Брайън Галахър
Фън шуй откачалки (45)

44

Заварвам мама в кухнята — пече на скарата наденици и бекон, които сръчно обръща с дървена лопатка. Изглежда много смешна — препасала е зелена престилка над дългата си синя роба, носи мъхнатите розови чехли, които миналата година на майтап й купих по случай Деня на майката, а тя взе, че ги хареса.

— Той е в спалнята — казва, сръчно изважда в чиния печените меса.

— Предположих. Как е?

— Сутринта, без да искам, налетях на него. Беше станал по-рано от обичайното, защото нямал кола и трябвало да отиде с такси на работа.

— Каза ли нещо?

— О, да, промърмори под носа си. Не съм съвсем сигурна, но май каза „добро утро“.

— Ясно — продължава да те тормози.

— Преди малко изневиделица се върна от работа, въпреки че тръгна едва преди час. Разминахме се в коридора, обаче той изобщо не ме погледна. Отиде право в спалнята и затвори вратата. Смятам, че има проблеми с хормоните, ако разбираш за какво намеквам.

Не са хормони, а „Чи“.

Тя слага пред мен чинията с печеното месо.

— Мамо, преди малко закусих, и то обилно.

— С какво? — обвинително пита тя.

— Хапнах три еклера и пих голяма чаша кафе.

— Боже мой, на това храна ли му казваш? Ела да хапнеш нещо свястно.

Неохотно сядам до масата, взимам ножа и вилицата:

— А ти какво ще закусиш?

— Препечени филийки.

— Защо? Нали беше приготвила наденичките за себе си?

— Майчинството означава да правиш жертви, Джули.

Настъпва тишина, тежка като воденичен камък.

— За какво намекваш? Че е крайно време да стана майка ли?

— Не, скъпа. Казвам, че съм ти майка и се безпокоя, защото три дни не си се прибирала вкъщи и знам, че между вас с Ронан нещо не е наред. Не искам да се намесвам, защото не е моя работа.

Което в превод означава: „Ще се намеся, защото ме е грижа за щастието ти.“

— Искаш ли да поговорим за това по-късно?

— Дано не си решила да се разделите.

Оставям ножа и вилицата, озадачено я поглеждам:

— Дори да е така, какво те засяга?

— Не желая да живея тук само с него — отговаря тя, лукавият проблясък в очите й не ми допада.

— Имаме известни противоречия, нищо повече. Понякога краткотрайната раздяла заздравява брака.

— Не те обвинявам, скъпа. Дори Прудънс не харесва съпруга ти. При споменаването на котарака неволно се изчервявам.

— Прудънс е нещо като медиум — промърморвам, докато наум кроя планове. Щом приключа със закуската, незабелязано ще изляза на терасата, ще напъхам клетката в черен чувал за смет и тайно ще я изнеса от апартамента, преди мама или Ронан да надушат нещо… в буквалния смисъл на думата.

— Като стана дума за Прудънс — подхваща мама, сякаш чете мислите ми, — къде е той? Като че ли потъна вдън земя.

— Ами…

— Виждала ли си го?

О, да виждала съм го — на терасата е и се разлага.

С надеждата да отклоня вниманието й от котарака, ставам и слагам филийка в тостера. Мама не е от хората, които можеш да излъжеш, особено когато сте очи в очи. Ако си поне на метър разстояние от нея, има малък шанс да успееш.

— Не се безпокой, мамо. Отървах се от него.

Тя кима:

— Как го направи?

— Разбра ме погрешно. Мисълта ми е, че го върнах на собственичката му.

— Наистина ли смяташ, че съм повярвала на онази басня?

— Коя басня?

— Че Прудънс принадлежи на Силвана.

— Разбира се, че котаракът е неин.

— Тогава защо не знаеше какъв е полът на животното?

— О, стига толкова за проклетия котарак. Да сменим темата, ако обичаш — наливам й още чай.

След секунда Ронан влиза в кухнята.