Метаданни
Данни
- Година
- 1923 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране и последна редакция
- zelenkroki(2012)
- Източник
- Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979
История
- —Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979)
Ветрец откъм двореца лъхва,
развява се измачкан фрак:
о, кой ли гладен, мършав влъхва[1]
край портите се мъкне пак?
Ветреца издебело духа,
но тънка песничка реди:
„Не е ни Сандо[2], ни Пастуха[3],
ни синодалните бради!
А трима братя — секретари —
глави на безтелесен блок[4] —
превиват там гръбнаци стари
и правят пак поклон дълбок.
Тригласно тримата се молят:
— Спаси ни, царю, помогни!
Като кокичета напролет
са девствени душите ни!
Хем мъдър вожд си, хем си харен;
подай ти, царю, властен знак,
че веч редът парламентарен
обърна се на лански сняг.
Недей ни вързва ти кусура
за стари грехове безброй,
но виж как в жълта диктатура
огъва се народа твой.
Отечеството нас ни чака
във тия тежки времена;
с бензин изчистихме си фрака[5]
от тъмни, кървави петна…“
… Така те тримата нареждат
и се покланят ред по ред,
а царя слуша и поглежда
един особен жълт портрет.
В портрета Сандо се усмихва,
сърдечно мил и детски прост,
но неочаквано той кихва
и му пораства царствен нос.
В миг лягат всички на паркета:
„О, Фердинанде, бди над нас!“…
А Сандо шепне от портрета:
„Добре, но Фердинанд съм аз!“