Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (9)

8

Беше почти един часът през нощта, а Кайла още не заспиваше. Подреди цялата къща и най-вече спалнята, но не можеше да забрави погрома, който завари. Чекмеджетата на скрина бяха изпразнени, а дрехите бяха захвърлени върху леглото. Бижутата й бяха разпилени, но за нейна най-голяма изненада нито едно не бе откраднато. Гардеробната й, бюрото, дори кошът за пране бяха претършувани и всичко бе пръснато по пода. Не можеше да проумее какво бяха търсили. Евън вече бе задигнал часовника. Какво ли друго би го интересувало?

Заповяда си да забрави за него. Имаше нужда от покой, от сън. Идваше нов ден. Можеше да започне наново, да обмисли нещата.

Чудеше се дали Ник спи. Отказа да я остави сама в къщата и въпреки че тя се възпротиви без особен ентусиазъм, тайничко си отдъхна, когато той остана. Беше ужасена. Бяха нахлули с взлом в дома й, бяха нарушили личното й пространство. Някой беше докосвал вещите й, бельото й. Потръпна от тази представа и се почувства още по-неспокойна. Сенките и бледите петна лунна светлина, проникваща през щорите, заиграха по стените като ужасяващи чудовища. Часовникът на нощното шкафче тиктакаше като таймер на бомба. И най-слабото проскърцване й се струваше като прокрадващи се стъпки. Евън ли бе застанал отвън пред вратата?

Изрита завивките, легна по гръб и се загледа в тавана. Мислите й се насочиха към Ник и Джей Ти. Тримата бяха живели заедно като студенти и сега отново бяха събрани заедно. Едва ли беше съвпадение. Трябваше да попита Ник дали няма и някой друг, например забравен съквартирант, който да се появи ненадейно. Ще го разпита по-подробно какво се е случило в университета. Непременно трябваше да разбере защо Евън търси отмъщение и докъде би стигнал, за да се почувства удовлетворен. И още — защо тя се оказа в центъра на тяхната стара вражда.

Не беше ли тя само утешителна награда? Дали не се бе оженил за нея само за да затегне повече въжето около врата на Ник? Евън интересуваше ли се изобщо от часовника? Може би просто го беше харесал и го беше задържал за себе си. Венчалният си пръстен не задържа. Беше го зарязал в джоба на сакото, което захвърли на боклука в казиното. Поне да го беше заложил, не че струваше много, но все пак бе различно. Може би семплата златна халка не е била достатъчно изискана за Евън.

Откъде да знае? За нея той беше непознат. Не можеше да повярва колко бързо се люшна от любов към омраза — двете страни на една и съща монета. Разбира се, лъжите и измамите бяха причина за преобръщане на монетата. И някъде по този път гневът отстъпваше място на унинието и тревогата. Евън повече не я засягаше, тъй като не беше истински, беше само една илюзия. Беше станал „мъжът на мечтите й“. Едва сега го разбра.

Споменава нещо, което харесва, и той внезапно й го осигурява. Беше чаровно и в ретроспекция ослепително ясно. Не би могла да сътвори по-идеален мъж дори с магически жезъл.

Е, приключи, свърши, край. Сега искаше само две неща — да си върне часовника и да вкара Евън в затвора. И тогава наистина можеше да продължи напред.

Пак се завъртя в леглото. Дочу силно думкане от съседната стая. Рамката на леглото ли се блъскаше в стената или ставаше нещо страшно. После дочу и гласа Ник ли? По телефона ли говореше или имаше някой в спалнята? Стомахът й се сви на топка. Питаше се дали нещо друго не се е случило. Загледа се във вратата. Съжаляваше, че не я заключи.

Нямаше нищо, си каза тя и притаи дъх, докато всичко не утихна. Просто въображението й я изплаши. Време беше да заспива.

Стисна очи. Опита се да си представи място, което я правеше щастлива. Обичаше брега при залез-слънце с великолепните отблясъци на всички цветове… небето, океана, слънцето в една обща картина. Виждаше я във въображението си — жълтото, преливащо се в оранжево и червено, водната повърхност, искряща на чезнещата светлина, горещината, обземаща тялото й, когато усещаше устните на Ник близо… „Я почакай, така не бива!“ Постара се да върне картината на океана, на залеза, но не можеше да се пребори със спомена за целувката им, тази глупава, прибързана, гневна целувка, която запали пламък, който не можеше съвсем да угаси.

Адреналинът и страхът от неизвестното изостряха сетивата й. Не беше виновен Ник, нито пък тя. Такава беше ситуацията, мъмреше се тя строго. Трябваше й само сън.

 

 

Ник се мяташе и се въртеше, потънал в дълбок сън. Не искаше да отива там. Не искаше да си спомня онази нощ, но подигравателните сини очи на Евън го мамеха назад.

Слиза по стълбите в мазето на тяхната сграда, тъй като знае, че Евън урежда там игра на карти. Тази вечер ще докаже, че Евън е лъжец и крадец. Трябва да спаси Джени от самата нея. Не е наясно колко много начини за печелене на пари е измислил Евън, поради което не знае има ли изобщо време да спи този тип. Организира служба за почистване само от жени, като изпраща мнимите чистачки по спалните, само че те предлагат много повече услуги от едно почистване, а Евън прибира парите.

Джени не му вярва за проститутките на повикване, за финансовите пирамиди, за продажбата на изпитни тестове, за контрабандата на дрога. Кара го да се закълне, че е измислил всичко, че е готов да каже какво ли не, за да ги раздели.

Джени не познава мъжа, с когото спи. Тя е мило, невинно момиче и мисли, че Евън е добър, но Ник сега знае, че няма нищо добро у копелето, което наричаше свой приятел през изминалите шест месеца.

Казва на Евън да стои далеч от Джени. Той му се изсмива в лицето. Джени не желае да вижда повече своя брат.

На Ник не му остава друго, освен да смачка фасона на Евън. Отива в полицията. Отговарят му, че ще разследват случая. Толкова време не може да чака. Отваря вратата и вижда шест момчета около маса за игра на карти. Куп пари и чипове показват, че Евън печели. Но не за дълго.

Евън му се ухилва, сякаш са приятели, но не са.

— Той мами — заявява Ник. — Картите са белязани. Мога да го докажа.

Всички започват възбудено да говорят, всички, с изключение на Евън. Погледите им се срещат. Евън се изправя.

Внезапно сблъсъкът вече не е само помежду им. Влиза Джени и пита какво става. Едно от момчетата скача.

— Евън мами, краде парите ни — казва с разширени зеници от нещо, което е пил или пушил.

Ник вижда ножа и в същото време Джени, която застава пред Евън.

Той крещи „не“, а в това време ножът я пробожда. Докато отиде до нея, тя се строполява на земята. Блузата й е цялата в кръв, очите й са широко отворени и потресени.

— Дръж се — говори й той. — Обадете се на 911 — изкрещява, но всички бягат, в това число и Евън. Спира се само за да му се подиграе още веднъж:

— Виж какво й причини. Ти си виновен.

Ник се обръща към сестра си: отчаяно желае да я спаси. Очите й трепват и се затварят. Отново закрещява:

— Не! Не можеш да умреш. Не умирай — оглежда се като обезумял, но в стаята няма никого. — Помощ! Помощ!

Наоколо не се вижда жива душа. Сестра му е ранена, и то по негова вина. Опитва се да се изправи, за да излезе. Не може да помръдне. Прикован е, хванат е в капан, а Джени умира. Крещи от отчаяние. Трябва да спаси живота й. Трябва.

 

 

Кайла си помисли, че някой е нахлул в къщата и напада Ник, но той сънуваше, мачкаше завивките и като че ли се бореше за живота си. Тя протегна нерешително ръка. Той я отблъсна.

— Ник, събуди се — каза високо.

— Помощ! Доведете помощ! — повтаряше той и се силеше да стане от леглото.

Кайла докосна рамото му. Кожата му пареше и лепнеше. Той дишаше тежко, като че ли бягаше маратон насън. Косата му се бе сплъстила от пот. Тя го раздруса. Той примигна, грабна ръката й и бързо седна.

— Недей — каза обезумял. — Не се опитвай да ме спреш.

— Ник, сънуваш. Това съм аз, Кайла.

— Джени умира.

— Джени не е тук. Аз съм. Хайде, Ник, събуди се.

Погледът му бавно започна да се прояснява.

— Кайла — прошепна.

Ръцете му горяха в нейните. Трябваше да ги отдръпне, но не искаше да го стряска отново, преди да се е разбудил напълно.

— Какво сънува? — попита тихо тя.

Той се замисли за миг.

— Джени. Господи! Джени беше. Виждах как умира.

— Джени е сестра ти, нали?

Той кимна.

— Онази вечер не очаквах да бъде там. Не очаквах да бъде ранена. Имах намерение да смачкам Евън, не нея. Тя застана пред него. Прободе я в гърдите. Изгуби много кръв. Беше по мен — по ръцете ми, по дрехите ми — замълча, унесен в спомени. — На линейката й трябваше цяла вечност, за да дойде.

— Но нали не е умряла? — каза Кайла, за да му припомни този важен факт.

Ник преглътна.

— Не умря, но беше на косъм. Издъних се. Не я защитих. Бях големият й брат. Моя работа беше. Провалих се.

Кайла долови горчивото самообвинение в гласа му. Ник беше мъж, който не обичаше да се проваля, мъж, отдаден на семейството си. Възхищаваше му се за това.

— Опитал си. Повечето хора и толкова не правят.

— Аз не съм „повечето хора“. Да се опитам никак не е достатъчно.

— Понякога така се получава.

Погледна го в очите и забеляза промяна в израза им. Вече не гледаше зашеметено. Напълно присъстваше в настоящия момент. Галеше ръцете й. Яките му мускулести гърди, покрити с тъмни косъмчета, бяха на сантиметри от нейните гърди, които почти се бяха измъкнали от деколтето на нощницата й. Беше изтичала при него, без да си облече халат, и едва сега осъзна колко оскъдно е облечена.

Ник плъзна поглед от лицето й към шията и после към гърдите й. Усети как зърната отзивчиво щръкват, а по гърба й полазват тръпки, не от студ, а от плам. Отмести поглед, но това не я спаси. Харесваше нежните косъмчета по гърдите му, които се спускаха по плоския корем и изчезваха под боксерките, където се виждаше смайваща издутина.

— Аз… аз си отивам — разбърза се тя.

Той задържа ръцете й.

— А трябва ли?

Трябваше ли наистина? Мили боже, защо въпросът й се стори толкова труден?

— Остани — прошепна Ник. — Можем да… поговорим.

Толкова бавно се наведе напред, че имаше прекрасната възможност да се отмести и да прецени избора си, да каже „не“, ако не го желаеше. Но с тяло, пламнало от очакване, не можеше да мисли.

Той целуна ъгълчето на устните й и прокара език до другото ъгълче. Това докосване само я разпали да иска още.

„Само една целувка — каза си тя. — Нима някой ще пострада от това?“

Неговите устни бяха горещи и чувствени. Тя усети, че се разтопява. Той обхвана тила й с ръка и я притегли по-близо, пръстите му се заровиха в косата й, докато опитваше вкуса на устните й отново и отново. Всеки път искаше да се отскубне и всеки път се притискаше към него. Отказа да мисли. Не беше в състояние. Да чувства беше толкова по-прекрасно.

Устните му изоставиха нейните и се плъзнаха бавно по страната й, сякаш да я изследват. Езикът му обходи раковината на ухото й, после една сладострастна точка на шията й и се спря върху артерията, която бясно пулсираше. Нежно захапа кожата й, сякаш я беляза със страст. Усети как напрежението расте и у него, и у нея.

Сетивата й издаваха противоречиви команди: „Бързо, по-бавно, бързо.“ Самозалъгваше се, че не го иска, но всъщност го желаеше. При това докрай.

Нежно обхвана гърдите й, като с пръстите си дразнеше връхчетата. Плъзна устни още по-надолу. Тя зарови ръце в косата му, докато той я разгалваше и търсеше с устни гърдите й. Тук вече се задържа повече, с гальовно внимание първо към една, после към другата. Възбудата му се предаваше и на нея, докато не обезумя.

Той я обърна по гръб. Очите му срещнаха нейните с въпрос, на който тя отговори само с жест. Той повдигна крайчето на нощницата й. Тя му помогна да я съблече и се отпусна върху възглавниците, а устните му отново намериха гърдите й, после обходиха пъпа й. Ръцете му се бавиха цяла дълга секунда с бикините й. Искаше го там. Искаше го навсякъде.

И тя желаеше да докосва Ник, както той нея, но той се отдръпна и след това се намести между бедрата й. Задъха се от нежните виещи се косъмчета, които откри там. А тя замря в агонията на очакването. И тогава езикът му срещна нейния, устата му, пръстите му. Тялото й вибрираше тръпнещо. Почувства растящото напрежение у себе си и в унес го умоляваше да спре, умоляваше го да продължава.

Гали я и я целува, докато не закрещя името му, и тогава пак се притисна към нея, намествайки превъзбуденото си тяло между гладките й влажни бедра, целувайки страстно устните й. Тя задърпа боксерките му, тъй като не искаше да усеща никаква преграда помежду им. Улови лицето й, очите му горяха от желание. Видя въпрос там.

— Не питай — прошепна тя. — Нищо не казвай.

— Защо не помислиш? — попита той, като пренебрегна молбата й.

— Определено не желая да мисля.

— Сигурна ли си?

— Да. Само ме люби, Ник.

Той се отдръпна и тя се опита да го сграбчи за ръката.

— Къде отиваш?

Ник се пресегна да вземе джинсите си от стола и извади презерватив. „Предпазни мерки. Отлично, поне един от нас мисли.“

Той много бързо си надяна презерватива и се върна в леглото, притисна я върху възглавницата и се плъзна в нея, преди тя да се усети. Погледът му се впи в нейния и освен желание, копнеж, страст, друго там нямаше. Беше достатъчно. Отне дъха й с друга целувка: Извиваха се, сякаш бяха един човек, всеки тласък ставаше по-дълбок и по-силен, докато тя изгуби представа докъде свършваше тя и откъде поемаше той. Обви крака около кръста му, ръце около тила му, наслаждавайки се на силата, с която правеше любов, на енергията, на страстта, и когато и двамата стигнаха кулминацията, тя закрещя — благословен, безпаметен полет.

Няколко мига останаха вкопчени, после Ник се отпусна на една страна, като обгръщаше с ръка раменете й. С глава, положена върху гърдите му, чуваше как сърцето му бие силно и равномерно. Кайла затвори очи и се почувства на сигурно място като в топъл пашкул. Най-накрая успя да заспи.

 

 

В събота сутрин телефонен звън събуди Ник. Отне му известно време, за да отбележи факта, че се намира в стаята за гости на Кайла, в леглото, но къде беше самата Кайла? Завивките бяха измачкани, свидетелство за тяхната страст, но нея я нямаше, а мястото й в леглото вече беше изстинало. Той се надигна и се пресегна да извади от якето си телефона.

— Ало — изръмжа той.

— Джен е — каза сестра му.

Веднага се разсъни, щом чу гласа й. Сърцето му се разтуптя.

— Какво се е случило?

— Нищо. Мислех си за Евън и за неговото семейство и обкръжение… опитвах се да си спомня нещо, което би ти помогнало, както ме помоли — додаде тя, сякаш отбранявайки се.

Ник пое дълбоко дъх и седна в края на леглото.

— Казвай!

— Един ден Евън ме заведе на пистата до Голдън Гейт. Запозна ме с мъж на име Уил. Евън ми каза, че когато като дете живеел на улицата, Уил го прибрал и бил единственият човек, който някога изобщо го е било грижа за него. Бил научил Евън на всичко, което знаел. Това ще ти помогне ли?

— Сещаш ли се за фамилното име на този тип? А как изглеждаше?

— Имаше татуировки по ръцете. Беше доста грамаден и зле облечен, като човек, който не е имал много късмет. Лицето му беше червено като на пияница. Това е, което си спомням. Въпреки всичко се държа любезно. Потупа Евън здраво по гърба и ми обясни какъв страхотен човек бил той. Изглеждаха много близки.

— Дай ми име, Джен — настоя Ник.

— Не си спомням фамилното, но той имаше някакъв прякор — Лъки Седмицата. По общо мнение винаги печелел на седмото надбягване. Евън каза, че бил легендата на хиподрума.

Ник не знаеше за какво ще му послужи тази информация, фактите бяха отпреди дванайсет години. Как да открие някой си Уил на хиподрума? Изгледите за успех бяха малки. Но все пак този Уил е бил известен. Може би ще се намери човек, който да се сети за него.

— Е, добре ли е, че ти се обадих? — попита Джен. — Безполезни ли са сведенията ми?

— Разбира се, че е добре. Благодаря ти.

— Научи ли нещо ново?

— Появи се Джей Ти Макинтайър. Помниш ли го? Знаеш ли, че сега работи за ФБР?

— Сериозно ли говориш? Джей Ти! Господин Бунтар-без-кауза ли?

— Точно същият. Очевидно сега има кауза и тя е Евън. От няколко години е по следите му, но Евън постоянно подменя имената и самоличността си. Между другото, Джей Ти пита за теб.

— Така ли! Сигурно иска да разбере дали не съм лапнала отново по Евън, нали? — попита ядосано тя.

— Едва не умря заради него. Снощи сънувах как заставаш пред ножа. Евън те изостави кървяща.

— Той се е обадил на 911.

— Съмнявам се.

— Сам ми го каза — заяви тя убедено. — Зная. Аз го попитах.

— По всяка вероятност е излъгал. Той избяга, за да се покрие.

— Знаел е, че ще се погрижиш за мен, както и направи — рече Джен. — И не вярвам, че е искал да ме рани. Онази вечер дойдох неочаквано. Търсех теб. Имах чувството, че се опитваш да докажеш нещо.

Думите й му припомниха колко безразсъден е бил.

— Трябваше да послушам ченгетата.

— Сигурно. Но всичко приключи отдавна.

— И аз така си мислех, но съм грешал.

— Трябва да отивам на работа. Обади ми се, ако научиш нещо — тя се позабави, преди да добави: — Ник, и се пази. Може да съм вярвала, че Евън има и добра страна, но сега пораснах и… ами, макар и да си мисля, че той никога не би ме наранил физически, за теб не съм сигурна.

— Не подценявай Евън, щом и ти си замесена, Джен. Ако те потърси, веднага ми се обади, разбрахме ли се?

— Дочуване, Ник.

Ник затвори телефона доста разтревожен. Досети се, че Джен не обеща да му съобщи, ако се чуе с Евън. Надяваше се да не сглупи и да реши, че сама би могла да го възпре. Обмисли следващите си действия. Имаше нужда от душ и после да се облече. След това имаше нужда да намери Кайла. Нямаше представа какво мисли за изминалата нощ, но самият той, щом погледнеше към леглото, настръхваше от удоволствие. Беше дяволски хубаво, но къде, да му се не види, му беше умът?

Проблемът беше, че умът му се беше изпарил. На нея също.

А дали не грешеше по този въпрос? Хрумна му, че Кайла първа го целуна, за да си го върне на Евън или да докаже нещо. Затова ли прави любов с него? За да натрие носа на Евън ли? Тази мисъл остави горчив вкус в устата му.

Предчувстваше, че тъкмо сега добави още едно усложнение към и без друго объркания си живот.

 

 

Колата беше твърде малка, твърде дискретна и още повече задушевна. Кайла улавяше с всяко свое сетиво излъчването на мъжа до себе си — мириса му на мускус, ментовия му дъх, невероятното му тяло, същото, което виждаше голо и великолепно, щом затвореше очи. Само дето не биваше да затваря очи, тъй като той седеше до нея. Опитваше се да насочи вниманието си към онова, което са планирали, но можеше да мисли само за нощта, която прекараха заедно, безразсъдната, импулсивна, страстна нощ. Струваше й се невероятно, че е правила любов с него. Не че беше любов. Беше секс и толкова.

През тази нощ всичко изглеждаше толкова естествено и искрено, а в момента изпитваше нещо повече от смущение, дори известно отчаяние. Копнееше да сложи ръка на стегнатото му бедро, да го погали, да се притисне към него и да си открадне целувка. Стисна ръцете си, умът й усмири тялото й. Наистина се налагаше да започне да мисли логично и разумно, без емоции. По едно време изпъшка. За съжаление звукът привлече вниманието на Ник. Тя веднага се загледа встрани, за да избегне острия му поглед, изплашена от онова, което би видяла в неговите очи… и още повече изплашена какво той би видял в нейните.

— Как е? — попита той.

— Отлично.

Ник барабанеше нетърпеливо по кормилото, докато чакаше на един светофар. Взеха нейната практична хонда, като оставиха поршето в гаража на Ник. Тя се чувстваше по-удобно в тази кола, а подозираше, че той също я предпочита. Поршето определено беше кола тип „Евън“. Тъй като не й беше до шофиране, остави на Ник това задължение. Достатъчно грижи си имаше на главата, за да се тревожи и за трафика.

— Много си мълчалива — отбеляза той.

— Изненадана съм, че си го забелязал.

— Аз също съм изненадан — призна той, като й хвърли кос поглед — и любопитен.

— Не искам да говоря за изминалата нощ.

Изплаши се да не би в разговор помежду им да се разкрият нежелани неща. На студената светлина на деня разгледа възможността той да е правил любов с нея, за да отмъсти на Евън. Този факт й бе крайно неприятен, но вероятно беше така. Ако се потвърдеше, не се чувстваше достатъчно силна да го понесе.

— Добре — съгласи се той. — Няма да говорим.

— Тогава да поговорим за сестра ти.

Той се смръщи.

— Какво мога да кажа? Джени е загадка за мен, особено що се отнася до Евън. Като че ли не възприема истината, че той е зъл човек.

— Значи не е така недоверчива като теб.

Той кимна.

— Не е, тя е повече оптимист. Изглежда, жените са си такива.

— Ами това е много общо казано.

— От моя опит съдя, че жените витаят в облаците, докато мъжете са по-заинтересувани от света. След като баща ми ни напусна, майка ми години наред го чака да се върне. Защо искаше да живее с този лъжлив задник, не зная. Джени тъгува за Евън месеци, може би години, след като се разделиха.

— Какво се случи, след като той я рани?

— Полицаите заловиха Евън. Двамата с Джей Ти бяхме основните свидетели срещу него. Натрупаха се безброй обвинения. Установи се, че е организирал много и най-различни мошенически операции. Беше осъден на затвор за около две години. Трябва да е излязъл горе-долу по времето, когато се дипломирахме.

— Интересно съвпадение. Сигурно се е почувствал измамен от теб заради този момент.

Ник грубо се изсмя:

— Той не заслужи този момент. Влязъл е с измама в университета. Нищо при него не е истинско.

— И защо? Искам да кажа, защо му е притрябвал университет, след като няма интерес да научи каквото и да било?

Ник не отговори веднага.

— Подозирам, че е искал да получи самочувствие. Джей Ти снощи ми каза, че според психологическия портрет на Евън той винаги се чувства аутсайдер, хлапе, което наднича отвън през прозореца, за да наблюдава щастливо семейство. Понякога намира и семейство, за да се намести в него.

— Или пък обстоятелства като университет и студентско братство — допълни тя. — Има смисъл. Кой е този човек, за когото сестра ти си е спомнила?

— Някакъв тип, който изглежда е имал влияние над Евън, когато е бил малък. Стори ми се от разказа, че е неудачник, и ще бъде цяло чудо, ако изобщо някой го познава.

— Поне правим нещо. Най-лошо е да чакаш. След като Евън изчезна, прекарах две седмици в очакване телефонът да звънне или вратата да се отвори, или да получа писмо. Бях сигурна, че има логично обяснение — тя се усмихна на себе си, осъзнавайки какво каза. — Предполагам, че съм като жените, които познаваш — много големи оптимистки, когато става въпрос за мъже.

Той й отправи толкова интимен поглед, че тя веднага се пренесе в нощта, когато голите им тела бяха сплетени. Нима си мислеше, че иска нещо от него? Допусна, че е така. Но тя не искаше нищо. Дали не се самозалъгваше? Изхвърли моментално това предположение от ума си.

Ник отвърна поглед и след миг каза:

— Защо Евън? Какво направи за теб?

— Какво ли не. Едва сега осъзнах, че каквото и да пожелаех, той ми го даваше. Дебнал е какво казвам и веднага го е запомнял. Мислех си, че просто е внимателен… грижовен. А той ме е разигравал. Давал ми е точно каквото съм искала, така че да вземе каквото му трябва. Не зная защо не съм го разбрала.

— Защото не си гледала. Не можеш да се предпазиш от неприятел, когото не виждаш. Аз постъпих по същия начин, като оставих сметките си незащитени, тъй като не съм предполагал, че някой ще нахлуе в къщата ми. А трябваше. Евън се закле, че един ден ще ми отмъсти.

— Сигурна съм, че си го очаквал преди доста време.

— Станах небрежен — съгласи се Ник. — Забравих. Това повече няма да се случи.

Тя долови безмилостна решителност в гласа му и знаеше, че на всяка цена ще залови Евън, за да му отмъсти на свой ред. Запита се докъде би стигнал в желанието си.

— Пристигнахме — каза той и излезе от магистралата. Спря на паркинга зад хиподрума до Голдън Гейт и изключи мотора. — Е, чувстваш ли се късметлийка?

Когато Ник я заслепи с усмивка, определено почувства нещо, но това чувство нямаше нищо общо с късмета, а само с една друга дума, чиято начална буква също започваше с Л. А тя не бе споменавала думата любов.