Уна-Мери Паркър
Богатства (27)

26

Госпожица Айлийн Филипс бе девственица на петдесет и шест години и през последните двадесет и три години бе секретарка на доктор Алистер Тенант. Преди да започне работа при д-р Тенант, бе работила в канцеларията на болница „Сейнт Огъстъс“. Прие с радост предложението на лекаря: заплатата бе по-добра, работното време — по-кратко, условията — по-здравословни. Нае апартаментче в района на „Сейнт Мерилбоун“: така имаше възможност да отива пеша до работното си място.

Госпожица Филипс бе дъщеря на свещеник и бе живяла много затворено. В живота си бе поканена само един-единствен път от мъж, който я заведе на концерт в „Албърт Хол“. Това забележително събитие се бе случило, когато бедната Филипс бе на двадесет и три години. След концерта младежът я бе върнал директно вкъщи и я бе оставил гладна на прага. А си беше въобразила, че ще вечерят някъде по-късно… Оттогава никой повече не я покани. Сексуалният й опит бе ограничен от кратките описания на заболяванията, които д-р Тенант включваше в папките на пациентите си. Тя ги разучаваше усърдно, с очила на носа, и изрази като „преждевременно изпразване“ и „изкривена матка“ се превърнаха в част от речника й наравно с „яйца“ или „бекон“.

Понякога описанията бяха доста обширни. „Стегната кожа на члена, препоръчва се обрязване…“ „Неспособен да стигне до оргазъм без онанизъм…“ „Стегната вагина, половото сношение болезнено…“ „Предпочита услугите на вибратор…“

Докато четеше, госпожица Филипс се въртеше неспокойно на стола, изненадана от горещото пулсиране в слабините, което се успокояваше само в студена вана.

Животът течеше безоблачно за госпожицата до една прекрасна сутрин, когато още щом пристигна на „Харли Стрийт“, разбра, че нещо се е случило.

— Имам лоши новини за теб — съобщи й главната секретарка.

Тя пое незабелязано дъх, за да събере сили. Не е уволнение: д-р Тенант щеше да й го съобщи сам. Какво е станало? Не остана дълго време в неведение.

— Д-р Тенант е получил сърдечен удар през нощта. Страхувам се, че е мъртъв…

Госпожица Филипс се оттегли, външно спокойна, до малката канцелария и систематично телефонира на всички пациенти на д-р Тенант, прекрати определените часове и ги ориентира към друг лекар. После подреди ненужно спретнатото бюро и огледа стаичката. Ще й липсват най-вече трите шкафа с папки, в които бяха подредени описанията на диагнозите. Те й бяха като стари, добри приятели. Някои от тях знаеше наизуст. Въздъхна, подреди писалки и химикалки върху табличката на бюрото, облече палтото си и излезе от сградата, без да се обръща назад.

Айлийн Филипс не бързаше да търси друга работа, въпреки че спестяванията й бързо се стопяваха. Излизаше всяка сутрин, за да купи храна за себе си и за котката. Следобед плетеше, гледаше телевизия или четеше книга, взета от библиотеката. Не купуваше вестници: научаваше всичко интересно за нея от новините по телевизията. Не купуваше и списания — не можеше да си разреши такова екстравагантно пилеене на средства.

Нещата се промениха в деня, когато влезе в местния магазин за литър мляко. От този ден заживя друг живот.

Върху ниска полица близо до входа бяха струпани пакети вестници. Тя ги погледна равнодушно на минаване, когато неочаквано забеляза заглавие срещу частната лекарска практика във възхвала на лекарите в областта на държавното здравеопазване, осигуряващи компетентна безплатна медицинска помощ за всички нуждаещи се. Тя се спря и се зачете в статията. Лекарите от „Харли Стрийт“ бяха споменати няколко пъти. Извади двадесет пенса от портмонето си и купи вестника, който се оказа „Дейли Скеч“. Пъхна го под мишница и се отправи към къщи.

В статията се плюеше срещу богатите пациенти и еднакво богатите лекари, които обслужват капризите на първите, вместо да работят всеотдайно в полза на бедните. Даваха се примери за частни пациенти с възможности да заплатят веднага за незабавно лечение, докато други трябва да чакат с месеци за обикновен преглед в държавните болници и дори да умират, без да дочакат реда си!

„Дейли Скеч“ скимтеше: „Това скандално положение трябва да се спре! Защо богатите ще се радват на привилегията да получават незабавно и най-добро лечение? Защо гадните алчни лекари ще се облагодетелстват по този недостоен начин?“

Вбесена, Айлийн грабна лист хартия и написа остра критика на статията. Цитира дългите години работа като секретарка на частен лекар, описа подробно индивидуалната грижа и лечение на всеки един от пациентите на своя работодател. Не забрави да подчертае положителните резултати от личния интерес към всеки пациент, което е възможно само при частната практика. Продължи със списък на известни имена, пациенти на д-р Тенант: политици, индустриални босове, филмови звезди, хора от висшето общество, директори на компании, поп звезди… като добави, че всеки един от тях е имал нужда от бързо лечение, независимо от цената му. Убедена в правотата си, тя искрено желаеше да коригира преднамерено изкривената картина на частната практика, разпространена от вестника. Името на д-р Тенант трябва да бъде запомнено: бе служил години наред на първите хора в тази страна! „Той го заслужава!“ — мислеше тя с предаността на дългогодишен служител.

Пламнала от негодувание, Айлийн изписа осем страници и ги изпрати на главния редактор на вестника.

Два дни по-късно по телефона я потърси журналист, който се представи с името Джеф Маки. Информира я, че работи в „Дейли Скеч“. Редакторът бил силно впечатлен от писмото й и го помолил да разговаря с нея. Развълнувана и поласкана, тя се съгласи да го приеме в апартамента си същия следобед.

Седмица по-късно подписа договор за тридесет хиляди фунта да „напише“ мемоарите си, при условие че няма да крие имената на пациентите и ще опише подробно историята на заболяванията им — „интересните“ заболявания, разбира се. Джеф Маки ще ги редактира в серия от три части. Единственото й задължение по договора беше да седи с него няколко дни, да говори и да му разреши да записва спомените й на магнетофон. Скоро стана ясно, че госпожица Филипс разполага с материал за цяла книга. „Интересен материал“ — мислеше Джеф, докато трупаше касета след касета със спомените на бившата секретарка.

Като пълноводен поток се лееха имена и дати, когато известните пациенти на д-р Тенант са идвали при него с оплакванията си. Тя ги обясняваше с подробности, без да забрави дамата с титла, в чиято вагина е била натикана бронзова фигурка на Наполеон, или широко известния актьор хомосексуалист, чийто приятел му наблъсква електрическа крушка в задника.

Лични тайни, трупани в период от двадесет и три години, се изливаха по страниците на вестника в мътен порой от анекдоти… Бедната госпожица Филипс беше дълбоко убедена, че поредицата от статии доказва без каквото и да било съмнение не само нуждата от частни лекари, но преди всичко компетентността и всеотдайността на д-р Тенант.

— Една от нашите пациентки беше Блеърморската маркиза — не спираше неуморната госпожица Филипс. Джеф веднага наостри уши. Още едно име, което познаваше много добре. Съпругът й наследи баща си напоследък, така че сега тя беше вече херцогиня.

— О, да? — подтикна я приятелски Джеф, спомняйки си снимките от кръщавката на сина им отпреди няколко месеца. — Майката на още едно известно бебе от висшето общество, родено с помощта на д-р Тенант, нали?

Госпожица Филипс го погледна озадачено.

— О, не! Много тъжна история. Тя не може да има деца. Ясно си спомням нейния случай. Деформирана матка, открита по време на изследвания за предполагаема киста на яйчниците. Тя е стерилна. Д-р Тенант не беше в състояние да направи нищо за нея.

До края на този следобед Джеф бе много замислен. Ловджийският му нюх, отглеждан с години на Флийт Стрийт, бе надушил горчиво-сладкия аромат на скандала. Не бе очаквал да попадне по следите на толкова известна личност…