Уна-Мери Паркър
Богатства (25)

24

Морган планира кръщавката на Дейвид със същото внимание към детайлите, с което Джо планира сватбата й преди осемнадесет месеца. В края на краищата ставаше въпрос за дебюта й в труднодостъпния свят на висшето общество и тя желаеше да отбележи случая, както подобава.

Решено бе церемонията да се състои след шест седмици в църквата „Света Троица“, на няколко минути път от площад „Монпелие“. Бяха изпратени три хиляди покани с релефни изображения на семейния герб. Церемонията щеше да бъде последвана от традиционния прием в дома на младото семейство, където гостите щяха да се съберат на чаша шампанско и голяма торта, посипана с пудра захар и украсена със семейния герб, изработен от захарна глазура.

Морган даде нареждания от Дръмнадрохит да се изпрати традиционната дантелена дълга бебешка рокличка, в която са били кръщавани поколения от рода Лоумънд. Нейната рокля бе по модел на Харди Еймис, модист на кралското семейство.

Тя прекарваше голяма част от времето на бюрото си: попълваше списъци, свързваше се със специалисти в различни области. На първо място бяха уредниците на тържества с предложения за менюто, скици на голямата палатка, която трябваше да покрива градината, описание на студените закуски, броя на масите, позлатените столчета и сребърните самовари. Трябваше да се вземе решение за бройката на наетия персонал, да се вземат под наем чаши, сребърни подноси и съдове за лед.

После идваше ред на специалиста по украсата с цветя, Джон Плестид, горещо препоръчан от херцогинята на Саутхемптън.

— Той е най-добрият в Лондон — бе заявила херцогинята с тон, нетърпящ възражения. — Ако искаш нещо специално, Джон е единственият човек, който може да ти го осигури.

Морган искаше нещо специално — и дори повече от специално! Планираше изненада и за Хари, и за гостите. Единствената информация, с която те разполагаха засега, бе допълнителният ред, напечатан в края на поканите: „Вечеря в 8.30. Черна връзка.“

Надяваше се, че гостите й ще дойдат, вътрешно подготвени за скучен прием със студени закуски. А той ще бъде нещо съвсем различно! Залюляваше я топла вълна на удоволствие само като си представяше смаяните лица на гостите!

— За приема следобед искам къщата да се превърне в синьо-бяла цветна градина — заяви Морган с ясен глас на Джон Плестид. — Искам навсякъде сини и бели цветя! Искам гирлянди около входната врата и перилата. Искам цветя във всички стаи, в които ще приемам гости — искам ги и в палатката. Искам тортата, която ще бъде поставена на кръгла маса до прозореца, да бъде във венец от цветя със спускащи се надолу бели панделки. Разбирате ме, нали? — усмихна му се очарователно. Джон я разбираше. Той само се питаше дали младата херцогиня има представа колко ще струва изброеното досега. Но Морган не бе приключила. — Това е само първата част — продължи тя. — Церемонията е в три часа, така че гостите ще си тръгнат оттук в пет и половина. В осем и половина обаче всички се връщат, тъй като същата нощ давам бал — Джон кимна. Не чуваше нищо ново. Често бе подсигурявал цветна украса за сватба, последвана от бал късно вечерта. Единствените изисквания към него в такъв случай бяха да смени някое поувехнало цвете, ако денят е бил много горещ, и да напръска поставената вече украса с вода. Но преди да успее да каже нещо, Морган продължи: — Идеята за бала е „Нощ в джунглата“. Искам къщата да бъде изцяло променена: екзотични растения, пълзящи орхидеи, изобилие от тропически плодове и множество препарирани животни — лъвове, тигри, маймуни и може би няколко истински птици в бамбукови клетки или нещо подобно! Разбира се, навсякъде трябва да бъдат закачени фенери, съответстващи на обстановката, а някои от растенията трябва да бъдат осветени отзад. Фантастична идея, нали? Как смятате? Ще бъде приемът на годината!

— За същата вечер ли говорим? — запелтечи Джон изумено.

— Разбира се! Няма смисъл да го отлагам за друг ден! Ще имаме превъзходни ястия с плодов сироп и печено от див глиган! Обмислям и възможността да осигуря змиеукротител, за да забавлява гостите… и оркестър от ламаринени ударни инструменти… — Морган забеляза най-сетне странното изражение на Джон. — Не се безпокойте, господин Плестид, парите не са проблем. Искам кръщенето на сина ми да е запаметяващо!

Сякаш говореше Джо Калвин.

Джон преглътна няколко пъти, после пое дъх и задраска бързо в бележника си.

— Това не се отнася за вас, господин Плестид, но церемонията и балът ще бъдат заснети. Разбира се, смятам да извикам Норман Паркинсон — ще му платя самолетния билет от Тобаго — за да направи семейните снимки.

Разбира се.

Проблемите бяха за мравките без пари — не и за Морган. Ако имаш парите — грабиш най-добро. Ако изскочи някакво усложнение — плащаш на някого да го разреши.

Джон Плестид излезе от кабинета, понесъл куп страници, ситно изписани с инструкции. Тя дори не забеляза замаяното му изражение: мислите й се бяха насочили вече към избора на подходящи кръстници.

Разбира се, Джо и Рут ще долетят от Ню Йорк, за да участват в тържеството: решиха да отседнат пак в „Кларидж“. Но Тифани отказа категорично и Морган бе вбесена. Как така няма да дойде?! Нима не иска да види Дейвид, сега вече очарователно тримесечно бебе? Не се ли интересува от него? „Понякога е наистина невъзможна!“ — кипеше Морган. Напоследък никой не споменаваше за Зекъри. Той бе освободен под гаранция и беше изпратен в клиника в Мериленд, от която нямаше начин да избяга.

Най-големият удар за Морган обаче бе отказът на старата херцогиня да уважи с присъствието си планираното тържество. Тя високомерно заяви на Хари, че няма да дойде, „защото по това време двамата с Ендрю ще бъдат на риболов в Шотландия“.

— Глупости! — изкрещя Морган, щом чу странното обяснение за отказа. — Нищо друго, освен обмислена обида! Какво ще помислят всички, по дяволите?! — Хари изглеждаше разстроен. Да, вярно, отсъствието на херцогинята ще направи лошо впечатление. Но то означаваше и още нещо: майка му продължаваше да смята, че бебето не е негово. — Е? — изгледа го гневно Морган. — Какво ще направиш ти по този проблем? Тя трябва да присъства! Не че имам особено голямо желание да я гледам на моя прием, но ако се появи в „Таймс“ с изявление колко много ме мрази, не би могла да ме обиди повече!

— Пак ще говоря с нея или по-добре ще бъде да се обърна към Ендрю: той обикновено се справя с…

— Ха!

— Не мога да направя нищо повече, Морган. Ако тя не желае да дойде, няма да дойде. Ще трябва да намерим някакво извинение и това е.

— Никой не ме третира по този начин! — извика Морган с гневно присвити зелени очи. Хари я погледна стреснато: котенцето, за което смяташе, че се бе оженил, внезапно се бе превърнало в агресивна котка.

После се случи нещо, което моментално изхвърли всичко друго от главата й. Получи се телеграма от Джо, както винаги кратка и сбита. Налагаше се да информира много хора за неочакваното събитие, станало предния ден, и Джо даде нареждане на секретарката си да изпрати на всички телеграми с еднакъв текст.

Морган разкъса плика и ахна, когато прочете:

„С удоволствие ви съобщавам, че Тифани се омъжи за Аксел Краснер вчера.

Джо Калвин“