Брайън Галахър
Фън шуй откачалки (52)

51

Докато съм жива, повече няма да стъпя в зоопарк.

Никога повече няма да съм в състояние да погледна орангутан.

Особено женски орангутан, прегърнал малкото си.

Отначало си помислих, че ми се е счуло. Помолих Никол да повтори. Тя се усмихна, каза ни да не се безпокоим за нея, всичко щяло да се нареди.

— Откога знаеш? — попита Силвана.

— От няколко седмици — прошепна Никол, стресната от тона на приятелката ми.

— Кога трябва да родиш?

— В средата на ноември.

— Значи си забременяла през февруари.

Никол кимна, изглеждаше притеснена и озадачена.

— Може би детето е на Хари — подхвърли Силвана, без да откъсва поглед от мен.

Съперницата ми поклаща глава:

— Сигурна съм, че не е негово. Той винаги взима предпазни мерки. Освен това… — извади от чантата си лист хартия, подаде ми го. — Това е писмо, което Ронан ми изпрати в службата. Не обръщай внимание на третия абзац — той се шегува.

Разгърнах листа и зачетох, Силвана се надвеси през рамото ми, за да следи текста.

„Скъпа Никол,

Искам отново да те видя. С теб изживяхме вълшебна нощ. Ти беше фантастична, надмина всичките ми очаквания. От години не съм се любил толкова продължително. По едно време ми се струваше, че ще експлодирам.

Няколко пъти спомена, че ти е неловко да спиш с мен, защото съм женен, аз отговорих, че бракът ми няма да издържи дълго. Никол, с теб почти не се познаваме, затова предлагам да не взимаме дългосрочни решения за връзката ни. С течение на времето нещата ще си дойдат на мястото.

Да погледнем случилото се от философски аспект — между нас или ще се получи нещо, или няма. Да си го представим като химическа реакция — два елемента от периодичната таблица или се свързват помежду си, или са несъвместими. Възможността за химическа реакция е предопределена. Същото важи и за нас — предрешено е какво ще стане, затова е безсмислено да се тревожим.

Точка по въпроса. В момента не съм в състояние да мисля за друго, освен че искам отново да бъда с теб… като снощи.

Засега няма да ти дам номера на мобилния си телефон — прекалено е рисковано. Какво ще кажеш да се срещнем в четвъртък? Обикновено през този ден имам много пациенти, затова, ако ти е удобно, ела отново в кабинета ми да речем в шест и половина. Секретарката вече ще си е отишла. За всеки случай ще ти се обадя в четвъртък сутринта, за да потвърдиш уговорката.

Ронан“

— На този ден забременях — гордо обяви тя.

Не бях в състояние да говоря, затова безмълвно й върнах писмото.

— Джулиан, какво ти е? Изведнъж пребледня като платно!

— Не е вярно.

— Заприлича на мъртвец. Какво ти е?

— Ти ще имаш бебе. Ти имаш всичко…

Исках да кажа: „Имаш късмет, щастие, обич“, но думите заседнаха в гърлото ми. Тя запротестира:

— Джулиан, не се тревожи за мен. Раждането не е толкова страшно, нали Имелда?

Силвана промърмори нещо неразбираемо.

— Освен това Ронан ще бъде до мен. В края на краищата детето е негово, нали? Не се безпокой за мен, ще се оправя.

Не можах да издържа и се разридах. Никол изпадна в паника. Прегърна ме, взе да се извинява, да ме разпитва какво се е случило. Изведнъж очите й се разшириха:

— Заради Хелмут е, нали? Божичко, каква съм тъпачка, не трябваше да ти казвам! Но като видях онова бебе орангутанче…

Тръгнах обратно по пътеката, Никол се спусна след мен, хвана ме под ръка:

— Извинявай, Джулиан, не ми се сърди. Сега разбираш какво се опитвах да ти кажа, откакто се запознахме — до голяма степен държа на Ронан именно защото е баща на детето ми. Не мислех, че ще се случи, не го бях запланувала…

— Разбира се — обади се Силвана. — Било е непорочно зачатие.

— Ронан знае ли? — прошепнах.

Никол поклати глава — не искала да го плаши.

— Да му го съобщим днес, а? — предложи Силвана.

Съперницата ми изпадна в паника, взе да ни моли да не му казваме нито думичка. Щяла да го осведоми, когато му дойде времето. Искала да го изненада.

Силвана ме наблюдаваше като под лупа. Попита какво искам да направя. Отговорих, че не знам. Тя предложи да ме закара у дома. Отказах.

Стигнахме до място, на което пътеката се разклоняваше, тръгнах надясно. Никол плахо ми напомни, че след малко има среща с Ронан в аквариума, който се намира вляво. Промърморих, че отивам до тоалетната и ще се върна след малко. Накарах Силвана да остане с нея.

Залитайки, тръгнах към обществената тоалетна. Сълзи обливаха лицето ми. Исках само да се скрия някъде, да се пъхна в дълбока дупка, за да погреба усещането за бавна смърт. Криво-ляво се добрах до тоалетната, отворих вратата на кабинката, лъхна ме вонята на урина. Въпреки това влязох и цели пет минути повръщах.

Нажабурках се с вода за уста, избърсах лицето си с хартиена кърпичка, изтичах навън, без да ме е грижа, че гримът ми сигурно се е размазал в тоалетната нямаше огледало.

Излязох от зоопарка.

Нямах сили да се изправя лице в лице с Ронан и Никол. Не и днес. Новината за бебето преобърна света ми, накара ме да променя плановете си. Исках да се затворя сама вкъщи, да помисля.

Взех автобус до центъра на града, откъдето се прехвърлих на друг автобус, който спира близо до дома ми — „семейния“ ми дом. Пътуването ми отне час и половина, но човек не може да очаква чудеса от градския транспорт, нали?

В четири и половина влязох „у нас“. Заварих мама в кухнята — плетеше вълнени чорапки за внучето на една приятелка. Не ми каза нищо, но интуитивно усетих, че нещо не е наред. Отидох в спалнята.

Дрешникът беше отворен, повечето дрехи на Ронан липсваха. Отворих чекмеджетата — паспортът, документите, дипломата му ги нямаше.

На леглото видях сгънат лист хартия.

„Четвъртък, 14.30 ч.

Джули,

Заминавам за известно време. Принуден съм да го сторя заради нелепите ти подозрения и деструктивното ти поведение, което ми нанесе непоправими морални и материални щети и постави връзката ни в безизходно положение.

Реших няколко месеца да живея далеч от теб. Раздялата може да се окаже полезна. И двамата ще разполагаме с достатъчно време да преосмислим постъпките си.

Присъствието на майка ти до голяма степен повлия на решението ми. Невъзможно е да живея с тази жена. Може би ще си помислиш, че си търся извинение, но изобщо не е така. Нейната цел в живота е да наруши спокойствието ми. Разбрах го още в мига, в който се премести у нас заедно с абсурдния си роял. Предполагам, че тя има и положителни черти (въпреки че досега не ги е проявила), но по-важно е, че владее изключително ефикасни методи да дразни хората.

Например, щом се прибера у дома, сяда да свири на раздрънканото пиано, за да ме вбеси. Разбира се, нямаше да имам нищо против, ако наистина можеше да свири. Друг метод, който е усъвършенствала, е да се настани в хола, без да я е грижа, че ми пречи да чета, да усили звука на телевизора, след което да изчезне за четвърт час, за да си приготви закуска. Понякога се питам дали е глуха, сляпа или и двете заедно. Определено не е няма — гласът й сякаш е включен в самозареждащ се акумулатор.

Сама по себе си случката със «специалния» сос говори, че майка ти е психопатка. Поведението й е още по-непростимо, като се има пред вид възрастта й. Превърнала е в точна наука посегателството върху личността, а ти си нейна достойна наследница.

Разбира се, една възрастна жена не бива да се лишава от малки удоволствия. Знаеш ли, че при завръщането си от Париж вчера я заварих да гледа същата видеокасета, заради която преди няколко дни направи исторически въпрос, при това се беше разположила удобно на коженото ни канапе! Естествено аз пръв ще защитя безспорното й право да гледа порнофилми, усамотена в нечий чужд апартамент. Просто исках да знаеш с какво се занимава скъпата ти майка.

Надявам се, че ако след време реша да се върна, тази жена вече ще е напуснала дома ми. Заедно с рояла!

Все още нямам окончателни планове за бъдещето. Най-вероятно ще се откажа от стоматологията — в края на краищата сега имам основателно оправдание да го сторя. Спокойно мога да си изкарвам прехраната с преподавателска дейност или като арт дилър, вместо да «запълвам вонящи дупки», както ти обичаш да се изразяваш. Времето ще покаже дали ще се отдам на една или друга дейност.

Секретарката ще препраща служебната ми кореспонденция на нова пощенска кутия. Ако у дома се получат писма, свързани с работата ми, моля, препращай ги на адреса на стоматологичния кабинет.

Ще ти се обадя, когато реша.

Ронан“

Разридах се, хукнах към вратата, профучах край майка ми, която стърчеше в коридора. Докато тичах надолу по стълбището, включих мобилния телефон и се обадих на Силвана. Тя каза, че се е опитвала да се свърже с мен, но телефонът ми бил изключен.

Изкрещях й да си го начука, съобщих й за писмото на Ронан. Тя грозно изруга. Попитах я какво се е случило в зоопарка. Силвана обясни, че си тръгнала малко преди Ронан и Никол да се срещнат, защото разбрала, че няма да се върна.

— Къде е сега онази мръсница?

— Нямам представа — намирам се в службата.

Разкрещях й се, задето им е позволила да се изплъзнат. Обсипах я с толкова отвратителни и нецензурни думи, че ако ме чуеше, майка ми щеше да ме поздрави.

Силвана явно не се трогна, а преспокойно изтъкна, че не е сигурно дали двамата са заминали заедно. Предложи да се обадя на Никол, после на Ронан. И ако още не съм се успокоила, веднага да й позвъня, за да отидем заедно в пансиона.

Телефоните и на двамата бяха изключени. Качих се на моята кола и с бясна скорост отпраших в пансиона. Собственичката ме информира, че преди малко Никол заминала „със смешната си жълта кола“ — натоварила целия си багаж, придружавал я „симпатичен мъж с вид на бизнесмен“. Казала й, че отиват в Париж. Щели да се качат на ферибота, да прекосят Англия до Дувър, а от там — до Кале.

Изтичах навън, осведомих Силвана какво се е случило, наредих й да ме чака на станцията на ферибота в Дън Логхейр^[1].