Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Feng-Shui Junkie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 46гласа)

Информация

Сканиране
bridget(2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Брайън Галахър. Фън шуй откачалки

ИК „Фокус“ ООД, София, 2004

Редактор: Гергана Рачева

ISBN: 954–783–026–0

История

  1. —Добавяне

35

Мама заявява, че е време да си ляга. Ронан геройски продължава да се бори със спагетите.

Със Силвана се споглеждаме. И прихваме да се смеем.

— Хареса ли ти рибеното пюре, Ронан? — питам.

— Предай на майка ти, че беше много вкусно.

— Голям си смелчага — отбелязва Силвана.

Той се поколебава за миг, после продължава да действа с вилицата:

— Не е толкова лошо.

— Не е необходимо да проявяваш учтивост — подхвърлям.

Неочаквано Силвана се навежда към него, преструва се, че взима нещо, залепнало за сакото му.

— Косъм! — провъзгласява и го „пуска“ на пода.

— Косъм ли? — повтарям.

— Да, и то рус!

— Как се казва тя, Ронан? — подпирам брадичка на юмрука си, с вбесяващо любопитство се обръщам да го погледна.

— Голямо чудо, някакъв си косъм! — невъзмутимо отвръща той.

— Не прави от мухата слон, Джули.

— Ооо! — възкликва приятелката ми. — Опитва да се измъкне!

Ронан започва да се тъпче, като че ли е бегач, устремен към невидим финиш.

— Ще ме оставите ли спокойно да довърша прекрасното ястие? — промърморва.

Силвана ми намига.

— Невъзпитано е да говориш с пълна уста — отбелязвам.

— Поне говоря с устата си, не с други части от анатомията.

Той кимва към приятелката ми.

— Така ли наричаш въпросния отвор? — невинно пита тя, при което внезапно започвам да се превивам от смях.

— Не му се сърди, Силвана. Яд го е на теб, задето намери рус косъм, залепнал на сакото му.

— Прибързваш със заключенията, Джули.

— Тогава защо толкова се вбеси, скъпи?

— Така е по-сексапилен — обажда се приятелката ми.

— Не искам да прибързвам със заключенията, но какво търси касета с порнофилм под дюшека на майка ми?

— По-уместният въпрос е какво търси майка ти отгоре.

— Спи. Нали затова са леглата?

Силвана подигравателно се усмихва:

— Не бъди наивна, Джули!

— Да спи другаде! — отсича той.

— Силвана, съществува ли дружество за защита на възрастните граждани?

— Самият той някой ден ще остарее.

— Но няма да бъда затлъстял — не й остава длъжен Ронан.

— Ще оплешивее — продължава тя, сякаш не е забелязала заяждането му. — Скоро ще започне да носи шапка, за да не му е студено на главата. И ще стане импотентен. Ще бъдеш свободна като птичка, Джули. След някакви си трийсет-четирийсет години мъжете, които са по-възрастни от нас, няма да могат да го вдигат. Дори порнофилмите няма да им помогнат.

Трудно е да запазиш самообладание, когато Силвана набере скорост.

— И все пак защо ти е касетата, Ронан? Да придаде пикантност на секса помежду ни ли?

Той безмълвно се взира в мен.

— Въпросът е съвсем уместен — продължавам. — Та нали сексът заема важно място в живота ти.

— Оплакваш ли се? — уж шеговито подхвърля съпругът ми.

— Скоро ще започнеш да се издънваш, да допускаш грешки.

— Като например да оставя под дюшека касета с порнофилм ли?

— Не. Сериозни грешки.

Като грешката, която се бях надявала да допусне с мен.

— Не бери грижа, Джули — намесва се Силвана. — В днешно време мъжете винаги имат презерватив в джоба си. Нарича се „семейно планиране“.

— Тази жалка пародия продължи прекалено дълго! — той внезапно се изправя.

Приятелката ми го пече на бавен огън. Преди няколко дни нямаше да й го позволя. Сега не ми пука. Дори ми е приятно.

Ронан оставя в умивалника чинията си. Очаква мама да се отплати за гостоприемството му, като мие съдовете. Поглежда на кръв горкия Макс, който и с лапа не го е докоснал.

Врътва се и излиза без нито дума повече.

Със Силвана доволно се усмихваме, взаимно се поздравяваме с добре свършената работа.

— Представи си, изплюска всички спагети! — възкликвам след малко. — Значи не са били толкова отвратителни.

— Според мен няма обективна причина току-що уловената в океана риба да е по-вкусна от рибки, току-що уловени в аквариум.

Има право. Понякога е толкова уравновесена и разумна.

— Съгласна съм. Рибата си е риба, нали?

— Може ли да те попитам нещо, Джули?

— Заповядай — изпускам цигарен дим през носа си.

— Майка ти знае ли от какво е приготвен мусът?

— Честно казано, този въпрос ме гризе отвътре.

— Може би мисли, че е от магазина за деликатеси.

— Да, обаче от къде на къде ще купувам рибена паста? Освен това подобни артикули не се предлагат в тези магазини.

— Така е — Силвана замислено кима, сякаш съм изтъкнала интересен факт по отношение, да речем, на курса на паунда спрямо чуждестранните валути.

— Бас държа, че мама знае истината. Не е за вярване, че накара Ронан да изконсумира рибките на любовницата си.

— Но ти предприе първата стъпка, като ги смля.

— Да. Е, и?

— С намерението някак да му ги пробуташ.

— Е, и?

— Гениална си!

Разсмиваме се, тя се обляга назад:

— Ще ми се да му кажеш какво е изконсумирал.

Наистина е жалко, задето Ронан така и не разбра, че в черната му плуват тропически рибки в течно състояние.

Идеята й е примамлива. Но как да му съобщя новината? Съществуват ли думи, подходящи да обясниш подобно деяние? Как най-точно да предам образите? Отново избухвам в смях:

— Не, Силвана… — дръпвам от цигарата си и добавям: — Винаги изчаквай, преди да нанесеш решаващия удар.