Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (28)

26
Шанел

To: naomiredding@rtsv.org

From: chanelpacheco@hotmail.com

Subject: няколко страници?

 

„Скъпа Наоми,

Нямах много време за писане през последните няколко седмици, фиаското с родителите ми от Деня на благодарността продължава — мама идва през ден да търси съчувствието ми, а аз как мога да не й го дам? Няма си никого другиго. Това води до напрежение с Тони, защото той не иска да се замесва. Срамува се от семейството ми и аз го разбирам. Аз също се срамувам от тях, ужасно е да го кажа, но е истина.

Добрата новина е, че съседката ми отсреща, Джейд, е социален работник, има всякакви връзки и ми намери зъболекар, който ще ми направи зъбите без пари, стига да му позволя да ме снима и да документира «реконструкцията». Бях при него миналата седмица и той започна да лекува корена на болния зъб, който оттогава вече не ме боли. Много е мил, доста млад и предполагам, че ще използва моя случай, за да напише някоя статия, с която да натрупа точки в научните среди, ще го посещавам през седмица, докато не ми оправи всички зъби. Дори Тони този път не протестира, че разчитаме на социални грижи. Мисля, че последните два зъбобола наистина го изплашиха, освен това се чувствам много виновна, защото парите все така не достигат. Знам, че имам достатъчно ум, за да си намеря работа в някой офис, и наистина ме бива като организатор, изглежда глупаво да преследвам мечтата си да пиша книги, когато мога да си намеря истинска работа за по 9 долара на час и да си изградя приличен, нормален живот. Тони все ми разказва за свободните работни места в държавната болница, където работи. Работата там е сигурна и надеждна и той много иска да подам документи, трудно е да се придържам към петгодишния си план и да вярвам, че мога да успея. Времето ми почти изтича — остава ми само година, Наоми, и тогава ще му кажа, че ще започна работа.

Луда ли съм? Дай ми някакъв съвет, ако имаш подръка. Чувствам се доста потисната.

Шанел“

To: chanelpacheco@hotmail.com

From: naomiredding@rtsv.org

Subject: re: да бе, да работиш за държавата!

 

„Здрасти, мила — много съм щастлива за зъболекаря и лечението. Попълни ли формуляра за творческия лагер? Крайният срок е идната седмица, трябва да го направиш!

Съжалявам за всички неща, които те спъват (теглят надолу). Първо, приеми, че писателите, художниците и хората на изкуството имат периоди, в които не са толкова продуктивни, колкото биха искали да бъдат. Не се самообвинявай, че не напредваш така, както си запланувала, то ще си дойде само.

О, и да, мисля, че трябва да станеш секретарка, да се издокарваш всеки ден за работа и да вършиш омразни за теб неща от 8 до 4. Стига, Шанел, ти си умно момиче, няма нищо лошо да си секретарка, да искаш сигурна работа или нещо друго. Но ти си писател и го знаеш, ако сега се откажеш, какво ще си кажеш, когато станеш на 80? Наистина ли искаш да станеш като онези хора, които ми казват по празненствата: «исках да пиша, но просто не ми остана време, може да ви кажа идеята си, вие да напишете книга, а после да си разделим парите?»

Ти си талантлив писател и имаш какво да кажеш и ти не трябва да се отказваш! Светът се нуждае от твоите истории, трябва да ги напишеш, вселената иска от теб да ги напишеш, защото ако ти не го сториш, няма кой друг да ги напише вместо теб. На света няма друг писател като теб, никой не може да разкаже историите ти като теб; по начина, по който ти ще го направиш.

Не мога да ти дам никакви гаранции обаче, знаеш го. ако искаш стабилност, здравни осигуровки, това не е твоят път. той е непредсказуем и трябва да се научиш да жонглираш. повечето от нас нямат сигурни пенсии, но мила, струва си, струва си страшно много. Струва си да ставаш всяка сутрин и да правиш това, което наистина харесваш, струва си да пишеш, струва си да те публикуват, струва си всички усилия.

Домашно за днес: напиши си писмо от читател до теб, напиши си нещата, които най-много искаш да чуеш за работата си, сложи дата след две години, подпиши го и го окачи на писателското си табло, където можеш да го виждаш през цялото време.

Попълни формуляра за творческия лагер и го изпрати!

Винаги съм готова да те изслушам и винаги можеш да разчиташ на мен, обещавам.

С обич:

Наоми“

To: naomiredding@rtsv.org

From: chanelpacheco@hotmail.com

Subject: Домашно

 

„Още вчера изпратих формуляра. Стискай палци. Още не съм решила как ще се оправя с лагера. Ще му мисля, когато му дойде времето.

Освен това написах писмото. Отначало ми се струваше много глупаво, после ми стана забавно, след това написах три страници от книгата, толкова се бях вдъхновила! Благодаря, благодаря, благодаря!

С обич:

Шанел, която от три дни не е имала семейни проблеми“