Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (8)

7

Призрачният човек се оказа по-пъргав от нея. Сграбчи здраво другия край на чадъра. Кайла с все сили се бореше да го измъкне от ръцете му, но той беше много по-як и по-едър от нея. Започна да го рита и уцели с ботуша си пищяла му. Мъжът я притисна към стената и с ръка върху шията я прикова на място.

Тогава тя видя лицето му. Имаше тъмнокафяви безсърдечни очи. И не беше Евън. Тогава кой, по дяволите, беше? И защо се опитваше да я удуши?

Изведнъж се появи Ник и успя да я освободи от мъжа. Тя се хвана за врата, като едва си поемаше дъх. Ник заби юмрук в лицето на неканения гост. Той залитна, но бързо се съвзе, блъсна Ник към стената до нея и се разкрещя:

— Мамка му, какво ти става, бе, Ник?

Кайла зяпна. Откъде този нахалник знаеше името на Ник?

Ник изглеждаше също толкова смаян.

В този напрегнат миг Кайла чуваше само как дишаха тежко в едно с тиктакането на стенния часовник. Не разбра колко време мина, преди Ник да произнесе изумено:

— Джей Ти!

— Същият — изръмжа мъжът. Той пусна Ник, отстъпи и сложи ръка на лицето си, което бързо бе подпухнало. — Шибан начин да поздравиш стар приятел.

— Останах с впечатление, че нападаш Кайла.

— Размаха чадър и щеше да ме удари по главата — отвърна свъсено той.

— А ти пък щеше да ме удушиш — не остана длъжна тя.

— Не исках да ме сриташ по топките.

По дяволите! Там трябваше да се прицели.

— Помислих си, че нахлуваш в къщата ми. Появи се неочаквано. Стресна ме. И така, кой си ти?

— Джей Ти Макинтайър — отговори той. — Работя за ФБР — извади служебна карта и я показа пред очите й.

— А ти предполагам си Кайла Шеридан — жената, която се е омъжила за Евън Чедуик.

— Да…

— ФБР ли? — прекъсна я Ник шокиран и грабна картата от ръцете на Джей Ти. — Шегуваш ли се!

— Не се шегувам. Работя в отдел, издирващ измамници, и вече четири години съм по петите на Евън. Доколкото разбрах, жестоко те е ужилил, Ник.

— Взе ми и последния цент, докато отсъствах от града — каза Ник. — Дори е живял няколко седмици в дома ми.

— Извинете — Кайла се почувства изолирана. — А вие двамата откъде се познавате?

— Състуденти сме — отвърна Ник. — Всъщност Джей Ти живееше с мен и Евън.

Още един засегнат от Евън. Смая се. Загледа го втренчено. Джей Ти, както и Ник, изглеждаше трийсет и две-три годишен. Кестенявата му коса беше подстригана късо, очите му бяха тъмнокафяви, а носът — леко изкривен, сякаш бе чупен, носеше съвсем къса брада. Беше облечен със сини джинси, поло и кафяво кожено яке. Отвърна на погледа й с дръзко безочие, което я сложи на място. Нямаше представа какво знае за връзката й с Евън, но ако съдеше по изражението му, мнението му за нея не бе особено ласкаво.

Тя пъхна ръце в джобовете си.

— Значи дойде у нас заради Евън?

— Бинго. Как се досети!

— Изненадана съм. Когато подадох оплакване в полицията, никак не се заинтересуваха.

— Преди да разберат, че става въпрос за Евън — Джей Ти помълча, после предложи: — Защо не седнем? Разговорът ни няма да бъде кратък.

Кайла се запъти към гостната, без да се замисли. На прага се вцепени. В стаята цареше невъобразима бъркотия. Възглавниците от дивана бяха на пода, почти всички порцеланови статуетки на баба й бяха изпочупени. Всички чекмеджета бяха изтръгнати и захвърлени на земята. Преждата се стелеше по целия диван. При сблъсъка с Джей Ти забрави, че някой е нахлул в къщата й. Едва сега осъзна колко сериозно е положението.

— А това кой го направи? — попита Джей Ти и влезе в гостната.

— Не знаем. Върнахме се минута преди ти да се появиш — каза Ник. — Аз оглеждах горния етаж. Нямаше никого, но спалнята на Кайла е още по-зле.

Кайла отиде до пианото и изправи една семейна фотография в рамка.

— Не пипай нищо — предупреди я веднага Джей Ти. — Ченгетата ще свалят пръстови отпечатъци.

Тя стреснато отдръпна ръката си.

— Да, наистина. Не се досетих. Не зная и дали нещо е откраднато. Ще трябва да проверя.

— После ще проверяваш — каза Джей Ти с нетърпящ възражение тон. — Първо бих искал да науча нещо повече от онова, което прочетох в досието, за взаимоотношенията ти с Евън.

— Съмнявам се, че мога да кажа нещо повече — отговори тя. — Познавахме се от няколко седмици, оженихме се, после той изчезна. Взе часовника на дядо ми, който му дадох като сватбен подарък. Това е всичко.

Очите на Джей Ти останаха непроницаеми. Не можеше да разбере какво е мнението му за прекалено краткия й разказ.

— И не си ли го чувала, откакто те заряза на езерото Тахо? — попита той.

— До вчера, когато позвъни тук и после днес следобед у Ник, за да ни остави подарък. Подаръкът беше снимка на мен и Ник в един ресторант.

Джей Ти кимна и погледна приятеля си:

— Ти ще прибавиш ли нещо?

— Да. Джобният часовник е свързан с прочут престъпник от петдесетте и с укрита плячка от златни монети. Интуицията ми подсказва, че интересът на Евън към часовника отчасти е пробуден от тази история.

— Не бих се учудил.

— Може би ще успееш да събереш информация за този стар разбойник — Джони Бландино.

— Ще проверя. Нещо друго сещаш ли се?

— Засега не. Освен че не разбирам защо ние с Кайла сме мишени на този измамник.

— След като зная историята между теб и Евън, подозирам, че поне ти си въвлечен от лична злоба. Трябва да открием какъв е планът му по-нататък.

Кайла изпита доверие след спокойното твърдение на Джей Ти. След като ФБР се занимаваше със случая, щяха да открият Евън и тя щеше да успее да си върне часовника.

— А ти, Джей Ти, имаш ли нещо за казване? — попита Ник. — Твърдиш, че преследваш Евън вече няколко години.

— Да, станал е твърде ловък, много повече отколкото в колежа. Никой не успя да го залови. Винаги сме крачка след него. Евън притежава таланта да убеждава наглед интелигентни хора да му дават спестяванията си, бижутата, домовете си и всичко, което притежават. За съжаление е станал и много по-опасен. Миналата година си присвоил самоличността на мъж, убит при неясни обстоятелства. Успял да подлъже семейството му. Не били виждали сина си петнайсет години и Евън някак си измамил майката и бащата, че е отдавна изгубеният им син. Има вероятност той да е убил човека и после да се е представил за него, въпреки че не можем да го докажем.

— Нима е способен на подобно нещо? — възкликна Кайла. — Как е възможно Евън да убеди нечии родители, че е техен син?

— Както вече подчертах, много е ловък — отговори Джей Ти, като улови погледа й. — Казва им каквото им се иска да чуят, а те разбират каквото им е угодно.

Точно по същия начин бе постъпил с нея, осъзна тя.

— И все пак не ми се вярва, че е способен на убийство. Но всъщност ти загатна именно това, нали?

Нима се бе омъжила за убиец? При тази мисъл дъхът й спря.

— Без съмнение е способен — отговори Джей Ти. — Бих искал да обсъдим всяка случка от деня на запознанството ти с Евън — каза той, после се обърна към Ник: — После ще обсъдим твоето положение. Най-напред ще съобщим за този взлом на местните ченгета, не че очаквам да открият нещо. Евън е твърде умен, за да остави отпечатъци.

— Значи според теб той го е направил — попита Кайла недоверчиво. — Бил е тук много пъти, докато ходехме. Имаше не една възможност да открадне каквото си поиска.

— Права е — вметна Ник. — Нито е логично, нито пък умно. А ни е добре известно, че Евън притежава и двете качества.

— Тогава трябва да открием кой още е в играта — отговори Джей Ти.

Кайла се разтревожи от мисълта, че и друг е замесен.

Положението се влошаваше. Почувства нужда да предприеме някакви действия и предложи:

— Аз ще се обадя в полицията. Ще използвам телефона в кухнята, ако е удобно.

— Само не пипай нищо друго.

След като съобщи за обира, й казаха, че веднага ще изпратят екип. Затвори телефона и обиколи кухнята. Всички чекмеджета бяха издърпани, сякаш някой много бързо е тършувал. Задната врата стоеше открехната. Сама ли я бе оставила отключена? Зяпаше вратата, когато Ник я повика.

— Къде се изгуби? — попита той.

— Полицаите идват — каза тя. — Трябва да огледам ателието си, в гаража е.

— Ще дойда с теб. Джей Ти говори по телефона.

Докато вървяха в тъмното по пътечката към ателието, Кайла пристъпваше плътно до Ник, благодарна, че е до нея. Хиляди пъти беше минавала нощем по тази пътечка, но тази вечер сенките й се струваха много по-заплашителни. Когато стигнаха до вратата, видя, че стъклото над ключалката е счупено и по земята са се пръснали остри парчета.

— Внимавай — предупреди я Ник.

Той бутна вратата и двамата застанаха на прага.

Кайла се напрягаше да гледа в мрака. Нищо не помръдваше. Най-накрая се пресегна и включи осветлението. Ателието изглеждаше почти както го бе оставила. Усети огромно облекчение, че крадецът нищо друго не е пипал, освен че е отварял чекмеджетата и долапите.

— Какво е търсел? — прошепна тя.

Ник поклати глава.

— Очевидно нещо малко.

— И през ум не ми минава какво ли може да е.

Ник се приближи до работната маса и се втренчи в стъклописа.

— Какво е това?

— Витраж, който реставрирам за една църква.

— А тези безброй мънички парченца? — отбеляза той. — Сигурно с часове ги наместваш.

— Работя дни наред, а понякога и седмици — отговори тя.

— Тогава сигурно имаш изключително търпение.

— Изглеждаш изненадан.

Той сви рамене.

— Омъжила си се за по-малко от месец.

Тя му се нацупи, ужасно недоволна от припомнянето.

— Зная. Бях полудяла и на теб може да не ти се вярва, но като че ли не бях аз. Мисля си, че съм била временно невменяема.

— А когато ме целуна, също ли бе изпаднала във временна невменяемост?

Тя се изненада от въпроса му.

— Не, исках да кажа — да. Обаче ти не остана безразличен към целувката ми. Какво е твоето извинение?

Той пристъпи към нея.

— Хареса ми да те целувам.

Тя преглътна смутено, като се чудеше дали той не се кани отново да я целуне. Ник впи поглед в устните й, приближи се още и още. Тя затаи дъх. Нали не искаше той да я целува? Вдигна ръка, без да съзнава какъв жест ще направи. Не, положително нямаше да го докосне, но дланта й неочаквано се озова върху гърдите му. Той сложи своята отгоре и съвсем се доближи, като я приклещи между себе си и работния плот.

Вратата се отвори и Джей Ти влезе.

Кайла отблъсна Ник, като си представи, че навярно изглежда виновна. Лицето й пламтеше, сърцето й биеше до пръсване. Джей Ти я погледна любопитно, но само каза, че полицаите са пристигнали и я очакват.

Кайла се отправи към вратата. Имаше нужда от пространство между себе си и Ник, за да си поеме дъх, да помисли. Случиха се толкова много неща за толкова кратко време, а тя не беше склонна да прави повече грешки.

 

 

След около час Ник отвори хладилника на Кайла и остана крайно разочарован, тъй като там нямаше нищо друго, освен диетична кола и плодов сок. Би изпил една бира, но при това положение беше готов, на каквото и да е студено. Извади две коли и плъзна едната към Джей Ти, който привършваше един телефонен разговор. Полицаите си бяха отишли преди минути, а Кайла се бе качила на горния етаж, за да оправи спалнята си.

Ник отвори колата си и отпи, придърпа едно високо столче и се настани до Джей Ти на барчето.

— Шефът ти ли беше? — попита, когато Джей Ти затвори телефона.

— Колега — обясни той. — Приключих един случай. В понеделник трябва да съм в съда в Ел Ей — взе кутийката и се намръщи. — Диетична кола, а?

— Друго няма.

— Щом няма, ще я изпия.

Дясното око на Джей Ти се беше затворило. Ник изпита угризение, задето го бе ударил толкова силно. Отиде до хладилника и извади пакет лед. Подхвърли го на Джей Ти.

— Няма да е зле да си го сложиш на лицето.

Джей Ти го погледна намръщено и не взе леда.

— Нищо ми няма. Удряш като момиче, Гренвил.

— Може би трябва да се погледнеш в огледалото, преди да критикуваш техниката ми. — Ник размърда пръстите си, които още го наболяваха. — Не си спомням кога за последен път съм удрял човек.

— Ами следващия път няма да е зле първо да видиш кого удряш.

— Видях само, че Кайла се бори с теб. Помислих си, че е или Евън, или крадецът.

— Което повдига други интересни въпроси — Джей Ти погледна Ник замислено. — Защо си толкова благосклонен към жената, която е помогнала на Евън да те ограби?

— Защото Кайла е жертва. Повярвала е на Евън. Не е знаела нищо за живота му. Не е подозирала, че да мами хора за него е начин на живот.

— Сигурен ли си, че Евън не й е подметнал нещо или пък че не й е предложил дял от плячката? Омъжила се е за негодника две-три седмици след запознанството. Това нормално ли е? — попита той.

— Да, за жените — отговори Ник. — И не ме питай защо?

— Да речем, че съм съгласен.

— А с теб какво се случи? Последното, което чух, е, че градиш професионална футболна кариера.

— Е, да, но нещата се промениха — отвърна Джей Ти.

— Още не мога да повярвам, че работиш във ФБР. Винаги си мразил някой да ти нарежда какво да правиш. Все казваше, че никога няма да облечеш костюм и да работиш от девет до пет. Какво стана?

— Какво ли не. Дълго е да ти разказвам.

Ник долови болка в гласа на стария си приятел, но очевидно той не искаше да говори за своите огорчения. А Ник никога не си пъхаше носа в чуждите дела.

— Евън знае ли, че го преследваш? — попита Ник, вместо да любопитства за личния му живот.

— О, и още как. Всъщност преди няколко години той лично ме покани в неговата игра.

— Какво искаш да кажеш?

— И на двамата ни има зъб, Ник — Джей Ти го погледна красноречиво и замълча, за да вникне Ник в смисъла на думите.

— Наистина ли? На теб какво ти направи?

— Преди няколко години съсипа баща ми. Татко беше комарджия и вярваше, че с едно щастливо хвърляне на заровете или като уцели шестица на конните надбягвания, ще забогатее. Евън го зарибил с фантастично печеливша комбинация, която сам бил съчинил. Разбрах едва когато историята бе напълно приключила и баща ми бе изгубил всичко, включително и дома си. Майка ми обвини баща ми, че е слабохарактерен и че повече няма да се заблуждава с глупави мечти. Напусна го и отиде да живее у сестра си — Джей Ти се загледа в кутията с кола, сякаш там се съдържаха отговорите на съществуването. — Три седмици по-късно баща ми се самоуби. Евън не е натиснал спусъка, но все едно че го е направил — когато вдигна глава и срещна погледа на Ник, очите му бяха безмилостно студени. — Ще тикна Евън в затвора дори с цената на живота си.

Ник се потресе от ужасяващата история. Джей Ти постоянно се караше с баща си, който му беше и футболен треньор. Тази комбинация предизвикваше понякога яростни изблици. Но независимо от многото спорове Ник знаеше, че Джей Ти много обича баща си. Евън също го знаеше. Проклет да беше!

— Съжалявам за баща ти. Ще ти помогна да арестуваш Евън — каза Ник. — Ще си плати за всичко.

— Да, ще си плати — рече Джей Ти. — И като сме се заприказвали по семейни въпроси, как е Джени?

Въпросът притесни Ник. Историята на приятеля му му напомни, че отмъстителността на Евън не знаеше граници.

— Тази сутрин говорих с нея. Каза ми, че от години не се е чувала с Евън, но неотдавна започнала да получава подаръци по пощата анонимно и допуска, че по всяка вероятност са от него. Не мога да понеса мисълта, че я следи. Полудявам, като виждам, че не го е намразила след всичко, което й причини. Кайла поне разбра какъв е Евън. Защо Джени не го разбира?

— Тя се влюби силно. Първа любов и други такива тъпотии. Знаеш как е.

Ник не беше сигурен, че знае. Имаше приятелки, но никога не беше срещал жена, с която да пожелае да умре и без която да не може да живее. Също така беше пряк свидетел какъв обрат взима понякога любовта, както се случи с родителите му и с Джени. Що се отнасяше до него, прилошаваше му от чувства.

— С какво се занимава Джени сега?

— Подстригва коси.

— Омъжена ли е?

— Не. Срещаше се с един мъж, но се разделиха. Не зная защо.

Ник се върна мислено назад, когато сестра му имаше толкова многообещаващи перспективи.

— Можеше да постигне, каквото си пожелае, нали знаеш? Беше много умна, отлична студентка. Искаше да стане лекарка. Ако не беше напуснала колежа, ако не се беше влюбила в Евън, животът й сигурно щеше да е различен.

— А тя какво казва?

— Твърди, че била щастлива — Ник сви рамене. — Не се оплаква, така че не зная дали това е истината.

— Ще намина да си поговоря с нея.

Ник кимна.

— Според теб в опасност ли е?

— Абсолютно — отвърна той направо. — Всеки около теб е в опасност. Ако Евън иска напълно да те унищожи, няма да ти свие само портфейла.

— Каза, че от години му дишаш във врата. Защо не си го хванал досега?

— Беше по-добър — призна Джей Ти, — но сега играта се преобърна на лична основа и той може да е направил опасна грешка.

— Каква?

— Като се е навъртал около теб и Кайла, за да ви дебне, да е действал прибързано.

— Или не се е покрил, защото е намислил и нещо друго, или не е задигнал онова, което преследва. Ето защо е ровил в тази къща.

— Не съм сигурен, че той е тършувал тук. Не ми изглежда като негово дело.

— Мислиш, че е случаен крадец ли? — попита Ник недоверчиво.

— Не, според мен е свързано с Евън. Но още някой е в играта. Трябва да разберем кой.

— Да не би да има съучастник? Какво друго научи за Евън? От години не съм го виждал. Ти очевидно имаш новини.

— Истинското му име е Евън Джоунс. Взел е името Чедуик, когато е бил тийнейджър. Мислел е, че така ще звучи по-тежкарски. Баща — неизвестен. Майката умира от свръхдоза, когато Евън е бил на осем години. Изпращан е по разни домове от системата и на петнайсет се е озовал на улицата, където е оцелявал с измами и кражби. Променил името си, дегизирал се и се превърнал в човека, който е искал да бъде.

— Този път не се е дегизирал. Кайла ми показа снимка, на която са заедно с Евън. Така го разпознах. Още не разбирам по какъв начин онова, което ми причини, е свързано с взетото от Кайла.

Джей Ти отговори:

— За мен е много любопитно, че стара история със съкровище е свързана с часовника, взет от Евън.

— Както изглежда, първият собственик на часовника е Джони Бландино — член на банда, която тероризирала Сан Франциско в края на петдесетте. Бил е затворен в Алкатраз. И обърни внимание: той и неговите другарчета направили опит за бягство пет години по-късно, но на брега бил изхвърлен само един труп. Не е бил на Джони. Повече никой не го е видял, както и златните монети.

— Ще проверя. Тези монети сигурно днес струват много.

— Точно така. Което ме навежда на мисълта, че Евън знае къде да търси тази плячка, иначе защо ще си създава толкова главоболия заради някакъв стар сребърен часовник. Въпреки че — добави той с въздишка — на него е гравиран надпис: „На рая ни очакват.“ Може да е шифър или указание.

— Определено си заслужава да се разровим около това, макар да съм склонен да вярвам, че Евън е взел часовника заради самия часовник. Той си пада по семейни ценности. И по-рано е взимал подобни вещи от други хора, но те не са били ключ към скрито съкровище. Особено е пристрастен към гравирани предмети. Не съм психиатър, но един психоанализатор ми обясни, че Евън навярно винаги се е чувствал отритнат, аутсайдер. Като придобива нова самоличност, като се превръща в най-различни хора, подхранва фантазията си, че не е без корени, че принадлежи към някакъв кръг. Сдобиването със семейни ценности допълва картината в съзнанието му.

Ник се замисли върху това. Предположи, че има смисъл по ексцентричен начин. Не че му пукаше дали Евън има семейство или не. Не всеки сирак става престъпник. На Евън трябваше да се търси отговорност за действията му. А възможно ли беше предположенията му да са безпочвени и Евън наистина да е искал само часовника?

Независимо от това рационално обяснение инстинктът му подсказваше, че нещо не се връзва. Планът е бил твърде претенциозен, твърде сложен и защо Евън още се навърта наоколо, ако това е всичко, което е търсел?

— Знаеш ли, Ник, не мога да повярвам, че не си взел предпазни мерки за банковите си сметки — прекъсна мислите му Джей Ти. — За мен ти беше мозъкът на нашата група. Никога ли не си чувал за парола?

Ник не се зарадва на забележката.

— Живея сам. И през ум не ми е минавало, че трябва да заключвам компютъра си. Повярвай ми, ще имам обица на ухото и си научих урока.

— А през последните няколко години какво прави? Доколкото разбирам, никоя не е успяла да ти надене брачните окови.

— Разбира се, а при теб как е?

— Бях женен няколко години. Нещата тръгнаха на зле и ставаха все по-зле — очите му станаха непроницаеми. — Както и да е — свърши. Вече съм свободен. С работата ми върви повече.

Ник също харесваше свободата. Поне през повечето време. Сега, когато спестяванията му бяха източени, започна да осъзнава, че никога не е ценял достатъчно сигурността, която си бе изградил и която му позволяваше да пътува колкото си иска. Трябваше да намери начин да си върне живота.

— Аз тръгвам — каза Джей Ти, като се изправи с въздишка и се протегна. — Трябва да летя за Ел Ей. После ще работя по случая. Връщам се във вторник и ще бъда изцяло на твое разположение — извади визитна картичка и я подаде на Ник. — На този номер можеш да ме откриеш по всяко време — Ник посегна да я вземе, но той я отдръпна. — И още нещо. Искам да стоиш настрана, Ник. Не се опитвай да издирваш Евън на своя глава. Вече не е деветнайсетгодишен хлапак. Опасен е. Никой от нас не знае на какво е способен.

— Благодарен съм ти за загрижеността, но не мога да стоя със скръстени ръце, докато Евън харчи парите ми.

— Помисли си какво се случи последния път. Опита се да бъдеш герой и Джени едва не загуби живота си.

Ник пламна при спомена. Беше се втурнал глупаво и безразсъдно. Джени беше ранена заради него. Години наред се обвиняваше.

— Подобно нещо повече няма да се случи — обеща той.

— Остави аз да се погрижа. Това ми е работата — да хващам лошите.

— А няма ли да се възползваш от моята помощ. Той ти се изплъзва от толкова време — Ник не преставаше да подчертава този факт.

Джей Ти се намръщи.

— Ще го заловя… ако трябва с цената на живота си. Само не искам ти да плащаш такава цена, Ник.

 

 

„Драконовата пагода“ беше известен ресторант в китайския квартал. Евън подмина официалната зала и се заизкачва по стълбите към трапезарията за специални гости. Двама мъже с черни костюми го пресрещнаха до вратата. Единият застана бързо пред него.

— Партито е частно — каза той.

— Аз съм поканен. Евън Чедуик. Върви да съобщиш.

Единият се шмугна в стаята, а другият го погледна свъсено. Евън не се плашеше. От мускули никога не се бе страхувал. В края на краищата побеждаваше мозъкът. Първият мъж се върна в коридора.

— Можеш да влезеш — съобщи и задържа вратата.

Евън друго не бе очаквал.

Стаята изглеждаше призрачна на светлината на свещите. Дебели завеси бяха спуснати пред прозорците. „Толкова превзето — помисли си той, — сякаш на някого му пука кой използва стаята.“ Тя не беше само богата, мъчеше я и параноя. Точно този елемент на лудост в характера й му харесваше. Другото в нейната драма го отегчаваше. Но тя го предизвика да се състезават, а на такава игра на късмета никога не е бил способен да устои.

На масата имаше двама мъже. Когато той се приближи, те се изнизаха без поздрав и без обяснение. От своите мъже тя винаги изискваше подчинение, но той не беше неин.

Изчака, докато останат съвсем сами. Не си направи труда да седне. Нямаше намерение да си губи времето.

— Някой е нахлул в къщата на Кайла Шеридан — много внимателно следеше нейната реакция. Освен досада и безразличие друго не забеляза. Преструваше ли се или наистина не я интересуваше?

Тя вдигна чашата си и отпи от виното.

— А мен защо да ме е грижа?

— Защото не съм бил аз — той направи пауза. — Ник и Кайла ходиха днес в магазина на Рики. Знаят за часовника.

— Глупак! Трябваше да й свиеш и друго, освен часовника, за да не се досети за истинските ти намерения. Ако й беше откраднал бижута, даже пари, нямаше да има за какво да се хване.

Никой не го бе наричал глупак.

— Зная какво правя — каза той, като се сдържаше да не избухне. Щеше да очаква удобен момент, за да я накаже за тази забележка. — Не искам да ти се меся. Ако си изпратила някой друг…

— Значи това ми е било угодно.

— Не, това ще бъде твоят край.

Тя се засмя:

— Нима си въобразяваш, че ти командваш? Колко сладко и изключително наивно!

— Аз командвам. А ти имаш нужда от мен повече, отколкото аз от теб. Ще работим както наредя аз или изобщо да не се захващаме. Веднъж вече ме прати за зелен хайвер.

— Така се наложи. Трябваше да изключим тази част от семейството.

— Беше загуба на време. Отсега нататък ще следвам своя инстинкт, не твоя. А сега искам отговор на моя въпрос.

Настъпи напрегнато мълчание. После тя проговори бавно и отмерено:

— Друг не съм пращала.

Отговорът й не се хареса особено на Евън. Ако тя не беше предприела действията, кой тогава? Още кой влиза в неговата игра?

— Тогава ще открия натрапника.

— Открий го. Времето изтича. И без повече грешки. Ако Ник Гренвил или Кайла Шеридан се изпречат на пътя ми, ще ги елиминирам — с теб или без теб.

Евън не сметна за нужно да отговори. Ник и Кайла нямаше да пречат. Те бяха неговите марионетки. Той даваше тон и поръчваше музиката. Ако искаше да танцуват, щяха да танцуват. Ако пожелаеше да умрат, щяха да умрат.