Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Feng-Shui Junkie, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Весела Прошкова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 46гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- Daniivanova(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Брайън Галахър. Фън шуй откачалки
ИК „Фокус“ ООД, София, 2004
Редактор: Гергана Рачева
ISBN: 954–783–026–0
История
- —Добавяне
35
Мама заявява, че е време да си ляга. Ронан геройски продължава да се бори със спагетите.
Със Силвана се споглеждаме. И прихваме да се смеем.
— Хареса ли ти рибеното пюре, Ронан? — питам.
— Предай на майка ти, че беше много вкусно.
— Голям си смелчага — отбелязва Силвана.
Той се поколебава за миг, после продължава да действа с вилицата:
— Не е толкова лошо.
— Не е необходимо да проявяваш учтивост — подхвърлям.
Неочаквано Силвана се навежда към него, преструва се, че взима нещо, залепнало за сакото му.
— Косъм! — провъзгласява и го „пуска“ на пода.
— Косъм ли? — повтарям.
— Да, и то рус!
— Как се казва тя, Ронан? — подпирам брадичка на юмрука си, с вбесяващо любопитство се обръщам да го погледна.
— Голямо чудо, някакъв си косъм! — невъзмутимо отвръща той.
— Не прави от мухата слон, Джули.
— Ооо! — възкликва приятелката ми. — Опитва да се измъкне!
Ронан започва да се тъпче, като че ли е бегач, устремен към невидим финиш.
— Ще ме оставите ли спокойно да довърша прекрасното ястие? — промърморва.
Силвана ми намига.
— Невъзпитано е да говориш с пълна уста — отбелязвам.
— Поне говоря с устата си, не с други части от анатомията.
Той кимва към приятелката ми.
— Така ли наричаш въпросния отвор? — невинно пита тя, при което внезапно започвам да се превивам от смях.
— Не му се сърди, Силвана. Яд го е на теб, задето намери рус косъм, залепнал на сакото му.
— Прибързваш със заключенията, Джули.
— Тогава защо толкова се вбеси, скъпи?
— Така е по-сексапилен — обажда се приятелката ми.
— Не искам да прибързвам със заключенията, но какво търси касета с порнофилм под дюшека на майка ми?
— По-уместният въпрос е какво търси майка ти отгоре.
— Спи. Нали затова са леглата?
Силвана подигравателно се усмихва:
— Не бъди наивна, Джули!
— Да спи другаде! — отсича той.
— Силвана, съществува ли дружество за защита на възрастните граждани?
— Самият той някой ден ще остарее.
— Но няма да бъда затлъстял — не й остава длъжен Ронан.
— Ще оплешивее — продължава тя, сякаш не е забелязала заяждането му. — Скоро ще започне да носи шапка, за да не му е студено на главата. И ще стане импотентен. Ще бъдеш свободна като птичка, Джули. След някакви си трийсет-четирийсет години мъжете, които са по-възрастни от нас, няма да могат да го вдигат. Дори порнофилмите няма да им помогнат.
Трудно е да запазиш самообладание, когато Силвана набере скорост.
— И все пак защо ти е касетата, Ронан? Да придаде пикантност на секса помежду ни ли?
Той безмълвно се взира в мен.
— Въпросът е съвсем уместен — продължавам. — Та нали сексът заема важно място в живота ти.
— Оплакваш ли се? — уж шеговито подхвърля съпругът ми.
— Скоро ще започнеш да се издънваш, да допускаш грешки.
— Като например да оставя под дюшека касета с порнофилм ли?
— Не. Сериозни грешки.
Като грешката, която се бях надявала да допусне с мен.
— Не бери грижа, Джули — намесва се Силвана. — В днешно време мъжете винаги имат презерватив в джоба си. Нарича се „семейно планиране“.
— Тази жалка пародия продължи прекалено дълго! — той внезапно се изправя.
Приятелката ми го пече на бавен огън. Преди няколко дни нямаше да й го позволя. Сега не ми пука. Дори ми е приятно.
Ронан оставя в умивалника чинията си. Очаква мама да се отплати за гостоприемството му, като мие съдовете. Поглежда на кръв горкия Макс, който и с лапа не го е докоснал.
Врътва се и излиза без нито дума повече.
Със Силвана доволно се усмихваме, взаимно се поздравяваме с добре свършената работа.
— Представи си, изплюска всички спагети! — възкликвам след малко. — Значи не са били толкова отвратителни.
— Според мен няма обективна причина току-що уловената в океана риба да е по-вкусна от рибки, току-що уловени в аквариум.
Има право. Понякога е толкова уравновесена и разумна.
— Съгласна съм. Рибата си е риба, нали?
— Може ли да те попитам нещо, Джули?
— Заповядай — изпускам цигарен дим през носа си.
— Майка ти знае ли от какво е приготвен мусът?
— Честно казано, този въпрос ме гризе отвътре.
— Може би мисли, че е от магазина за деликатеси.
— Да, обаче от къде на къде ще купувам рибена паста? Освен това подобни артикули не се предлагат в тези магазини.
— Така е — Силвана замислено кима, сякаш съм изтъкнала интересен факт по отношение, да речем, на курса на паунда спрямо чуждестранните валути.
— Бас държа, че мама знае истината. Не е за вярване, че накара Ронан да изконсумира рибките на любовницата си.
— Но ти предприе първата стъпка, като ги смля.
— Да. Е, и?
— С намерението някак да му ги пробуташ.
— Е, и?
— Гениална си!
Разсмиваме се, тя се обляга назад:
— Ще ми се да му кажеш какво е изконсумирал.
Наистина е жалко, задето Ронан така и не разбра, че в черната му плуват тропически рибки в течно състояние.
Идеята й е примамлива. Но как да му съобщя новината? Съществуват ли думи, подходящи да обясниш подобно деяние? Как най-точно да предам образите? Отново избухвам в смях:
— Не, Силвана… — дръпвам от цигарата си и добавям: — Винаги изчаквай, преди да нанесеш решаващия удар.