Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Feng-Shui Junkie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 46гласа)

Информация

Сканиране
bridget(2011)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Брайън Галахър. Фън шуй откачалки

ИК „Фокус“ ООД, София, 2004

Редактор: Гергана Рачева

ISBN: 954–783–026–0

История

  1. —Добавяне

16

Изглежда, този път на Ронан не му пука, че греба с лъжичката от сладоледа с шоколадови парченца и го храня като бебе. Всъщност и на мен не ми пука какво ще си помислят хората на съседните маси в претъпканото заведение.

Чудесен признак.

Освен това, откакто се срещнахме в три часа, Ронан е съвършеният кавалер.

— Какво става с теб? — пита загрижено, поглежда ме в очите.

— С мен ли?

— Да, с теб.

— Нищо ми няма — навеждам глава.

— Сигурна ли си?

Кимвам.

— Откакто се върна, поведението ти е доста странно.

— Така ли? Дай един пример — отвръщам наперено, мисълта за поршето внезапно прорязва съзнанието ми като сирена на полицейска кола.

— Ами… все едно не си на себе си.

— Нима?

Той знае, че подозирам нещо. Безпокои се да не би мимолетното приключение с Никол да разруши брака ни.

— Всичко е наред, Ронан. Не обръщай внимание на заяжданията ми. Бях поуморена и изнервена…

Спомням си как яростно разкъсах „Изкуство и постмодернизъм“.

— Сигурна ли си? — отново пита той.

Иска да го успокоя. Да се увери, че съм му простила, за да се върнем към ежедневието на брака си и да загърбим случилото се. Хващам ръката му:

— Каквото и да се е случило… няма значение, Ронан. Наистина.

Той озадачено смръщва вежди:

— За какво намекваш?

— Няма значение — повтарям, милвам го по косата. — Да го забравим.

Ронан отпива от виното си, взира се в мен. Струва ми се смутен. Колко ли се срамува от себе си!

Загребва сладолед с лъжичката с дълга дръжка, поднася я към устата ми. В мен избликва фонтан от чувства. Сигурно ще ме помислите за извратена, но се усещам на седмото небе; да консумираш сладолед „Хаген Даз“, при това Ронан да ти го поднася — какво повече може да иска една жена?

— Между другото, Джули, по въпроса за чаршафите…

— Вече не ме интересуват.

— Мога да обясня какво…

— Спести си обясненията.

— Все пак ще ти кажа.

Допирам пръст до устните му:

— Шшшт. Ей сега се връщам.

Заключвам се в тоалетната и набирам номера на майка ми. Включва се телефонният секретар.

„Мамо, получи се много неловко. Знам, че ще ме убиеш, но… Помниш ли, че тази сутрин те помолих да се преместиш у нас? Съжалявам, обаче настъпи известна промяна в плана. Ронан е в отвратително настроение. Не заради теб, просто целият свят му е крив. Мисълта ми е, че моментът не е подходящ да ни гостуваш… Много съжалявам, честна дума. Съгласна ли си да го… отложим за известно време? По-късно отново ще се обадя да ти обясня.“

Връщам се на нашата маса, навеждам се, нежно целувам Ронан по устните. Толкова са меки и топли! Известно време не проговаряме. Подпирам с ръка брадичката си, наблюдавам го как изтребва сладоледа от купата. Промяната в него е очевидна. По-отстъпчив е, по-спокоен, по-нежен. Накратко, много по-симпатичен.

Човек, който ще бъде прекрасен баща.

Сигурна съм.

Ронан, аз и нашето бебе Джуди, моята прекрасна дъщеричка. Ето я — щапука из дневната. С Ронан седим на канапето. Малката изпълзява до мен. Вдигам я и я прегръщам. Баща й я взима, тя започва да се киска, щипе го по страните, ту гука, когато той търка носа си в нейния, ту бърка с пръстчета в ушите му.

Ето какво ни очаква в бъдеще. За Джуди Ронан ще бъде богът-слънце, лъхащ на афтършейв. (Което е тайната мечта на всеки мъж.) Ще бъде главният герой в нейния свят. (Аз ще се примиря с ролята на най-добра поддържаща актриса.) Ще окаже решаващо влияние на интелектуалното й развитие, като отначало й чете приказки, преди тя да си легне.

Разбира се, след като Джуди поотрасне, ще се наложи да напуснем сегашния апартамент с прекрасен изглед към океана, защото малките деца не бива да играят на високи тераси. Не и ако искаш да останат живи.

Ще си купим просторна къща, в която дъщеричката ни ще разполага с достатъчно пространство да развива творческия си потенциал — ще плете венчета от маргаритки, ще прави пясъчни замъци, ще играе на криеница. Никакви кукли, разбира се.

А когато с моята половинка остареем и станем немощни, Джуди хилядократно ще ни се отплати за грижите и обичта.

Ронан пък най-сетне ще научи отговора на най-голямата загадка на света — не е важно какво има в слабините ти, а в сърцето ти.

— Джули?

Връщам се към действителността.

— Пак се беше размечтала.

Усмихвам се:

— Какво ще кажеш за следното предложение, Ронан?