Уна-Мери Паркър
Богатства (40)

39

Облечена в бледосиня атлазена роба, украсена с дантели, Морган седеше на леглото, облегната на възглавници, и оглеждаше смаяно болничната стая. Тя напомняше магазин за скъпи цветя: навсякъде се побутваха вази и кошници, от които преливаха рози, божури и оранжеви кремове.

Все още я обичаха! Държаха достатъчно много на нея, за да изпратят всички тези божествено красиви цветя със сладък аромат! И куп картички с пожелания за бързо оздравяване! Прехвърли ги лениво. Някои бяха от хора, за които не си спомняше нищо, но какво от това? Важното беше, че бяха пожелали да й изпратят цветя. Очите й се напълниха със сълзи. Колко е хубаво да бъдеш обграден с обич!

Бе престояла в болницата цяла седмица и вече успяваше да се измъкне от онази страшна черна яма, която я бе погълнала. От време на време дори имаше моменти, изпълнени със светлинка и с проблясъци на надежда. Лекарят й бе съобщил, че е достатъчно добре, за да излезе след десетина дни, при условие че незабавно отлети при семейството си в Америка и остане там за дълга почивка. Идеята й допадаше: даваше й шанс да възстанови добрите отношения със семейството си, да им покаже, че не е толкова лоша, колкото смятаха.

Бе взела решение да не натиска Хари за голяма финансова издръжка. Той вече й бе предложил къщата на площад „Монпелие“, която струваше много повече от един милион фунта, и ролс-ройса. Достатъчно беше. Можеше да го разори, знаеше го. Но отказът й да го стори повишаваше самооценката й. Беше нещо като изкупление за грешките й. А и какво са парите в края на краищата? Сега беше сама и нима някаква си диамантена диадема бе в състояние да промени този печален факт и да я ощастливи? Джо сигурно ще се сърди, но тя няма да отстъпи по този въпрос. През дългите дни и нощи сред стените на болничната стая Морган внезапно бе разбрала, че истинската стойност в живота не се крие в парите или позицията в обществото, а в хората! Хората, които държат на теб и в зло, и в добро! В обичта им! Как не бе го разбрала досега? Колкото до парите — все още притежаваше достатъчно, за да продължи да живее безгрижно.

Липсваха само мечтите.

А те не се купуваха.

 

 

Ендрю Фландърс беше по-скоро ужасен, отколкото доволен! Лавиния Лоумънд, богатата леля — бе едно нещо, но Лавиния — майката? Шокът се спусна върху него като бодливо одеяло, изпълни го безпокойство. Почти му бе невъзможно да приеме факта. А и какво щеше да прави сега? Основната цел в живота му бе да изнамира начини да печели и затвърди благоразположението й с надеждата да свива дребни предмети на изкуството и някои други вещи, които страстно желаеше да притежава. А сега изведнъж се оказа, че те по право са негови! От друга страна, нямаше как да я изрита точно когато заяви, че му е майка. Въпреки голямото си богатство, Ендрю бе много алчен човек с големи апетити към притежаваното от другите. Сега реши, че е стигнал върха: Хари никога нямаше да има деца и Дръмнадрохит и всичко там щеше да бъде негово! Най-голямата му мечта се бе сбъднала! Но как щеше да се справи с тази ужасна жена, която се бе лепнала за него и настояваше да управлява живота му?

След гърча на много часове, изпълнени с мятания насам-натам, Ендрю взе три важни решения.

Първо: ще се премести и ще заживее самостоятелно в собствен дом. Достатъчно се бе въртял около нея със сервилна усмивчица, нямаше да се държи повече като жиголо!

Второ: ще стане член на някой фитнес клуб и ще се грижи сериозно за здравето си. Беше само три години по-възрастен от Хари, но не искаше да рискува: трябваше да го надживее!

Трето и най-важно: ще намери подходяща жена и ще създаде семейство с много деца. Сега имаше нужда от наследници!

Титлата ще умре заедно със смъртта на Хари, но — благодарение на Морган — замъкът в Шотландия ще издържи най-малко още четиристотин години!

 

 

Сега, когато Зиг Хофман беше в затвора, на Джо се налагаше да работи много по-усърдно, но се справяше: от някакви скрити извори вътре в него бликна нова енергия! Закле се, докато внукът му стане на двадесет и една години, да превърне Куадрант във водеща финансова къща на Уолстрийт, достойно наследство за Дейвид! Назначи висококвалифициран счетоводител с безупречна репутация за нов финансов съветник, закупи сложна компютърна система, за да елиминира каквито и да било опити за измама. Смени целия персонал в счетоводния отдел.

Никога повече нямаше да допусне опозоряване на „Куадрант“!

Имаше и друг план. Никога не бе правил сериозни опити да заобикаля законите в тази държава, но сега това не бе достатъчно. Искаше да стори нещо повече, за да възстанови доброто име на „Куадрант“ и да изтрие петната по него след случая с Хофман.

„Сега е моментът — мислеше той — да направя жест към обществото…“

Извика в офиса новия финансов съветник и изложи накратко плана си.

— Искам да основа благотворителна фондация за подпомагане на наркомани — съобщи той. — Ще се нарича „Фондация Куадрант“ и ще бъде посветена на паметта на сина ми Зекъри. Тези деца имат нужда от помощ и намерението ми е да се направи всичко възможно за предотвратяване на зависимостта от наркотиците, за лечение и грижи след него. Искам от теб да оформиш финансово тази идея и да се изпрати съобщение за пресата. Съпругата ми ще организира благотворителен бал и надеждата ми е да успеем след време да открием специализирана клиника в Ню Йорк. Имаме нужда от попечители, комитет и борд от медицински съветници — Джо пое дъх и продължи: — Започвай работа. И помни, че тази фондация е с предимство пред всичко друго!

Когато остана сам, пристъпи към прозореца и се вгледа в панорамата пред него. Любимият Ню Йорк лежеше пред очите му с многозначително предизвикателство, готов да бъде победен отново.

Нищо нямаше да му върне Зекъри…

Но поне ще помогне на другите — и ще прибави допълнителен блясък към името на „Куадрант“!

 

 

Графинята на Фицхемънд имаше само една голяма резерва във връзка с предстоящия брак на Елизабет и Хари. На връщане от прием една вечер тя не се стърпя и още в колата сподели тревогите си с графа.

— Мъчно ти е, че няма да имат деца? — запита той съчувствено.

— Не, не, скъпи! Страхувам се, че Лавиния ще се меси в живота им, ще я командва! И ще унищожи щастието й.

— На твое място не бих се безпокоил, мила. Елизабет е почти толкова твърда посвоему, колкото и Морган. Морган успя да задържи Лавиния настрани до края! Не прощаваше на глупостите й и винаги бе готова да отвърне на удара! — графът се разсмя: спомни си приема по случай тридесетгодишния семеен живот на Лоумъндови и в ушите му звънна драматичното съобщение на Морган, че е бременна. Как бе побесняла Лавиния тогава! Морган автоматично се бе превърнала в център на собственото й тържество!

— Може би си прав, Седрик, но мъжете никога не разбират тези неща. Лавиния обича да командва. Тя ще се опита да изтласка Елизабет на заден план.

Графът се усмихна в тъмнината на стария бентли. Той имаше властта да сложи по всяко време край на всички опити на Лавиния да се меси в живота на младото семейство. Потупа ласкаво пълничката ръка на жена си.

— При първия признак на напрежение, скъпа, ще я поема аз, няма страшно — успокои я той.

 

 

Тифани приглади меките гънки на сватбената си рокля от кремава коприна и дантела. Погледна се за последен път в огледалото. В златистия кок бяха втъкани кремави цветя, а на врата й искряха перлите, подарък от Хънт. Вдигна букета от кремави цветя до лицето си. От огледалото я погледна млада жена с неповторимото сияние на човек, постигнал мечтите си. Жена, спечелила щастието си след дълги мъчителни лутания.

Чакаха я на долния етаж в преливащата от цветя всекидневна на Хънт, където след няколко минути щеше да се състои сватбената церемония. Там бяха Джо и Рут с Морган, бледа и стройна, много по тиха и сдържана от обикновено. И Грег, скъпият верен Грег, и всички техни приятели от Ню Йорк, Лонг Айлънд и Лос Анжелис…

Глория подреди за последен път шлейфа на роклята й с доволна широка усмивка. Тифани отвърна механично на усмивката й с отдалечен поглед в очите. Долу я чакаше Хънт с двете момчета и малкия Дейвид — семейството й…

Днес най-сетне можеше да си разреши да забрави миналото и да се обърне с лице към идващите дни…