Барбара Самюъл
Диви котки в кухнята (24)

22
Робърта

„По-добре двама, отколкото един, понеже имат добра награда за труда си. Защото, ако падне единият ще дигне другаря си. Но горко на оня, който е сам, когато падне, и няма друг да го дигне.“

Еклисиаст 4:9–10

12 ноември 20…

„Скъпа Хариет,

Получих писмото ти още миналата седмица, но едва тази вечер намерих свободно време да ти върна отговор. Картичката и писмото бяха много хубави, а аз знам колко е трудно да намериш подходяща картичка за подобен повод. Наистина ми донесе утеха, сестро.

Не се тревожи повече за мен. Онези думи бяха продиктувани от скръбта. Гледам да подредя нещата си, вярно е, но това старо тяло още се държи. Докторът ми направи основен преглед в понеделник и каза, че съм здрава като бик. Отидох заради прескачането на сърцето, но той каза, че е от скръбта и скоро ще премине. Сега имам Джейд, която много се грижи за мен и следи да се храня редовно, да си пия портокаловия сок и ме кара да ям пълнозърнест хляб вместо белия, който обичам, но гледам да не й прекършвам хатъра за някои неща, за да се чувства полезна.

Двете ми съседки, Труди и Шанел, ме навестяват всеки ден. Като че ли се боят да не си пъхна главата в газовата фурна или нещо подобно. Труди търпеливо изслушва старите ми истории.

Да си призная, няма миг, в който да не мисля за моя Едгар. Мисля за него сутрин на закуска и едва понасям да ям от любимия му колбас. По обед си мисля за звука на косачката. На вечеря са новините. Вече не ги включвам. Всеки път, когато чуя музика, си мисля, че щом завия зад ъгъла, ще го видя седнал на стола. Сърцето ми всеки път бие до пръсване.

Нощем се моля, докато болката не отслабне дотолкова, че да мога да заспя, а на следващата сутрин всичко се повтаря.

Е, стига съм говорила за себе си. Какво правят внуците? Как е с успеха Грег? Какво казва лекарят ти? Елмъс как е?

Недей да ми се обаждаш всяка седмица, Хариет! Знам, че не можеш да си позволиш тези междуградски разговори. Спести си парите и излез да хапнеш бананов сладкиш с онзи твой опак съпруг и ми пиши писма.

Добре съм. Винаги мога да се уповавам на Господ.

С обич,

Твоя сестра:

Бърта“

Наранявания в женския бокс

Боксът е един от най-опасните спортове.

Когато двама боксьори се качват на ринга да се състезават, те приемат риска от разкървавяване или дори счупване на носа, от подути устни, натъртени ребра или мозъчно сътресение. Счупени ръце, ребра, челюсти и лицеви кости са сред травмите, срещани в професионалните мачове в женския бокс за аматьори, състезатели и шампиони.

Причиняването на болка е в основата на бокса!

За онези, които не понасят идеята за женски бокс, е недопустимо хората да плащат, за да гледат пребиване на жени на публично място. Според тях женският бокс няма място в общество, което трябва да вземе мерки относно насилието над жени. Те биха възпрели заблудените представителки на „нежния пол“ от излагане на нараняване при опитите им да следват примера на мъжете в този брутален спорт.

Джули Морган