Барбара Фрийти
Да обичаш непознат (12)

11

Кайла загуби дар слово и вцепенена се взираше в баба си. Не можеше да повярва. Очакваше да научи нещо за Джони или за часовника, по подобна тайна и през ум не й беше минавала.

— Ти… сигурна ли си?

— Абсолютно — отговори тихо Шарлот. — Бях бременна в третия месец, когато осъдиха Джони.

Кайла закрачи из стаята, съвсем замаяна. Имаше толкова много въпроси. Не знаеше откъде да започне.

— А дядо? — попита най-накрая. — Знаеше ли, че не е баща на мама?

— Едуард знаеше, че съм бременна — отговори спокойно Шарлот.

— И въпреки това се ожени за теб!

Баба й кимна.

— Бяхме се сприятелили. Познавах един негов братовчед. Виждахме се извън другия ми живот. Той не ме познаваше като „Сладката Шърли“. За него бях Шарлот. Беше солиден и сърдечен мъж. Веднъж ме свари да плача и ме попита какво се е случило. Без да се замисля, му разказах цялата печална история. Предполагах, че ще ме осъди, ще се отврати заради това, че съм танцувала гола и съм спала с някого, без да съм била омъжена за него — два големи гряха по онова време. Но той не ме упрекна. Само ме слушаше и ме утешаваше. Друго не очаквах, но когато ми предложи да се ожени за мен, останах шокирана. Отказах, разбира се. Не беше честно да му стоваря чуждо дете, но той настояваше, че това е най-правилното решение — въздъхна и продължи: — Времената бяха други, Кайла. Нямаше да мога да отгледам сама детето си. Не исках да го дам за осиновяване, но по този начин нямаше да мога да работя като танцьорка. Бях длъжна да намеря изход за себе си и за моето бебе.

Кайла осъзна колко трудно й е било. Дори сега в гласа й се долавяше отчаяние.

— Едуард продължи да настоява — допълни Шарлот. — И най-накрая аз се съгласих. Оженихме се след една седмица.

Настъпи дълго мълчание. Кайла разбираше, че трябва да каже нещо, но не знаеше какво. Още не можеше да повярва, че дядото, когото цял живот бе обичала, всъщност не й е дядо.

— Това е… невероятно.

— Зная, че ти трябва време, за да го проумееш.

— Време ли? Всичкото време на света няма да е достатъчно.

— Зная, че прозвуча много лошо.

Шарлот въртеше брачната си халка. Кайла се загледа в нея. Спомни си как дядо й подари на баба й диамантен пръстен на трийсет и петата годишнина от сватбата им. Каза, че семплата златна халка не била достатъчна. Сега разбра, че е била дадена набързо. И символ на какво е била? На любов ли? На приятелство, на дълг ли?

— Защо? Защо е пожелал да се ожени за теб? — попита Кайла. — Можел е да ти даде пари, за да ти помогне. Не е бил длъжен да се откаже от живота си заради теб и бебето.

— Едуард искаше бебето да си има баща и той да му бъде бащата. Освен това искаше да се грижи за мен. Беше почти десет години по-възрастен от мен. Беше готов за брак и деца. Убеди ме, че с времето можем да се обикнем. Щяхме да започнем с приятелство и щяхме да видим докъде ще стигнем.

— Значи никога не си го обичала. Омъжила си се само защото си била бременна, при това не от него. — Кайла озадачено клатеше глава. — Нищо не разбирам. И защо живя с дядо толкова дълго?

— Влюбих се в Едуард — отговори Шарлот. — Точно както той предвиди. Беше съвсем сигурен в това. Много години след като се оженихме, Едуард ми призна, че през цялото време ме е обичал, но не е искал да ме изплаши. Имах късмет. Той беше толкова великодушен, че ме взе каквато бях — опетнена и опозорена — тя се покашля. — Не се гордея с нито една от тези постъпки, Кайла. Както вече ти казах, някога животът ми беше друг. Но всичко, което е свързано с Едуард, е истина, единствената истина в живота ми.

На Кайла й се искаше да й повярва, но как би могла? Баба й беше излъгала за нещо изключително важно, от съдбоносно значение за тяхното семейство. Какво доверие да й има сега?

— Мама знае ли? — попита тя, като изведнъж се досети, че има още един човек, когото тази история засяга дори повече от нея.

— Не, не знае. И през ум не ми е минавало да й кажа и няма да й кажа.

— Длъжна си. Тя има право да знае. Трябвало е преди години да й кажеш, когато разкриването на лъжата нямаше да е толкова убийствено.

— В действителност не беше лъжа — опита се да каже Шарлот.

— О, моля те, бабо, нали няма да започнеш да увърташ отново?

Шарлот сви устни.

— Едуард беше прекрасен баща на Джоана. Това не е лъжа.

— Но не е истински баща на мама.

— Кръвните връзки не са всичко на този свят — възрази Шарлот със стоманени нотки в гласа си. — Едуард беше до Джоана, когато плачеше нощем. Той я вдигаше и целуваше, когато падаше и си ожулваше коленете. Той присъства на дипломирането й. Той я отведе до олтара. Направи всичко, което бащите правят.

Кайла седна. Дълбоко в душата си чувстваше, че баба й е права, но още не можеше да възприеме неприятната мисъл, че няма кръвна връзка с дядо си. А Едуард го нямаше, за да разкаже своята версия. Трябваше да се осланя на думите на баба си, жена, която почти не познаваше.

— Ами витражите? — попита Кайла внезапно. — Дядо все казваше, че съм наследила фамилния ген. Но аз не съм, тъй като никога не съм го имала. В действителност аз не съм му внучка. Лъгал ме е, защото му е било пределно ясно, че няма как да приема каквото и да е в наследство.

— Престани, Кайла! Не опорочавай всичко — помоли я Шарлот. — Не превръщай всеки разговор с дядо си в лъжа.

— Всичко е лъжа. Внучка съм на убиец. Господи! Убиец! Ето каква кръв тече във вените ми.

— Не наричай Джони така — остро изрече Шарлот. — Да не си посмяла.

— И защо? Това е истината, а ти изведнъж се изплаши от нея — Кайла почувства, че не й достига въздух. — Защо? Защо едва сега ми казваш?

Шарлот я изгледа.

— Заради часовника. Дадох ти го, защото принадлежеше на Джони, а аз исках да имаш нещо негово, дори да не знаеш, че ти е дядо. Мислех си, че всичко вече е наред. Минаха толкова много години. Часовникът повече на никого няма да потрябва. Но явно съм сгрешила.

— Да, сгрешила си.

— Осъзнах, че ще те въвлече в неприятности. Не искам да си уязвима, ако срещнеш случайно някого, който би заподозрял, че си внучка на Джони.

— И какво значение има?

— Не казвам, че има, но…

— Но какво?

— Приятелите на Джони бяха като семейство, като братя. Бяха много предани един към друг. Бяха израснали заедно в Норт Бийч. Заедно са прислужвали в „Сейнт Базил“ като деца. Имаха свои собствени правила за поведение. Но също така можеха да бъдат и безмилостни. Ако по щастлива случайност някой от тях е оцелял след бягството от Алкатраз, би направил невъзможното, никой друг да няма претенции към каквато и да било скрита плячка.

— Значи знаеш, че има скрита плячка — каза Кайла, решена да изкопчи истината. — Защото преди твърдеше, че нищо не знаеш.

— Каквото съм ти казала, е истина. Джони не искаше да ме излага на опасност. Колкото по-малко знаех, толкова по-добре.

— Как си могла да пазиш тайната толкова дълго? През тези петдесет години все се е случвало да се разколебаеш. Например, когато мама е забременяла с мен или пък при попълване на медицински данни.

— Слава богу, всички бяхме здрави — рече Шарлот. — От време на време ме изкушаваше мисълта да кажа и на двете ви, особено на майка ти. Но тя бе толкова привързана към баща си. Повече беше дъщеря на Едуард, отколкото моя, което е истинска ирония. Имаха сходни характери, мечти, цели. Разбираше я, насърчаваше я. Едуард беше героят на твоята майка. Възхищаваше му се, уважаваше го. И се стремеше да бъде като него. Не се осмелих да й отнема всичко това.

Кайла се размисли. Баба й е имала основание, но… Дали все пак майка й не заслужава да узнае?

— Какво ще правим, бабо? Ще й кажем ли?

— А налага ли се?

— Така мисля.

Кайла не беше доволна от тази перспектива. Новината щеше да извади майка й от релси. Щеше да я разтърси. Щеше да бъде много болезнено за нея. Щяха ли по този начин да направят добро?

— Бихме могли да изчакаме.

— Страхуваш се, нали? Знаеш, че мама ще се разбеснее.

— Защо не й кажеш ти?

— Докато ти си жива, никога. Това е твоя тайна. Ще ми се да бях убедена как е редно да постъпя. Отстрани изглежда толкова просто — кое е добро, кое е зло, да различиш черното от бялото — но всъщност всичко е толкова объркано и сложно.

Шарлот кимна.

— Преди да срещна Едуард, животът ми беше много объркан. Той сложи ред в него. Когато се омъжих, цялата драма остана зад гърба ми. Едуард беше много добър с мен, Кайла. Нямаше как да не го обичам. А той не го изискваше. Не можех да дишам без него и никога не погледнах друг мъж. Любовта ни стана много силна. Не мога да уточня кога приятелството ни разцъфтя в любов. Не съжалявам, че се омъжих за него. След години можех да се разведа. Това вече на никого не правеше впечатление. Времената се промениха. Не останах с него заради Джоана. Не съм чак толкова благородна. Живях с него, защото след несигурните години на ранната ми младост беше хубаво да се чувствам сигурна.

— Чувството на сигурност не е любов. Прозвуча, сякаш си намерила топло местенце.

— В такъв случай не съм ти обяснила добре, защото моите чувства не са такива. През живота си се влюбваме по различен начин и изпитваме любовта различно. Ти дълго време обичаше предишния си приятел Дейвид. После обича Евън. А те двамата по нищо не си приличат.

На Кайла никак не й допадна този обрат в разговора.

— Изборът ми и в двата случая беше лош и нека сега да оставим настрана моя неуспешен любовен опит.

— Исках само да ти посоча, че желанията ни и предпочитанията ни към определен човек се променят в зависимост от това доколко сме израсли и какви сме станали.

— Ако Джони не беше осъден и затворен, сигурно щеше да се омъжиш за него.

— И аз така си мислех. Но с годините разбрах, че това нямаше да се случи. Джони не беше човек за семейство.

— А знаеше ли, че си бременна?

— Да, точно преди да влезе в затвора, му казах. Беше щастлив. Заяви, че ще намери начин да се съберем.

— Моля? Нали е бил осъден на доживотен затвор, бабо?

— Да.

— Ами тогава как е щял да излезе и да бъдете заедно? — Кайла видя как баба й се сепна. — Знаела си, че ще се опита да избяга.

— Не бях сигурна. Дори смятах, че е невъзможно, но той беше толкова уверен, когато ми каза, че един ден ще се върне. Обясних му, че няма да го чакам и ще направя каквото е необходимо за бебето. Той ми отвърна, че ме разбирал, но обеща, че отново ще се появи.

Кайла усети да я полазват студени тръпки. Беше ли възможно дядо й да е жив? Трупът му не е бил намерен. Но ако е жив, защо не се е обадил?

— А сега ще направиш ли каквото те помолих? — попита баба й. — Ще престанеш ли да търсиш часовника?

— Не мога. Освен това аз не търся само часовника на Джони. Търся и трите, защото са свързани, и станаха причина Евън да се намеси в живота ми. Само чрез тях двамата с Ник ще го заловим.

— Двамата с Ник ли? — повтори баба й като ехо. — Та ти почти не познаваш този мъж. Неговите проблеми не са твои.

— Вече са, защото заедно попаднахме в капана. Бабо, ти направи каквото можа. Сега е мой ред.

Шарлот я изгледа.

— Добре. Тогава ще помагам. Обмислях къде биха могли да са другите часовници. Мъжете си приличаха в едно — не бяха близки със семействата си. Вярваха на приятелите си повече, отколкото на роднините си. Смятам, че затова Джони даде часовника си на мен, а не на някоя от сестрите си или на майка си.

— Съгласна съм, има смисъл. А другите типове?

— Нейт имаше много приятелки. Беше много хубав и много чаровен. Висяха в клуба с Джони и другите, а момичетата пърхаха около него.

— В такъв случай Нейт сигурно е дал часовника на някое от гаджетата си — предположи Кайла.

— Вече питах две от тях. И двете отрекоха. Вярвам им. Нито едната, нито другата вдъхват особено доверие, но едната ми припомни нещо. Били сме лошите момичета. Мъжете си имали и добри, почтени момичета. Нейт ухажваше някоя си Ан-Мари Дейвис. Беше по-малка от нас, едва осемнайсетгодишна. Работеше в цветарски магазин в Норт Бийч, собственост на семейството й. Беше сладка, руса, съвършена бяла роза, както казваше Нейт, момиче, за което един мъж би пожелал да се ожени.

— Имаш ли представа какво се е случило с Ан-Мари?

— Зная, че магазинът съществува. Дъщерята на Ан-Мари Кони го управлява. Днес се обаждах. Не мога да кажа дали Ан-Мари е жива. Жената, с която говорих по телефона, работи там на половин ден. Имах намерение лично да отида, но може би ти ще свършиш тази работа.

— Защо си възнамерявала да отидеш там? Още от самото начало ме караш да престана да търся — отбеляза Кайла.

— Предчувствах, че няма да ме послушаш. Не искам да си навлечеш беда. Аз съм стара жена. Никой няма да се занимава с мен.

— А дали ми каза всичко? Осведомена си за миналото. Преживяла си го. Може би знаеш нещо, което не бива да знаеш.

— Ако беше така, отдавна щяха да ме погнат.

— Бабо, това си е твоя работа. Но очевидно има раздвижване, някой издирва часовниците, монетите. Именно тях всеки иска, нали?

— Не се досещам кого имаш предвид — каза Шарлот. — Но изчезнало съкровище винаги привлича ловци на късмет. Много се опитваха да намерят златните монети, но никой не успя.

— Добре — каза Кайла. — Време е да си ходя.

— Почакай. Искам да ти покажа още нещо.

— Наистина ли? Още нещо ли? — не повярва младата жена, изплашена какво ли щеше да чуе.

Баба й отиде до едно малко бюро. Извади кутийка за пръстен и я отвори.

Кайла очакваше да види пръстен. Но вътре имаше миниатюрно ключе.

— Какво е това?

— Беше вътре в часовника. Има специално легло в корпуса на часовника. Струва ми се, че точно това са търсили при теб.

Кайла се взираше в тъничкото парченце метал, а в главата й се завъртяха куп предположения.

— Не съм забелязала никакво легло.

— Има си начин да се отвори.

— Чудя се Евън знае ли, че вътре в часовника има ключе. А надписът? Другите часовници различни надписи ли имат?

Шарлот вдигна рамене.

— Мисля, че бяха различни, но не си ги спомням. Съжалявам.

— Това ли е всичко, бабо? Каза ли ми всичко, което трябва да зная.

Ако Кайла не я наблюдаваше толкова внимателно, щеше да й убегне мигновеното колебание в очите на баба й, но тя го забеляза и се ядоса.

— Казах ти всичко, което мога — отговори Шарлот.

Думите й прозвучаха уклончиво.

— Ако не си, ще дойда пак — заплаши я Кайла.

— Идвай, Кайла, какъвто и да е поводът. Ти си моята внучка. Обичам те. Надявам се, че няма да го забравиш.

 

 

Кайла трябваше да се прибере вкъщи, но се страхуваше. И при Ник не можеше да отиде. Имаше нужда да премисли разказа на баба си, а информацията беше съвсем объркана, за да бъде сложена под микроскоп. Ник щеше да я разпитва най-подробно както обикновено. Щеше да я принуди да не бездействат, а тя не бе в състояние да направи нито крачка повече. Цялата й семейна история за един час се преобърна. Ако можеше, щеше да върне часовника назад до деня, в който се запозна с Евън, и на поканата му да пият кафе вместо „да“, щеше да каже „не“. Щеше да избяга и никога повече нямаше да го види.

Навярно пак щеше да намери начин да открадне часовника, но нямаше да я засегне толкова много и толкова жестоко. Нямаше и да разбере, че се е интересувал само от часовника. Нямаше да разговаря с баба си и да научи старите позорни семейни тайни.

Не, не можеше да се прибере, така че започна да обикаля улиците, докато бензинът не свърши и часовникът не показа полунощ. Денят приключи. Преживя го. По някаква причина това й се стори важно, сякаш бе преодоляла голямо изпитание.

Когато най-накрая спря пред дома си, видя Ник да крачи по верандата. Изтича до колата, преди да е изгасила мотора и отвори стремително вратата.

— Къде, по дяволите, беше? Защо не ми отговаряш? Оставих ти десетки съобщения — каза гневно. Косата му стърчеше, сякаш я бе скубал.

Тя разкопча предпазния колан. Още преди да се е прибрал на мястото си, той я хвана и буквално я измъкна от колата. Раздруса я за раменете.

— Какво има, Кайла? Какво се случи? Евън ли срещна? Нарани ли те?

Все едно стреляше по нея с въпроси. А на кой от тях най-напред да отговори, след като не знаеше дали ще може изобщо да говори. Задушаваше се.

— Дявол да те вземе, Кайла, говори! Плашиш ме. По лицето ти виждам, че нещо лошо се е случило.

— Само секунда — промълви тя.

Той премълча следващия въпрос, но не я пусна.

— Боли ме — каза тя.

Престана да я стиска за раменете, но не я пусна.

— Говори! Ходих у баба ти. Каза, че отдавна си си тръгнала. Изглеждаше много зле, също като теб.

Кайла не се изненада, че е ходил там. Ник се чувстваше много по-спокоен, когато действаше, а тя бе обещала да му се обади. Не постъпи добре, като го остави в неведение часове наред. После изминалите няколко дни й напомниха, че животът никога не е справедлив.

— Какво друго каза баба ми?

— Каза теб да питам. И аз те питам.

— Нека първо да влезем. Тук не мога. Евън сигурно ни наблюдава.

Ник вървеше след нея по алеята. Тя отключи, влезе в дневната и си отдъхна, когато видя, че къщата изглежда така, както я бе оставила. Не беше я подредила, но нови поражения нямаше. Наистина какво й струваше да я оправи, вместо да обикаля с часове из града. Взе иглите за плетене и видя, че плетивото й е съсипано. Трябваше наново да започне пуловера. Толкова много неща в живота си трябваше да започне наново.

Ник задържа ръката й, когато посегна да вземе нещо друго.

— Остави го — каза спокойно той.

Погледна го в очите и видя не само нетърпение, но и загриженост. Не беше справедлива към него. Заслужаваше да научи онова, което тя вече знаеше.

— Извинявай, че не ти се обаждах. Имах нужда да помисля.

— Предположих, че нещо ти се е случило. Дори позвъних на Джей Ти.

— Сега и ФБР ли ме издирва?

— Не. Поръча ми пак да му се обадя, ако до полунощ не се появиш. Ти си дойде две минути преди това.

— Часовникът в колата сигурно избързва. Мислех, че е минало полунощ и като се върна вкъщи, ще бъде нов ден и тогава всичко ще бъде различно.

Примигна изненадана, че очите й се пълнят със сълзи. Нямаше да заплаче, в никакъв случай. Но устните й трепереха, започна да подсмърча.

— Кайла, какво се случи?

— Прегърни ме — прошепна тя. — Моля те.

Ник се колебаеше.

— Не ми се струва добра идея. Щом те докосна, не мога да се удържа и се увличам.

— И въпреки това, моля те.

Ник разтвори ръце и тя замря в прегръдката му. Притисна глава към гърдите му и затвори очи. От много дълго време за пръв път се почувства защитена и като че ли повече нищо лошо нямаше да я застигне. Той усети необходимостта й да бъде закриляна и още по-здраво я прегърна. После гласът му се вряза в нейния покой:

— Кайла, това не отменя разговора ни.

— Не мога, Ник, сега не мога — промълви тя. Вдигна глава към него и го погледна. — Твърде много ми се насъбра.

— По-късно ще ми кажеш ли? — попита Ник.

Тя кимна.

— Обещавам. Но ще бъде… — гласът й заглъхна, облиза устни, а погледът й се плъзна върху неговите. В ума й застина един щастлив, подлудяващ спомен.

— Ще бъде какво? — подкани я той.

Опита се да си припомни мисълта. Но беше в прегръдките на Ник и нямаше нужда да мисли.

— После — шептеше тя. — Ще говорим по-късно — опита се да го целуне, но той я задържа на разстояние от себе си.

— Защо? — попита той.

— Искам те — каза тя просто и съвсем естествено.

— Ти не знаеш какво искаш, Кайла.

— За всичко останало може би е така — потвърди тя, — но за това нямам никакви съмнения.

— Наистина ли?

Обви ръце около врата му, зарови пръсти в острата му коса. Само секунда се забави, за да му даде възможност да спори, но изглежда той нямаше какво друго да каже. И тя привлече главата му, и го целуна. Не се отдръпна, докато той не разтвори устни и не я прие точно там, където копнееше да бъде.

— Господи, Кайла, подлудяваш ме — прошепна Ник.

— Раздвоен съм. От една страна, те подозирам, че печелиш време, за да не ми отговориш или не желаеш да се замисляш. Възползваш се от мен, за да се разсееш.

— А от друга страна? — попита тя, тъй като не бе склонна да признае, че всичко, което той каза, е вярно.

— А от друга страна, не ми пука защо ме целуваш, а само продължавай.

— Да се съсредоточим върху тази страна — тя го хвана за ръка и го поведе към стълбите.

— По-късно ще ми кажеш всичко, което искам да знам — предупреди я Ник, докато тичешком се качваха към втория етаж.

— По принцип правя всичко, което пожелаеш — разсмя се тя, когато влязоха в спалнята.

Застана насред стаята и го спря, когато той пристъпи към нея.

— Почакай!

Остана неподвижна още секунда, после бавно съблече пуловера си и го хвърли на един стол. Плъзна ръцете си към закопчалката на сутиена отпред. Погледът на Ник следеше всяко нейно движение. Тя отново се поколеба.

— Никакви въпроси повече. Никакви сериозни мисли, Ник.

— Ако свалиш сутиена, смятай го за уредено.

Разкопча го и го остави да се смъкне през раменете й. Ник само я гледаше вторачено и напрегнатият му поглед я караше да се чувства желана, обичана, излъчваща неустоима женственост. Смути се и щеше да покрие гърдите си с ръце.

Ник сигурно отгатна намерението й, защото каза:

— Недей!

— Недей какво?

— Да спираш.

Бавно разкопча джинсите си и ги смъкна. Дочу как Ник затаи дъх. Господи, колко го харесваше примрял, изгубил дар слово. От устата му искаше друго, което не включваше дишане и говорене.

— Красива си, Кайла.

— А ти си далеч от мен.

— Това не е непоправимо.

Той се приближи, а пламналият му поглед поглъщаше тялото й, обтягайки докрай всеки неин нерв, а дори не я бе докоснал. Замръзна на сантиметри от нея, а тя бе готова да приеме целувките му, ласките му и се подразни, когато нищо подобно не се случи.

— Какво има — попита тя.

— Не мога да откъсна очи от теб.

Дъхът й секна от дълбокото вълнение в гласа му.

— И аз от теб. Но ти имаш прекалено много дрехи на гърба си.

— Да, наистина.

Съблече тениската си и я хвърли върху купчината нейни дрехи. Видът на голите му мускулести гърди я побърка. По тялото му нямаше грам тлъстина. Когато смъкна и джинсите си, остана поразена колко великолепен бе… и колко възбуден.

Вместо да я грабне, той приседна в края на леглото и за пореден път я изненада.

— Ела тук — прошепна и протегна към нея ръка.

Тя хвана ръката му и той я притегли към себе си. Обхвана я отзад и зацелува пъпа й. Обзе я умопомрачително желание устните му да докоснат всеки милиметър от тялото й. Но не искаше да бъде покорена. Искаше да покори по неин начин. Сложи ръце на раменете му и го бутна назад. Той се просна върху възглавниците, предлагащ пищна наслада. И това беше всичко, което искаше: удоволствие, радост и да изживее всяка секунда, все едно е последната в живота й.

— Мой ред е — промълви тя.

Пред очите му падна воал, когато покри с ласки пениса му и когато след това устните заместиха ръцете й. Стенанието му я възбуждаше. Галеше я по косата и я насърчаваше. Искаше да го доведе до кулминацията, но той внезапно се отдръпна.

— Заедно с теб — изрече той, като й помогна да се изправи.

Прие го вътре в себе си. Той я изпълни с вълшебна топлина. Движеха се хармонично, докато страстта не ги доведе до пълна забрава и не притихнаха едновременно.

Настъпи нов ден с ново начало. Щяха заедно да го посрещнат. Кайла само се надяваше денят да е по-добър. А нима можеше да има по-лош от изминалия?