Марго Далтън
Коледен подарък (9)

Девета глава

В средата на февруари откъм канадските Скалисти планини нахлу топъл вятър и докато Сара успее да се огледа, пейзажът навън коренно се промени, а заедно с него и настроението й. Сутрешните недомогвания не изчезнаха напълно, но дори те станаха по-поносими.

Един топъл съботен следобед тя излезе на разходка с колата си извън Калгари, за да се наслади на топлото време. Чувстваше се тъй волна и млада, че по едно време й се прииска да зареже колата и да потича по прерията, да се носи върху топлите вълни на вятъра като орел в небесата.

Но когато сви покрай оградената с високи дървета алея за коли на имението с голяма къща, настроението й отново се промени. Дъхът й сякаш секна, тя се напрегна, дори се изплаши от онова, което щеше да извърши.

Паркира на извитата като полумесец алея, пое си дълбоко дъх и натисна звънеца.

След доста време вратата се отвори и Сара видя пред себе си хубава жена на средна възраст, дребна и жизнена, облечена в джинсов комбинезон с голяма кръпка на едното коляно. В ръцете си държеше пухкаво златисто кутре, което гледаше Сара със същото излъчване на жизнерадостно любопитство.

— Да? — попита жената. — С какво мога да ви услужа?

— Ами… Казвам се Сара Бърнард — запелтечи Сара. — И съм… приятелка на Джим Флеминг. Бих искала… ако е възможно, да разговарям със сенатора Флеминг.

Сините очи на дребната жена се ококориха и тя се отдръпна, за да може неочакваната посетителка да мине покрай нея, като същевременно сгълча кутрето, което се гърчеше и извиваше в ръцете й, опитвайки се да я близне по ухото.

— Самсон, престани веднага! — после се усмихна на Сара. — Той беше изтърсачето и май доста го разглезих. Аз съм Морийн Флеминг — протегна тя ръка изпод рошавата топка. — Лелята на Джим.

— Знам. Той често ми говори за вас. Много ви обича.

Чертите на Морийн Флеминг веднага омекнаха и тя се усмихна.

— Елате в библиотеката. Ей сега ще повикам брат си.

Сара я последва, все така смутена и напрегната, като през цялото време се надяваше да не й се доповръща. Морийн я въведе в уютна квадратна стая, цялата в отрупани с книги библиотечни шкафове и запален огън в камината. Сара се отпусна с готовност в едно от удобните кожени кресла и поклати отрицателно глава, когато по-възрастната жена й предложи кафе.

— Не, благодаря. Ще остана съвсем малко. Искам само да разменя няколко думи със сенатора, ако не е прекалено зает.

Жената излезе и Сара се огледа. Джим Флеминг явно бе израснал сред красота и охолство, помисли си тя. Спомни си апартамента му — такъв, какъвто го видя последния път, целия отрупан с детски играчки и купчини дрехи. Без да иска, гърлото й се сви от съчувствие.

В този момент вратата се отвори и в стаята влезе възрастен мъж. Сара впи пръсти в страничните облегалки на креслото, отворила широко очи и стресната. Беше го виждала на снимки във вестниците, но сенаторът се оказа къде-къде по-внушителен в плът и кръв. И освен това толкова много приличаше на сина си!

— Госпожица Бърнард? Сестра ми ми каза, че сте позната на сина ми, но аз се съмнявам, че той знае за вашето посещение тук.

— Така е — прошепна Сара. — Джим не знае, че дойдох да се срещна с вас. Той много… ще се ядоса, ако разбере.

Джеймсън Флеминг се изсмя сухо, но като срещна погледа на Сара, беше поразен от болката, която прочете в него.

— Джим е в беда — каза тя делово и не се учуди, когато в очите на сенатора моментално припламна тревога. Те се разшириха и тя побърза да го успокои. — Не, не е болен и няма неприятности с полицията. Но има сериозен проблем и никой от нас не знае как да му помогне.

Сенаторът я слушаше мълчаливо, като въртеше в ръце украшение от оникс, което стоеше върху бюрото му. Сара му разказа за трите деца и импулсивния начин, по който Джим им беше дал подслон, за последвалата битка да ги запази заедно, без да ги разделя, и да им даде истински дом.

— Трябва да призная — каза той, след като я изслуша, — че съм поразен от вашия разказ. Чак не мога да повярвам, че става дума за моя син. Момчето, което познавам, беше тъй вглъбено в себе си, че с нищо не би нарушило спокойствието си, най-малко като си създаде главоболия с три изоставени деца.

— Да, но е самата истина — каза Сара и се наведе напред. — Момчето, което сте познавали, е много променен мъж, сенаторе. Вече е минал трийсетте и явно е силно променен. Освен това — продължи тя смело, шокирана от собствените си думи, — не бих се учудила, ако и вие сте се променили през тези години.

Тя млъкна и зачака напрегнато реакцията му. Чертите на лицето му се изопнаха, сините му очи, копие на очите на Джим, станаха късчета лед. После, за голяма нейна изненада, той се усмихна.

— Така ли мислите? Е, може и да сте права. Вие сте интересна млада жена, госпожице Бърнард. Одобрявам вкуса на сина си.

Сара се изчерви.

— Между нас двамата няма нищо романтично — побърза да го увери тя. — Ние сме само приятели, и то единствено покрай децата. А дойдох днес при вас, защото исках… да вникна по-добре в положението.

— Синът ми има ли нужда от помощ, за да гледа децата? — прямо попита сенаторът. — Затова ли сте дошли? Иска ли той пари от мен, за да им осигури подходящо жилище?

Сара също го погледна, отново поразена от неговата властност.

— Не — призна тя. — Често казано, аз му предложих да се обърне към вас, но той категорично отказа.

И отново тази болка в очите му, в тези поразителни сини очи.

— Какво се е случило, сър? — попита Сара тихо. — Какво се е случило между вас двамата преди години?

— Какъв отговор ви даде Джим, когато му зададохте този въпрос? — попита той.

— Каза, че сте направили майка му нещастна — тихо отвърна Сара. — Каза, че никога няма да ви прости начина, по който сте се отнасяли с нея.

Възрастният мъж кимна и дълго мълча. Сара чакаше търпеливо.

— Сесил наистина беше нещастна — промълви накрая Джеймсън, загледан тъжно през прозореца, очите му бяха потъмнели от спомените. — Когато бях по-млад, чувствах вина за това. Смятах, че ако съм по-добър, тя ще е щастлива с мен. По-късно разбрах — додаде той е крива усмивка, — че нищо и никой на този свят не може да я направи щастлива. Но докато го разбера, вече беше много късно.

Сара го гледаше, изумена от болката, която се изписа по лицето му.

— Можех да й простя сцените и скандалите, можех да й простя, че не пропускаше да ме изложи пред хората — продължи Джеймсън, но никога не мога да й простя, че използваше детето в битката си срещу мен и го настрои единствено, за да угоди на своята озлобеност и себичност.

— Значи Джим всъщност греши, сър, относно това, което се е случило? — попита тя с пресъхнала уста.

Джеймсън Флеминг я погледна в очите, а лицето му беше напрегнато, замислено.

— Всеки има своята версия за истината, госпожице Бърнард. На всяка история може да се погледне през различни очи, като всеки вижда онова, което му изнася, което му е изгодно. Но що се отнася до мен, вярвайте ми, че казвам истината.

Той се поколеба отново, въртейки механично в ръце ониксовото украшение. После изведнъж вдигна очи към Сара, сякаш бе взел някакво решение.

Тя срещна погледа му, подканвайки го да продължи.

— Сесил беше красива — каза той най-накрая. — И когато пожелаеше, излъчваше невероятно обаяние. Беше от онези жени, които умеят да събудят у мъжа всичките му инстинкти и пориви на закрилник, включително у собствения й син. Джим я боготвореше и тя го насърчаваше в това отношение, убеждаваше го, че е единственият й приятел и че аз съм техен общ враг. Той бе принуден да изтърпи цялата й болка и нещастие — непосилен товар за едно чувствително подрастващо момче.

— А вие… не можехте ли да се намесите? — попита Сара.

Той поклати унило глава.

— Господ ми е свидетел, че направих каквото можах. Убеждавах я, молих я, опитах се да разговарям с него, но злото беше сторено и бе пуснало прекалено дълбоки корени. За него аз бях злодей и той накрая не издържаше дори да бъде в една стая с мен.

Гласът му рязко заглъхна. Сара чакаше да продължи, но той мълчеше.

— Какво стана накрая? — не издържа тя.

— Тя се самоуби, когато Джим беше тринайсетгодишен. Взе бръснач, разряза си вените и направи така, че да е сигурна, че Джим пръв ще я намери — нея и бележката, която беше оставила и в която ме обвиняваше за всичко.

Сара го гледаше с огромни очи, ужасена.

— Но… тя не може да не е знаела какво означава това за едно момче. Как е могла…

— Как е могла една нормална любеща майка да стори подобно нещо на детето си? — довърши мисълта й сенаторът. — Това ли искахте да попитате, госпожице? Вярвайте ми, нямам отговор на този въпрос. Всичко друго можех да й простя, защото тя бе наистина крайно неуравновесена и нещастна жена. Но тази последна постъпка — чудовищна и жестока — никога не бих могъл да й простя — той отново замълча, а ръцете му леко трепереха върху полираната повърхност на бюрото. — Опитвам се да бъда справедлив. Не приемам, че съм злодеят в тази пиеса, но не съм и благоуханна роза. Много от нещата, които Джим е казал по мой адрес, са верни. Аз бях изцяло погълнат от работата си, занемарих семейството си и не прекарвах достатъчно време с него, докато беше малък. Всичко това е съвършено вярно.

Сара го погледна прямо, спокойно.

— Това са грешки, сенатор Флеминг, които се вършат от много мъже. Но те в никакъв случай не са такива непростими престъпления, че заради тях да бъдете изключен от живота на сина си до края на земните си дни.

— И сестра ми казва същото — промърмори той с изкривено от мъка лице. — Но нямате представа колко е приятно да го чуя от вас, госпожице Бърнард, защото сте приятелка на сина ми.

Сара помълча, навела поглед към ръцете си, които въртяха каишката на чантата, за да му даде време да се успокои.

— Вие много го обичате, нали? — попита тя тихо. — Бих искала той да проумее това.

Джеймсън Флеминг въздъхна.

— Ден не минава, без да мисля за него, без да се питам как е синът ми, добре ли е. От живота ми изчезна най-ценното или по-скоро най-безценното нещо, което съм имал, и нямам никакви шансове да си го върна.

Тъгата в гласа му, болката в очите, приведените рамене — Сара почувства, че не издържа.

— Ще ви кажа нещо, сенаторе — чу тя изведнъж гласа си и се ужаси от онова, което правеше. Но знаеше, че няма да може да се спре. Пое дълбоко въздух и вдигна очи към възрастния мъж. — Аз съм бременна във втория месец. Детето е на Джим. Вие сте негов дядо.

Той се втренчи в нея поразен, а по аристократичното му лице ясно се изписаха едновременно надежда и недоверчивост. Но когато заговори, гласът му прозвуча остро.

— За какво сте дошли, госпожице? Какво точно искате? Пари ли?

Сара разбра какви чувства го терзаят и затова прие спокойно думите му. Тя спокойно обясни какво се беше случило, как реши да има дете, как избра Джим Флеминг за негов баща и успя да забременее, без той да се усети.

Джеймсън я гледаше поразен.

— Той още ли не знае? — Сара поклати глава. — Но… защо? — продължи да недоумява той. — Защо сте се отнесли към въпроса по този хладнокръвен, пресметлив начин? И защо сте се спрели именно на моя син?

— Аз съм ботаничка и работя в областта на генетиката, господин Флеминг. Имам докторат по генетика на растенията и в момента се занимавам с научни изследвания по въпроса. За мен генетиката и наследствеността са от първостепенно значение.

Лицето на сенатора изведнъж светна. Беше разбрал и това го бе развеселило.

— И сте се спрели на един Флеминг като на генетичен образец. Яко шотландско потекло?

— Точно така.

Джеймсън Флеминг сякаш забрави всички чувства, вълнували го до този момент, отметна назад глава и от сърце се разсмя.

— Госпожице Бърнард — избърса след малко той сълзите си, — вие сте голяма работа. Светъл лъч в този сив свят.

— По-добре ми викайте Сара — каза тя спокойно. — В края на краищата, ще бъда майка на вашия внук, нали така?

— Да — прошепна старият човек. — Така изглежда. А защо не каза на Джим, Сара? Защо е цялата тази тайнственост?

— Страхувах се — простичко обясни тя. — Искам да имам дете — повече от всичко на този свят, но и с определени генетични дадености по редица причини. Не желаех обаче Джим и семейството му да знаят, защото не можех да понеса мисълта, че някой може да предяви претенции към детето ми. То си е мое — яростно допълни тя, като святкаше със сивите си очи. — Само мое. Не желаех да споря в съда кой да му бъде попечител, да бъда принудена да разреша редовни свиждания с детето и прочее. Особено след като видях до каква степен той се обвърза емоционално с онези три деца, след като ги беше видял само веднъж. Боях се да не би…

Тя млъкна рязко, прехапа устни и наведе поглед към ръцете си.

— Защо тогава ми каза — тихо попита сенаторът. — Не се ли боиш и от мен?

— Да — честно си призна тя, като вдигна очи, за да срещне погледа му. — Боя се. Знам колко много власт и влияние имате и знам колко рискувам, като ви казвам. Но ми е… Мъчно ми е за вас, сенатор Флеминг. Заради решението на Джим да ви изключи от живота си и заради начина, по който това решение ви кара да страдате. Исках просто да знаете за съществуването на този внук и да сключа с вас… нещо като споразумение.

— Какво споразумение?

Сара пое дълбоко въздух.

— Ако ми обещаете никога да не ми се месите и да не предявите никакви претенции към детето ми по съдебен или друг някакъв ред… — тя замълча и го изчака той да кимне с глава, преди да продължи. — При тези условия ще се съглася да имате достъп до детето и да бъдете част от нейния живот. Не искам пари от вас — побърза да добави. — Имам добра работа и финансово съм осигурена. Мога да осигуря добър живот за детето си и жена, която да го гледа, докато съм на работа. Всъщност се опитвам да ви кажа, че ако желаете, можете да бъдете дядо, сенатор Флеминг.

Когато вдигна очи към него, тя се разтърси от израза на набразденото от години лице и сълзите, които се бяха насъбрали в сините му очи.

— Сара Бърнард — прошепна той накрая, — вие направихте един старец много щастлив. Никога няма да разберете колко много значи това за мен.

— Сенаторе — предупреди го тя, — аз все така не искам Джим да научи за всичко това.

— Всичко кое? Това, че си била тук, или за бебето?

— Всичко — твърдо заяви Сара.

Сенаторът я изгледа хитро, разбиращо.

— Ти си стройна, елегантна жена, Сара. Няма да си в състояние да криеш бременността си още дълго. А доколкото разбрах, често се виждаш със сина ми.

Сара пламна, но срещна непоколебимо погледа му.

— Онова беше… еднократна сексуална среща — промърмори тя с чувство за неудобство. — От така наречените еднодневки. А той си мисли… Че често постъпвам по този начин. Затова няма основания да е сигурен в бащинството си, освен ако аз не му кажа.

— Е — горчиво въздъхна сенаторът, — шансът пък аз да му кажа, е минимален. Виждам го веднъж в годината.

Сара стана от мястото си.

— Значи това ще бъде нашата тайна.

— Да, ама… — поколеба се сенаторът, — все пак искам да ми разрешиш да кажа на сестра си. Тя умее да си държи езика зад зъбите, а тази новина ще я зарадва повече от всичко друго на света.

Сара се поколеба, после кимна.

— Да, разбира се. Ако и тя обещае да не казва на Джим. Видя ми се много мила жена.

— Такава е. Най-сладкият човек, когото познавам. Това бебе ще има най-любящите дядо и леля на света — усмихна се възрастният мъж.

Сара също се усмихна и докато се взираше в дълбоките сини очи си мислеше, че постъпи много правилно, като му каза за бебето.

 

 

Към края на следващата седмица времето отново се промени. Живакът в термометъра падна толкова ниско, че нямаше накъде повече, и това продължи и в началото на март. Нощем къщите стояха смразени, проблясващи смътно през заледените прозорци като крехки черупки, предпазващи обитателите си от ледената ярост на стихиите.

Сара седеше по турски пред камината и се мръщеше през очилата на сложните съкращения в журнала за плетки, като се опитваше да разгадае непонятните символи.

На вратата се позвъни и тя учудено вдигна глава, недоумявайки кой може да я навести в тази ледена нощ. После бързо прибра миниатюрното бяло пуловерче, което плетеше, в торбата, сгъна и журнала и изтича да отвори.

На прага стоеше Джим Флеминг, натоварен с покупки. Русата му коса блестеше на светлината, а от устата му излизаха кълбета пара.

— Джим! — учуди се Сара. — Какво, по дяволите…

— Боже, колко си сладка с тези очила! Вечеряла ли си?

— Не съвсем, хапнах преди няколко часа една препечена филийка, но всъщност…

— Аха! Така си и знаех! — весело възкликна той. — Напоследък ми се виждаш много бледа. Преработваш се и не се храниш както трябва. Ако не ме пуснеш да вляза веднага, виното в шишето ще замръзне.

— Че виното замръзва ли? — учудено попита Сара, докато му правеше място да мине.

— Не знам и не искам точно сега да проверявам. Ти си ученият. Къде е кухнята?

Сара го гледаше, объркана от внезапната му поява и от начина, по който златната му мъжественост изпълни къщата с топлина и светлина. Сърцето й заблъска в гърдите и тя с усилие на волята се опита да бъде хладна и сдържана.

— Мога ли да попитам какво си намислил?

— Можеш. Дошъл съм ти на гости и възнамерявам да приготвя най-вкусния омлет, който си опитвала, и да те накарам да го изядеш. Дано да имаш микровълнова печка.

— Защо?

— Защото, глупчо, микровълновата печка е най-хубавото нещо, което се е случило на омлета след изнамирането на яйцето. Няма нужда да го обръщаш. Той си се изпича идеално отгоре и отдолу и главният готвач само обира лаврите. Надявам се, че кухнята ти разполага с разбивачка за яйца, а не само с горелка и епруветки.

Сара се засмя и му посочи чекмеджето с приборите, в което имаше всичко, и взе да го наблюдава как разопакова яйцата, гъбите, кашкавала, марулята и голям пресен чеснов хляб.

Устата й се напълни със слюнка и тя изведнъж установи с изненада, че умира от глад. Чак сега се сети също така, че от няколко дни не беше повръщала сутрин.

— Прав си, Джим. Напоследък не се храня добре и сега изпитвам вълчи глад.

— Дай ми само няколко минутки, хубавице — усмихна се Джим, — и ще си оближеш пръстите!

— Как успя да се измъкнеш? Нали ми каза миналата седмица, че Били нещо нервничи напоследък и те е страх да ги оставиш без надзор дори за минутка?

Джим сръчно чупеше яйца в една купа, която беше открил, а хубавото му лице помръкна загрижено.

— Така е. Знае какви неприятности имам с жилището и просто не знам какво може да го прихване — заразправя той, докато добавяше чесън на прах и разбиваше енергично яйцата. — Последната квартира, която намерих, не ми свърши работа. Наблизо нямаше училище и не ми се искаше Ели да пътува цял час с автобус. Пък и то беше тясно и неуютно като другите.

— Ох, Джим, много съжалявам. Знам колко разчиташе на него — каза Сара, докато го гледаше как слага масло в тигана и реже със замах гъбите. — Какво ще правиш сега?

— Просто не знам — сви той рамене. — В хубавите жилищни блокове не пускат деца, те са само за ергени и бездетни семейства, а ако случайно разрешават и деца, има списък на чакащи и няма да стане преди половин година. Веднага щом се върна, ще се преместим в мотелски апартамент с кухня и ще чакаме, докато изникне нещо подходящо.

— Да се върнеш? Къде отиваш? — стресна се Сара.

— Надявам се, че обичаш лук в омлета — каза той, докато режеше лук. — Заминавам за Европа да закупя стока.

— За колко време? — продължи да пита Сара.

— Десетина дни. Затова успях да се измъкна и да дойда. Мод ще стои при децата и се премести още днес, защото заминавам рано утре. Защо имаш такъв притеснен вид, хубавице? Не ми казвай, че ще ти липсвам!

— Не, разбира се — твърдо отсече Сара. — Просто толкова неща стават наведнъж… Местите се в мотел, Били не е на себе си, ще отсъстваш десет дни, а на мен никой нищо не ми казва.

— Трудно е да кажеш някому нещо, когато той се затваря в лаборатория по осемнайсет часа на ден и не вдига телефона.

Сара се изчерви.

— Извинявай, Джим. Просто сега сме в критична експериментална фаза. Олеле, как мирише! Гладна съм!

— Ами защо не помогнеш с нещо? Я приготви масата и извади чашите за вино. И приготви салатата.

Сара се подчини с усмивка и го загледа с гладен поглед как прехвърля омлета в голяма чиния и го отнася на масата заедно със затопления чеснов хляб.

— Децата знаят ли, че си тук?

— Шегуваш ли се? Ако разберат, нищо няма да спре Ели да дойде с мен. А аз исках да съм егоист, поне веднъж. Да разполагам изцяло с теб.

Сара се усмихна смутено. Не знаеше какво да каже, докато Джим спря за миг пред масата да се полюбува на творението си.

— Казах им, че ще работя до късно в офиса. Хайде, сядай да го изядем, докато е топъл.

Сара седна срещу него и с огромен апетит си хапна от омлета, докато той я наблюдаваше доволно.

— Не си докоснала виното си, доктор Бърнард. Ризлингът много върви с омлет. Или не съм избрал подходящо вино?

— Не, не… Просто, аз… — тя се поколеба, докато търсеше оправдание. — Аз не пия.

— Нито капчица?

— Нито капчица.

Поне докато съм бременна и влизам в четвъртия месец, добави тя наум. За нищо на света.

Джим се намръщи замислено.

— Но… онази нощ в бара… когато се запознахме… Ти нали пиеше?

Сара го погледна. Изведнъж страшно й се прииска да му каже за бебето.

— Джим…

— Да?

Аз съм луда! — твърдо отсече тя.

— Благодаря ти за вкусната вечеря — тя храбро вдигна чашата. — За здравето на готвача!

Той се усмихна и отпи от виното. После стана да вземе кафеварката и докато беше с гръб към нея, Сара побърза да изпразни своята в саксията с фикуса до себе си.

Заедно измиха чиниите, докато разговаряха за нейната работа и неговото пътуване, за децата и времето, за колегите, смееха се и се прекъсваха един друг, докато разтребваха кухнята.

На Сара й ставаше все по-приятно да бъде с него. Остро усещаше силното му мускулесто тяло, изваяните чувствени устни, големите ръце и изведнъж й се прииска повече от всичко на света да усети как тези ръце се плъзгат по пламналото й тяло.

Вдигна очи към него, както бяха застанали двамата в средата на кухнята, и очите й повече не можеха да скрият чувството, което гореше в нея.

— Сара — прошепна той. — Ох, Сара…

Тя безмълвно се намести в прегръдката му и се притисна към него с огнено желание, когато той вдигна лицето й и потърси устните й със своите. Изведнъж установи, че повече не е в състояние да се контролира, че копнее да се добере до огъня в него и да усети онова всеизпълващо задоволство, което само той можеше да й даде.

Пометен от нейната страст, той я притисна и зацелува клепачите й, устата, шията…

Все тъй, без да произнесе дума, тя нежно го затегли към стълбите и се заизкачва към спалнята си, докато Джим я следваше по петите. Ръцете му не се откъсваха от нея, а хубавото му лице бе напрегнато от желание и едва сдържана страст.