Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (40)

38
Шанел

To: naomiredding@rtsv.org

From: chanelpacheco@hotmail.com

Subject: пари за самолетен билет!!!

 

„Днес по пощата получих ваучер за самолетен билет. Анонимен. Разплаках се.

Знам, че си била ти и не го заслужавам, но все пак благодаря. Надявам се някой ден да мога да ти се отблагодаря за приятелството.

Обич, целувки и много сълзи:

Шанел“

To: chanelpacheco@hotmail.com

From: naomiredding@rtsv.org

Subject: re: не съм аз

 

„Шанел, много съм развълнувана за самолетния ваучер, но колкото и да ми се иска да можех да направя подобно нещо, в момента парите са кът. Някой много те обича и ти го заслужаваш, момиче, наистина го заслужаваш. резервирай си самолетен билет още сега.“

To: naomiredding@rtsv.org

From: chanelpacheco@hotmail.com

Subject: КАТАСТРОФА!

 

„Скъпа Наоми!

Извинявай, ако писмото ми по-нататък стане истерично. С Тони спорихме с часове, но той няма да отстъпи за творческия лагер. Според думите му излиза, че трябва да избера или писането, или него и не знам какво да правя.

Ето затова се боях да му кажа, защото знаех, че ще го приеме по този начин — като някаква заплаха срещу папата, що ли. Боже, колко съм вбесена! Освен това плача и през половината от времето не виждам екрана, докато пиша, но тази нощ няма да спя в едно легло с него, каквото ще да става. Може да ми се ядосва, че седя на компютъра, колкото си иска. Имам намерение да работя, докато мога да си държа клепачите отворени.

Толкова внимателно го планирах, Наоми! Посрещането на Коледа беше прекрасно, всички бяха щастливи, хапнаха до насита. Сигурно съм опекла около дванайсет хиляди сладки и приготвих всичките му любими ястия, включително, трябва да отбележа, тамалес, които отнемат цял ден, ако ги правиш сама, както аз, понеже исках да е щастлив и горд с мен. Децата много харесаха подаръците, които им бяхме купили. Цяла година спестявах, за да купя на Тони телевизор с дистанционно и с възможност да гледаш няколко програми едновременно. Така се зарадва!

После децата си легнаха и аз реших, че е дошъл моментът да говоря с него, затова си сложих нещо по-удобно, сещаш се какво имам предвид, и се любихме. Наистина беше много хубаво и аз много го обичам, по дяволите! После донесох по една кутийка кола и започнахме да си говорим на светлината на свещите. Аз му казах за стипендията и всичко останало. Споделих с него колко поласкана се чувствам, колко щастлива, казах му за самолетния ваучер, за плана ми за подготовка и как съм уредила нещата, така че да му е възможно най-лесно.

Знаеш ли какво ми каза той, Наоми? Не. Просто «не». Не «Много се радвам за теб» или «Знам, че от дете си мечтаеш да станеш писател и много се гордея с теб» — нищо такова. Само едно безизразно лаконично «не».

Започнах да споря с него, да се опитвам да представя нещата под друг ъгъл. Съседката ми отсреща каза, че каквото и да твърди той, всъщност се бои, че ще ме изгуби, ако отида, затова се опитах да се поставя на негово място и му казах колко много го обичам и как ще мисля за него всеки ден, но наистина не искам да изпускам тази възможност, която рядко се пада на човек. Дори му казах, че би трябвало да се гордее с мен.

След всичко това отговорът му беше «Не». Отново.

В този миг бях толкова ядосана, че не виждах пред себе си. Помислих си за мама, която се бе обезличила в опитите си да угоди на татко. Сетих се за сестра ми, която се самоуби заради онова глупаво момче, което я използва и разби сърцето й. Помислих си колко усилия положих, за да създам уют и топлина за семейството си. (Отново плача, по дяволите!) Тогава му казах, че нямам нужда от разрешението му. Исках благословията му, не неговото разрешение. Казах му, че отивам, независимо дали му харесва или не. Думите му бяха: «Ако го направиш, край с брака ни.»

От всичко най-много се страхувам да не бъда самотна майка, Наоми. Плаши ме до смърт. Само че повече се боя да не заприличам на майка си, затова трябва да го направя. Трябва да се уверя, че имам нужните качества да бъда писател. Ако сега се откажа, вече няма да бъда аз. И той ще бъде женен за призрак.

Надявам се да се осъзнае на сутринта, но ако не го стори — негов проблем. Съседите ще ми помогнат, сигурна съм. Свекърва ми също. Само гледай! Толкова съм му ядосана!!! Ако пред него се откриваше подобен шанс, щях да обърна земята, за да му помогна.

С обич:

Шанел“

To: chanelpacheco@hotmail.com

From: naomiredding@rtsv.org

Subject: re: дръж се

 

„Ах, Шанел, съжалявам, че срещаш такава съпротива от Тони. Мислиш ли, че ще помогне, ако му напиша писмо?

Той ще разбере, обича те, обича децата и живота ви. не се отклонявай от пътя си, не изневерявай на целите и живота си и един ден той ще разбере.

Ако се колебаеш дали да не се откажеш, искам да си помислиш за момчетата и примера, който им даваш. Показваш им, че си струва да се бориш с всичко и всички за правото да бъдеш самия себе си.

Досега не съм го казвала, шанел, но за мен е чест да те познавам, ти си храбра, силна и красива, знам откъде идваш, защото и аз съм дошла оттам. Моят свят беше резерватът, но разликата не е голяма, бедността навсякъде си е бедност.

Имаш телефонния ми номер. Ако се почувстваш уплашена или самотна, обади ми се, независимо по кое време от деня или нощта, наистина.

с обич:

Наоми“