Уна-Мери Паркър
Богатства (37)

36

Устата му покри нейната и Тифани усети топлината на тялото му. Нещо сладостно затрептя вътре в нея и тя се притисна още по-силно към него. А после нажежена до бяло гореща вълна се надигна от дълбините на тялото й, тя притреперва и извика.

Тифани отвори очи. Лежеше сама в тъмнината, окъпана в потта си. Още притискаше с все сила влажната възглавница към себе си. Разтреперана и задъхана, тя светна нощната лампа и огледа тревожно хотелската стая. Беше наистина сама, но сънят й бе така жив, така неописуемо реален, че все още усещаше влагата между краката си и втвърдените зърна на гърдите…

Господи, колко силно й липсваше Хънт, когато не беше с нея! От онази вечер, когато говориха до късно през нощта, те се срещаха толкова често, колкото бе възможно. Вчера му се наложи да отлети за два дни до Ню Йорк по работа и тази нощ тя остана сама.

Завъртя се и легна по гръб, вгледана в тавана. Беше й направил няколко пъти предложение, но тя все още не се решаваше да отговори с „Да“. Изчакваше нещо да се случи. Не знаеше какво точно, но то трябваше да изиграе ролята на последно изпитание за Хънт… и да й докаже окончателно, че наистина и винаги ще я обича.

Почивните дни на седмицата прекарваше в дома му заедно с двете деца. Те веднага я приеха, а тя бе очарована от тях. Може би след време те ще й помогнат да преодолее болката по изгубеното си момченце. Ако наистина се омъжи за Хънт, разбира се. Реши да му позвъни сутринта просто за да чуе гласа му. „Вероятно наистина ще се омъжа скоро за него…“ — помисли тя, когато усети, че в нея се надига нова гореща вълна на желание. Животът без него се превръщаше в истински ад!

Тифани се обърна настрани, изгаси лампата и се опита да заспи.

Преди да се обади на Хънт сутринта, получи повикване от Лондон, което промени всичко…

 

 

Морган прекара най-дългата и най-ужасна нощ в Лондон. Хари се прибра в девет часа вечерта и отказа да вечеря. А после я последва в кабинета и й заяви сковано, че иска развод.

Седеше, свита в големия фотьойл, вслушана в думите, от които се бе страхувала толкова много, и усещаше как постепенно я обзема ужасно чувство на безпомощност, непознато за нея досега. Хари не спираше да напява монотонно за „несъвместимост“, за „ничия вина“, за „развод без усложнения“ и с всяка негова дума тя усещаше как се плъзга бавно и невъзвратимо в студената пропаст на провала. Бе направила всичко, зависещо от нея, да предотврати този ужас, а сега той се случваше. Мощна сила я изтласкваше от живота, който бе създала за себе си, и тя не можеше да я спре. Хари искаше свободата си.

— Разбира се, ти ще задържиш къщата и всичко в нея — продължи той и махна щедро с ръка. — Ще ти оставя и колата. Страхувам се обаче, че нямаш право на каквито и да било претенции за Дръмнадрохит.

Морган мълчеше и се вслушваше в забавения ритъм на сърцето си. Мозъкът й сякаш се бе смразил.

— Аз ще живея в Шотландия — продължаваше Хари, — а Джон ще управлява галерията вместо мен. Ъъ… какво друго? — той се изкашля нервно и незабелязано изтри потни длани в панталона си. „Засега нещата вървят добре — мислеше той. — Може би няма да ми коства чак толкова много, колкото се страхувах. Морган като че ли го приема съвсем спокойно.“

Но още не й бе казал всичко.

— А сега за Дейвид — „ето на! Сложих пръст в раната…“ — Смятам, че трябва да бъде върнат на Тифани.

Морган вдигна глава и по пребледнялото й лице пробяга изненада.

— На Тифани? — повтори тя глухо.

— Да. Той трябва да расте при майка си. Тя ще му осигури стабилна среда и сигурност, от която всяко дете има нужда. Ти не си майчински тип жена, Морган, признай — не го каза като обвинение, а като просто изтъкване на добре известен факт.

— Е, да, той не е мое дете.

— Точно. Привързан съм към него, но той ще бъде много по-щастлив в Америка при истинската си майка. А и дядо му и баба му са там. Джо ще има за кого да мисли. Може би детето ще му помогне да се съвземе по-бързо сега, след трагичната загуба на Зекъри.

Червенина заля бузите на Морган, очите й заблестяха.

— Винаги си ме наричал коравосърдечна, когато ставаше въпрос за бебето, но сега ти печелиш първа награда по безсърдечие. Готов си да се откажеш от собствения си син — защо? Само защото е незаконен? Тази ли е причината? Защото неговото присъствие ще те смущава? — гласът й се повиши истерично: — Или защото двамата с Елизабет не искате бъдещите ви деца да растат заедно с едно наполовина американско копеле? — дълбоки, раздиращи ридания разлюляха крехкото й тяло. — Дейвид не е мой син, но е твой и ти си отговорен за него! Кой ти каза, че Тифани ще го приеме обратно? За Бога, ти си му баща!

Навел глава, Хари закрачи из стаята, като удряше механично юмрук в дланта на другата ръка. Отвори уста, но се спря, върна се обратно и пак седна във фотьойла. Пое дъх и с огромно усилие на волята погледна Морган в очите.

— Ето къде грешиш, Морган.

Тя се вгледа смаяно в лицето му.

— Разбира се, че си му баща! За какво говориш, по дяволите?

Болка помрачи очите му.

— Не съм му баща. Смятах го за мой син до момента, в който мама ми позвъни в Шотландия и прочете по телефона за Тифани… майчинството по заместителство… Докато беше бременна — или се преструваше на такава, — смятах, че аз съм бащата. Майка ми не спря да натяква, че имаш любовник и че той е бащата на детето, но аз не й вярвах. Смятах, че тя просто се опитва да предизвика неприятности между нас. Страхувам се, че е била права в едно: аз не съм бащата на детето.

Морган впи пръсти в страничната облегалка. Стаята се завъртя пред очите й, причерня й.

— Хари, защо се държиш така с мен? — извика тя.

Хари пое дъх и заговори като възрастен на дете:

— Опитвам се да ти обясня, че Дейвид не принадлежи на нито един от нас двамата! Заради това трябва да бъде върнат на сестра ти. Помъчих се да ти кажа истината, когато излязох от болницата, но тогава нямах достатъчно сили и не успях…

Морган скочи, обзета от гняв. „Какви глупости говори този мухльо?“

— Ти си луд! — изкрещя тя.

— Не съм луд. Тифани не е заченала Дейвид от мен.

— Разбира се, че той е от теб! Тя се люби с теб! Аз го уредих! Ти и тя…

— Знам — той продължаваше да говори търпеливо като на дете. — Но това още не значи, че аз съм бащата.

— Това е само трик! Мръсен, гаден трик! Просто се опитваш да се отървеш и от двама ни, за да започнеш на чисто с Елизабет, ти, проклет кучи сине! Как тогава Тифани забременя? Чрез непорочно зачатие? Дейвид е твой син и не се опитвай да го отричаш!

— Морган — тихият му глас преливаше от тъга. — Не е възможно Дейвид да е мое дете, защото съм стерилен.

Морган се вторачи в него с отворена уста и невярващи очи.

— Това ми каза мама по телефона онази неделя, когато катастрофирах. Аз никога няма да имам наследник — в гласа му изплака болка. — Като младеж прекарах много тежко заушки. Спомням си, че тогава лекарят спомена нещо, което така и не разбрах, а и на тази възраст не ме интересуваше. Но майка ми очевидно е била осведомена, че ще остана стерилен. Тя не е казала нито на мен, нито на баща ми. Вярвах, че съм напълно нормален. Страхувам се, че сигурно се е радвала на нещастието ми, защото ако нямам наследници, Ендрю ще наследи Дръмнадрохит, когато си отида от този свят — той замълча стреснато, изплашен да не би Морган да направи някои изводи от явните предпочитания на майка му към Ендрю.

Но тя продължаваше да го гледа едновременно изумена и разгневена: напрягаше се да схване същността на думите му. Излиза, че беше взела всички възможни и невъзможни мерки, за да прикрие факта, че е ялова, само за да научи сега, че Хари е стерилен… Не може да бъде! Главата й внезапно се проясни: ако Лавиния Лоумънд е в дъното на тази история, нещата се повече от ясни! Хари трябва да разбере, че е жертва на манипулация както от страна на майка си, така и от Елизабет! Целта е да се отърват от нея — а сега и от Дейвид — на всяка цена!

— Хари — заговори тя с неочаквано спокоен глас, — не повярва на майка си, че имам детето от любовник, нали? Кое тогава те кара да вярваш на другата лъжа? Не приемам тази история: прекалено добре скроена е, за да е истина. Само с две думи тя се освобождава и от мен, и от бебето… все едно че последните две години не са съществували! Господи, как е възможно да й вярваш така наивно!

— Този път преценката ти за майка ми е погрешна. Докато бях в болницата след катастрофата, споделих с лекаря какво ми е казала и той уреди да се направи проверка на спермата ми. Резултатът доказа недвусмислено, че съм стерилен.

Морган отчаяно се огледа, сякаш очакваше някоя от вещите в стаята да й посочи изход от положението. Трябваше да намери начин да отклони тази катастрофа, трябваше да измисли нещо! Всичко — всеки си отиваше от нея. Ще бъде сама. Изолирана…

— Каза ли на Елизабет? — внезапно запита тя.

За пръв път тази вечер познатата очарователна усмивка на Хари пробяга по устните му. Знаеше какво точно мисли Морган в момента.

— Да, казах на Елизабет. Казах й го, преди да я помоля да се омъжи за мен. Натъжи се повече заради мен, отколкото заради себе си. Но тя ме обича истински. И очаква от мен само това, което съм в състояние да й дам! Ще се оженим веднага след като приключим с развода. Няма смисъл, Морган. Всичко е свършено.

За момент се вгледаха един в друг като две шахматни фигури, замрели върху дъската в положение на мат. А после тя се хвърли върху дивана и напрегнатата тишина в стаята бе прорязана от истерични ридания…

 

 

Тифани се събуди от острия звън на телефона. „Вероятно Хънт“ — помисли си и протегна ръка към слушалката.

— Ало? — промърмори сънливо.

— Тифани! Едва те открих! Нямах номера ти, а татко го е забравил!

— Морган? — Тифани се събуди напълно. — Какво ти е? Гласът ти е ужасен!

— Трябва да дойдеш в Лондон! Случи се нещо и трябва да се махна оттук! Защо ме измами, за Бога?

Тифани седна на леглото, зашеметена от неочакваното обвинение.

— Какви ги говориш?!

— Унищожи единствения ми шанс да задържа Хари и освен това ме направи на глупачка в очите му! Защо не ми каза, че си била бременна, преди да легнеш с него? — Морган ридаеше отчаяно. — Сега той иска развод!

— Хей, я поспри за момент! — Тифани стисна гневно слушалката. — Дай да поставим нещата на място! Не съм била бременна, когато дойдох в Англия! Разбира се, че Дейвид е дете на Хари!

— Не е, не е, не е! — Морган бе като обезумяла. — Хари току-що заяви, че е стерилен! Знам, че не лъже. Сега иска да се разведе, за да се ожени за оная кучка и настоява да прибереш Дейвид! А къде оставам аз?

Тифани облиза внезапно пресъхнали устни: връщаха й детето! Не смееше да се надява, че е истина!

— Тиф? Отговори ми!

Тифани пое дъх и прошепна:

— Може да си взема бебето, така ли?

— Има ли друг изход? Какво да го правя аз? Но, Тифани, не е възможно да не си знаела, че си бременна! Не вярвам, че не си знаела! В крайна сметка чие дете е той, след като не е на Хари? Беше се разделила с Хънт месеци преди да забременееш!

Тифани не отговори. В главата й се събираха и пръскаха несвързани мисли като цветни стъкълца на бързо завъртян калейдоскоп. Трябваше веднага да отлети за Лондон и да вземе детето си, преди Хари и Морган да променят решението си. Ако го сторят, ще влязат вътре и с двата крака: този път ще се бори със зъби и нокти за сина си! На глас каза само:

— Тръгвам веднага, Морган — и затвори телефона.

 

 

Обади се първо на Джо, а после веднага ангажира място за първия полет до Лондон. Преди да тръгне, изпрати съобщение до студиото: информираше ги, че се налага да отсъства три дни, „Слава Богу, че съм напред с моделите за новата серия“ — помисли си с благодарност. Помощничката й ще се справи и без нея. Опакова набързо най-необходимото и написа кратко писмо за Хънт, което изпрати до дома му. Той ще се върне от Ню Йорк утре и Тифани искаше писмото й да го очаква. Някои неща не бяха за телефон…

Таксито спря пред елегантната къща на площад „Монпелие“. От сандъчетата под прозорците надничаше здравец, а от двете страни на боядисаната в черно входна врата шумолеше с листа по едно дафиново дърво. Тифани се измъкна от колата и подаде на шофьора банкнота от двадесет фунта. Броячът му показваше петнадесет.

— Благодаря — кимна той доволен, когато разбра, че не иска ресто.

— И аз благодаря — Тифани изтича с усмивка по мраморните стъпала и натисна звънеца.

Тиха и някак замряла, къщата създаваше странно впечатление на запуснатост. Тежките муселинови завеси на прозорците бяха като бледи очи на слепец.

Почака няколко минути и позвъни отново, опитвайки се да потисне нарастващата паника. А ако са заминали за Шотландия — или кой знае къде — и са взели Дейвид със себе си?

Изруга се, че не бе се свързала предварително с Хари и заудря с все сила месинговото чукало. „А ако Морган пак ми е изиграла някаква мръсна шега?“

Вратата се отвори тихо и на прага застана Пъркинс, безукорен, както винаги. Той направи опит да прикрие изненадата си. „Въпреки че не би трябвало да се изненадвам на каквото и да било в този дом“ — разсъждаваше той по-късно.

— А, госпожица Калвин.

— Сестра ми вкъщи ли е? — запита веднага Тифани, благодарна, че все пак в къщата има някой.

Пъркинс повдигна леко вежди.

— Страхувам се, че не е. Ще оставите ли съобщение?

Тифани го погледна смаяно за миг, после го побутна леко настрани и влезе в празния коридор. Огледа се нетърпеливо с търсещ поглед.

— Дейвид тук ли е?

— Младият господар е в детската стая с бавачката си, мадам.

— Казвате, че сестра ми не е тук?

— Страхувам се, че не е, мадам.

— А херцогът?

— Негова милост е вероятно още с нейна милост, мадам. Или е в галерията.

— Къде е Морган? — беше раздразнена от това „негова милост“, „нейна милост“ — по дяволите! Толкова ли е трудно да се говори нормално? — Дойдох да взема Дейвид, но искам първо да видя сестра си.

Пъркинс се изкашля тихо.

— Съжалявам, но няма да е възможно, мадам. Херцогинята се разболя и бе приета в болница „Кинг Едуард VII“. Херцогът сам я отведе.

— О! — Тифани отвори широко очи и го погледна за миг с тревога. — Тя да не е… да не се е… — видя Морган да се тъпче с таблетки, да разрязва вените си… — Какво и е?

— Наредено ми е да информирам всички, които се интересуват, че херцогинята е влязла в болница за известно време, за да си почине — отговори той с официален тон.

— Какво означава това?

— Лекарят смята, че тя има нужда от почивка и… ъъъ… спокойна атмосфера за известно време.

„Нервен срив — отгатна веднага Тифани. — Шокът е предизвикал нервен срив. Добре поддържаната лъскава фасада не е издържала и се е пропукала!“

— Ще почакате ли, мадам? Мога да ви предложа кафе, докато чакате.

Тифани погледна право в сивите му немигащи очи.

— Току-що дойдох от Лос Анжелис да прибера сина си — заяви тя твърдо. — Първо ще се изкъпя. После ще пия кафе. И още нещо: ако обичате, съобщете на херцога, че съм тук и ще летя обратно с Дейвид за Америка с първия полет утре сутринта — тя пое дълбоко дъх. — А сега отивам в детската стая да видя сина си.