Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (25)

Епилог

Джей Ти се взираше през отворената врата в празната килия, както и в тримата полицаи, и не вярваше на очите си. Един очевидно зашеметен мъж беше само по боксерки и бяла тениска.

— Какво, по дяволите, е станало? Къде е той? — попита Джей Ти.

— Помоли ме да му донеса вестник и кафе — отговори мъжът с боксерките. — Отворих вратата само за секунда и в следващата бях повален на земята. Стисна ме за гушата и направи нещо странно. Не можех да дишам. Не можех да помръдна. Бях като парализиран. Взе дрехите и ключовете ми. Излезе право навън, все едно съм аз.

Джей Ти не вярваше на ушите си.

— Избягал е. Евън е избягал — погледна към другите полицаи за потвърждение. — Мамка му! Как можахте да го оставите да ви изиграе по този начин? Знаете ли откога го преследвам? — обиколи килията и погледът му попадна на вестника. Едно парченце беше откъснато от страницата. — Донесете друг екземпляр — каза той, любопитен да узнае какво бе привлякло вниманието на Евън.

— Защо? — попита единият от полицаите.

— Не питай, а изпълнявай. Отцепете сградата. Може да е още тук.

Джей Ти се съмняваше, но трябваше да е абсолютно сигурен. Не биваше в никакъв случай да оставя Евън сам. Знаеше по-добре от всеки друг, че този тип е хлъзгав като змия.

— Няма го тук — съобщи другият полицай. — Вече проверихме всеки сантиметър от сградата. Изчезнал е. Измъкнал се е, облечен с униформа. Кой знае накъде е духнал.

Друг полицай му донесе вестник. Джей Ти прелисти страниците и стигна до онази, която го интересуваше. На мястото на откъснатото парченце имаше обява за предстояща изложба на ценни антикварни бижута.

Мамка му! Този път какво беше замислил Евън?

 

 

Евън се настани удобно в елегантното кожено купе на лимузината. Взе кристалната чаша, отпи от шампанското и се усмихна.

— Изглеждаш твърде доволен за човек, току-що избягал от затвора. Въпреки че трябва да си призная, много си падам по мъж в униформа — измърка тя. — Как го изработи?

— Тайна.

— Разочарована съм, че изпусна златните монети — каза тя с малко по-остър тон.

Той сви рамене.

— Незначителна подробност. В замяна на това пипнах онова, което всъщност ни интересува — картата на тунелите под града. Само трябва да се промъкнем в „Сейнт Базил“, за да я вземем. Скрих я там, преди да ме закопчаят.

Очите й светнаха като на дете, което вижда подаръците под първата си коледна елха.

— Много умно.

— Точно така и съвсем скоро цялата информация за най-успешния обир на века ще бъде в ръцете ни.

— Дано да имаме време да го организираме.

— Време има предостатъчно — каза той. — Носиш ли ми нещата, за които те помолих?

Тя отвори една чанта и му подаде перука, документи за самоличност и кафяви контактни лещи.

— Отлично — рече той.

— Ти си напълно луд, нали? — тя се облегна и го погледна замислено.

— Чак сега ли разбра?

Отново отпи от шампанското и погледна през прозореца. Да се справи с полицая беше твърде лесно — детска игра. А Джей Ти сигурно беше изригнал като вулкан. Евън се ухили, като си представи картинката.

Джей Ти сигурно си бе въобразил, че играта свърши. А тя едва сега започваше.