна отпред, а ръкавите бяха бродирани със звезден прах от едва забележими диаманти.

Когато настъпи моментът фризьорът да постави величествената диадема на рода Лоумънд, Морган се разтрепери от вълнение. Златистата й коса бе навита в тежък кок с подплънка, а воалът от копринен тюл падаше на меки гънки от искрящите диаманти.

Взе букета от бели орхидеи и се огледа: ефектът беше изключителен. Изглеждаше като картинка от любимите й книжки с приказки в детството.

Дори Джо ще бъде доволен.

 

 

Църквата „Сейнт Маргарет“ се издигаше тържествено под сенките на Уестминстърското абатство. Доброжелатели и любопитни зяпачи се тълпяха около нея с желание поне да зърнат предстоящата тежка сватба. Пешеходна и конна полиция охлаждаше с добронамерено търпение разгорещените страсти на блъскащите се тълпи и осигуряваше движението край Биг Бен, Парламента и край тревните площи на площада пред него. Дълга редица блестящи ролс-ройсове и бентли докарваха изящно облечени гости пред църковните врати от ковано желязо, фотографи и два екипа от телевизията трескаво търсеха най-добри позиции. Събитието предизвикваше вълнения, характерни за кралска сватба.

В църквата високи красиви шафери в бледосиви сутрешни костюми отвеждаха гостите до наличните свободни места на църковните пейки. Гирлянди от бели цветя обгръщаха колоните, а олтарът почти не се забелязваше от арката бели лилии. Модните шапки и рокли на жените искряха с всички багри на дъгата на сивия фон на старата църква.

Органова музика оповести с тържествени звуци появата на Морган и баща й. Всички станаха и се обърнаха към тях — сякаш лек ветрец разлюля многоцветна леха. Хари нервничеше до перилата към олтара заедно с Ендрю Фландърс, братовчед и шафер, и копнееше за мига, когато най-сетне всичко ще остане зад гърба му.

— Събрали сме се тук… — запя епископът с богат, дълбок глас, но само Хари го слушаше.

Замаяна от вълнение, Морган усещаше единствено, че всички я гледат и се възхищават на красотата й. Тя бе младоженката на сезона в истинския смисъл на думата. Беше успяла да улови в златните си мрежи един от най-изтъкнатите ергени в кралството! А и Хари наистина бе много мил. Какъв късмет само! Той винаги ще й разрешава да върши каквото поиска!

Изправен до нея, Джо се потеше обилно и мислеше за мизерното си детство в Бронкс, за унизителната бедност, в която той и семейството му бяха живели. Натъжи се, че родителите му не са между живите, за да го видят днес. Очите му неволно се напълниха със сълзи и той съжали, че не изпи още една чаша бърбън, преди да тръгне.

Рут бе преодоляла мъчителното колебание какво точно да облече и се бе спряла на яркосиния костюм, обточен със сребрист визон и комбиниран с шапка също от сребрист визон. Сега тя оглеждаше незабелязано Лоумъндската херцогиня, облечена в отблъскващ нюанс на бежовия цвят с щраусови пера, тикнати в огромна шапка в същия цвят. Изглеждаше като прашен абажур на лампа! Изправена като бастун и стиснала устни, херцогинята гледаше право напред, без да обръща внимание на опитите на Рут за контакт и предразполагащите й усмивки. „Дърта кучка!“ — помисли Рут с необичайно за нея раздразнение.

Тифани стоеше до майка си и се питаше какво ли очаква Морган в бъдеще. Сестра й бе щастлива днес, но дали истински обичаше Хари? Няма ли да й омръзнат дребнавите изисквания на живота във висшето общество, които ще бъде длъжна да спазва? Ще председателства благотворителни комитети, ще открива празнични балове на консерваторите, ще ходи на лов през зимата и ще посещава надбягвания през лятото. Живот, много различен от обичайния живот на Морган: официални вечери — вместо луксозни дискотеки, риболов — вместо модно шоу, бадминтон — вместо Бродуей… Тифани се помоли наум: „Моля те, Господи, закриляй Морган, направи така, че да бъде винаги щастлива, както е сега!…“

— … в богатство и бедност… — припяваше епископът с гробовен глас.

Хари повтаряше ясно и твърдо:

— … докато смъртта ни раздели…

Внезапен хлад пробяга по гръбначния стълб на Морган и тя се вгледа с широко отворени очи в Хари. „Докато смъртта ни раздели.“ От тези думи лъхна студът на безвъзвратна категоричност. В следващия момент Хари плъзна тесния платинов пръстен на пръста й и тя с благодарност пое съживителната топлина на силните мъжки ръце. Погледна го и сърцето й се стопли от нежността на усмивката му. Вероятно всички младоженки изпитват странното чувство, че някой върви по гроба им… Тя му се усмихна уверено.

Докато минаваха по пътеката между пейките към изхода под звуците на токата от Уидор, Морган отново бе обзета от радостно вълнение. Стотици хора им се усмихваха доброжелателно, а през отворените портали на църквата тя зърна фотографи и готови за снимки телевизионни камери. Когато се появиха на стъпалата, чакащата тълпа ги посрещна с рев на одобрение и от всички страни засвяткаха фотоапарати. Хванала здраво ръката на Хари, Морган даряваше усмивки във всички посоки и се чувстваше като принцеса. Е, поне сега вече е маркиза.

Зад тях имаше свита от малки шаферки и пажове: момиченцата — изцяло в бяло, а момченцата — в шотландски карирани поли и бели ризки. Следваха ги Лоумъндският херцог, който бъбреше приятелски с Рут: тя пристъпваше до него с характерната за нея фиксирана усмивка на лицето — „изражение, ала Нанси Рейгън“, както го бе нарекла Тифани. След тях се появи Джо, сграбчил кокалестия лакът на херцогинята с напрегнат израз в очите. „Надявам се, че специалната кола, поръчана за Морган, е пристигнала“ — паникьосваше се той вътрешно, но не забрави да се усмихва на фотографите, заемайки позата на щастлив баща.

— Виждаш ли колите, Тиф? — прошепна той с ъгъла на устните си, когато голямата му дъщеря се присъедини към тях на стъпалата на „Сейнт Маргарет“.

— Да, тук са — тя кимна по посока на редицата ролс-ройсове, наполовина скрити от тълпата. — Татко, какво са направили с първата? Изглежда като катафалка!

Джо погледна специалната кола, която бе поръчал за Морган и Хари: бе почти изцяло покрита с бели цветя.

— Какво й е? — сряза я той. — Точно такава я исках!

 

 

По-късно Джо и Рут приемаха гостите заедно с херцога и херцогинята в големите приемни на Камарата на лордовете, облицовани с дъбова ламперия. Когато се обявяваха имената на приятели от Америка, те ги посрещаха така, като че ли идваха от Космоса. „Хубаво е да си сред хора от твоето обкръжение“ — мислеше Джо. Не бе особено сигурен, че харесваше очарователното снизхождение към него и хората му, демонстрирано от английските гости. Тук бяха събрани накуп толкова много озадачаващи титли, които трябваше да запамети, че за него бе истинско облекчение да види пак познатите лица на Щайнови, Шварцови, Бергдофови… Джо желаеше да се отпусне и да се наслади на тържеството, но всеки път, когато представяше някого на херцогинята, като стискаше приятелски лакътя й, не получаваше насреща никаква реакция, освен смразяващи погледи. „Тази жена е наистина като змия — помисли той. — Добре че Морган е достатъчно силна, за да се справи с нея…“

Дойде моментът, когато Морган и Хари трябваше да срежат тортата на пет нива с бяла глазура и миниатюрни коринтски колони. На горната част на всяко ниво бе изобразен гербът на Лоумъндските херцози сред гирлянди от захаросани шотландски магарешки тръни.

Тифани се промъкна напред, за да вижда по-добре. И тя бе потисната като Джо: не бе сигурна дали защото й се искаше и Зекъри да бъде тук, или щастието на Морган и Хари усилваше болката и копнежа й за Хънт.

— Морган изглежда наистина прекрасно, нали? — промърмори нечий глас в ухото й и Тифани се вцепени. Познаваше този глас прекалено добре: Зиг Хофман, разбира се! Той вонеше вече на уиски, а безцветните му, малки като мъниста очи я изпълваха с отврата. Той плъзна фамилиарно ръка около кръста й, а после я спусна надолу в опит да погали седалището й.

— Махни мръсните си лапи от мен! — изсъска Тифани през стиснати зъби и бързо тръгна към Рут. Зиг я проследи с поглед, изчервен като варен рак.

— Какво стана? — запита Джо, който побърза да се присъедини към тях. — Как смееш да се държиш грубо със Зиг?

— Няма за какво да говоря със Зиг, татко. Нито сега, нито когато и да било — отговори Тифани с равен тон и се отдалечи.

Джо погледна учудено Рут.

— Какво й става? Зиг е част от семейството ни много преди Тифани да се роди!

— Тихо, скъпи. Първият лорд на Адмиралтейството или нещо подобно ще вдига тост за тяхно здраве — прошепна успокоително Рут.

— Но Зиг е най-старият ми приятел! — настояваше развълнувано Джо. — Искам да се чувства добре, той е от капитално значение за „Куадрант“!

— Не вярвам, че е вложила нещо особено в думите си. Тя е малко напрегната днес. А, ето, да вземем по чаша шампанско, ще трябва да пием за тяхно здраве! — възкликна тя, когато един от келнерите мина край тях със заредена табла.

Все още намръщен, Джо взе една от предложените пълни чаши. Деца! За какъв дявол са? Като се изключи Морган, разбира се. Единствената с ум в главата. Зекъри бе позор за цялото семейство, а днес Тифани обижда Зиг — точно Зиг от всички хора на света! Спомни си, че тя се държеше особено студено към Зиг в редките случаи, когато се срещаха през последните няколко години. „Вероятно — затърси логично обяснение Джо — Зиг се е присмял на детските й амбиции да се наложи като моделиерка един ден и тя все още не може да му прости…“

— Предлагам да пием за здравето на младоженеца и младоженката — гръмна някакъв глас и прекъсна мислите му.

Всички вдигнаха чаши, засвяткаха фотоапарати. Морган и Хари срязаха тортата с церемониален меч от родовия замък в Шотландия, осигурен за тържеството със самолет. После позираха за фотографите, щастливо усмихнати и хванати за ръце.

Джо огледа напрегнато залата. Морган ще отиде да смени роклята си само след минута, ще се разменят пожелания и целувки за раздяла и гостите постепенно ще се приберат по домовете или по хотелските си стаи. И скоро всички ще усетят колко са изморени… Горчиво чувство на самота внезапно се спусна върху Джо, преряза с остра болка сърцето му. Може би ще бъде добра идея да покани няколко от най-близките си приятели на допълнителна чашка в „Кларънс“ преди приема в „Анабел“. Ще започне, разбира се, със Зиг и съпругата му — Пърл.

 

 

Сред облаци от розови листенца и поздравителните викове на тълпата Морган и Хари излязоха през древната каменна арка на Камарата на лордовете и пресякоха вътрешния двор, покрит с каменни плочи, и се отправиха към лимузината, която щеше да ги отведе на летище „Хитроу“. Морган бе облечена във виненочервен костюм от гладко кадифе, обточен с чер ширит, винено оцветени щраусови пера обрамчваха изящното й лице. Сияеща, тя хвърли сватбения си букет и тълпата одобрително зарева, когато една от шаферките й успя да го хване. Момент по-късно всички махаха с ръце за довиждане, Морган целуна родителите си и Тифани, а Хари стисна ръката на баща си и целуна херцогинята.

Влязоха в колата, вратите се затвориха и тя се придвижи бавно напред. Морган хвърли последен поглед и усмивка на семейството си, но веднага рязко извъртя глава. Неволно бе доловила погледа на херцогинята, изпълнен с открита омраза.