Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (15)

14

В стаичката влезе мъж. Косата му беше яркочервена. Носеше жълта хавайска риза, опъната на корема му. Държеше купа за лед. Тя си отдъхна. Не беше страшен, просто гост на хотела.

— Върви ли, хубава госпожичке? — попита той с тексаски акцент.

— Върви — отговори тя, като се опита да се промъкне край него, но той беше запречил вратата.

— Удари ли късмета тук, в Рино? — продължи той словоохотливо.

— Не особено.

— Много си сладка. Имаш ли си гадже?

— Да — веднага отговори тя, като взе да се тревожи. — Трябва да се връщам при него. Ще се отместите ли?

Той се поколеба, после отстъпи.

Като минаваше покрай него, го погледна право в очите. Сториха й се познати. Но тя не го познаваше. А дали не грешеше?

— Евън? — прошушна тя.

— Сладурче, казвай ми както искаш, само ела да те черпя едно.

Тя поклати глава. Въображението й погаждаше номера. Този не беше Евън. Мъжът по нищо не приличаше на Евън, само в очите може би. Отвори вратата и се запъти към тяхната стая.

Ник беше станал, когато тя влезе.

— Защо се забави? — попита той ядосано.

— Налетях на един бъбрив тип, който също беше отишъл за лед.

— На кого си налетяла?

Тя се подвоуми.

— Имаше червена коса и шкембе и по нищо не приличаше на Евън, само очите му… Не е възможно да е бил той. Беше едър и тантурест.

— Не си ли чувала за подплънки? Отивам да проверя.

— Не, никъде няма да ходиш — каза тя, като го погали по страната. — Имаш нужда от лед и спокойствие. Не беше Евън. Ако беше той, мисля, че щеше да каже много повече от онова, което каза. Сигурна съм, че съм си въобразила. Тези дни постоянно ми се привижда Евън.

— Знаеш, че обича да се маскира.

— Не беше той.

Ник като че ли не й вярваше и стана, но се олюля и трябваше да седне.

— Може би ще проверя след малко — измърмори той.

— Да, разбира се — Кайла донесе от банята кърпа, уви в нея лед и я подаде на Ник. Той я постави на главата си с гримаса. — Боли те, нали? — каза тя състрадателно.

— Ще мине.

— Искаш ли да си сложиш и на челото? Паднал си по лице. Добре че е било върху тревата, а не върху павираната алея — седна на леглото до него. — Съжалявам, че хукнах навън. Това никога нямаше да се случи, ако не се бях паникьосала. Исках само да глътна малко чист въздух.

— Знаех, че не трябва да те пускам. Затова тръгнах след теб. Разкажи ми за мъжа, който те нападна.

Ник се изтегна на леглото, подпрян на възглавниците.

— Не го видях в лице. Но той ме попита къде е часовникът и дали е у мен.

Ник я погледна озадачено.

— Значи смята, че часовникът е у теб. Чудя се кой часовник е имал предвид.

— Попита ме също така дали един от другите часовници не е у момичето, с което разговарях. Отговорих му, че не зная. После в градината излязоха някакви хора и той ме пусна. Кой е той? Струва ми се, че не работи за Евън.

— И на мен така ми се струва.

— Питам се, Евън знае ли за него — измърмори тя.

— Взе да става съвсем объркано.

— И още повече ще става — каза Ник и затвори очи.

Тя дълго гледа лицето му. На челото му излезе лилавосиня цицина. Но удареното не го загрозяваше. „Красив е — помисли си тя, — кожа със слънчев загар, тъмнокестенява гъста коса, дълги черни мигли, челюст, изразяваща сила, и устни, идеални за целувки.“ Прииска й се да очертае с пръсти линията на тези устни, но се опомни. Ник имаше нужда от почивка.

За съжаление, когато отмести поглед от лицето му, очите й взеха да обхождат изпънатото му тяло, широките рамене и гърди. Повече от всичко обичаше да ги милва. Чудесно, този път наистина трябваше да удари спирачки. Да си представя голото тяло на Ник не беше разумно прекарване на времето.

И все пак не беше лесно да откъсне очите си от този мъж. Беше свързан с нея, със сърцето и ума й, бе влязъл под кожата й. Цял ден можеше да го съзерцава, да го гали, целува, да прави любов с него и никога нямаше да се насити.

— Кайла!

Тя се стресна.

Той отвори едно око.

— Какво правиш?

— Седя и си мисля.

— За какво?

За нищо на света не би си признала.

— За какво ли не — излъга тя. — Трябва да почиваш, но, може би, без да заспиваш. Възможно е да имаш мозъчно сътресение. Иска ми се да повикаме лекар. В хотела не може да няма лекар.

— Добре съм, само главата ме боли. Да ти се намира аспирин?

— Мисля, че имам — бръкна в чантата си и извади опаковка аспирин. — Ще донеса вода.

Отвлече вниманието си и от това й олекна. Ник изпи хапчето и потупа мястото до себе си.

— Седни. След няколко минути ще ми мине.

— Страхувам се, че ще ти трябва доста повече време, за да се възстановиш.

— В десет трябва да се срещнем с Лайза.

Кайла погледна часовника си.

— Имаме още около час, но ми се струва, че ти няма да си в състояние никъде да ходиш.

— Ще отидем. Само да престане тази пулсираща болка в слепоочията.

— Аспиринът ще свърши работа.

— Дано.

Той затвори очи и след малко тя реши, че се е унесъл. Понечи да се изправи, за да седне до прозореца, а той спокойно да поспи, но Ник улови ръката й.

— Остани — каза и отвори очи. — Само така… стой до мен.

Погледът му изразяваше нещо, което не би изрекъл на глас и което я трогна. Ник беше много твърд човек. Ненавиждаше проявите на слабост.

— Готово.

Тя се опъна до него. Той пъхна ръката си под раменете й и я притисна към себе си. Тя сложи глава на гърдите му и въздъхна с чувството, че се е настанила точно там, където й е мястото. Затвори очи и се опита да се отпусне. Оказа се изненадващо лесно. В прегръдката на Ник напрежението се стопи. Усети се защитена и това бе последната й мисъл, преди рязко да се пробуди от телефонния звън.

Погледна часовника. Беше два часът през нощта, а телефонът на Ник не преставаше да звъни. Размърда се, но осъзна, че двамата с Ник се бяха оплели напълно. Едната му ръка обгръщаше талията й, с краката си беше вкопчил нейните, сякаш се е страхувал тя да не стане, без той да усети.

Кайла нежно го побутна.

— Ник, събуди се.

Той примигна сънено.

— Ммм — измърмори и я целуна.

Кайла отвори уста да каже „не“, но не успя, тъй като той продължи да я целува все по-бурно и прогони всяка дума, включваща „не“, от съзнанието й. Прегърна го и го придърпа върху себе си, наслаждавайки се на допира на неговите гърди до нейните, на бедрата му между нейните.

Пъхна ръка под ризата му и го замилва. Той изстена и след секунда съблече ризата си. Ясното съзнание измести съня.

Той докосна устните й, погали брадичката й, после гърдите й. Тя го прегърна през тила и отново го притисна към себе си. Устните му тъкмо се приближаваха до нейните, когато телефонът зазвъня. Тя внезапно се досети какво я бе събудило.

— Телефонът ти — каза Кайла.

Ник погледна към нея, после към телефона на нощното шкафче.

— Посред нощ никога не идват добри новини.

— По-добре се обади.

Той взе телефона.

— Ало.

След миг го чу как ахна.

— Моля? Сериозно ли говориш?

Кайла седна в леглото. Ник се бе вцепенил и стиснал устни.

— Да, разбрах.

Затвори телефона и го хвърли на шкафчето до леглото.

— Какво има? — попита тя нетърпеливо. — Кой се обади?

— Джей Ти — Ник се обърна към нея. — Лайза Палмър е била нападната, когато се е прибирала вкъщи. В болница е. Джей Ти каза, че жилището й е претърсено. Повече от сигурно е, че часовникът е изчезнал.

Кайла притисна ръка към устата си.

— О, Господи! Трябваше да се видим с нея в десет, а сме заспали и не отидохме. — Отне й минута да дойде на себе си. — Как е тя? Ще се оправи ли?

— Била в безсъзнание, обясни ми Джей Ти. По всяка вероятност някой я е блъснал по стълбите.

— Как мислиш, дали е същият тип, който те удари?

— Или е той, или Евън. И двамата са в Рино.

— Не мога да повярвам. Където и да отидем, носим беди след себе си.

— Джей Ти ще ни потърси тук на сутринта. Нареди да не излизаме. Да не говорим с никого. Рутинни изисквания.

Кайла се сгуши смразена.

— Горкото момиче. Ние сме виновни, Ник. Ние я открихме и доведохме разбойниците право при нея. И тя пострада. Чувствам се ужасно.

Ник седна до нея и се подпря на възглавниците.

— Евън бе посетил дома на Лайза, преди да дойдем. Не си ли спомняш?

— Наистина. Беше я открил преди нас. Чудя се как.

— Кой знае? В края на краищата часовникът по всяка вероятност е изчезнал. Два са откраднати, остава един.

— Часовникът на Франки. — Тя легна до него. — Всеки път, щом се срещнем с някого, раняват човека. Не зная как да продължим да търсим, без да носим беди. Отчаяна съм, Ник.

— Аз също. — Той се подпря на лакът. — Да не бях се обаждал… по много причини.

Тя почувства как страните й се изчервяват от погледа му.

— Моментът отмина, Ник.

— Знаех си, че така ще кажеш. Още съм замаян. Всъщност какво се случи? Спомням си само, че се добрахме до стаята и аз затворих за малко очи.

— И сме заспали. Следващият ми спомен е, че ти ме целуваш — каза тя.

— Вярно ли? А пък аз си помислих, че ти ме целуваш — отвърна той с хитро изражение, докато се наместваше по-близо до нея.

Той сложи глава върху корема й, а пръстите му я изгаряха през тениската.

— Спомням си, че си помислих колко много обичам да се събуждам до теб. Толкова си мека, топла — шептеше той и я галеше по корема.

Тя го хвана за китката.

— Импровизираш в момента.

Той се усмихна, но очите му останаха сериозни.

— Искам да се любим, Кайла. За мен моментът не е преминал.

— Ранен си, Ник. Идеята ти не е добра.

— Не си ли чувала за целувка на шега? — попита той ухилено.

— Струва ми се, че съвсем не на шега искаш да ме целуваш.

— Ти си умна жена.

— Наистина ли? — попита тя с въздишка и отмести кичур от нараненото му чело. Този жест й напомни, че Ник можеше да бъде убит, както и тя. — Чувствам се несигурна като на неизследвана територия.

— Аз също — каза той — и нямам предвид Евън, часовници или златни монети.

Сърцето й замря от красноречивия му поглед.

— А мен ли? — попита тя изненадана.

— Да, теб. Караш ме да копнея…

Не се доизказа и тя нетърпеливо го подкани:

— Карам те да копнееш за какво?

Той поклати глава.

— Не бива да говорим точно сега. Възможно е да имам мозъчно сътресение и да не мисля ясно. Как да съм сигурен какво ще кажа?

Тя сви вежди.

— Това е най-голямото шикалкавене, което съм чувала. Не можеш да започнеш подобно изречение и ей така да го прекъснеш.

— Достатъчно по този въпрос — погали лицето й и я целуна още веднъж. — Лека нощ.

— Нима ще заспиш? — изненада се тя, когато той се претърколи по гръб. Въобрази си, че едната целувка ще повлече други.

— Каза ми да почивам — отвърна той и затвори очи. — Ако промениш мнението си, потупай ме по рамото.

Видя как се сдържа да не се разсмее и разбра, че се забавлява да я дразни. Освен да мине в нападение, друго не й остана. Плъзна ръка по гърдите му, по корема и замря върху онази част, получила светкавична ерекция.

— Ох, Кайла, това не е рамото ми — промърмори той.

Тя се разсмя.

— Усещам. Ник, промених мнението си.

 

 

Ако главата му не пулсираше от болка, щеше да се чувства страхотно, си помисли Ник, когато се събуди, прегърнал нежното, чувствено, голо тяло на Кайла, с лице заровено в косата й. С никоя жена не бе изпитвал нещо подобно, прилично на химическа реакция, и толкова пълноценно удовлетворение. Когато беше с нея, светът ставаше смислен. Господи, прозвуча лигаво сантиментално, като във филм на „Холмарк“. А беше само секс. Наслаждаваха се един на друг. Физическо привличане.

Може би имаше и нещо, пробудено в душата. Съвсем мъничко.

Може би и някакви чувства се появиха. Съвсем неясни.

О, по дяволите, кого заблуждаваше? Със сигурност не себе си. Харесваше Кайла. Харесваше противоречивия й характер, уязвимостта й, съчетана с храброст, невинност и страст, тревогата й, че някой друг може да пострада. Харесваше също начина, по който се целуваше и правеше любов, радостната й всеотдайност, когато го приемаше вътре в тялото си, но най-много харесваше, когато му се усмихваше. Сърцето му буквално замираше, тялото му се изпъваше и бе готов да продължи наново.

Тя се размърда в прегръдките му, като котка се протегна чувствено срещу тялото му, от което целият изтръпна.

— Ммм — измърмори тя.

Спусна ръката си там, където бедрата се допират, и ласкаво я подразни. Помисли си, че без много усилия ще успее да предизвика по-смислен отговор от това „ммм“.

— Ник — обади се тя и вече разсънена примигна. — Часовникът верен ли е?

Той погледна през рамото й.

— Предполагам.

— Трябва да ставаме. Имаме среща с Джей Ти.

— Рано е — каза той с надежда.

— Не е рано, Ник. Ако не отидем на срещата, сигурна съм, че ще дойде право тук.

— Ще закачим табелка „Не ни безпокойте“.

— Няма да стреснеш ФБР с твоята табелка. Отивам да се облека.

— Нима? Веднага ли?

Тя се смееше, докато се измъкна от ръцете му и влезе в банята, което му даде възможност да се възхити на великолепните й задни части. Тя надникна през вратата.

— Разбира се, ако искаш да вземеш душ с мен, ще спестим малко време.

В този момент разбра какво още харесваше у нея… беше много съзнателна към задълженията си.

 

 

След около час влязоха в кафенето на хотела. Джей Ти бе седнал с гръб към стената и следеше вратата. Носеше джинси и кафяво кожено яке. Когато се приближиха, им кимна мрачно. Изглеждаше изморен, сякаш цяла нощ не бе спал. Беше небръснат, с кървясали очи.

— Здрасти — поздрави ги Джей Ти. — Поне вие сте цели и невредими.

— Та като стана въпрос — започна Ник, тъй като разбираше, че ще трябва да разкаже на Джей Ти за някои от другите им приключения в Рино. — Забравих да ти спомена, че снощи някой ме нападна, а после и Кайла. Не беше Евън.

— Защо не ми каза?

— Когато ми се обади през нощта, главата ми не беше наред.

— Страхотно, е това вече минава границите.

Ник седна до Кайла.

— Какво научи?

— Лайза Палмър дойде в съзнание и каза, че някой я е блъснал по стълбите. За съжаление не го е видяла. Говорих и със сестра й Бет, която потвърди, че е бил Евън, или по-точно, че я е потърсил с предложение да купи часовника.

— Лайза как е? — попита Кайла.

— Късметлийка е. Има само счупена китка и ключица. Скоро ще се оправи.

— Благодаря на Бога — каза Кайла и погледна към Ник.

Освен състрадание в очите й имаше и страх. Лайза Палмър можеше да бъде убита. И двамата го знаеха.

— И друго? — попита Ник.

— Часовникът е изчезнал.

— Разбира се, че е изчезнал. Както обикновено Евън се добра преди нас.

— Защото не ми съобщихте, че ще идвате тук да търсите Лайза Палмър. Ако ми се бяхте обадили, може би пръв щях да я намеря — каза остро Джей Ти.

— Обаждахме ти се, когато пристигнахме — отвърна Ник, ядосан от забележката. И въпреки това знаеше, че Джей Ти има право. Трябваше да му позвъни в същия момент, когато разбра за съществуването на Лайза Палмър. Но не бе свикнал да моли за помощ.

— А знаеш ли кой друг се е намесил? — попита Кайла, прекъсвайки напрегнатото мълчание. — Мъжът, който ме сграбчи, бе по-нисък от Евън, но сякаш по-едър и мускулест. Усещах ръката около врата ми по-дебела и по-силна. Да бях видяла лицето му!

Стомахът на Ник се преобърна при мисълта, че Кайла е била душена, докато е бил в безсъзнание. Беше оплескал работата. Такава грешка повече нямаше да допусне. Трябваше да я опази. И двамата трябваше да опази.

— Това не ми помага особено — отговори Джей Ти, — но мога да проуча измамниците около Евън, за да разбера дали някой бивш затворник не му помага. По принцип Евън работи сам. Открихме пръстови отпечатъци в къщата на госпожица Палмър. Ще ги проверим в нашата база данни да видим дали ще успеем да идентифицираме третия отбор. А междувременно стана ли ви ясно, че не вие преследвате Евън, а той ви използва, за да се добере до часовниците?

— Естествено, че ни стана ясно — отговори троснато Ник. — Но ако имаш по-добър план, не съм го чул. От години си по петите на Евън, но не успяваш да го заловиш.

— Това беше нечестен удар.

— Само ти казвам как го виждам аз — каза Ник.

— Ник — предупреди го Кайла, — на една и съща страна сме.

Погледът на Джей Ти не трепна. Той се приведе напред.

— Имаш право, Ник. Допуснах грешки и ги допуснах, като действах по същия начин, както действаш ти сега — приемаш го лично, все едно засяга само Евън и теб или Евън и мен. Замесени са и други хора, невинни хора, които могат да пострадат, които пострадаха — поправи се той. — Вие с Кайла трябва да си отидете вкъщи и да ме оставите да си върша работата.

Ник чу какво каза Джей Ти, но не можеше да обещае, че ще стои настрана. Съгласен бе само да бъде по-внимателен.