Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (21)

20

Кайла си въобразяваше, че повече нищо не може да я изненада, но с баба й случаят изглежда беше различен.

— Защо часовникът на Доминик е у теб? По каква причина той изобщо е притежавал часовник? Защо? — питаше младата жена.

— За да разбереш, трябва да ти разкажа цялата история.

— Е, няма да постъпиш зле за разнообразие — отбеляза Кайла със сарказъм, който не прикри. Стараеше се да не забравя, че баба й току-що излезе от болница и завари погром в къщата си. Трябваше да бъде по-внимателна, в противен случай тя щеше да получи нов пристъп. — Извинявай — каза припряно. — Да ти донеса ли вода? Искаш ли да си починеш, преди да започнеш разказа?

— Не, няма време — Шарлот се загледа в ръцете си и взе да върти венчалната халка, после се стегна и вдигна очи към Кайла. — Доминик беше свестен човек или повечето хора така смятаха. Четиримата от малки са били неразделни. Но след гимназията Доминик се влюбва в момиче от квартала и на осемнайсет години се оженва. Веднага им се ражда първото дете, момче, кръстено Лоренцо. През следващите четири години се раждат и две момичета — Делорес и Грейс. Доминик започнал работа в бижутерския магазин на баща си. Трябвало да се грижи за семейството си.

Джони, Нейт и Франки рядко се виждали с Доминик. Имали по-дръзки планове, отколкото да работят от девет до пет срещу скромно възнаграждение. Започнали на дребно — джебчийство, вместо да купят нещо от магазин, го открадвали, обирали бижутата на стари самотни жени от енорията. Хващали се на работа да окосят моравата, да подкастрят дърветата или да поправят нещо по къщите и се оглеждали какво могат да свият, без да ги забележат. Джони сподели с мен, че се оказало изненадващо лесно. След първите успехи станали по-самонадеяни. Тогава започнали да ограбват магазини за алкохол и други по-лесни обекти, дори банки. Бяха нагли, самоуверени и безстрашни, Франки беше грамаден мъж, страшен на вид. Той беше мускулите, Джони и Нейт мозъкът — Шарлот млъкна, за да си поеме дъх.

Кайла попиваше всяка дума, но се притесни от бледността на баба си.

— Да прекъснем, ако не ти е добре.

— Вече започнах, остави ме да довърша.

— Добре тогава.

— Доминик се отегчил да угажда на баща си, който го държал изкъсо и му плащал малко. Гледал как безгрижно си живеят Джони и другите, докато той, освен жената и децата друго не знаел и пожелал отново да бъде с тях. Те се зарадвали. Доминик свършил някоя и друга работа с тях, обикновено нощем. Никой не знаел, че участва в бандата. След известно време им потръгна много и потърсиха къде да укриват откраднатото. Дейна, също танцьорка в клуба, и аз знаехме, че в подземието на клуба има тайна стая. Клубът бил строен по време на сухия режим за контрабанда на алкохол. Открихме я случайно. Казахме на Джони, че могат да крият плячката там, ако ни дават дял от нея.

Кайла я втресе. Не успя да прикрие колко е поразена.

— И ти помогна ли им?

— Идеята за дял хрумна на Дейна. Беше много хитра. Аз бях доста по-загубена. Не отхвърлих предложението, защото разбирах, че те ще крадат, независимо дали им помагам или не.

— Как си могла, бабо? Била си съучастничка в престъпление. Не се ли страхуваше от затвор?

— Вече ти казах, че имам грехове — отвърна й остро Шарлот. — А сега ще довърша разказа, за да не го повтарям никога повече и да забравя онова време завинаги.

— Добре, продължавай.

— Джони и приятелите му започнаха да се карат помежду си. Алчността намира начин да раздели и най-добрите приятели. Появиха се недоверие, завист, подозрителност, че някой ще отмъкне повече, отколкото му се полага. Тогава решиха да прибират ограбеното в старо желязно сандъче. Доминик измайстори четири ключалки с четири различни ключа, които криеха в малките тайници на часовниците. Също така потърсиха и по-надеждно място. Не казах къде е, но надписите на часовниците бяха нещо като код. Сандъчето се отваряше само ако всички са налице, всеки със своя ключ. Ключетата пазеха в часовниците. Умираха за тези часовници. За тях те бяха символ на братството им, на тайните им — Пое дълбоко дъх, преди отново да продължи: — Обирът в Монетния двор беше последният им удар. Дръзко замислено. Нямах представа, че са се захванали с нещо толкова голямо.

— Но ти си била там — прекъсна я Кайла. — Видяхме те в кинохрониката от обира.

— Къде сте я гледали — попита Шарлот изненадано.

— В Монетния двор. Тази сутрин бяхме там. Не повярвах на очите си, когато те видях с още едно момиче до линейката.

Шарлот кимна.

— Чух за обира и че двама души са били убити. Двете с Дейна веднага хукнахме. Когато изкарваха убитите, мислехме, че са Нейт и Джони, но се оказаха пазачите. По онова време Дейна беше гадже на Нейт — тя погледна умоляващо Кайла. — Никога преди не бяха посягали на човек. А ето че двама мъже бяха убити. Тогава осъзнах, че това не е игра.

— И по-нататък?

— Скриха се. Видях Джони само веднъж, преди да го арестуват. Спомена ми, че се е случило нещо, но било нещастна случайност. Не пожела повече да ми каже и ме помоли да пазя неговия часовник, както и този на Доминик. На другия ден чух, че Доминик се удавил по време на риболов. Това ме озадачи.

— Убили ли са Доминик? — попита Кайла, като не й се вярваше. Смаяно се питаше какво е разрушило приятелството им.

— Почти съм сигурна.

— Доминик участвал ли е в обира на Монетния двор? — попита Ник. — Името му никъде не се споменава.

— Той не е влизал в сградата. Само им е помогнал да избягат. Знаел някакъв таен път. Освен мен и вероятно Дейна никой няма представа, че е участвал и той в удара.

— И момчетата са мълчали по въпроса — отбеляза Ник.

— Струва ми се, че са били по-разговорливи със стриптийзьорките, когато са се хвалели с нечестно спечелена игра. Не са ли се страхували, че ще ги предадете?

— Бяхме влюбени — каза Шарлот. — А Дейна и аз не бяхме съвсем невинни. Нищо нямаше да спечелим, ако ги предадем.

— А защо са убили Доминик? — попита Кайла. — Не разбирам.

— Не зная. Спречкали са се за нещо.

— Трябваше да ми кажеш, че часовникът на Доминик е у теб — упрекна я Кайла. — Защо премълча? Разбра, че търся всичките.

— Реших да изчакам, докато намериш другите. Не съм сигурна за кого работи Евън и какво им е известно.

— Ето, това е най-същественият въпрос — отбеляза Ник. — И очевидно някой е търсил в къщата ти часовника на Доминик.

— Или ключето — предположи Шарлот. — Едното ти го дадох.

— То е в чантата ми. Спомняш ли си надписа върху часовника на Доминик?

— Да. „Всички богатства.“ Мислех, че е свързано с откраднатите пари — тя направи кратка пауза. — Пазя часовника в сейф. Като повдигнеш килима в гардеробната ми стая, ще видиш заключалката. Комбинацията е четирийсет и шест, осемнайсет, двайсет и две.

— Аз ще проверя — предложи Ник.

Кайла се изкушаваше да отиде с него, но остана при баба си.

— Виж ти каква история!

— И която не ме представя в особено благоприятна светлина — добави Шарлот. — Старах се да изкупя грешките си, след като се омъжих за Едуард. Той ме спаси. С годините забравих, че изобщо някога съм живяла необуздано. Струваше ми се като сън от някакъв друг живот. И през ум не ми минаваше, че всичко ще започне отначало. Разбрах, че от миналото никога не можеш да избягаш, а също и от греховете, независимо колко далеч си отишла. Винаги ще те застигнат. Не зная дали някога ще ми простиш, но аз те обичам, Кайла, и най-много съжалявам, че те изложих на опасност. Не биваше да ти давам този часовник. Трябваше да остане у мен завинаги.

— Постъпвала си така от любов към Джони и това ме успокоява — каза Кайла. — Не е било редно, но е разбираемо. Аз също направих куп глупости, защото си въобразявах, че е от любов. Сега имам по-ясна представа кое е истинско и кое не.

Шарлот я погледна внимателно.

— Ник истински ли е?

— И таз хубава. Защо ме питаш?

— Не съм сляпа, виждам как се гледате, като че ли помежду ви има нещо дълбоко и съкровено.

Кайла почувства, че се изчервява, но как да спре вълната, изгаряща лицето й.

— Сближихме се — потвърди тя. — Ник е добър човек. Въпреки че едва ли съм познавач на мъжете. Дълбоко в себе си усещах, че с Евън има нещо нередно. Само че не си го признавах. Исках да притежавам мечтите, които продаваше той, и скъпо платих. Омъжих се набързо, за да нямам време да мисля.

— А Ник продава ли мечти?

— На мен нищо не продава. За нашите отношения дори не сме говорили. Около нас не е имало миг спокойствие.

— А ти искаш ли да казваш „нас“ и „ние“?

— Искам да не се налага да отговарям на такъв въпрос.

Шарлот се усмихна.

— Не си длъжна на мен да отговаряш, а на себе си.

— Изплашена съм — призна си Кайла. — Ужасена съм, че ако се влюбя в Ник, ще вложа чувства само аз, а не желая да го преживявам отново. Така че не питам и си мълча. Ти си права — не бива да се отнасям по този начин, но като размисля, си казвам, защо ми е точно в този момент да внасям яснота. За първи път в живота си имам любовна връзка, освободена от всякакви амбиции.

— Амбициите и надеждите не са винаги такива, каквито спомена преди малко, и само защото си мълчиш, не означава, че не съществуват и в даден момент няма да ти се наложи да си дадеш сметка за тях.

— След като този момент не е днес, аз съм щастлива — отвърна Кайла.

В това време Ник се върна с мрачна физиономия и празни ръце.

— Заварих сейфа отворен — съобщи той. — Часовникът липсва, но бижутата и документите явно не са пипнати.

Шарлот се оклюма.

— Как са отворили сейфа? Ключалката ли е била слаба? Джони веднъж ми показа колко е лесно да разбиеш сейф — тя се позамисли. — Стара жена съм и нямах кой знае какво за пазене. Или поне така си мислех. Нима мога да помня постоянно толкова стари истории. В началото бях по-предпазлива.

Тя клатеше глава, а очите й се изпълниха с разкаяние.

— Съвсем естествено е като са минали години да се отпуснеш. И аз съм същият — рече Ник. — Евън ме намери дванайсет години след скандалния ни сблъсък. Изобщо бях забравил за него и изведнъж се появява.

На Кайла не й убягна как Ник успокояваше баба й с мила усмивка. Вместо да се разгневи, че Шарлот не им е разказала всичко отначало и по този начин да ги улесни, той се държеше толкова деликатно с нея. Заплени я още повече, ако това бе възможно.

— Благодаря — каза Шарлот. — Много си внимателен. Виждам защо Кайла те харесва.

Внучката й се размърда от неудобство, когато Ник се обърна към нея и изпитателно я загледа.

— Тя ли ти каза, че ме харесва? — позасмя се той.

Шарлот също се разсмя.

— Досега би трябвало да си разбрал, че зная да пазя тайна.

— Точно така!

— Чудесно, но вие двамата престанете да се разсейвате — прекъсна ги Кайла. — Кажете какво ще правим. Остана един часовник — на Франки, а не знаем къде да го търсим.

Ник се настани на един стол със сериозно изражение.

— Да предположим, че три от часовниците са у Евън, както и че или очаква ние да го насочим към часовника на Франки, или вече се е докопал до него. А може и да опипва на тъмно като нас.

— И не работи сам — прибави Кайла. — Знаем, че още един мъж се е залепил за нас. Кой ли е той?

— Човек, свързан по някакъв начин с храбреците от Алкатраз — предположи Ник.

Кайла погледна баба си:

— Имаш ли някаква идея?

— Дейна има трима синове. Ан-Мари — син и дъщеря. Дала е на сина си часовника на Нейт.

— После е преминал в наследство у Лайза — промърмори Кайла. — От семейството на Ан-Мари друг едва ли е замесен. Остава твоята приятелка Дейна и нейните момчета. Нищо не знаем за Франки. Нали, бабо?

— Франки беше сваляч. Не си спомням нито едно от гаджетата му. Роднини няма. Още една от танцьорките в клуба се срещаше с Нейт. Казва се Елизабет. Омъжи се за изискан и почтен човек и загърби миналото, но има двама сина. Говорих с нея. Струва ми се, че не знае нищо.

— Видяхме, че това не означава нищо — мрачно отбеляза Кайла.

— Да не забравяме Доминик — намеси се Ник. — Някой се е досетил, че неговият часовник е у теб. Също така неизвестно лице нападна Делорес, дъщерята на Доминик.

— По всяка вероятност е търсил часовника на Доминик — каза Кайла. — И заключихме, че ние сме го завели при нея, когато ходихме да я помолим да направи справка в старите картотеки на магазина. Кой знае как е. Има и друга възможност: Евън да ни е проследил и да се е досетил, че търсим часовника на Доминик — Кайла замълча, тъй като установи, че не стесниха границите на търсенето. — Пропускаме ли някой заинтересуван от съкровището, освен лицата, свързани с обира?

Погледна към Шарлот. Баба й сви рамене.

— Според мен не. Джони и приятелите му не се хвалеха с подвизите си. Но беше отдавна. Моето поколение си отива.

— Но не всички са покойници — отбеляза сухо Ник.

— Какво ще кажеш да ни запознаеш с твоята приятелка Дейна?

Шарлот се поколеба.

— Струва ми се безсмислено да се опитваме да отворим тази врата към миналото. И въпреки това съм съгласна. Ще ви заведа при Дейна и ще видите клуба, където съсипах доброто си име. Сега собственица е Дейна, нали разбирате? Все пак стриптийз клуб е. Или и нещо повече… Не зная в днешно време какво правят по тези клубове. Доколкото разбрах, купила е още два — по един за двамата й синове. Не се е страхувала от семейството си да бъде каквато е била — добави. — Само да ви предупредя. Тя е настроена зле към мен, тъй като скъсах с нея. Съмнявам се, че ще ни посрещне радушно.

— Мен по-скоро ме интересува тайната стая в подземието — каза Ник. — Вече зная, че мъжете не са скрили там тяхното злато, но може би не са ти казали всичко.

— Нима ти минава през ум, че парите през цялото време са останали непокътнати в това мазе? — попита Кайла. — Щеше да е много лесно. А Дейна досега сто пъти да ги е взела, доколкото разбрах.

— И да ги е вложила — предположи Ник. — Намерила е начин да забогатее, а сигурно е било по-лесно да се продават монетите една по една на колекционери за период от петдесет години, отколкото целият комплект наведнъж.

— Не ми се вярва — възрази Шарлот. — Джони премести плячката. Така ми каза. Нямаше причина да ме лъже — Шарлот млъкна рязко. — О, по лицата ви виждам, че се съмнявате в неговата искреност.

— Бабо, той е бил професионален крадец — каза меко Кайла. — Крал е и е убивал, защо да не е лъгал? Аз най-добре зная колко лесно можеш да повярваш на лъжите на някой хубавец, който ти разправя небивалици, защото знае, че искаш да ги чуеш.

— Джони не ме е лъгал — не отстъпи Шарлот. — Няма значение. Вие не сте длъжни да му вярвате — тя се изправи. — Ще се преоблека, ще си взема чантата и тръгваме.

— Може би не трябва да излизаш — каза Кайла. — С Ник и сами можем да отидем.

— Без мен до никъде няма да стигнете — възрази Шарлот. — Добре съм. По-силна съм, отколкото изглеждам.

— Не трябва ли първо да предупредим приятелката ти? — попита Кайла.

— Когато става въпрос за Дейна, изненадата е винаги, е за предпочитане.

 

 

— Ето, това е заведението — посочи Шарлот стриптийз бара „Илюзия“, разположен в самия център на Бродуей. — Никога не съм предполагала, че ще доведа внучката си точно тук.

— Ако това ще те успокои, на мен пък и през ум не ми е минавало, че ще вляза в стриптийз бар с баба си — отвърна Кайла.

Ник отвори вратата, Кайла влезе първа и се спря, за да привикнат очите й към приглушената светлина. Беше сряда следобед, твърде ранен час за вечерното шоу. Як мъжага с вид на бияч ги пресрещна.

— Още не е отворено — съобщи им той.

— Идваме при Дейна — обясни Шарлот. — Тя тук ли е?

— Има делова среща — каза мъжагата. — Почакайте, ако желаете. За кого да предам?

— За Шарлот Кънингам.

— Същото ли е като по твое време — попита Кайла, оглеждайки бара, масите, сцената с блестящите златни пилони. По никакъв начин не можеше да си представи баба си усукана около пилон. Всъщност изобщо не си я представяше на тази сцена да танцува или да прави каквото и да е друго.

— Съвсем различно е. Сцената е по-голяма. Нямаше частни сепарета и пилони — тя позамълча. — Ще ви покажа снимки. Натам са.

Кайла последва баба си в страничния коридор, чиито стени бяха украсени с черно-бели фотографии в рамки, илюстриращи историята на клуба.

— Ето ме мен — показа Шарлот една от снимките.

Кайла се приближи и видя баба си на коленете на някакъв тип да се смее с цигара в ръка.

— И си пушела, бабо!

— Тогава това беше най-невинното удоволствие.

— А Джони и компания има ли ги на някоя от снимките? — попита Ник, надзъртащ иззад Кайла.

— Нека погледна — възрастната жена бавно огледа фотографиите. — Ето ги тук и тримата. А това е Дейна, червенокосата до Нейт. Блондинката от другата му страна танцуваше под името Лола, а се казва Елизабет Хатчинсън. Споменах ви за нея. Ходеше и с Франки, и с Нейт.

Кайла нямаше никакво желание да уточнява какъв е действителният смисъл на глагола „ходя“ в случая. Подозираше, че е евфемизъм на секс и няма нищо общо с разходки на лунна светлина, вечеря в ресторант или отиване на кино. Били са лошите момичета, осъзна тя, онези, които са съблазнявали мъжете, откъсвали са ги от съпругите и благовъзпитаните им приятелки. И баба й е била една от тях. На снимките изглеждаше безумно млада и преизпълнена с живот, безумно щастлива.

— Накъде водят стълбите? — попита Ник. — Може би към подземието.

— Да, но Дейна няма да е очарована, ако се промъкнем без разрешение.

— Развеждаш своето семейство из старото си свърталище. Какво толкова! — попита Ник.

— Добре, но ти ще се разправяш с нея — предупреди го Шарлот и ги поведе по стълбите. Подземието явно служеше за винарска изба и склад. Имаше големи хладилници и фризери. Шарлот се насочи пъргаво към другия край на мазето, сякаш много добре знаеше къде отива.

— Трябва да отместим тези кашони.

— Остави на мен — намеси се Ник и избута три големи кашона. — Тук няма нищо — добави той, опипвайки дървената ламперия.

— Третия панел отдясно, натисни го. Има механизъм за отваряне.

Само с едно движение панелът се разтвори като летяща врата и откри непроницаема тъмнина.

— Едно време имаше осветление, една гола крушка…

Шарлот пристъпи в тъмнината и се пресегна встрани.

След миг светна.

Помещението беше малко, около два на три метри. Беше студено, влажно и абсолютно празно.

— Сигурна бях, че не е тук — въздъхна Шарлот. — Невъзможно е след петдесет години.

Кайла погледна към Ник, който изследваше всеки сантиметър от стаичката. Сякаш търсеше нещо, но тя не се досещаше какво.

— Значи в тази стая Джони и неговата банда са крили плячката си — обърна се той към Шарлот.

Тя кимна.

— Било е скривалище за алкохол по време на сухия режим. Затова има тайна врата. Бащата на Дейна работеше в една от градските служби. Знаеше много за старите сгради и веднъж споменал пред нея, че не би повярвала каква подземна мрежа от тунели има под целия град. Каза ни, че по време на сухия режим клубът е бил контрабандно заведение за алкохол и по всяка вероятност има тайник в мазето. На нас ни се стори много вълнуващо и опасно, така че слязохме да го търсим и го открихме.

— Нашите тайни ли им разправяш, Шърли?

Кайла се извърна като ужилена. Висока жена с яркочервена коса стоеше пред тях. Зад нея надничаше мъжът, който ги пусна в клуба. Нито жената, нито биячът изглеждаха възхитени от присъствието им.

— Всичко е наред, Стивън — обърна се тя към мъжа зад гърба й. — Върви си.

Мъжът се накани да възрази, но се въздържа и тръгна.

— Запознайте се с Дейна — каза Шарлот. — Моята стара приятелка. А това е Кайла, внучката ми, и нейният приятел Ник.

— Какво правиш в подземието, Шърли? — попита Дейна.

— Проверявам дали още криеш парите тук — отговори безцеремонно тя.

Кайла не снемаше очи от двете жени, застанали една срещу друга, и усещаше, че помежду им има толкова ненавист, колкото и обич.

— Никога не бих предположила, че си толкова глупава — отговори й Дейна. — Наистина ли ти хрумна, че ще пазя парите през всичките тези години?

— Не, но започнах да се питам дали не знаеш повече, отколкото ми каза онзи ден, когато намина у нас.

— Наминах, за да те предупредя да си затваряш устата, но очевидно не съм била убедителна.

— Някой вече се е добрал до три от четирите часовника — продължи Шарлот. — Липсва само часовникът на Франки. Сигурна съм, че този някой е напипал указанието къде са парите.

— Откри ли часовника на Нейт? На Ан-Мари ли то е дал?

Шарлот потвърди.

— А тя — на сина си, той — на дъщеря си.

— Разбрах. Значи на нея е вярвал повече, отколкото на мен. Това е скандално.

Кайла не схвана напълно тона на Дейна. Като че ли беше и бясна, и тъжна.

— За твое сведение съм казала всичко на Кайла и Ник — добави баба й. — Казах им, че двете с теб криехме парите и бижутата в тази стая, че тук прибрахме златото от Монетния двор веднага след обира. Съучастнички сме в престъплението. Дори след като разбрахме какво се е случило с пазачите, не ги върнахме. Мълчахме си.

— Нямаш никакви доказателства — каза Дейна. — Само думи, твоите срещу моите.

— Ние не търсим доказателства — прекъсна ги Ник. — Търсим часовниците и парите. Човекът, намислил тази игра, е измамник и крадец, който търси лично отмъщение, и ние искаме да го заловим.

— Никой няма да открие съкровището — заяви Дейна. — От петдесет години е изгубено, а и други се оглеждаха за него.

— Никой преди не е знаел за часовниците — напомни й Шарлот. — Появи се човек, който ги издирва… струва ми се не е само един. Може би ти или синовете ти. Пътували ли са наскоро? Например до Рино.

— Остави момчетата ми на мира.

— Ако и те оставят моята внучка на мира. Някой се опита да я убие.

— Не е нито един от синовете ми — възрази веднага Дейна. — Те са добри хора. Имат съпруги, деца, живеят със семействата си. Не ги забърквай с мен, Шърли. Ти напусна клуба и ни обърна гръб много отдавна. Нямаш право да се появяваш тук отново. Напусни и никога повече не се връщай. С теб приключихме завинаги. И да сме били приятелки, когато си тръгна, без да се сбогуваш или да благодариш, приятелството ни свърши. Спасих те от улицата, но ти никога не го призна. Държа се, като че ли съм причината да пропаднеш.

— Никога не съм казвала подобно нещо… никога пред никого.

— Дори пред мен — намеси се в разговора Кайла. — Разказа ми какви приятелки сте били и как сте й помогнали.

Дейна попита изненадано:

— Наистина ли?

— Разкрих й истината, цялата. И не съм споменавала дори, че идеята да помагаме на Джони или Нейт е твоя, защото не е вярно. И двете бяхме замесени, а аз бях лудо влюбена. Ти винаги се пазеше от емоционални крайности.

— Невинаги. С Нейт беше различно. Той беше специален. Само ми е мъчно, че не ми остави дете, както Джони на теб. Щях да имам нещо от него завинаги. Е, ти спечели. Виждате, че тук е празно. Не използвам стаята. Пазя я така, за да ми напомня да не криввам от правия път, така да се каже. Нейт умря заради алчността си и безразсъдството си. Смяташе се за недосегаем, за непобедим. Въобразяваха си, че е невъзможно да ги заловят, но се заблуждаваха. След седмица ги пъхнаха зад решетките, а след пет години бяха мъртви.

— Не съм сигурна, че са мъртви — каза Шарлот. — Мисля, че видях Джони снощи. Стоеше пред къщи, но съм припаднала от шока и са ме откарали в болницата. Може и да е било халюцинация, но в онзи миг за мен той беше от плът и кръв — тя направи пауза. — Дейна, наистина ли няма друго? Наистина ли нямаш представа къде са часовниците, златните монети и кой души около тях?

На Дейна й отне доста време, за да отговори:

— Идва при мен онзи, който написа книга за Алкатраз и за бягството. Казва се Джоуел някой си. Появи се преди няколко месеца и започна да ме разпитва. Бил е пазач в Алкатраз. Похвали се, че Франки му е подшушнал къде е съкровището. Попитах го защо в такъв случай не е богат, а той само се усмихна. Действал по въпроса, така ми отговори. Според мен се опитваше да ме предизвика да говоря, но кой знае.

Шарлот погледна Кайла и Ник.

— Имате ли някакви въпроси, преди да тръгнем?

— Само един въпрос — обади се Ник. Протегна ръка, разтвори дланта си и там заблещука златно копче за ръкавели. — Да имаш някаква представа как това се е озовало в твоя тайник?

Дейна се вторачи в копчето за ръкавели, като че ли го виждаше за пръв път.

— Нямам представа. За тази стая никой не знае.

— Даже и синовете ти ли?

— Даже и те. Винаги държа кашони пред стената — след кратко колебание прибави: — Ще ви изпратя.

Когато стигнаха при колата, Кайла не се стърпя и попита:

— Какво е това копче, Ник? Защо постоянно го гледаш?

— Защото мисля, че е мое — каза той и двамата се спогледаха. — Има само един човек, който е могъл да го вземе — Евън. И това означава, че е бил в тайната стая. Как е узнал за нея? Как е влязъл? И защо?

Поне веднъж за един от въпросите да имаше отговор, притесняваше се Кайла.

 

 

Ник продължи да се занимава с копчето за ръкавели. Отиде си набързо до вкъщи, за да провери, и както предполагаше, едното копче от комплекта липсваше, а намереното в клуба несъмнено беше липсващото. Дали Евън вече се беше добрал до монетите? А Дейна дали ги излъга, като твърдеше, че стаята не се използва от години? Може би Евън само бе проверил някогашното скривалище, както постъпиха и те.

Кайла се отпусна на дивана до Ник. Седнаха да си починат в гостната на баба й, след като цял ден бяха чистили и разтребвали, а накрая приготвиха и хубава вечеря. Шарлот вече се бе оттеглила в спалнята си.

— Казах на баба, че ще спя на дивана. Разтегателен е.

— Дано да си употребила множествено число, защото ние ще спим тук — уточни той. — По никакъв начин няма да ви оставя сами.

— Нищо няма да ни се случи — отвърна тя неубедително, но очите й казваха съвсем друго.

— Оставам — заяви той. — Баба ти ще се скандализира ли, ако спим заедно?

Кайла направи физиономия.

— Преди няколко седмици веднага щях да ти отговоря „да“. Но сега… — поклати глава.

— Нейната история няма нищо общо с онова, което тя очаква от теб — възрази Ник. — Ти си нейната внучка и тя винаги ще иска най-доброто за теб. Това е вечно.

— Да, зная, но най-доброто за мен си ти, освен това съм пълнолетна и сама мога да решавам.

Той се вгледа в очите й и съзря истината, която адски го плашеше. Не бяха обсъждали какво се случва помежду им. И ако още отлагаха този разговор, щеше да е по-спокоен.

— Не се притеснявай — промълви меко Кайла. — Зная, че е много късно.

Никак не му се искаше да попита: „За какво е много късно?“, тъй като се страхуваше от отговора.

— А има толкова много неща за изясняване — добави тя. Отново се усмихна: — Ставаш нервен само в един случай, Ник. Когато засегна нещо по-интимно.

— Не съм нервен — оправда се той.

— Обеща ми да не ме лъжеш.

Загледан в топлите й кафяви очи, разбра, че тя имаше право: наистина я излъга. Беше нервен и неспокоен, защото тя го завладяваше по невъобразим начин. Винаги се държеше на разстояние във взаимоотношенията си, дори в любовните и приятелските. Не споделяше докрай, имаше предел, отвъд който не прекрачваше, но Кайла беше различна. Откакто я срещна, нямаше предели, граници и почти никакво разстояние помежду им. Живееха в изключителна близост. Едва не умряха заедно. Преживяха моменти, наситени с най-дълбоките вълнения на двама души, и той не можеше да пренебрегне факта, че вече не само я желае, но чувства необходимост от нея. Точно това най-много го плашеше. Не можеше да си се представи обвързан и не го искаше, но как да скъса с нея.

„Не, не мога да я оставя още — размишляваше той. — Възможно е животът на Кайла да е застрашен. Тя няма да бъде в безопасност, докато Евън не бъде заловен.“ Дотогава щеше да е до нея дори да го умолява да я остави. Но подобно нещо тя не беше изричала. Гледаше го, сякаш умира от глад, а той е огромна пържола. Опита се да мисли с ума си, а не с тялото си, което настояваше да я разсъблече незабавно.

— Ник — продума тя, — защо ме гледаш така. Не че не ми харесва, но нещо те мъчи.

— Постоянно си напомням, че баба ти е на горния етаж, а стените са много тънки.

— Ще бъдем тихи.

— Нима? — подразни я той.

Лицето й пламна.

— Мога да опитам.

— Не искам да опитваш. Харесва ми, когато се отдадеш на чувствата си.

— С теб като че ли винаги става много… — тя замлъкна внезапно и с разширени очи се взираше в нещо над рамото му.

— Какво има?

— Там има човек — посочи към прозореца.

Той се обърна бързо и видя неясните очертания на мъж. Скочи, изтича до входната врата, проклинайки новите ключалки, които монтира. Когато най-после излезе, видя мъжа да тича по улицата. Спусна се след него, но той се качи в един стар седан и потегли. Беше много тъмно и не видя регистрационния номер, също така не успя да види добре и мъжа, въпреки че според него не беше Евън. Стори му се, че е с по-тъмна коса и тича тромаво, като че ли не го държаха краката.

Обърна се, за да се прибере, и забеляза нещо на тротоара. Вдигна го. Беше перука. Кайла го пресрещна на стълбите.

— Видя ли кой беше?

— Не, а ти?

— Стори ми се мургав, тъмнокос, като италианец — отговори тя. — На възраст. Господи, Ник, мислиш ли, че е бил Джони?

Ник погледна перуката в ръката си.

— По всяка вероятност не е бил той.

— Защо?

Накара я да влязат, затвори вратата и едва тогава заразглежда перуката. Косата беше къса и прошарена. Перуката беше мъжка.

— Къде я намери?

— На тротоара. — След малко добави: — Не Джони е бил тук снощи, а Евън — маскиран.

Те се спогледаха.

— Наистина изглежда много по-естествено. И въпреки това не зная дали да кажа на баба. Тя предпочита да вярва, че Джони е жив.

— Преди да разберем със сигурност, нищо няма да й казваме — съгласи се Ник. — Онзи тип наистина не тичаше като млад човек.

— Идва ли ти наум някаква идея?

— Никаква — каза той обезсърчено. — Не се връзва. Опитваме се да съберем парченцата, но те не съвпадат. Картината е невярна. Пропускаме нещо важно. Но какво, нямам представа.

Тя въздъхна.

— Зная за какво говориш. Изпитвам го всеки път, когато реставрирам витраж. Едно малко парченце да липсва, и нищо не се получава. Понякога се отчайвам и после, когато най-малко очаквам, намирам липсващата част и всичко се намества идеално.

— И колко време обикновено ти отнема? — попита Ник.

— Понякога седмици.

— Ние не разполагаме със седмици.

— Зная, но една нощ имаме — очите й светнаха внезапно. — Хрумна ми нещо. Подреждаме го като пъзел и търсим неизвестното. А защо не подредим пъзела само с доказани факти?

Отидоха в кухнята и тя извади листове, химикалки и ножици. После се настаниха на масата в трапезарията. Кайла наряза листовете на квадратчета и го погледна с очакване.

— Хей, това е твоята игра — подкани го тя.

— Нашата игра — поправи я той. — Знаем, че има четири часовника. — Взе четири листчета и ги номерира от едно до четири. После добави името на собственика и съответните фрази.

Ник подреди листчетата пред себе си. Не знаеше в каква последователност да свърже „На рая ни очакват“, „Всички богатства“ и „До деня“.

— Чудя се, ако сложим тези фрази в компютъра, дали няма да излезе нещо.

— Да, но за съжаление баба ми няма компютър. Ако искаш иди до вас…

Колкото и да се изкушаваше да отиде да вземе лаптопа, си напомни, че само преди минути някой бе наблюдавал къщата.

— Това ще направим утре — каза той. — Какво друго знаем?

— Замесените лица: Евън, баба, ти, аз, Джени, Джей Ти.

Тя млъкна.

— Делорес Рики — продължи той, — непознатият нападател в Рино, Лайза Палмър, онзи, който повреди спирачките ни.

— Приятелките на баба ми — танцьорките от кабарето.

Изписаха повечето листчета. Ник ги въртеше и подреждаше, но от думичките само му се зави свят.

— Струва ми се, че така няма да си помогнем — изпъшка той. — Виждам само, че има много неизвестни.

Кайла се прозя.

— Тогава преминаваме към план Б. Отиваме да спим, а сутринта може да ни изненада с някоя идея.

— Ти върви — каза той. — Аз ще помисля още малко. Освен това ще почакам да видя нашият неканен гост дали няма да се появи пак.

— Ще ти правя компания — предложи тя.

Ник забеляза сенките под очите й и разбираше, че преживяният стрес през последните няколко дни си казва думата. Изглеждаше съвсем изтощена. И той бе преуморен, но гневът и чувството за безсилие не му даваха мира и знаеше, че няма да може да заспи.

— Върви да спиш, Кайла. Ще мислим утре.

— Или сам ще мислиш тази нощ — усмихна му се с пълно доверие.

— Твърде много ми вярваш, Кайла.

— Не е твърде много — отвърна тя толкова сериозно, че го трогна.

Не искаше да я разочарова. Не искаше и себе си да разочарова. И загледан в парченцата от пъзела, си даде сметка, че няма представа как да ги сглоби.