Уна-Мери Паркър
Богатства (28)

27

За пръв път от женитбата си с Хари Морган усети без каквото и да било колебание, че поетият от нея курс е единствено правилният.

Кръщавката и приемът след нея я затвърдиха като водеща дама във висшето общество с оригинални идеи и неограничени възможности за осъществяването им. Като пълноводни реки потекоха очакваните признания: благотворителни дружества я канеха да открива базари и да им бъде почетен гост. Списание „Вог“ пожела да я снима в серия от дрехи, създадени конкретно за нея от известни модни дизайнери; списание „Хауз енд Гардън“ подаде заявка да я фотографира семейно на фона на замъка в Шотландия; телевизията я покани за участие в телевизионна дискусия на тема „Приеми“; списание „Татлър“ помоли за разрешение да я представи на читателите си в дрехите, избрани от нея за конните състезания в Аскот. Списанията „Таун енд Кънтри“ и „Уомън’с Уеър Дейли“ излязоха с цветни снимки на няколко страници на „очарователната американска херцогиня“.

Където и да отидеше и каквото и да стореше, пресата веднага реагираше: те я възприемаха като кръстоска между почти кралско величие и поп звезда, харесваха я и бяха приятно изненадани от готовността, с която им позираше и отговаряше на домогванията им. Но едва ли я обичаха толкова много, колкото ги обичаше Морган! Да бъде център на внимание бе балсам за душата й, популярността в пресата й действаше така, както адреналинът действа на една актриса! Пламнала от удоволствие, тя подреждаше с часове изрезките от вестници и списания в голям албум, подвързан с телешки бокс. Хари обаче мразеше тази публичност: твърдеше, че изтъкването в медиите е вулгарно, унизително и проява на лош вкус. Но трябваше да признае, че бизнесът в галерията напоследък процъфтя. Морган привлече богати познавачи на изкуство и оборотът на Хари се увеличи от три на седем милиона на година! И все пак искаше му се този резултат да беше постигнат по друг, по-тих начин и да не се налага да участват в толкова много приеми и обществени прояви. Всяка вечер ходеха на прием или на един-два коктейла, на някакъв вид тържество или на бал. А когато оставаха вкъщи, Морган канеше поне десетина души на вечеря…

— Нямаме достатъчно време за Дейвид — оплака се Хари един ден, когато Морган му съобщи, че ще прекарат края на седмицата с принц и принцеса Фриц от Люксембург в Глостърското им имение. — Поне ти трябва да отделяш повече време за него…

— Говориш глупости, скъпи! Отивам при него всяка сутрин, а през останалото време бавачката му го вози из парка, ако не спи в креватчето си — или не го хранят, или нещо подобно — добави тя непохватно.

— Защо ти не го разведеш из парка, защо не го изкъпеш поне един път? Бебето има нужда от майка си, знаеш го! Ще порасне много по-привързан към бавачката, отколкото към майка си! Така се случи с мен! Сигурен съм, че ако майка ми ме обичаше повече, когато бях малък, сега отношенията ни щяха да бъдат други… Не искам да отивам никъде тази седмица!

— Хари — в гласа й изсъска заплашителна нотка, — ние трябва да отидем. Тази покана е много важна. Знаеш кои са съседите им, нали? — Хари я гледаше неразбиращо. — Половината от кралското семейство! Съвсем наблизо са именията на принцеса Анна и съпруга й и принц и принцеса Майкъл от Кент! Дейвид ще бъде добре с бавачката. Само на четири месеца е! Прекалено е малък още, за да разбира дали сме с него или не! Ако беше на пет или шест години, нещата щяха да бъдат различни… Лудост е да висим в Лондон през почивните дни, когато можем да вземем участие в прекрасен прием извън града. Освен това бавачката не обича да се нарушава режимът му.

Хари поклати неодобрително глава.

— Смятам, че цялата ти постановка е погрешна, ти си изненадващо старомодна. Никой в наши дни не прехвърля децата си изцяло на грижите на бавачки. Още повече че ти си жена без каквито и да било ангажименти!

Засегната, Морган го изгледа с пламнали бузи:

— Не е вярно! Имам ангажименти! Погледни как върви бизнесът в галерията, откакто започнахме да се явяваме в обществото! Само след година или две тя ще се прочуе в целия свят и ще се превърне във водеща, вместо да остане невзрачна галерия в забутана уличка, каквато беше, когато те срещнах!

— Не бих нарекъл „Дюк Стрийт“ забутана уличка! — отвърна той саркастично. — Всички водещи галерии са там.

— О, знаеш много добре какво искам да кажа! За теб настъпва велик период! Точно каквото искаше, нали?

Погледът на Хари омекна и той замълча.

— Нали? — настоя Морган.

Той й се усмихна ласкаво с надежда, че ще го разбере.

— Не е точно така, скъпа. За момента раздвижването в галерията ме устройва, но аз никога не съм смятал да върша тази работа цял живот. Станах партньор на Джон, защото бях длъжен да върша нещо. Но винаги съм знаел, че когато наследя татко, ще трябва да поема грижата за именията, както и много други отговорности. Истинското ми желание е да остана партньор на Джон в сянка и да живея в замъка. Искам Дейвид да порасне в Дръмнадрохит — великолепно място за дете, Морган, нямаш представа какво вълшебно място е! Той ще има пони и собствено куче. Ще го науча да стреля и да лови риба в езерото. Искам Дейвид да бъде отгледан в Дръмнадрохит, за да развие усет към истинската стойност на нещата! Искам да тича свободно по хълмовете наоколо, искам да се научи да обича природата…

Морган го изгледа ужасена. Едва ли щеше да бъде по-шокирана, ако Хари беше заявил, че желае Дейвид да стане космонавт.

— Шегуваш се! — извика тя.

— Не — Хари я погледна с невинен поглед на дете: правеше го много успешно, когато се преструваше, че не разбира другия. — Не се шегувам. Аз самият бях отгледан в замъка. Идвах в Лондон само по време на училищните ваканции, за да отида на зъболекар или да ми купят дрехи за „Итън“ и тъй нататък. Заживях в Лондон едва след като завърших Оксфорд.

— Ако го накараш да живее в Шотландия, ти все едно го заравяш жив! — изкрещя гневно Морган. — Ще го превърнеш в прост селяндур!

— Благодаря ти много! — Хари й се усмихна мило.

— Скъпи, ти не си такъв, но времената се промениха! Дейвид трябва да бъде воден на изложби и на театър, да посещава училище по танци! Трябва да му се даде възможност да се сприятели с подбрани момчета! С кого ще играе в Шотландия?!

— Най-чудесните ми изживявания като дете са свързани с Бен. Баща му беше един от арендаторите ни: те живееха в малка селска къща в имението. Преживяхме вълшебни часове с него! Катерехме се по дърветата, изследвахме пещери… понякога помагахме в прибирането на говедата и овцете… Той имаше прекрасно овчарско куче, Рори…

Морган отиде до таблата с питиетата и смеси много сухо мартини. Имаше остра нужда от него. Плановете й за Дейвид включваха пътувания до Париж, когато порасне. Също Рим, Флоренция, Венеция… В тях фигурираха дълги ваканции на Лонг Айлънд, гостувания в Ню Йорк и Вашингтон. И срещи с влиятелни хора, разбира се! Син на арендатор, Боже мили!

— Смятам за глупаво да спорим отсега по този въпрос, скъпи — заяви тя с шеговит тон, след като изпи първото мартини на една глътка. — Дейвид е само на няколко месеца — разполагаме с много време! Отивам в стаята си да се преоблека. Не забравяй, че ще вечеряме с Никълсънови. Имам информация, че на тази вечеря ще присъства и премиерът — Морган си наля още едно мартини и излезе.

Докато решаваше пред един от гардеробите си няколко минути по-късно какво да облече, тя чу Хари да се качва към детските стаи на горния етаж. Измина най-малко половин час, преди да слезе…

 

 

Ловният сезон пак бе открит прекалено скоро за Морган. За разлика от нея, Хари го посрещна, развълнуван като дете. Особено го радваше възможността да отведе най-сетне малкия си син в Шотландия. Що се отнася до Морган, тя смяташе, че двата почивни дни на седмицата са предостатъчни. Обичаше да лети до Шотландия в петък вечерта и да се връща в Лондон късно в неделя. А сега се налагаше да се забие там в продължение на няколко ужасни седмици! Поне ще се възползва от възможността да посреща гости в замъка.

Нещата в Дръмнадрохит се бяха променили доста от миналата година насам, когато старият херцог бе още жив. Първо, вдовицата му стоеше настрани от замъка: този път заяви, че има ангажименти в Лондон. Ендрю Фландърс дори не бе поканен!

Оставена най-сетне сама на себе си, Морган реши да промени реда в замъка според своите разбирания. Персоналът получи напълно нови инструкции. Предлагаха се закуски в леглото на всички, които имаха предпочитания към тях. Жените приеха предложението с радостна готовност, за разлика от мъжете. Обядът в ловната хижа се превърна в импровизирано барбекю. Предвиждаше се обаче вечерята да бъде много формална: да се сервира в сребърни и кристални прибори, да се състои от не по-малко от пет курса, а всеки от присъстващите бе длъжен да се облече във вечерно облекло. След вечеря гостите можеха да танцуват, да гледат най-новия филм в библиотеката или да пият и да клюкарстват в гостната. Единствената допусната от Морган игра бе „Тривиъл Пърсют“. Тя успя да се наложи гайдите да свирят само половин час, и то по време на коктейла вечер. Никога повече няма да разреши тишината на утрото да бъде разбита от виещите писъци на „Над морето до небето“.

Уреди дългия склад до избата да бъде превърнат в сауна, комплектувана с басейн с изкуствен водовъртеж, опушени огледала по стените и барче.

Грубата сива сграда бе потопена в цветя и светлини, тиха музика, аромат от изсъхнали цветни листенца и подправки в китайски порцеланови кръгли вази. От укрепленията се вееше знаме с Лоумъндския герб, за да се знае, че семейството е в замъка.

Сега Дръмнадрохит се приближаваше до нейните представи за удобно имение в провинцията с размерите на палат, където тя имаше възможността да играе ролята на щедра домакиня и да впечатлява приятелите си. Приятелите на Хари предпочитаха да ловуват, но и те признаваха — сред насмешливи коментари и за крещящата безвкусица на всичко в замъка, — че не е чак толкова лошо да бъдат глезени с такава величествена вулгарност.

Персоналът на замъка и селяните от близкото селце бяха на друго мнение, особено след краткото посещение на Рут и Джо Калвин.

Облечен в крещящ кариран костюм, с вечната пура в уста, Джо обиколи замъка с високи възгласи на одобрение и възхищение както от назъбените укрепления и кули, така и от прозорците с вертикални елементи в рамката с великолепен изглед към езерото Лох Нес и високите планински ридове зад него. Той оглеждаше собствеността със страхопочитание, зачуден и възхитен, без да забрави да я пресметне наум в цифрови стойности. Вярно бе, че му коства цяло състояние под формата на зестра за Морган, с помощта, на което старата руина бе напълно преобразена, но трябваше да признае, че средствата бяха добре вложени. Без ценен недвижим имот.

Джо направи стотици снимки, за да има с какво да се изфука вкъщи. Те обаче не се оказаха достатъчни: той настоя да бъде сниман пред огромната камина под резбования и ярко боядисан Лоумъндски герб, който го изпълваше с копнеж. „Може би и аз ще мога да направя нещо подобно за апартамента на «Парк Авеню»“ — помисли той.

Няколко дни след като Калвинови отлетяха за Ню Йорк, Морган излезе една сутрин от стаята си с намерение да отиде до басейна с изкуствения водовъртеж, когато бавачката я спря в коридора пред вратата.

— Ще ми разрешите ли да поговоря с вас, ваша милост? — тя бе приятна жена в петдесетте си години и определено се чувстваше неловко.

— Разбира се. Да не би нещо да не е наред с Дейвид?

— О, не, той е много добре. В момента спи в количката отвън — тя нервно приглади колосаната си престилка.

— Какво има? — нетърпеливо запита Морган.

— Бих желала да говоря с вас на четири очи. Не искам някой да ме чуе… — прошепна разтревожено бавачката и хвърли бърз поглед към коридора под тях.

— Много добре. Ела в стаята ми — Морган затегна колана на хавлиения халат и се върна в спалнята си, последвана от бавачката. Затвори вратата и я погледна в очите. — Е? Какво има?

— Н… не знам как да започна, ваша милост… надявам се, че няма да се разсърдите… но… — тя закърши смутено ръце и се вторачи в килима под нозете си.

— За Бога, какво има? — „о, Боже, надявам се, че не иска да напусне точно сега, когато имам толкова много гости!“ — стресна се Морган, изпаднала за миг в паника.

— Става въпрос за… за икономката, госпожа Монро. Не съм клюкарка, но смятам, че съм длъжна да… да ви кажа… тя… тя разпространява разни неща.

— Какви неща?

— Лоши неща, клюки. Смятам, че някой трябва да я спре. Тя… тя е много… опасна жена.

— Ще ми кажеш ли точно какво говори? Че променям стария ред тук? Че животът сега не е такъв, какъвто е бил в миналото? Че съм похарчила куп пари за ремонта на замъка? Този вид неща?

— Да… в общи линии… За парите, да… „Пилеене на средства“, така го нарича… Но това не е нищо… Тя твърди, че тук стават ужасни неща! Казва, че всеки от гостите прескача от стая в стая и поддържа любовни връзки с всеки друг… „Бърлога на злодеяния и позор“, така говори… И дори каза, че… — гласът й замря и по розовата й буза се плъзна сълза.

— Какво още? — подкани я Морган с напрегнат, студен глас.

— Тя дори каза, че… че двете със сестра си сте делили херцога! — бавачката клатеше глава надолу-нагоре, търсейки сили да продължи. В зелените очи на Морган пропълзя страх.

— Каза го, така ли?

— Да, ваша милост… Казва, че когато сестра ви е била тук, една нощ стояла на стълбищната площадка и видяла… видяла… — бавачката се отпусна на близкия стол с наведена глава, не намерила сили да погледне Морган в очите.