Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силует на желанието (803)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whitehorn’s Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 65гласа)

Информация

Сканиране
Слава(2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Барбара Маколи. Жената на Белия рог

ИК „Арлекин България“ ЕООД, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954–11–0186–02

История

  1. —Добавяне

Пета глава

Неговият син.

Тя не можеше да си поеме дъх, нямаше сили да помръдне. Гледаше го, неспособна да облекчи болката от загубата. Господи, само това не.

Очите й пареха, гърдите я боляха. Помъчи се да каже нещо, но не успя. Не намери подходящи думи.

Това е била причината за гнева му. Загубил е син. Тя почувства този гняв като свой. Дори смъртта на родителите й не можеше да се сравнява с мъката, която той носеше в душата си. Спомни си снимката в спалнята му — усмихнатото бебе с ведър поглед. Затвори очи и пропъди образа от съзнанието си. На негово място видя Джонас, застанал на този връх с вдигнати ръце. Видя яркия сърп на луната, чу крясъка на бухала и с шепота с нощния вятър долови отчаянието на човека, който умоляваше невидимите сили да спасят сина му.

Като момче беше загубил родителите си, като баща — детето си. Тя не можа да спре сълзите си.

А къде беше жена му, майката на детето? В къщата нямаше и следа от жена. Явно беше заминала. Джонас беше останал сам, без близък човек, с когото да сподели мъката си.

Отвори очи и го погледна през сълзи. Но той не е бил сам. До него е бил Синия орел и винаги го е подкрепял. Тя разбра защо беше реагирал така, когато се появи в дома му. Дядо му беше единственият близък човек, когото обичаше, и чиято загуба го ужасяваше. Как да не го защитава?

Изведнъж Брук осъзна защо я беше довел точно тук, на това място. Не на нея е искал да докаже, че не съществуват „горещи точки“, а на себе си. Защото противното би означавало, че духовете са обърнали гръб на него и на детето му.

Искаше да му каже, че съжалява, но думите не означаваха нищо. Те бяха безсилни.

— Джонас.

Погледна я стреснато. Беше се върнал от онова ужасно място, където държеше заключена мъката си.

— Хайде да се махаме оттук — каза тя и пристъпи към него.

Мъжът отпусна стегнатите юмруци, кимна сковано и мина покрай нея. Брук го последва, но преди да тръгне, се обърна назад. Листата на дърветата блещукаха като сребърни. Птици прехвърчаха по високите клони на един бор. Планините бяха все така червени, а небето — синьо. Всичко изглеждаше същото, но все пак нещо се бе променило.

Тя потръпна, обърна се и последва Джонас.

 

 

Брук гледаше през прозореца на пикапа. Пред очите й всичко се сливаше в обща сива маса — кактуси, планини, храсти. Температурата се беше покачила с няколко градуса и в пикапа беше задушно. Въпреки че по челото на Джонас имаше капчици пот, той изглежда не забелязваше горещината, или защото беше свикнал с нея, или защото беше потънал в размисъл.

Брук включи климатика. Толкова много неща й се изясниха — решителността, с която той искаше да й попречи да заведе Синия орел в Лос Анджелис, сдържаното му поведение, дори гнева, който сякаш кипеше под повърхността през цялото време.

Тя затвори очи и отпусна глава назад върху седалката. Хладният въздух от климатика сякаш я галеше. Ако знаеше, нямаше да дойде до Седона. Но тогава нямаше да срещне Джонас. От момента, в който го видя, усети, че между тях пламна нещо. Дори сега, ако си тръгнеше за дома, без да е убедила Синия орел, тя знаеше, че животът й вече няма да бъде същият.

Погледна спътника си. Лицето му беше спокойно и непроницаемо. Само побелелите кокалчета на ръцете му върху волана издаваха някаква емоция. Той страдаше дълбоко. Тя го знаеше, усещаше го. Напрежението вътре в него беше като тетива на лък, опъната до крайност.

Брук разбра, че са влезли в паркинга на мотела, едва когато двигателят изгасна. Искаше да му предложи да го закара до неговия пикап, но той я прекъсна.

— Предпочитам да походя пеша.

Брук не каза нищо, просто го проследи как се отдалечава, без да се обръща назад. Болеше я за него, дори без да го иска. Излезе вцепенено от пикапа и се качи по стълбите до стаята си. Влезе, взе куфара, хвърли го на леглото и го отвори.

Брук не можеше да остане повече тук. Въпреки че не разбираше защо и как нейното пристигане беше причинило страдание на Джонас. Може би щеше да бъде по-добре ако си тръгне. Щеше да остави съобщение за Синия орел, в което да му благодари за вниманието, и да се извини, че няма възможност да го изчака. Ако той реши да направи изложба, ще уреди всичко по телефона. Така няма да се наложат нежелани срещи между нея и Джонас.

Леко почукване на вратата я накара да подскочи. Отвори. Пред нея стоеше Джонас с ръце в джобовете и смутен израз.

— Мога ли да вляза?

Тя кимна. Мъжът мина покрай нея и излезе на балкона. Остана там, вперил поглед в каньона.

Брук го наблюдаваше и не знаеше какво да направи — дали да отиде при него, или да го остави сам, за да се уталожат чувствата му. Преди малко изпита тъга при мисълта, че вече няма да го види. Сега поне ще могат да се сбогуват.

Зашеметена прекоси стаята и излезе на балкона. Никога нямаше да забрави целувката от тази сутрин, прегръдката, желанието, което изпита. Искаше той да разбере това, преди да си е заминала.

Без да отрони дума, се приближи до него и допря с длани гърба му. Той се стегна, но не се отдръпна. Притисна чело о него и се облегна на тялото му със затворени очи.

Известно време стояха така, без да проговорят. От каньона полъхна лек ветрец и тихото ромолене на водата отекна във върховете на дърветата.

— Започна като настинка — каза той накрая. — Нямаше нищо тревожно. Бебетата простиват и вдигат температури непрекъснато. Работех на пътя в Котънуд, когато ми съобщиха, че Дарлин е завела Джоуи в болница. Качил много висока температура и дишал трудно.

Той замълча. Брук не беше сигурна дали ще продължи отново.

— През следващите няколко дни с майката на Джоуи стояхме непрекъснато до леглото му. Лекарите не можеха да разберат защо лечението не помага. Дадоха му нещо по-силно и състоянието му сякаш се стабилизира. Температурата спадна с няколко градуса и детето заспа спокойно. Това беше първият признак за подобрение, който ни даде надежда. Дарлин беше изтощена. Докторът ми каза да я закарам у дома, за да си почине. Послушах го, после отидох в планината, там, където бяхме днес. След един час се върнах в болницата. Малко след полунощ Джоуи почина.

Брук прехапа устни, за да не се разплаче.

— Толкова съжалявам — прошепна.

Джонас затвори очи и се съсредоточи върху нежната милувка на пръстите й, които се плъзгаха по гърба му. Отпусна се и усети топлата влага на сълзите й. Остана изумен от загрижеността й. Баба му беше единствената жена в живота му, която го беше утешавала. Но това беше много отдавна. Сега той беше мъж и не се нуждаеше от утеха. Макар и трудно, беше успял да преживее смъртта на Джоуи. Беше потиснал болката и гнева дълбоко в себе си. С изключение на кошмарите всичко беше наред.

До днес.

Защо заведе Брук там? Имаше такова изобилие от тези абсурдни „горещи точки“. Защо избра точно тази? Единствената, която означаваше нещо за него.

Крясъкът на ястреб го накара да отвори очи. Птицата излетя от най-горния клон на един дъб и се понесе над каньона. Шумът на водата и горещината го измъкнаха от унеса, в който беше изпаднал след целувката в планината.

Това беше най-големият шок. Знаеше, че тя го привлича, дори си призна, че я желае, но никога не би допуснал, че ще изгуби самообладание от една целувка. Изпита срам, като си спомни колко грубо я дръпна и я целуна. Искаше да се извини, но тя успя да поеме нещата в свои ръце, притисна се до него и започна да го целува, накара кръвта му да кипне. Господи, все още долавяше вкуса на страстта й, нетърпението й. Искаше я, имаше нужда от нея повече отколкото от всички други жени досега.

Натискът на гърдите й го изгаряше, изпитваше болезнено желание да я докосне, да я грабне в обятията си. Пръстите й продължаваха еротичния си танц по гърба му — бавен и лек.

Той простена, обърна се рязко и я хвана за китките. Тя го погледна изненадано е широко отворени, още влажни от сълзи, очи.

— Брук, помниш ли какво ти казах снощи на люлката?

Без да откъсва очи от него, тя кимна бавно.

— Каза, че ме желаеш.

Без да й причинява болка, той стисна китките й още по-здраво.

— Разбираш ли какво означава това за мен? — тя се намръщи и поклати глава. — Не означава абсолютно нищо. Да искаш една жена в леглото е чисто физическо желание. Аз не мога да ти дам нищо повече.

Тя затвори очи.

— Не ти вярвам.

— Повярвай ми. Точно сега те желая по-силно от която и да било друга жена в живота си, но това е само секс.

Брук се взря в черните очи на Джонас. Болката, която се криеше там, я порази. Тя разбираше защо така отчаяно Джонас желае да му повярва. Любовта за него беше прекалено голям риск.

Но без значение колко убедено отричаше способността си да обича, тя знаеше, че това не е вярно. Дълбоко в сърцето си беше убедена, че той изпитва дълбоки чувства и може да обича истински.

По някакъв начин, който нямаше нищо общо със здравия разум, разбра, че е влюбена в него.

Една сълза се изплъзна от ъгълчето на окото й и той посегна да я избърше с палец. Тя затвори очи, обърна глава и допря лице в дланта му.

— Твоят гняв е справедлив, Джонас. Но не е нужно да бъдеш сам.

Думите й го успокоиха. Погали бузата й и повдигна брадичката й.

— Трябва да съм сигурен, че разбираш.

Докосна лицето му с длан.

— Разбирам.

Нещо проблесна в тъмните бездни на очите му и за миг Брук реши, че е облекчение, но преди да се увери, устните му се впиха в нейните и той я притегли към себе си.

Целуваше я нежно, но разпали до болка страстта й. Ръцете й се вкопчиха в раменете му. Тя разтвори устни и посрещна ритмичните движения на езика му.

Прошепна името му и се притисна към него, когато той я понесе към леглото.

Целувките му бяха настоятелни, жадни, ненаситни. Брук прокара пръсти през косата му, изви се към него, жадувайки за тялото му.

Желанието беше като наркотик — усилваше усещанията и възбудата й. Ароматът на горещата му кожа, грубите му ръце, телата им, жадуващи удовлетворение.

Той се отдръпна. Бавно плъзна ръце под фланелката й и я съблече. Желанието, тлеещо в очите му, пламна неудържимо.

Дланта му се плъзна по чувствителната й кожа и погали гърдите й. Милувката трябваше да я смути, но желанието й бе прекалено силно, за да изпитва свян. Дишаше дълбоко, отдала се на огъня, който гореше в нея. Пръстите му докоснаха изящните зърна и тя изстена от удоволствие.

Грубите му ръце драскаха кожата й. Тялото й се извиваше конвулсивно и когато устните му се впиха в нейните, тя се притисна силно към него. Пръстите й се плъзнаха по корема му и още по-надолу, за да погалят възбудената плът.

Изведнъж Джонас загуби търпение. Сръчно разкопча джинсите й и ги свали. Дишаше тежко и учестено. Съблече се, придърпа я под себе си и с болезнен стон проникна в тялото й.

Тя прошепна името му, движейки се с него в най-интимния и извечен танц. Телата им се сляха и тя усети ударите на сърцето му. Тласъците ставаха по-силни, по-дълбоки и по-бързи и накрая той изви глава назад и изстена диво. Брук обви с ръце тръпнещото му тяло и го притегли още по-близо до себе си, повдигна бедра и напрежението в тялото й достигна разтърсващата кулминация, където удоволствието и болката се преплитаха, а мъжът и жената се сливаха в едно.

Ръката му се плъзна по шията й и спря на гръдта й. Брук простена тихо и отметна глава.

Кожата й беше като коприна в ръцете му. Косата й ухаеше на ягоди. Той уви дългите лъскави кичури около пръстите си и я придърпа към себе си. Сивосините й очи се премрежиха, когато я целуна нежно по устните.

Отдавна не беше изпитвал такава радост от живота. Силните удари на сърцето му отекваха в гърдите, дъхът му кънтеше в ушите и той се чувстваше така щастлив, че се уплаши. Желаеше от все сърце да й благодари и за малко да го направи, но се удържа навреме. Тя нямаше да го разбере. Не му беше много ясно защо е така, но нещо му подсказваше, че никоя жена няма да се зарадва на благодарности, след като е правила любов.

Намръщи се. Не бяха „правили любов“. Поне не в истинския смисъл. Не можеше да има съмнения и тя го знаеше. Но въпреки това изпитваше към Брук нещо, което не бе изпитвал към друга жена. Нещо, което не искаше да изпитва. Малкото жени, с които се беше срещал след развода, разбираха желанието му да не усложняват нещата. Те утоляваха физическите нужди и не искаха нищо повече.

Той почувства лекия дъх на Брук, когато тя прехвърли ръка през гърдите му и се сгуши до него. Беше притихнала съвсем, сякаш спеше. Придърпа я по-близо и пъхна ръка под главата си. Не можеше да си обясни какво става. От самото начало почувства нещо към нея. Реши, че е само физическо привличане, но това беше част от истината. Имаше и нещо друго. Нещо, което не беше изпитвал досега.

Той знаеше, разбира се, че това е невъзможно и ще му причини само болка. По-добре беше да не изпитва нищо и да не желае нищо. Пътищата им се бяха пресекли единствено по силата на случайността. Скоро Брук ще се върне към своя живот и той към неговия. Без усложнения и неприятни раздели. Така трябва да бъде.

— Джонас? — откъсна го гласът й от мислите.

— Да? — той я притисна към себе си.

— Разкажи ми за жена си?

Неочакваният въпрос го изненада, но нежното докосване на ръката й го успокои.

— Няма много за разказване. Оженихме се. След това се разведохме. Между двете събития не се случи нищо особено.

— Защо се ожени за нея?

Можеше да й отговори, че го е направил, защото е бил млад и глупав, а Дарлин е била най-красивата жена, която е виждал.

— Мислех, че се обичаме. Но след като бяхме женени шест месеца разбрах, че Дарлин обича само парите. Не знам защо беше решила, че ги имам с купища — той се изсмя. — Не след дълго и двамата разбрахме, че сме направили грешка.

Брук се беше сгушила до Джонас и се опитваше да преодолее гнева срещу жената, с която се бе обвързал.

— Защо останахте заедно?

— Говорихме за развод, но тя забременя. Не можех да понеса мисълта, че детето ми ще расте далеч от мен. Бях достатъчно глупав да мисля, че ако й дам всичко, което поиска, тя ще бъде щастлива и бракът ни ще потръгне. Тогава работех на строежа на една магистрала. Имаха нужда от работна ръка и оставах по две смени.

Брук се надигна и се подпря на лакът.

— Тя ти позволи да го направиш? — рече възмутено.

— Нямах нищо против. Така по-малко стоях вкъщи.

Тя поклати глава, придърпа чаршафа около себе си и седна в леглото.

— И жена ти не се възпротиви?

— Отношението й към мен беше без значение. Тя обичаше нашия син и беше добра майка. След смъртта на Джоуи не бе нужно да се преструваме повече. Замина си на другия ден след погребението. Аз дори не забелязах отсъствието й.

Брук затвори очи и облегна глава на рамото на Джонас. Докато се любиха, той беше забравил задръжките си и тя се почувства като част от него, част от неговата болка и от неговото удоволствие. Струваше й се, че вече никога няма да я допусне толкова близо до себе си. Дори сега, когато лежеше в прегръдките му, усещаше как той се отдръпва от нея. Това я прободе като нож в сърцето.

Притисна устни до гърдите му и плъзна ръка по корема. Мускулите под пръстите й заиграха и в погледа му проблесна огънчето на страстта. Знаеше, че ще я пожелае отново, но този път щеше да бъде по-различно. Щеше да бъде само секс. Мисълта, че преживяното няма да се повтори, я уплаши. Ако това трябваше да остане само спомен, Брук искаше той да бъде истински, а не просто секс между двама самотници.

В гърдите й заседна буца. Тя се изправи и взе дрехите си. Той не каза нищо. Не направи нищо, за да я спре. Само лекото стискане на челюстта издаде чувствата му.

— Исках да разгледам галериите в Седона. Ще дойдеш ли с мен?

Той поклати глава.

— Трябва да ремонтирам мивката и да попълня някои документи.

Разстоянието между тях растеше и се превръщаше в дълбока пропаст. Повече от всичко Брук желаеше да потъне в прегръдките му и да останат цял ден в леглото. Вместо това стана и се облече.

Той седна, наблюдаваше я мълчаливо.

— Искаш ли да вечеряме заедно?

— Добре — отговори тя небрежно и взе ластика, изплъзнал се от косата й. Ръката му я спря.

— Брук…

Телефонът иззвъня. И двамата се стреснаха.

— Ало?

— Брук?

— Син орел, ти ли си? Върнал си се толкова бързо?

— Духовете вече бяха взели решение по моя въпрос. Казаха ми да отида в Лос Анджелис и да покажа работите си в твоята галерия.

Брук погледна Джонас. Без да му казва нищо, той беше разбрал какъв е отговорът на Синия орел и съвсем очевидно беше нещастен. Сърцето й заби тежко. Близостта, която бяха изпитали преди малко, беше изчезнала и неудобната ситуация — да разговаря със Синия орел, докато внукът му е в леглото й — я накара да се изчерви.

Разбра, че старецът я пита нещо за изложбата и се съсредоточи върху разговора с него. Зад себе си чу как Джонас вдига ципа на панталона и облича ризата си. Отговори на въпросите на Синия орел. Решиха да се чуят отново.

Когато тя затвори телефона, Джонас си беше отишъл.